Асошиейтед прес отбелязва, че едновременно с това Германия изтъква желанието на Берлин да си партнира с Пекин в сферата на глобалните предизвикателства, като например климатичните промени.
Одобреният от кабинета на канцлера Олаф Шолц документ, който съдържа над 60 страници, е надграждане на първата стратегия за национална сигурност на Германия, изготвена преди месец. Тя не навлиза в детайли по въпросите на външната политика.
Идвайки на власт в края на 2021 г., тройната коалиция зад Шолц заяви намерение да начертае "всеобхватна стратегия за Китай".
Германската икономика е най-мощната в Европа и като страната е с най-голямо население от 27-те страни членки на ЕС има желание да поддържа добри взаимоотношения с Китай - най-големия й търговски партньор в последните години. Това желание е налице въпреки упорития отказ на Пекин да критикува руското нашествие в Украйна.
Правителството на Германия заяви, че със своята стратегия по отношение на Китай се ангажира да направи така, че икономическото сътрудничество с азиатската дъргжава "да стане по-лоялно, по-устойчиво и по-балансирано". Беше отбелязано, че "докато зависимостите на Китай от Европа постоянно намаляват, зависимостта на Германия от Китай придобива все по-голямо значение в последно време".
"Ние нямаме намерение да спъваме икономическия напредък и развитието на Китай", се казва в изявлението на германското правителство. "В същото време е налице спешна нужда от снижаване на риска. Но и не целим да разделим икономиките на двете страни", допълва то.
Това послание до голяма степен повтаря изявлението от месец май на страните от Г-7, сред които е и Германия.
Новата стратегия дава да се разбере, че Германия няма да бъде възпирана да търгува със самоуправляващия се Тайван, който Китай смята за своя територия.
"Германия има добри, близки отношения с Тайван в много сфери и иска да ги разшири. Статуквото в Тайванския проток може да бъде променено само с мирни средства и взаимно разбирателство. Ескалацията на един военен конфликт ще засегне не само интересите на Германия, но и тези на Европа", се оказва още в новата стратегия.
Документът за стратегията се огласява само няколко седмици след като Шолц, заедно с повече от половината му министри, прие делегация, оглавена от новия китайски премиер Ли Цян, за когото това беше първа задгранична визита след назначаването му на поста през март.
На срещата с Цян канцлерът подчерта, че трябва да се подходи по-твърдо спрямо Русия по отношение на войната й в Украйна. Същевременно Германия и Китай изявиха намерение да се борят заедно срещу климатичните промени като две от страните с най-високи нива на въглеродни емисии в света.
Сега обаче в новата стратегия заляга и нарастващото притеснение от китайския шпионаж, обръща внимание ДПА.
"Шпионските дейности, насочени срещу Германия, все повече се засилват, особено в киберпространството", се казва в документа за германската стратегията спрямо Китай. Тя има за цел и да гарантира, че суверенитетът на Германия няма да бъде застрашен от репресиите срещу китайски граждани, живеещи на нейна територия. "Предприемаме контрамерки в национален и европейски мащаб", заявява в стратегията правителството.
Отделно от това, германското правителство обвинява Китай в обезценяването на човешките права и омаловажаването на международното хуманитарно право. "Притеснени сме, че Китай се стреми да влияе на международния ред. Тази държава използва икономическата си мощ, за да постига политическите си цели", пише още в документа.