Генералният секретар на НАТО провери в Лондон, Рим и Стокхолм готовността на Европа за повишени разходи за отбрана преди срещата в Хага

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте провери тази седмица с обиколка из Европа готовността на страните членки на алианса от континента да увеличат разходите си за отбрана. Нидерландецът, който в продължение на 14 години бе министър-председател на своята страна, направи това с посещения в столиците на Великобритания – Лондон, Италия – Рим, и Швеция – Стокхолм, от понеделник до петък. Обиколката му бе в навечерието на срещата на върха на НАТО в Хага, Нидерландия, до която остава малко повече от седмица – форумът е насрочен за 24 и 25 юни.
На нея НАТО ще предложи на страните членки на алианса обща цел за военни разходи от 5 процента от брутния вътрешен продукт, като 3,5% от БВП ще отиват за основни военни разходи, а останалите 1,5% - за инвестиции, свързани с отбраната и сигурността, посочи Ройтерс.
Срещите на Рюте тази седмица, които включваха разговори с високопоставени представители на правителствата и на други държави сред 32-те страни в НАТО, бяха с акцент както върху тази зададена цел от 5 процента от националния брутен вътрешен продукт за военни разходи, така и върху подкрепата за Украйна и върху покачилото се напрежение в Близкия изток след атаката на Израел срещу ядрени обекти в Иран в нощта на четвъртък срещу петък.
Още в понеделник в Лондон Рюте каза, че очаква в Хага страните членки на алианса да се споразумеят за голямо увеличение на военните разходи, информира Асошиейтед прес.
Лондон
Рюте зададе основната линия в риториката на предстоящата среща в Хага по време на визитата си в британската столица. Там той се срещна с министър-председателя на Великобритания Киър Стармър и говори пред аудитория в мозъчния тръст "Чатъм Хаус". "Генералният секретар на НАТО беше в Лондон за разговори със сър Киър Стармър в рамките на обиколка на столиците, целяща да накара държавите членки да се ангажират с много повече разходи за отбрана", отбелязва британският в. "Телеграф".
Малко повече от две седмици преди стратегическия форум в Нидерландия Рюте заяви, че "държавите, които не възнамеряват да увеличат своите разходи за отбрана, трябва да започнат да учат руски език", предадоха Пи Ей Мидия и ДПА. В "Чатъм хаус" той посочи, че не вижда разминаване между настоящите цели на Обединеното кралство за разходи за отбрана и собствения му стремеж съюзниците в алианса да достигнат котата пет процента от БВП, отбеляза Пи Ей Мидия. 
Генералният секретар така и не посочи краен срок, до който се надява страните в рамките на Организацията на Северноатлантическия договор да стигнат въпросната кота. Той заяви, че "има ясна представа" кога според него страните трябва да постигнат нормата, но каза, че ще я запази за себе си, обръща внимание Пи Ей Мидия.
Рюте похвали Великобритания за зададените цели, залегнали в представения миналата седмица от премиера Стармър Доклад за стратегическия преглед на отбраната. Генералният секретар на НАТО заяви, че намерението на Обединеното кралство да харчи 2,5% за отбрана от април 2027 г. и след това да се стреми да достигне 3% в мандата на следващия парламент не противоречат на неговата собствена визия за блока, посочиха Пи Ей Мидия и ДПА. Той посочи, че всяка държава "работи на цикли" и че е "наистина впечатлен" от британския проект за вложения в отбраната през следващите години.
"Като погледнат числата, хората си казват: "Хей, има несъответствие". Аз обаче не мисля, че има. Защо не мисля така? Защото всяка държава работи на цикли, за да актуализира постоянно собствената си отбранителна стратегия", заяви Рюте. Той подчерта, че "не е негова работа" да решава как държавите ще стигнат до зададената кота, в отговор на въпрос дали смята, че Рейчъл Рийвс – финансовата министърка на Великобритания, трябва да увеличи данъците, за да изпълни ангажимента на лейбъристкото правителство за повишение на разходите за отбрана.
"Това, което знам, е, че ако искаме да запазим сигурността на страните си, трябва да го направим. Вижте - ако не направите това, ако не стигнете до 5%, включително 3,5% основни разходи за отбрана, ще имате национална здравна служба в сегашния ѝ вид, както и други страни могат да запазят здравните си системи, пенсионните си системи, и така нататък, но е по-добре да започнете да учите руски език", каза Рюте в "Чатъм хаус".
Предстоящата среща на върха на НАТО ще се фокусира върху "надежден път" за постигане на "дългосрочната цел" от 5% от БВП за отбрана, каза той, цитиран от ДПА. Това не е "някакво число, появило се от въздуха", посочи генералният секретар на НАТО. "Факт е, че се нуждаем от квантов скок в нашата отбрана. Факт е, че трябва да имаме повече сили и механизми, за да реализираме изцяло нашите отбранителни планове", категоричен беше бившият министър-председател на Нидерландия в Лондон.
Според него до пет години Русия може да използва сила срещу алианса. Затова и по думите на Рюте НАТО се нуждае от хиляди повече бронирани машини и милиони повече артилерийски снаряди, както и от четирикратно увеличение на капацитета на противовъздушната и противоракетната отбрана.
"Руските ракети от ново поколение се движат в пъти по-бързо от скоростта на звука. За тях да изминат разстоянията между европейските столици е въпрос на минути. Вече няма изток или запад. Има само НАТО", обобщи генералният секретар, цитиран от Асошиейтед прес. "Добрите намерения няма да ни предпазят", каза Рюте. "Надеждата не е стратегия. Така че НАТО трябва да се превърне в по-силен, по-справедлив и по-твърд в действията си съюз", добави той.
В момента 22 от 32-те страни членки отговарят или надвишават настоящата цел на НАТО от 2%, която беше поставена през 2014 г., посочва АП. Рюте каза, че очаква всички да достигнат 2% до края на тази година. Новата цел би отговорила на искането на президента на САЩ Доналд Тръмп държавите членки да изразходват 5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. Тръмп отдавна поставя под въпрос, като претендира, че САЩ осигуряват безопасност на европейските страни, които не допринасят достатъчно, припомня АП. Рюте каза, че е съгласен, че "Америка е носила твърде голяма част от тежестта твърде дълго", обръща внимание световната агенция.
"Виждаме въздушния терор на Русия в Украйна, така че ще укрепим щита, който защитава нашето небе", каза той. Британският премиер Стармър обеща да увеличи военните разходи до 2,5% от брутния вътрешен продукт до 2027 г. и до 3% до 2034 г. Европейските страни на НАТО, водени от Обединеното кралство и Франция, се надпреварват да координират отбранителната си позиция, докато Тръмп трансформира американската външна политика, сякаш оставяйки Европа настрана, докато се стреми да сложи край на войната в Украйна, коментира АП. Именно Великобритания и Франция са начело на инициативата за "коалицията на желаещите" - страни, които искат да изпратят мироопазващи сили в Украйна след края на войната, която води Русия срещу съседната държава.
Краят на ерата на "мирния дивидент"
Британският в. "Телеграф" акцентира в редакционен коментар, публикуван във вторник, върху настъпването на края на ерата на така наречения мирен дивидент - икономическия ефект от пренасочването на пари за отбрана към вътрешнополитически проекти, компенсиращи щетите, нанесени от война. Исканото от генералния секретар на НАТО увеличение на разходите за отбрана е възможно само ако правителствата в Европа, в частност британското, отделят от бюджета си за разходи в други сектори, посочва "Телеграф".
Едно от последствията от по-големите разходи за социални помощи е, че има по-малко средства за харчене другаде, особено за отбрана, отбелязва вестникът. "Така нареченият "мирен дивидент", който западните правителства разхитиха след края на Студената война, ни направи уязвими за възраждане на точно онова международно напрежение, което наблюдаваме сега", подчертава британското издание. Парите, които в миналото биха подкрепили въоръжените сили, сега отиват за социални програми, които политическите лидери не са готови да отменят, защото много избиратели зависят от тях, допълва "Телеграф".
В анализ за агенция Ройтерс, също от вторник, експертът по инвестиционни стратегии Йоахим Клемент казва, че "европейският суперцикъл в отбраната означава премахване на опасенията от дефицит". По-рано тази година някои инвеститори смятаха, че темпото на превъоръжаване в отбраната може да се забави, тъй като прекратяването на огъня в Украйна започна да изглежда по-вероятно, обръща внимание Клемент. Надеждите за прекратяване на огъня засега обаче изглеждат попарени и срещата на върха на НАТО на 24 и 25 юни може да покаже, че европейските страни нямат друг избор, освен да увеличат драстично разходите си за отбрана, посочва експертът. В същото време и 3,5 процента, а не 5, за същински разходи за армията, са амбициозно число, изтъква Клемент.  В момента само Полша постига тази цел, докато САЩ и Естония се доближават до 3,4% от БВП, отбелязва авторът на анализа в Ройтерс.
Ако Великобритания, Франция, Испания и Италия увеличат бюджетите си за отбрана до 3,5% от БВП до средата на 30-те години на настоящия век, всяка от тези страни ще трябва да увеличи годишните си разходи за отбрана с около 40 милиарда долара. Общо членовете на НАТО ще трябва да повишат годишните си отбранителни бюджети с около 375 милиарда долара, смята Йоахим Клемент.
Рим
Рюте участва в четвъртък в италианската столица Рим в среща за Украйна на ниво външни министерства на шест европейски страни във формата "Ваймар плюс". Домакин на форума бе италианският външен министър и вицепремиер Антонио Таяни, а останалите пет страни бяха представени от колегите му от Германия – Йохан Вадефул и Полша – Радослав Шикорски, британския държавен министър за Европа, Северна Америка и отвъдморските територии Стивън Даути, държавния секретар по външните и глобалните въпроси към испанското външно министерство Диего Мартинес Белио, и Фредерик Мондолони - директора за Европа в Министерството на външните работи на Франция. В Рим бяха и Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността – естонката Кая Калас, и украинският външен министър Андрий Сибиха.
Участниците в срещата излязоха с обща декларация, в която заявиха готовността си да засилят натиска върху Русия, "включително чрез налагането на допълнителни санкции", засягащи енергийния и банков сектор, които да отслабят Москва във войната ѝ срещу Украйна, предаде Ройтерс. "Потвърдихме готовността да засилим натиска си върху Русия на фона на отказа ѝ да поеме сериозни и надеждни ангажименти, включително чрез налагането на допълнителни санкции и чрез противодействието на тяхното заобикаляне", се посочва в общата декларация. 
Топдипломатите подчертаха, че техните страни ще задържат замразените руските авоари, докато Москва не прекрати войната си в Украйна и не заплати нанесените от нея щети. Руски държавни активи на стойност около 300 милиарда долара бяха замразени от Групата на седемте най-развити икономики (Г-7) след инвазията на руските сили в Украйна през февруари 2022 г., припомня Ройтерс.
След разговорите във формата "Ваймар плюс" Рюте бе приет от министър-председателката на Италия Джорджа Мелони в двореца "Киджи". Срещата предостави възможност за задълбочено обсъждане на подготовката за предстоящата среща на върха на НАТО в Хага, с особен акцент върху разходите за колективната отбрана и изграждането на все по-иновативна и конкурентоспособна отбранителна промишленост и в рамките на ЕС, оповести сайтът на италианското правителство.
Срещата потвърди подкрепата на Италия за Украйна и ролята на алианса на НАТО като основен стълб на колективна отбрана, както и значението на всеобхватния подход към евроатлантическата сигурност, допълниха от канцеларията на Мелони.
В Рим бе засегната и темата за 5-те процента от БВП за разходи за отбрана. Италианският външен министър Таяни заяви, че страната му се нуждае от поне 10 години, за да увеличи разходите за отбрана и да се съобрази с новите цели, които трябва да бъдат договорени от НАТО, добавяйки, че скоро може да бъде постигнато споразумение по този въпрос. Италия е една от страните с изоставащи разходи за отбрана в рамките на НАТО, като е изразходвала само 1,49% от брутния вътрешен продукт миналата година спрямо настоящата цел от 2%, сочат данните на алианса, цитирани от Ройтерс.
Рим заяви, че ще спази целта от 2% през настоящата година, но главно чрез серия от счетоводни операции, които добавят към изчисленията на бюджета за отбрана компоненти, отсъстващи досега. "Вярвам, че можем да свършим добра работа с НАТО и да стигнем до срещата на върха в Хага с предварително готово споразумение, така че алиансът да е в състояние да демонстрира своето единство", каза Таяни на съвместната си пресконференция с Рюте, информира Ройтерс.
Стокхолм
В петък Рюте вече бе в Стокхолм. След срещата си с него премиерът на страната, която миналата година стана последната засега, 32-ра членка на НАТО – Улф Кристершон, заяви, че новата цел от 5% от БВП ще бъде постигната от неговото правителство, предаде Ройтерс.
"Бих искал да потвърдя, че Швеция ще постигне новата цел за разходи на НАТО от 5% от БВП, където поне 3,5% от БВП ще бъдат разпределени за основните стълбове на отбраната, за да се изпълни новият норматив за военния капацитет", каза Кристершон. Към момента Швеция харчи около 2,7% от БВП за отбрана, като по думите на премиера тази година ще започне работа по постигането на 3,5%, зададени за изпълнение в периода до 2030 г., посочи Ройтерс.
"Допълнителните 1,5 процента, ще отидат в сектори, свързани с гражданска отбрана, киберсигурност и други неща, които също са важни", каза Кристершон.
От ключово значение е страните членки в НАТО, в това число и САЩ, да работят за понижаване на напрежението в Близкия изток, заяви от друга страна Рюте, предаде Ройтерс. "Това беше едностранно действие на Израел. Съответно смятам, че е от ключово значение за много съюзници, включително САЩ, да действат така, както говорим, за деескалация (на напрежението)", заяви Рюте на съвместна пресконференция с Кристершон.
"Аз знам, че това се прави. И в момента това е първа точка от дневния ред", добави генералният секретар на НАТО.