Германия обяви, че ще защитава Литва, откри там логистичен център и училище; балтийската страна призова жителите си да подготвят бомбоубежища

Германия заяви миналата седмица трайна военна подкрепа за Литва, откривайки там логистичен център и училище за децата на военнослужещите от бригадата на Бундесвера, разположена в балтийската страна.
Берлин е готов да защити балтийския регион, каза германският министър на отбраната Борис Писториус миналия понеделник, определяйки Русия като съществена и постоянна заплаха за страните от НАТО, предаде Ройтерс. Писториус заяви това както на Варшавския форум за сигурност, така и в речта си при откриването на Постоянната зона за логистична подкрепа в литовския град Рукла, уточни световната агенция. 
Същевременно Литва започна кампания сред жителите си, като ги насърчи да подготвят колкото се може по-бързо бомбоубежища, опасявайки се от мащабна руска атака, подкрепена от друга съседна държава – Беларус. В репортаж на Франс прес от четвъртък се казва, че властите призовават общинските съвети и самите граждани да ускорят изграждането на убежища при бомбена заплаха или приспособяването на помещения за тази цел, отбелязва авторът на материала в АФП Бенас Гердсюнас.
Опасенията са породени както от неотдавнашните навлизания на дронове в Литва и в съседните ѝ страни, така и от преминаването през литовското въздушно пространство на балони с горещ въздух, за които се предполага, че са пренасяли контрабандна стока от Беларус, отбеляза Ройтерс. Заради балоните временно бе затворено най-голямото международно летище на страната – "Чурльонис“ в столицата Вилнюс, информираха световните агенции.
АФП посочва, че навлизането на балоните в небето над Литва е поредният сигнал за уязвимостта на въздушното пространство на НАТО. През последните седмици в европейската авиация многократно е бил създаван хаос от нерегламентирани безпилотни летателни апарати, обръща внимание на свой ред Ройтерс.
От друга страна, Литва започна съвместен проект с три държави в рамките на обявения от Върховната представителка на ЕС по външната политика и сигурността – естонката Кая Калас, план за "отбранителна готовност“. Ройтерс информира, че Литва, Латвия, Естония и Полша планират да изградят бетонни бункери и да покрият с мрежи жизненоважни енергийни съоръжения за защита от дронове. Четирите държави изготвиха план за защита на електропреносните мрежи, чиято сигурност сега е спешен приоритет, акцентира световната агенция.
Ройтерс обяви, че неин репортер е видял документ, според който Калас и Европейската комисия ще предложат "пътна карта за отбранителна готовност", в която се предлагат четири основни проекта – "Европейска стена срещу дронове“, "Наблюдение на източния фланг“, "Щит за противовъздушна отбрана“ и "Щит за космическа отбрана“.
Засилването на германското присъствие в Литва
Германия е готова да защити Балтийския регион и ще реагира на заплахите от Русия с отговорност и единство със съюзническите държави, заяви министърът на отбраната на Германия Борис Писториус миналия понеделник, определяйки Русия като най-значимата и пряка заплаха за НАТО. При откриването на логистичния център под названието Постоянна зона за логистична поддръжка в град Рукла, Литва, той посочи, че Германия е ангажирана с укрепване на базата си в балтийската страна с цел възпиране на руската заплаха, като до средата на идната година е предвидено мисията на Бундесвера там да наброява около 2000 военнослужещи, съобщи Ройтерс.
По-рано в понеделник, говорейки на Варшавския форум за сигурност, Писториус обяви, че Москва "тества съюзниците от НАТО с нарастваща честота и интензивност“, предаде ДПА. Според германския министър руският президент Владимир Путин "умишлено се стреми да подкопае европейската сигурност и териториалната цялост на европейските държави“. "Той се стреми да провокира държавите членове на НАТО. Иска да разкрие уязвимостите в нашия съюз“, отбеляза Писториус във Варшава.
Разположената в Литва бронетанкова бригада на германската армия съдейства за защитата на източния фланг на НАТО, отбелязва ДПА. Мисията беше официално започната през май тази година, като се очаква числеността ѝ да достигне около 4800 войници и 200 цивилни служители. Пълната ѝ оперативна готовност би трябвало да бъде официално обявена през 2027 г., пояснява германската новинарска агенция. Повечето от военнослужещите ще бъдат базирани в Руднинкай, област Шалчининкай, като в град Рукла ще са разположени инженерните и разузнавателните части, уточнява ДПА.
На церемонията по откриването на логистичния център в Рукла освен Писториус присъстваха бригаден генерал Кристоф Хубер – командир на бригада "Литва“ на Бундесвера, министърката на отбраната на балтийската държава – Довиле Шакалиене, и командващият Първа дивизия на литовските въоръжени сили Аурелюс Аласаускас, съобщи сайтът на Литовското радио и телевизия (ЛРТ).
Постоянната зона за логистична поддръжка, изградена на територията на бивш автомобилен парк в Рукла, област Йонава, ще служи като център за поддръжка и съхранение на военна техника както за германската бригада, така и за многонационалната бойна група на НАТО в Литва, пояснява ЛРТ.
Обектът, обхващащ близо 20 хектара, включва работилници, канцеларии, складове и други съоръжения на площ от 15 000 квадратни метра, както и 120 000 квадратни метра павирани площи и пътища. Проектът е допринесъл за подобрения и в местната пътна инфраструктура и комунални услуги, допълва ЛРТ. Благодарение на изграждането на логистичния център за нуждите на германската бригада районът вече разполага с електроцентрала на слънчева енергия, както и със системи за сигурност.
Строителството, финансирано от Берлин и реализирано от немски изпълнител с 15 литовски строителни фирми като подизпълнители, е осъществено чрез Агенцията за подкрепа и снабдяване на НАТО (NSPA), отбелязва ЛРТ. Министерството на отбраната на Литва изчислява, че общите инвестиции във военни и учебни съоръжения за бригадата могат да достигнат 800 милиона евро.
След като Писториус откри логистичния център в Рукла в понеделник, във вторник германската армия откри в столицата на Литва – Вилнюс, училище за деца на свои военнослужещи в хода на подготовката за пълното разполагане на бойната си бригада в балтийската държава, предаде ДПА. Учебното заведение е най-голямото, с което ще разполага Бундесверът в чужбина, обяви Нилс Хилмер от германското министерство на отбраната, цитиран от ДПА.
През юли литовското правителство предостави почти 2 милиона евро (2,4 милиона долара) за образованието на децата на германските военнослужещи, уточни агенцията. Двадесет и осем германски семейства вече са се настанили в Литва, обявиха литовски официални представители. До края на този месец се очакват още трийсет и три.
Директорката Моника Аренс обяви при откриването, че целта на учебното заведение е да пренесе "частица от германската родина - език, култура и ценности - и същевременно да насърчи любознателността и общителността“, неделима част от "многообразието на международната общност“. Министърката на отбраната на Литва Шакалиене нарече училището "символ на единството“. "Това е пример, че не само нашите правителства работят заедно, но и нашите семейства“, каза тя.
Съвместният проект за бункери и мрежи срещу дронове
Литва е сред четирите държави, членуващи в НАТО и Европейския съюз, които планират да изградят бетонни бункери и мрежи срещу дронове около жизненоважни енергийни съоръжение, се казва в материала на Ройтерс от Андрюс Ситас и Марек Стшелецки. Скорошните нарушения на въздушното пространство увеличиха опасенията относно уязвимостта на енергийните съоръжения в региона, а Полша, Литва, Естония и Латвия изготвиха план за защита на своите електропреносни мрежи, подчертава агенцията.
В интервюта за Ройтерс литовски и полски енергоразпределителни компании предоставиха неразкрити досега подробности за плана, включително изграждане на бункери за подстанции, използване на мрежи против дронове за покриване на стратегическа инфраструктура и складиране на труднозаменяеми компоненти.
Дни след като руски дронове бяха свалени в полското въздушно пространство от самолети на НАТО в нощта на 9 срещу 10 септември, Полша и трите балтийски държави представиха на ЕС план за сигурност на енергопреносната мрежа на стойност 382 милиона евро (447 милиона долара) и поискаха от ЕС да финансира половината от сумата, посочва Ройтерс. Планът беше в процес на разработка от март, но стана спешен след нарушенията на въздушното пространство, обявиха официални представители на Литва и Полша.
"Надяваме се, че Европейският съюз, който инвестира много пари - 1,2 милиарда евро, в подготовката на нашите мрежи за прекъсване на енергийните връзки с Русия, сега ще насочи правилно своите инвестиции“, каза пред Ройтерс министърът на енергетиката на Литва Зигимантас Вайчунас. Планът за сигурност на мрежата използва опита на Украйна, чиято енергийна инфраструктура е подложена на непрекъснати бомбардировки от началото на водената от Русия война през февруари през 2022 г.
Фокусът пада върху така наречения Сувалкски коридор – по името на пролома Сувалки (като едноименния полски град), стратегическа гранична зона между Литва и Полша. Той свързва руския анклав Калининград с Беларус – един от най-ревностните поддръжници на Русия, отбелязва Ройтерс. Евентуалното превземане на тази "пролука“ от страна на Русия би изолирало балтийските държави от останалата територия на НАТО, обръща внимание агенцията.
Миналия понеделник Литва инсталира бетонна предпазна стена срещу дронове в електрическата подстанцията Нерис, която захранва столицата Вилнюс и е на 20 км от границата с Беларус. Поставените бетонни блокове се тестват чрез изстрелване на експлозиви по тях във военен полигон.
По-късно тази година Литва планира да започне производството и сглобяването на бункери, които да покрият важни части от много от своите подстанции - като трансформатори и контролни зали, които биха били трудни за ремонт. „Планираме да инсталираме такива бункери в повечето от нашите подстанции. Цяла Литва усеща близостта (на Русия и Беларус)“, каза пред Ройтерс Рокас Масюлис, главен изпълнителен директор на литовския мрежов оператор Литгрид. „Има и киберсигурност, и електронна защита“, добави той.
Планът е приложим само за жизненоважни компоненти от електрическата мрежа, а не на цялата, тъй като оборудването на всички подстанции със системи против дронове би било много скъпо, допълва Масюлис.
Литовската кампания за бомбоубежища
Жителят на Вилнюс Видас Магнавичус се съгласи да заведе екип на Франс прес в мазето на жилищна сграда в литовската столица, която той и неговите съседи превръщат в бункер. "Хората искаха да участват в прилагането мерките за безопасност, да знаят, че могат да се защитят в случай на бомбардировки, както и на война, поне за няколко дни“, обяснява Магнавичус, който е домоуправител, пред АФП.
„Стигнахме до единодушието, че трябва да сме подготвени“, казва той, отбелязвайки, че е имало домсъвет за изготвяне на план за действие малко след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г.
Литва, бивша съветска република с население от 2,9 милиона души, включително рускоезично малцинство, тревожно наблюдава конфликта в Украйна и се страхува да не се превърне в следващата мишена, пише в репортажа си АФП. Властите призовават общинските съвети и самите граждани да ускорят изграждането на убежища, необходими в случай на въздушна тревога, или да приспособят за тази цел вече съществуващи помещения.
"В момента в Литва има 6453 бомбоубежища, които могат да поберат приблизително 1,5 милиона души, или около 54% ​​от населението на страната“, заяви правителството през юни, припомня АФП. Малко над половината общини се сблъскват с липса на място за укрития, а тези, които критикуват кампанията, казват, че много убежища съществуват само на хартия, като малко от тях са реално подготвени за кризисни ситуации.
Магнавичус и неговите съседи несъмнено са сред малкото наистина мотивирани граждани, посочва АФП. "Докато няма дронове, които летят над главите ни, никой не се интересува“, казва на свой ред за агенцията Донатас Гуревичус, представител на литовските пожарни и спасителни служби.
Освен това, служителите все още обмислят как да подходят към въпроса за подготовката за немислимото – войната – без да поляризират обществото и да бъдат обвинени във враждебност. "Би било безотговорно да изнервяме хората с приказки за война, но всички ние трябва да намерим начин да подходим адекватно към тази много чувствителна тема“, казва Гуревичус.
От Община Вилнюс заявяват пред АФП, че планират да модернизира 32 от бомбоубежищата в града, като се смята, че те трябва да бъдат готови за използване в рамките на 12 часа от обявяването на извънредна ситуация. Министерството на вътрешните работи на Литва стартира програма за гражданска защита миналата година, предлагайки десетки милиони евро на общините за обновяване на техните бомбоубежища, посочва Франс прес.
Правителството би искало собствениците на сгради да изградят свои собствени убежища или да подготвят сигурни помещения въз основа на практиките в Украйна, като например наличието на поне две стени между помещението и фасадата. "Новите жилищни сгради и големите обществени сгради в Литва вече трябва да бъдат оборудвани с бомбоубежища - практика, която страни, добре подготвени за гражданска защита, като Финландия и Швейцария, упражняват от десетилетия“, заключава пред АФП Гуревичус.