Фридрих Мерц и Еманюел Макрон обмислят нова рамка за сигурността на Европа и презареждане в отношенията със САЩ


Германският канцлер Фридрих Мерц съобщи, че Берлин е започнал да преговаря с Франция за европейски потенциал за ядрено възпиране, а президентът Еманюел Макрон каза, че Европа трябва да се превърне в геополитическа сила, тъй като руската заплаха няма да изчезне, предаде Ройтерс.
Мерц, който каза, че континентът трябва да стане по-силен, за да може да постигне презареждане в отношенията със САЩ, призова Вашингтон в реч на Мюнхенската конференция по сигурността към "възстановяване на доверието" в сегашната опасна ера на политика на съперничество между великите сили и предупреди американците, че не могат да се справят сами при рухването на стария световен ред.
След него послание отправи и Макрон, който отхвърли критиките към континента, но добави, че е време Европа да бъде по-настъпателна и да създаде по-стабилна архитектура на сигурност.
Тези речи извадиха на преден план все по-голямата устременост на европейските лидери към тръгване по самостоятелен път след година на безпрецедентни сътресения в транстлантическите връзки, но и желанието им въпреки всичко да запазят съюза с Вашингтон, отбелязва Ройтерс.
Европа е изправена пред многобройни заплахи, вариращи от войната на Русия в Украйна до катаклизмите в международната търговия.
"Започнах поверителни разговори с френския президент за европейско ядрено възпиране", каза Мерц. "Ние германците са придържаме към нашите правни ангажименти." Тези ангажименти предвиждат Германия да не притежава свои собствени ядрени оръжия, но да изпълни отговорността си към ядрения чадър на НАТО, като приема американско ядрено оръжие на своя територия.
Канцлерът подчерта, че въпреки очертаното желание за по-самостоятелен европейски курс "няма да бъде допусната поява в Европа на зони за сигурност с различна отговорност".
ФРАНЦИЯ Е ЕДИНСТВЕНАТА ЯДРЕНА СИЛА В ЕС
Макрон по-късно този месец се очаква да произнесе реч за ядреното възпиране.
По думите му консултациите с Германия и други лидери са част от по-голям разговор, включващ изграждането на европейски способности за нанасяне на конвенционални удари дълбоко в тила, с каквито Европа за разлика от Русия не разполага, но и за ролята на френския потенциал за ядрено възпиране.
"Сега е точното време да бъдем смели. Сега е точното време за силна Европа", каза Макрон. "Европа трябва да се научи да бъде геополитическа сила. Досега това не беше част от деенкато ни."
"Трябва да променим и реорганизираме нашата архитектура на сигурността в Европа. Защото старата архитектура на сигурност беше изцяло замислена и оформена в годините на Студената война. Затова тя вече не е пригодна", каза той.
ГОДИНА СЛЕД НАПАДКИТЕ НА ДЖЕЙ ДИ ВАНС МАРКО РУБИО ВЪЗПРИЕ ПО-УМЕРЕН ТОН
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио също заговори за "решаващ момент" в бързо променящите се трансатлантически отношения, но за разлика от вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс година по-рано ръководителят на американската дипломация бе по-умерен в изказа си.
През 2025 г. на същата конференция Ванс нападна европейските съюзници в реч, поставила началото на поредица сблъсъци.
"Мисля, че това е решаващ момент. Светът се променя стремително пред очите ни", каза Рубио, преди да отпътува за Мюнхен. "(САЩ) са дълбоко свързани с Европа, нашето бъдеще и това на Европа също винаги са били свързани и ще продължат да бъдат и занапред", каза Рубио, който е сред възможните съперници на Ванс в президентската надпревара в САЩ през 2028 г. "Затова просто трябва да поговорим за това как си представяме това бъдеще."
Трансатлантическите връзки винаги са били един от основните въпроси, обсъждани на Мюнхенската конференция по сигурността, форум, водещ началото си от годините на Студена война, замислен като платформа за дискусии, посветени на отбраната.
ФРАНЦУЗИТЕ – НАЙ-ПРИТЕСНЕНИ ЗА СИГУРНОСТТА
На този фон 80% от французите се тревожат за сигурността на страната си, а едва около 40% смятат, че ЕС е способен да им я гарантира, което прави Франция една от най-малко вярващите нации в отбранителната роля на Брюксел, показва проучване на Европейската комисия.
Като цяло 68% от европейците са опасяват от заплахите, като сравнително високи равнища на тревога се отбелязват и в Нидерландия, Дания, Кипър и Германия, сочат данните от проучването Евробарометър, чиито резултати бяха огласени в навечерието на Мюнхенската конференция по сигурността.