Службата за вътрешно разузнаване на Германия днес класифицира крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) като "екстремистка" група, което ще ѝ позволи да засили наблюдението на най-голямата опозиционна партия в страната, предаде Ройтерс.
АзГ определи мярката като "удар по демокрацията".
Доклад от 1100 страници, изготвен от експерти, установява, че АзГ е расистка и антимюсюлманска организация. Това определение дава на службите за сигурност правомощия да набират информатори срещу нея и да прехващат комуникациите на партията.
"Основопалащаща за нашата оценка е етнически и родово обусловената концепция на АзГ за народа и обезценяването на цели слоеве от населението в Германия, накърнявайки личното им достойнство", се казва в изявление на Службата за вътрешно разузнаване. "Тази концепция намира отражение в цялостната антиимигрантска и антимюсюлманска позиция на партията", се казва още в изявлението и се добавя, че АзГ е предизвикала "ирационални страхове и враждебност" спрямо отделни лица и групи.
Вътрешното разузнаване на Германия може да извършва наблюдение на политическа партия само след подобно класифициране, тъй като правомощията му са по-ограничени от тези на други европейски разузнавателни служби – отражение на германския опит от нацисткото (преди края на Втората световна война) и комунистическото управление (в ГДР), отбелязва Ройтерс.
Службата успя да се задейства, след като миналата година АзГ загуби съдебно дело, в което оспори предишно класифициране, което я определяше като организация, заподозряна в екстремизъм, посочва Ройтерс.
Тази мярка е поредният удар в рамките на последните месеци срещу крайната десница в Европа, която се опитва да трансформира нарастващата подкрепа в реална власт, припомня Ройтерс. Миналия месец лидерката на френската крайна десница Марин Льо Пен получи забрана да се кандидатира на президентските избори през 2027 г., след като бе обвинена в злоупотреба, а президентските избори в Румъния бяха отменени, след като кандидатът на крайнодесните спечели на първия тур.
"Много сериозно. След Франция и Румъния - друга кражба на демокрация?", написа в социалната мрежа "Екс" италианският вицепремиер и лидер на крайнодясната партия "Лига" Матео Салвини.
АзГ днес заяви, че решението е политически мотивиран опит за дискредитирането и криминализирането ѝ.
"АзГ ще продължи да предприема правни действия срещу тези клеветнически нападения, (които са) заплаха за демокрацията", заявиха в изявление съпредседателите на формацията Алис Вайдел и Тино Крупала.
Решението може да представлява риск за общественото финансиране на АзГ, а служителите на партията, класифицирана като "екстремистка организация", са изправени пред евентуално отстраняване от дейност, в зависимост от тяхната роля, съобщи германското Министерство на вътрешните работи.
Това решение на разузнаването може да засегне и възможностите за набиране на нови членове на АзГ, която в момента е първа политическа сила според няколко социолигически проучвания и е най-успешната германска крайнодясна партия след Втората световна война.
Други организации, класифицирани като екстремистки в Германия, са неонацистките групи като Национална демократическа партия (НДП), ислямистки групировки, включително "Ислямска държава", както и крайнолеви партии като Марксистко-ленинистката партия на Германия.
Решението на Службата за вътрешно разузнаване излезе дни, преди консервативния лидер Фридрих Мерц да положи клетва като канцлер на Германия и на фона на разгорещен дебат в партията му как да се справят с АзГ в новия Бундестаг – долната камара на парламента.
АзГ спечели рекорден брой депутатски места на парламентарните избори през февруари, което на книга ѝ даде право да оглави няколко ключови парламентарни комисии.
Изтъкнатият съюзник на лидера на ХДС Мерц - Йенс Шпан, призова АзГ да бъде приета за редовна опозиционна партия в парламентарните процедури, твърдейки, че това ще ѝ отнеме възможността да се представя за "жертва".
Други традиционни партии, както и много консерватори, обаче отхвърлиха това предложение и може да използват днешното решение като мотив за блокиране на опитите на АзГ да оглави комисии.
"От днес никой повече не може да има извинения – това не е демократична партия и не е просто друга политическа партия", заяви министър-председателката на провинция Мекленбург-Предна Померания и високопоставен член на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) Мануела Швезиг. "Ето защо не трябва да има сътрудничество с АзГ. Демократичните партии трябва да постигнат консенсус как да се справят с АзГ в Бундестага", добави тя.
Бундестагът може да се опита да ограничи или прекрати общественото финансиране на АзГ, но за подобна стъпка властите ще се нуждаят от доказателство, че партията изрично иска да подкопае или дори да събори германската демократична система.
Класифицирането освен това може да стане причина за възобновяване на усилията за забрана на АзГ. Лидерът на ГСДП Ларс Клингбайл днес каза пред в. "Билд“, че новото германско правителство ще прецени след встъпването си в длъжност дали властите да направят опит за подобна стъпка. Оттеглящият се премиер Олаф Шолц обаче по-рано днес предупреди срещу прибързано решение в подобна посока като вместо това призова за внимателна оценка.
Създадена в знак на протест срещу спасителните планове за еврозоната през 2013 г., евроскептичната "Алтернатива за Германия" се превърна в антимиграционна партия след решението на Германия да приеме голям поток от бежанци през 2015 г., припомня Ройтерс.