Германският вицеканцлер Ларс Клингбайл изключи завръщането към предишната система за задължителна военна служба в страната, но допълни, че иска да положи основите за задължителен набор, предаде ДПА.
Коалиционното споразумение между консервативния блок Християндемократичен съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) и Германската социалдемократическа партия (ГСДП) се основава на доброволно участие, „но трябва да създадем условия за задължителен набор“, заяви Клингбайл днес пред германската медийна група „Нойе Берлинер“.
„Но няма да има завръщане към старата наборна система, където всички младежи от определена възраст бяха набирани“, заяви социалдемократът Клингбайл. Германия отмени наборната служба през 2011 г. Все пак, заради засилващия се недостиг на кадри за Бундесвера, отново се води дебат за въвеждането на някаква форма на задължителна служба.
Германия се нуждае от приблизително 50-60 хил. допълнителни войници в Бундесвера, както по-рано заяви министърът на отбраната Борис Писториус.
Коалиционното споразумение се фокусира върху доброволната служба и не съдържа думата „набор“. Вместо това там се отбелязва „създаването на нова, привлекателна военна служба, първоначално основана на доброволност“.
Писториус наскоро даде ясно да се разбере, че службата може да бъде доброволна, единствено ако отговаря на изискванията за набиране на кадри.
Междувременно Торстен Фрай, началник на кабинета на новия германски канцлер Фридрих Мерц, заяви пред ДПА, че правителството трябва да реши дали планираното разширяване на Бундесвера може да се изпълни чрез доброволно участие или е необходимо връщането на задължителната военна служба. Фрай подчерта, че ситуацията е спешна, допълвайки, че коалицията трябва да се споразумее за ясни срокове за промяната на стратегията за набор, така че да постигне целите си.
Бундесверът в момента разполага с малко над 180 000 войници. Фрай заяви, че е трудно за представяне, че целта от 230 000 до 240 000 войници, представена от Писториус, може да бъде постигната единствено чрез доброволческа служба.
Министрите на отбраната от НАТО междувременно се споразумяха за нови цели за принос от страните членки, за да засилят способностите за възпиране на съюза срещу потенциален агресор като Русия.
Очаква се на срещата на високо равнище на НАТО в Хага следващата седмица да се представи план за изразходване на най-малко 3,5% от БВП за отбрана – цел, за която настоява американският президент Доналд Тръмп.
Клингбайл обаче заяви, че броенето на проценти е непродуктивно и призова цифрите да не са единствената тема на разговори.
„Нека не се съсредоточаваме единствено върху цифрите, а да изясним от какво се нуждаят НАТО и Бундесверът, за да можем да продължим да живеем и в бъдеще в безопасност“, заяви той.