Германия се запъти към четвъртите предсрочни избори в следвоенната си история

Канцлерът Олаф Шолц загуби в понеделник вота на доверие в германския парламент, с което най-многолюдната страна членка на Европейския съюз и с най-голяма икономика в блока се насочи към произвеждане на предсрочни избори през февруари.
Без парламентарно мнозинство от повече от месец, канцлерът внесе въпроса за доверието в Бундестага с цел да го загуби и да започне официалната процедура за предсрочни избори, отбелязва АФП.
Социалдемократът получи подкрепата на 207 депутати в 733-местната долна камара на парламента, 394 гласуваха против него, а 116 се въздържаха. Така той остана далеч от мнозинството от 367 гласа, необходимо за победа.
Шолц оглавяваше правителство на малцинството, след като неговата непопулярна и известна с вътрешните си търкания трипартийна коалиция се разпадна на 6 ноември, когато той уволни финансовия си министър в спор за това как да се съживи изпадналата в стагнация икономика на Германия, припомня АП.
Вотът на доверие беше необходим, тъй като конституцията на Германия след Втората световна война не позволява на Бундестага да се саморазпуска. Сега президентът Франк-Валтер Щайнмайер трябва да реши дали да разпусне парламента и да свика избори. Щайнмайер разполага с 21 дни, за да вземе това решение, като се очаква да го направи след Коледа. След като парламентът бъде разпуснат, изборите трябва да се проведат в рамките на 60 дни.
На практика кампанията вече е в ход и тричасовият дебат в понеделник показа това.
Изборите ще определят дали „ние, като силна страна, ще се осмелим да инвестираме силно в бъдещето си; дали имаме доверие в себе си и в страната си, или ще поставим бъдещето си на карта? Ще рискуваме ли нашето единство и просперитет, като отлагаме отдавна необходимите инвестиции?“, заяви социалдемократът Шолц. Той се обръща към гласоподавателите с обещание да „модернизира“ строгите правила, които Германия сама си е наложила по отношение на дълга, да увеличи минималната работна заплата в страната и да намали данъка върху добавената стойност на храните.
Олаф Шолц се застъпва за социална държава, която да защитава най-уязвимите, и за инвестиционни разходи, които да съживят икономиката. От този инвестиционен въпрос „зависи всичко останало: нашата сигурност, бъдещият ни просперитет, конкурентоспособността на икономиката ни, добрата заетост и образованието, както и социалното сближаване в страната“, настоя той. 
Дясноцентристкият претендент за канцлерския пост Фридрих Мерц отговори, че Шолц оставя „страната в една от най-големите икономически кризи в следвоенната ѝ история“. „Вие стоите тук и казвате: „Нещата си вървят по старому“, „Да увеличим дълга за сметка на младото поколение“, „Да харчим пари“ и [...] думата „конкурентоспособност“ на германската икономика не се появи нито веднъж в речта, която произнесохте днес“, разкритикува го Мерц. В предизборната си програма неговите християндемократи обещават да намалят данъците и да се придържат към дълговата спирачка, въведена след финансовата криза през 2009 г.
Заплашена от втора поредна годишна рецесия, Германия е изправена пред предизвикателство за индустриалния си модел и се притеснява от последиците за износа си от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, отбелязва АФП.
Канцлерът заяви още на дебата в понеделник, че Германия е най-големият военен доставчик на Украйна в Европа и иска нещата да останат така, но подчерта, че няма да доставя крилати ракети с голям обсег „Таурус“ поради опасения от ескалация на войната с Русия, нито ще изпраща германски войски в конфликта. „Няма да направим нищо, което да застраши собствената ни сигурност“, каза той. Мерц, който е отворен към изпращането на ракети с голям обсег, заяви, че „няма нужда от лекции по война и мир“ от партията на Шолц. Той обаче каза, че политическите съперници в Берлин са обединени от „абсолютната воля да направят всичко, за да приключи тази война в Украйна възможно най-бързо“. За разлика от тях крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“, която в момента е на второ място след консерваторите в проучванията на общественото мнение, иска прекратяване на оръжейните доставки за Украйна и възобновяване на добрите отношения с Москва.
Популярността на Шолц и на водената от него Германска социалдемократическа партия намаля по време на управлението му, отбелязва ДПА.
Очаква се на изборите социалдемократите да спечелят около 17% - много по-малко от очакваните 32% за ХДС и за съюзната им партия в Бавария Християнсоциален съюз (ХСС). Фаворит за канцлерския пост е лидерът на ХДС/ХСС Фридрих Мерц. „Алтернатива за Германия“ се очаква да се класира на второ място на изборите с 19% от гласовете.
След като депутатите оттеглиха доверието си към правителството на Шолц, канцлерът незабавно поиска от президента Франк-Валтер Щайнмайер да разпусне парламента и да свика предсрочни избори седем месеца по-рано от първоначално планираното. Тази стъпка се счита за формалност, тъй като той вече даде знак за подкрепа за датата 23 февруари, предложена от Шолц.
Това ще бъде едва четвъртият път в следвоенната история на Германия, когато се организират предсрочни избори. Предишните са през 1972, 1983 и 2005 година. Шолц и неговите министри, както и настоящият Бундестаг, ще останат на поста си до първото заседание на новоизбраните депутати след изборите. Тъй като коалиционните преговори често се проточват, възможно е дотогава да не бъде сформирано ново правителство. В такъв случай Щайнмайер може да поиска правителството на Шолц да остане на поста си за момента - искане, което то е длъжно да приеме, допълва ДПА.
Очаква се Шолц и Мерц да се изправят един срещу друг в поне два телевизионни дебата преди вота. Обществените телевизии А Ер Де и Цет Де Еф планират един дебат на 9 февруари, а частната телевизия Ер Те Ел и списание „Щерн“ са поканили кандидатите на дебат на 16 февруари. Кандидатът за канцлер от германската партия „Съюз 90/Зелените“ Роберт Хабек заяви, че няма да участва в телевизионен дебат с кандидата на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел.