Годишната пресконференция на Мелони - практическо занятие по журналистика

Пресконференциите на управниците освен източник на информация за техните управленчески действия, планове и визии, могат да се превърнат понякога и в нагледен журналистически урок. Подобно нещо се случи ежегодната пресконференция на италианския премиер Джорджа Мелони на 9 януари. И тази година, както и в предходните години, тя се проведе в заседателната зала на парламентарните групи в долната камара на италианския парламент – Камарата на депутатите или Палацо Монтечиторио. Организатори на събитието бяха Националният съвет на Камарата на журналистите в Италия (съсловна организация на италианските журналисти, датираща от 1963 г.) и Асоциацията на парламентарните журналисти (обединяваща журналистите, отразяващи работата на италианския парламент).
Малко известен факт е, че Джорджа Мелони от 2006 г. фигурира в регистъра на Камарата на журналистите в Италия като професионален представител на журналистическото съсловие.
При предходните премиери годишната пресконференция не пораждаше особено голям интерес, но сега при първата жена премиер на Италия вниманието към тази среща с медиите се засили значително и тя е отразявана освен от всички италиански медии и от световните агенции Ройтерс, Франс прес и Асошиейтед прес. Обичайно след това в продължение на цяла седмица медиите в Италия правят анализ на чутото на пресконференцията и публикуват в социалните си канали най-паметните или полемични откъси от нея.
Тази година пресконференцията на Мелони продължи 3 часа, през които тя отговори на 41 въпроси, касаещи общо 8 така да се каже клъстъра от международни теми и 14 клъстъра от вътрешнополитически теми. От тях само 2 въпроса бяха зададени от журналист от световни агенции – Ройтерс и Блумбърг, докато останалите дойдоха от представители на италианските медии, сред които няколко телевизионни канала на обществената медия РАИ, телевизиите Скай Ти Джи 24, Ти Джи Ком 24, „Ла Сете“,  агенциите АНСА, „АДН Кронос“, АДЖИ и „АСКА Нюз“, десните издания „Верита“, „Темпо“, „Секоло д’Италия“, „Джорнале“, медиите от левия спектър  - „Фанпейдж“, „Домани", „Република“, „Стампа“, финансовото издание „Соле 24 оре“, най-четеният ежедневник „Кориере дела сера“, списанието „Еспресо“ и много други.
Пресконференцията започна с припомняне, че журналистическата професия не е безопасна, направено от страна на Карло Батроли, национален председател на Камарата на италианските журналисти. Той заяви, че 2025 г. е била една много трудна година за журналистите. В Украйна, по думите му, са били убити 28 медийни работници, като често пъти те са били напълно съзнателно и директно взимани на прицел, а над 300 палестински журналисти са били убити в ивицата Газа. Бартоли подчерта, че сигурността на журналистите е застрашена и в самата Италия. Като пример той посочи взривяването в Рим на автомобила на разследващия журналист от „РАИ Тре“ Сигфридо Ранучи, станало в деня, в който Европа отбелязваше осмата годишнина от убийството в Малта на разследващата малтийска журналистка Дафне Каруана Галиция. Сред другите цитирани примери от Италия беше това, че в Милано пред дома на журналистката Джорджа Вентурини от „Фанпейж“ беше поставена торба с отрязана козя глава и с одрана козя кожа и това, че по време на антиизраелска демонстрация в Удине журналистите Елиза Доси от „РАИ Нюз“ и Давиде Бевилакуа от „Локал тийм“ бяха замерени с камъни и ранени. Във встъпителните си думи Бартоли припомни, че в Италия е дълъг списъкът на висши финансисти, президенти на футболни отбори и треньори, кметове, общински съветници и представители на индустриите, които безразборно унижават, дискредитират и оклеветяват хората, работещи в сферата на информацията, което допринася за подхранването на климат на словесна и физическа агресия срещу журналистите. Бартоли цитира и данни на Главната дирекция на полицията в Италия, според които първите 6 месеца на 2025 г. са били регистрирани 81 случая на нападения и заплахи срещу журналисти в Италия, което е увеличение с почти 100% в сравнение с 2024 г. „Това са тревожни данни, макар че е редно да се благодари на Координационния център за сигурността на журналистите към Министерството на вътрешните работи на Италия и на силите на реда за усилията им да противодействат на тези явления“, заяви Бартоли. Той добави и данни на неправителствената мониторингова организация „Кислород за информацията“, според които през 2025 г. 93 журналисти в Италия са станали обект на така наречените сплашващи съдебни искове – неоснователни съдебни действия, чиято единствена цел е да бъдат заплашени журналистите и гласът им да бъде заглушен. „Италия продължава да бъде страната с най-голям брой дела за клевета срещу журналисти и с прекомерни искания за обезщетения, предявени към тях. Над 80% от тези производства се прекратяват или завършват с оправдателна присъда, често след много години. Този, който подава сплашващ иск, трябва да бъде наказан, и то не символично“, заяви Бартоли.
Той припомни, че дълбоки промени в медийния отрасъл поставят под въпрос автономията на журналистите и цитира като конкретен пример дискутираната продажба на медийната група ДЖЕДИ, която притежава левоцентристкото издание „Стампа“ и лявото издание „Република“.  Сега за придобиването на компанията, която е собственост на клана Аниели, се преговаря с гръцки инвеститор. 
„Всичко това се случва, докато интернет и социалните мрежи продължават да бъдат територия без правила, контролирана от малцина манипулатори, чиято цел е да се обогатяват, а големите дигитални платформи безнаказано ограбват труда на вестниците, не плащат данъци и не носят отговорност за извършените престъпления“, акцентира Бартоли.
Той подчерта също така, че в Италия все още няма закон, който да гарантира справедливо възнаграждение за десетки хиляди журналисти. Средният доход на журналистите на свободна практика е 17 000 евро годишно бруто, докато този на специфичната за Италия категорията дългосрочни медийни сътрудници е около 11 000 евро на година бруто, като и в двата случая това означава, че тези 2 категории медийни работници получават под 1000 евро нето на месец – сума, с която, според Бартоли, е невъзможно да се живее достойно.
На свой ред Мелони припомни, че миналата година по време на общонационална стачка, допълнена и от пропалестински протести, в Торино пропалестински активисти нахлуха в редакцията на изданието „Стампа“ и я вандализираха заради предполагаемо пристрастно отразяване от страна на вестника на темата за Палестина. Тя открои като друг по-общ риск за журналистиката и навлизането на новите технологии и на изкуствения интелект, заради които има риск след няколко десетилетия журналистическата професия, редом с още много професии, да престане да съществува.
Мелони изрази солидарност и благодарност към всички журналисти, които със своя професионализъм и със своята смелост позволяват на останалите да достигнат там, където взорът иначе не може да стигне. Тя подчерта, че Камарата на депутатите на Италия е одобрила на първо четене законопроект за учредяване на Национален ден в памет на журналистите, убити заради своята работа. Предстои законопроектът да бъде приет в Сената на парламента. Мелони изтъкна, че в новия бюджет на Италия са приети мерки за финансиране на обучението и на застрахователното покритие на журналисти, изпращани в зони на конфликт или в райони с висок риск от въоръжен конфликт. Тези средства ще се отпускат при подадена заявка от работодателя на съответните журналисти.
С темата за журналистиката и начина, по който се упражнява тази професия, бяха свързани няколко полемики, възникнали по време на пресконференцията на Мелони. Още в началото й журналисти в залата издигнаха плакати, чрез които припомниха, че националният колективен трудов договор в журналистическия бранш е изтекъл преди 10 и оттогава не е бил подновен, което излага на риск представителите на професията. В края на ноември поради тази причина журналистите организираха и безпрецедентна общонационална стачка. Издигнатите плакати в залата накараха Мелони да припомни, че подобна видима контестация не е имало по време на предходни годишни премиерски пресконференции. Тя изтъкна, че е привърженик на подновяване на националните колективни договори в различните браншове, но подчерта, че не от нейното правителство и от нея лично зависи кога ще бъде договорен нов национален колективен трудов договор за журналистическия бранш.
В хода на пресконференцията журналистът Иларио Ломбардо на левоцентристкото издание „Стампа“ пожела на Мелони тази година да има повече подобни пресконференции. Журналисти от левите издание често пъти критикуват италианската премиерка, която е от десницата, че не дава истински пресконференции, а само брифинги на влизане или на излизане от срещи на върха или по време на нейни посещения в страната или зад граница. Мелони редовно подчертава, че освен тези брифинги и годишната си пресконференция дава интервюта и за агенции, вестници и телевизионни програми и че всичко това означава, че отговаря достатъчно много на журналистически въпроси през цялата година. Сега в отговор на пожеланието на Ломбардо Мелони се пошегува, че той й е пожелал същото и миналата година, но пожеланието му не се е сбъднало. След пресконференцията опозиционни политици и леви медии коментираха, че това е било неуместна шега.
Ломбардо припомни и, че по време на визитата на европейски лидери във Вашингтон на 18 август миналата година за участие в среща на върха с Доналд Тръмп, посветена на Украйна, Мелони е била уловена от журналистите да споделя на американския президент, че не обича да говори с медиите. След което репортерът на „Стампа“ вписа това отношение на Мелони в по-широко нейно отношение за делегимиране на органите на властта или на контрол, което представлява заплаха за демокрацията. Той визираше и честите критики от страна на премиерката срещу представители на съдебната система, които според нея се бъркат в политическите дела. Такива критики бяха отправени през 2025 г. от Мелони по адрес на съдиите, блокирали прилагането на миграционното споразумение между Италия и Албания и по адрес на одиторите от Сметната палата, не дали зелена светлина на мащабния проект за изграждане на мост над Месинския пролив. На самата годишна пресконференция Мелони изброи конкретни примери на съдебни решения, които са породили риск за сигурността на Италия. Сред тях беше например случай на майка, убила детето си, за която в миналото са били подавани сигнали, но съдиите не са били достатъчно строги към нея. „Всеки, който заема отговорна длъжност, е призван да я изпълнява с достойнство и чест…Затова аз смятам, че магистратите са изключително важни, че журналистите са изключително важни, че ролята на политиката е много важна и че колкото по-добре всички тези хора си вършат работата, толкова по-добре е за всички. …Но това не означава, че не може да се търси отговорност от журналист заради неверни новини, които съзнателно се публикуват. Не означава, че не трябва да се търси отговорност от магистратите заради някои решения, които имат последици, застрашаващи нашата сигурност. Точно както е от основно значение да се търси отговорност от политиката за нейните действия, когато тя греши“.
Според анализатори в двата въпроса, касаещи отношението на Мелони към медиите, е била пропусната възможност да се попита премиерката директно защо не дава често традиционни пресконференции и защо е направила подобно изказване по адрес на отношенията си със журналистите точно пред Тръмп, който, откакто се върна на власт в Белия дом преди около година, ограничи достъпа до него за традиционни медии, като например Асошиейтед прес, но отвори вратите на президентството за по-десни и по-нетрадиционни медии и представители на информационния свят. В допълнение на няколко пъти по време на брифинги и пътувания Тръмп отправи обидни коментари към журналистки и се правеше, че не разбира въпроси от представители на чужди медии, говорещи английски с акцент.
Четвъртата полемика по време на пресконференцията на Мелони дойде от встъпителните думи на президента на Журналистическата камара, който припомни, че в Италия се разрази неотдавна скандал с подслушване на смартфоните на няколко видни италианци, сред които и главният редактор на критичното към правителство издание „Фанпейдж“ Франческо Канчелато, както и на негов колега. През 2024 г. тайно разследване на „Фанпейдж“ извади наяве неонацистки и фашистки прояви в младежкото крило на партията на Мелони. Провинилите се младежи бяха отстранени от младежката организация, а Мелони разкритикува проявите им, но и методите за водене на тайно журналистическо разследване на Фанпейдж". След това се разрази скандалът с шпионажа. Самата Мелони напомни на пресконференцията, че по случая работят 2 прокуратури, че компетентните органи и разузнавателните служби оказват необходимото съдействие, а Парламентарната комисия за сигурността на Републиката, занимаваща се с подобни деликатни въпроси, е изключила в доклад от юни 2025 г., възможността софтуерът за следене „Графит“ на израелската компания „Парагон“, да е бил използван за шпиониране на журналисти.  На годишната пресконференция на Мелони на 9 януари се оказа, че шпионираният Канчелато е искал да зададе въпрос относно разследването, но писмено заявеното му искане се е изгубило. Мелони отрече това да е по вина на правителството, а президентът на Националния съвет на Камарата на журналистите заяви, че този орган носи „материалната отговорност“ за инцидента, каквото и да значи това обяснение. Все пак Канчелато успя да зададе въпроса си, а именно какво ще направи правителството, за да стигне до дъното на тази история. Мелони отговори, че правителството има намерение да бъде на пълно разположение, за да се разкрие истината. След което припомни на свой ред как поверителни информации от лично естество, свързани с нея, са били изнесени в медиите, като например шпионирани лични банкови сметки, ровене в миналото на починалия й преди 11 години баща или проучване на имотното състояние на майка й. 
На пресконференцията това беше засегната още една  „шпионска тема“, отново свързана с журналистиката. Журналистката Франческа Де Бенедети от критичното към правителството издание „Домани“ повдигна въпроса за шпионажа, на който е бил обект началникът на канцеларията на Мелони – Гаетано Капути. Именно разследване на „Домани“ миналата година относно евентуален конфликт на интереси, свързан с Капути, доведе до съдебно дело от страна на Капути срещу журналистите, приключило с тяхното пълно оневиняване, но в хода на разследването излезе наяве това, че Капути е бил обект на проучване от италианската Агенция за информации и вътрешна сигурност (вътрешното разузнаване). Проучването е касаело роднински връзки на съпругата на Капути с наблюдаван от агенцията човек, припомня изданието „Полисимейкър маг“. На пресконференцията Мелони каза, че не тя е разпоредила подобно следене и че по случая работи прокуратурата, която единствено може да се произнесе.
Самата Мелони обаче на свой ред обвини "Домани" в тиражиране на невярна информация с цел нейното дискредитиране. Изданието беше публикувало миналата година материал, в който твърдеше, че Мелони се е договорила с италианската Кадастрална служба новата й къща да бъде заведена в по-ниска кадастрална категория, за да плаща по-малко данъци. На пресконференцията Мелони обясни подробно защо информацията е невярна.
Извън тези полемики и теми, имащи отношение пряко към журналистическата работа, пресконференцията протече по механизма "въпроси, в които имаше пропуснати много важни неща и съответно и отговори, в които имаше пропуснати важни неща". Редица леви издания, сред които "Фанпейдж", коментираха, че на пресконференцията са се чули половинчати истини и са останали много неказани неща. Докато десни издания, сред които „Секоло Д’Италия“, написаха, че левицата обвинява премиерката, че не е отговорила на въпроси, които не са й били изобщо зададени от журналистите на пресконференцията. Безпристрастни анализатори отбелязват, че пресконференцията е била пропуснат повод да се чуе мнението от страна на италианската лидерка по важни теми, които тя е засягала в свои речи, по време на брифинги или в интервюта за отделни медии.
Сред няколко от най-ясните отговори, получени на пресконференцията, беше този, че засега Мелони не мисли да се кандидатира за президент през 2029 г. когато изтича вторият мандат на президента на Италия Серджо Матарела. „Това, което правя, ми е достатъчно… Така, че в момента, да кажем, че не мисля за изкачване на по-високо ниво. Засега ми стига моето ниво“. В отговор на въпрос дали сестра й Ариана Мелони би се кандидатирала за кмет на Рим на изборите догодина, 11 години след като самата Джорджа Мелони се кандидатира без успех за този пост, премиерката заяви, че сестра й ще реши сама какво да прави. Ариана Мелони сега е ръководител на политическия секретариат на управляващата партия „Италиански братя“ на Мелони. Тя е и бивша половинка на министъра на земеделието Франческо Лолобриджида. В отговор на въпрос за трагедията в Кран Монтана, Мелони заяви, че това, което се е случило там, не е бедствие, а е резултат от това, че твърде много хора не са си свършили работата или са искали да спечелят лесни пари. „И отговорностите трябва да бъдат установени и да бъдат преследвани“, заяви тя и обеща подкрепа на италианската държава за близките на италианските жертви, които ще търсят по съдебен път възмездие.  В отговор на въпрос за пренаселеността на италианските затвори Мелони обеща план за изграждане на допълнителни 11 000 места за затворници. 
В останалите вътрешнополитически въпроси и отговори остана нещо недоизказано. 6 въпроса бяха от икономическо естество, касаещи ниския икономически растеж, младежката безработица, трайния отказ на някои категории италианци да търсят работа, ниските заплати, ниската производителност на труда, проблемите с покупателната способност, високите фактури за потребление. За тези проблеми премиерката обясни, че са се натрупали при предходните управления и изброи на няколко пъти мерките, които предприема правителството й за справяне с тях. За високите сметки за ток например Мелони заяви, че правителството готви ново постановление, в което са предвидени 3 милиарда евро, за да се парира на тези цени и че подобна сума е била предвидена и миналата година. За ниската производителност на труда, рефлектираща върху заплатите, тя заяви, че това е исторически проблем, зависещ от различни фактори – от структурата на италианската икономика, изтъкана от много малки и средни предприятия, които имат по-големи трудности да инвестират и да иновират, от трудния и по-скъп достъп до кредити и от проблемите с инфраструктурата, която е исторически по-слаба в сравнение с други системи, както и от правилата и изискванията на пазара на труда, които са особено тежки. Като решения на проблема с производителността на труда Мелони посочи наблягане върху човешкия капитал и образованието, особено по отношение на STEM предметите (наука, технология, инженерство, математика), а също и върху стимулиране на инвестициите, но така и не спомена казуса с трудния достъп до кредити. 
По отношение на високите цени на жилищата и на наемите, Мелони обеща план за изграждане до 10 години на 100 000 на умерени цени. Леви издания, сред които „Фанпейдж“, припомниха, че това е рециклирано обещание от 2023 г. и от 2025 г. Но един аспект, свързан с тази тема, беше пропуснат на пресконференцията – свръхтуризмът, който се отразява и на цените на имотния пазар.
По отношение на демографската зима и емиграцията на млади хора от Италия, Мелони се ограничи да изтъкне мерките, взимани в подкрепа на майките, така че те да не чувстват майчинството като финансово бреме и да трябва да избират между него и работата. А емиграцията тя предпочете да разглежда като един отколешен типично италиански феномен, но и в светлината на мобилността на съвременната епоха, в която много хора искат да придобия опит навън. Мелони изтъкна освен това, че в Италия не се водят статистики колко от тези хора се връщат после в родината си.
На въпрос какви са отношенията на Мелони с президентството, премиерката отговори, че с президента Матарела отношенията й са отлични и че той е човек, на когото може да се разчита, когато става дума за защита на националните интереси, сред което упрекна медиите, че създават полемики там където няма. Но тя така и не беше попитана конкретно за информациите, разпространени от дясното издание „Верита“, че хора от антуража на Матарела, начело с президентския съветник Франческо Гарофани, са заговорничили срещу нейното управление. Ето защо Мелони се ограничи само да отговори, че когато между нея и Матарела има несъгласие по даден въпрос, двамата го обсъждат и търсят винаги решения, които накрая успяват да намерят.
Относно призивите на представители на клана Берлускони за нужда от обновление в създадената от четирикратния премиер Силвио Берлускони партия „Форца Италия“, оглавявана днес от външния министър на Италия Антонио Таяни, Мелони се ограничи да заяви, че не се бърка във вътрешнопартийни динамики, но похвали, че Таяни е извършил направо чудеса, след като партията е изгубила харизмата на Силвио Берлускони, починал през 2023 г.
По отношение на управляващото мнозинство, в което влиза и партията „Лига“ на вицепремиера Матео Салвини, който е и министър на инфраструктурата, Мелони  заяви, че то е стабилно. „Ние сме може би най-солидното правителство сред големите европейски демокрации, сред големите европейски държави. Ние сме най-солидното правителство, защото имаме най-солидното мнозинство, и струва си да се припомни, че това мнозинство действа във време, в което сме призовани да взимаме, така да се каже, епохални решения. И пред тези решения аз познавам много мнозинства,  които биха се разпаднали“, подчерта тя, но изтъкна, че е логично в мнозинството се водят и дебати.
По отношение на референдума за съдебната реформа в Италия Мелони почти потвърди, че той ще се състои на 22 и на 23 март и отхвърли хипотезата, че ще подаде оставка, ако обществото се обяви срещу тази реформа, одобрена от парламента в края на миналата година и предвиждаща разделяне на кариерите на магистратите. Мелони подчерта, че има намерение да изпълни докрай петгодишния си мандат и накрая обществото да съди правителството й по цялата свършена работа, а не само по една реформа.
А по отношение на предстоящото дебатиране на реформата на избирателната система, премиерката се ограничи да изтъкне евентуалните й преимущества, които биха направили страната по-стабилна, без да уточнява как ще разсее резервите и възраженията на опозицията в тази насока.
От вътрешните теми Мелони дискутира и въпроса за асистираното самоубийство. Тя заяви, че в парламента се обсъждат няколко нормативни акта в тази насока. „Що се отнася до работата на правителството, смятам, че задачата на държавата и на институциите не е да насърчават пътя към самоубийство, а е по-скоро да се стремят да премахнат или да сведат до минимум самотата и трудностите, които влошават положението на хората с тежки заболявания и на техните близки“. Тя посочи конкретни мерки в тази насока, заложени в новия бюджет. Темата обаче така и не стана повод за журналистите да я доразвият във въпроси относно средствата за здравеопазването, относно недостига на здравен персонал или относно проблемите, свързани с погрешните диагнози, които често се коментират в италианските медии. След края на пресконференцията италиански опозиционни лидери, като Ели Шлайн, лидерка на Демократическата партия, Джузепе Конте, лидер на "Движение 5 звезди" и бивш двукратен италиански премиер и Матео Ренци, лидер на центристката партия "Италия вива" и бивш италиански премиер, разкритикуваха Мелони, че не е засегнала темата за здравеопазването на пресконференцията, без да отбелязват, че конкретни въпроси не са били й задавани изобщо от присъстващите журналисти.
По отношение на сигурността Мелони призна, че работата, свършена от правителството й не е достатъчна. „Очевидно годините на бездействие и на снизходителност не могат да се заличат лесно, но ще ви кажа и че за мен резултатите не са достатъчни“, каза тя. Но после все пак изброи някои от предприетите стъпки от правителството й в областта на сигурността - 30 хиляди нови служители в органите на реда, 1,5 милиарда евро за подновяване на договорите в сектора на отбраната, сигурността и спасителните служби, деблокиране на средства, чрез които се укрепват ресурсите и техниката, мерки срещу незаконното окупиране на имоти, срещу измамите на възрастни хора, срещу просията, срещу насилието срещу органите на реда, срещу джебчийството и срещу блокирането на пътища и железопътни линии. В борбата с мафията Мелони заяви, че са били заловени 120 бегълци от закона, че са извършени още хиляди арести, че са отнети активи на стойност 7 милиарда евро от организираната престъпност, а 18 хиляди имота, конфискувани на мафията, са върнати в полза на гражданите и днес в тях се помещават централи на социални проекти или бази на органите на реда.
Нито един въпрос не беше зададен на Мелони във връзка с трите заплахи, отправени срещу нея през изминалата година. Нямаше и въпрос, свързан с освобождаването в Италия на висшия либийски полицай Осама Алмасри, издирван от Международния наказателен съд за тежки престъпления в Либия и в крайна сметка арестуван в родината му от либийските власти. Случаят доведе до разследване на Мелони и трима членове на кабинета й от специален италиански трибунал, разглеждащ казуси, свързани с членовете на правителството и беше оживено коментиран в италианските медии през 2025 г.
Много въпроси, останали без отговор заради непълнота на самите въпроси,  имаше и по външнополитическите теми, засегнати на пресконференцията. На Мелони не беше зададен нито един въпрос за нейните отношения с Илон Мъск, с Виктор Орбан или с Хавиер Милей, заради които тя е критикувана често в левоцентристките медии.
Горещата тема за Венецуела беше засегната на 2 пъти, но така и не се разбра какво мисли италианската премиерка за това, че на този етап както изглежда венецуелските опозиционери Мария Корина Мачадо, която е и нобелова лауреатка за мир за 2025 г., и Едмундо Гонсалес Урутия, няма да дойдат на власт в родината си, където за временен президент след залавянето от САЩ на Николас Мадуро, беше назначена вицепрезидентката Делси Родригес. Още преди повече от година Мелони подчерта, че Гонсалес Урутия е за нея легитимен президент на Венецуела. А след залавянето на Мадуро тя проведе телефонен разговор с Мачадо, с която са постигнали съгласие, че сега се отваря нова глава на надежда за народа на Венецуела, който ще може отново да се радва на основните принципи на демокрацията и на върховенството на закона, се казваше в съобщението от канцеларията на Мелони. Италианската премиерка не беше попитана и какво мисли за готовността на Мачадо да сподели Нобеловата си награда за мир с Тръмп, нито за предстоящата среща на Тръмп с Мачадо. Тя се задоволи само да приветства едностранното решение на Делси Родригес да освободи италианци от венецуелски затвори и обеща да работи докрай за освобождаването на оставащите там италиански граждани. Мелони изтъкна и, че във Венецуела при Мадуро е върлувала огромна бедност. Относно протестите на левицата срещу действията на Тръмп във Венецуела Мелони каза, че левицата винаги е на грешната страна на историята и че е важното, че венецуелците са посрещнали с надежда и радост промяната. Малко преди началото на пресконференцията в официално изявление Мелони каза: „Наблюдавам внимателно ситуацията във Венецуела и се надявам с президентката Делси Родригес да се открие нова ера на конструктивни отношения между Рим и Каракас. В този смисъл изразявам благодарността си за решението да започне освобождаването на политически затворници, сред които и италианци, и искрено се надявам този процес да продължи с още стъпки в същата посока“. 
По отношение на другата гореща тема -  Гренландия, Мелони доразви тезата, която представи през 2025 г. на тогавашната си годишна пресконференция. „Аз продължавам да не вярвам в хипотезата, че САШ ще предприемат военна акция, за да поемат контрол над Гренландия – опция, която очевидно не бих подкрепила. Вече съм го заявявала писмено, но смятам, че това не би било изгодно за никого, дори за САЩ…Това беше потвърдено и в изявлението, подписано от водещите европейски лидери. Трябва да се каже също, че към момента хипотезата за намеса с цел поемане на контрол над Гренландия беше отхвърлена както от Марко Рубио, така и от самия Доналд Тръмп. Смятам, че администрацията на Тръмп с методите си – да кажем малко по-настъпателни, или по-точно много настъпателни – преди всичко поставя акцент върху стратегическото значение на Гренландия, и на Арктика като цяло, за своите интереси и за своята сигурност. Това е зона, в която, както е известно, действат много чуждестранни играчи и аз продължавам да вярвам, че посланието, което САЩ искат да изпратят, е, че няма да приемат прекомерна намеса на други чуждестранни участници в толкова стратегически важен за тях регион. От моя гледна точка това е въпрос, който касае и нас, това е тема, която обективно трябва да ни интересува, особено предвид климатичните промени и потенциалното значение на този регион от различни гледни точки. Това е причината, поради която и в рамките на НАТО беше решено Арктика да бъде приоритет, и причината, поради която се обсъжда и в рамките на ЕС“, заяви Мелони. Това изказване дойде малко, след като Белият дом не изключи използване на сила относно Гренландия. Мелони призова за сериозен дебат по въпроса за Арктика и Гренландия в рамките на НАТО. Тя също така подчерта, че Европа трябва да продължи да работи в рамките на НАТО за по-голямо присъствие на Алианса в Арктика и обяви, че до края на месеца Министерството на външните работи на Италия ще представи италианска стратегия за Арктика, чиито цели са да се запази Арктика като зона на мир и сътрудничество, да се допринесе за сигурността на региона, да се подпомогнат италианските компании, които желаят да инвестират там и да се насърчават изследванията там.
По темата за Гренландия, която е част от Кралство Дания, на пресконференцията не беше зададен нито един въпрос относно отношенията на Мелони с датската премиерка Мете Фредериксен. Двете задълбочиха през изминалата година партньорството в областта на по-твърдия имиграционен подход в ЕС и инициираха дебат за нуждата от адаптиране на Конвенцията за правата на човека към реалностите на масовата миграция през 21 век.
На пресконференцията темата за Газа беше сведена до оповестяване от страна на Мелони, че страната й е отделила допълнителни 25 милиона евро, за да отговори на нуждите на населението на анклава и че предоставя възможността на карабинери да обучат в Йордания първите 50 членове на палестинските сили за сигурност, които после да гарантират сигурността на ивицата. А по отношение на американския план за мир в Газа Мелони заяви: „Убедена съм, че Италия може да играе абсолютно уникална и фундаментална роля в този деликатен и много важен процес, защото ние сме уважавани от всички участници на терен, от всички играчи в региона: от Израел, но и от Палестинската национална администрация… както и от страните от Залива“. Тя не изключи и опцията италиански военни да отидат в Газа под мандата на ООН, стига италианският парламент да одобри това и спомена перспективата за 2 държави като решение на израело-палестинския конфликт. Не й бяха зададени въпроси нито относно решението през миналата година на редица страни да признаят независимостта на палестинската държава, нито пък относно дефинициите, че в Газа е извършен „геноцид“ и че италианското правителство „е съучастник“ в него – обвинения, които се чуваха не веднъж по време на пропалестински протести в Италия.
Нито един въпрос не беше зададен на пресконференцията във връзка с настоящите протести в Иран, заради които се заговори в медиите за рухване на иранския режим на аятоласите.
По темата за Украйна Мелони отговори на 2 въпроса, които отново бяха непълни. Тя обясни защо не би подкрепила изпращането на италиански военни в тази страна дори под мандат на ООН. „Към днешна дата не съществува такава опция, а именно намеса на многонационални сили под егидата на ООН. Това, за което се говори днес…е създаването на многонационални сили в рамките на така наречената Коалиция на желаещите с цел укрепване на украинската отбрана…. Причината, поради която не считам за необходимо изпращането на италиански войници в Украйна, е, че както знаете, основният инструмент, който днес е определен за изграждане на солидни гаранции за сигурност за Украйна, е така нареченият „инструмент по подобие на член 5“, тоест система от гаранции за сигурност, вдъхновена от член 5 на договора за НАТО“., заяви Мелони, но така и не беше разпитана какво визира точно под този тип механизъм за сигурност и как си го представя тя на практика. „Ако има система за сигурност, вдъхновена от член 5 на договора за НАТО, то именно тя е основната форма на гаранция за сигурността на Украйна“, допълни тя. Но се съгласи и, че „изпращането на войници за укрепване на украинската армия може да бъде и вероятно е допълнителен елемент“. Мелони не пропусна да изтъкне, че идеята за механизъм по член 5 е дошла първо от Италия и първоначално е породила подигравки, но днес на нея вече се гледа сериозно.
На пресконференцията Мелони не беше запитана нищо за украинския президент Володимир Зеленски, за кадровите промени, направени в украинската изпълнителна власт и украинските служби за сигурност и за разузнаване, нито за корупционния скандал, разтърсил миналата есен Украйна и довел до оставката на началника на канцеларията на Зеленски – Андрий Ермак. Тя не коментира и срещата на президентите на САЩ и на Украйна в края на декември във Вашингтон, нито преговорите между делегациите на САЩ и Украйна или между американските емисари и руски представители. Мелони се ограничи само да заяви отново подкрепа за Украйна пред руската агресия.
Но във връзка с Украйна на Мелони бяха зададени въпроси за търканията в управляващото мнозинство по отношение на продължаването на италианската помощ за тази страна. Срещу подобно удължаване се обявява партия „Лига“. На пресконференцията Мелони насочи индиректни критики във връзка с това срещу заместник-председателя на тази партия, евродепутата и  генерал Роберто Ваначи, отстранен от армията заради ксенофобска и расистка книга. Мелони не го спомена поименно, но изрази изненада, че именно един генерал се противопоставя на постановлението за помощта за Украйна, след като той като военен би трябвало да знае много добре какво е значението на понятието „възпиране“. „Винаги съм ви казвала, че единственият начин да се гарантира мирът е възпирането….Каква е концепцията на възпирането? Трябва да си достатъчно силен, за да накараш врага да се откаже от възможността да те атакува. Следователно силата е тази, която изгражда мира, а не слабостта, мирът не се гради със слабост. Това е моето тълкуване и затова винаги съм казвала, че за да се изгради мир, беше необходимо да се застане на страната на Украйна“.
А в отговор на въпрос за възобновяване на диалога с Русия и за евентуалното връщане на Русия към Г-8, Мелони заяви, че е отворена към идеята, че е време Европа да говори отново с Русия. Тя каза, че това е идея на френския президент Еманюел Макрон, без да припомня, че това е и идея на Матео Салвини и че всъщност възобновяването на диалога с Русия е било започнато още миналата година от Тръмп. „Ако Европа реши да участва в тази фаза на преговорите (за Украйна), разговаряйки само с едната от двете страни в конфликта, се опасявам, че в крайна сметка положителният принос, който може Европа да даде, ще бъде ограничен. Но проблемът е кой да говори от името на Европа. Ако допуснем грешката от една страна да решим да възобновим диалога с Русия, а от друга страна да действаме разпокъсано и без координация, докато го правим, ние ще направим услуга на Путин. А последното нещо, което аз искам да направя в живота си, е услуга на Путин. Ние имаме този проблем още от началото на преговорите: много гласове говорят, съществуват много формати. Това е причината, поради която аз винаги съм била в подкрепа на назначаването на специален пратеник на Европа по украинския въпрос, тоест човек, който да ни позволи да обобщим позициите си, но да говорим с един глас“, заяви тя. Но същевременно определи като преждевременни приказките за връщане на Русия в Г-8. Именно Тръмп преди година първи заговори за такава възможност.
Темата за Украйна и Русия не породи никакви въпроси по време на пресконференцията за Северна Корея, забъркана от Москва в този конфликт.
По четирите горещи досиета  - Венецуела, Гренландия, Газа и Украйна  - общото е участието на Тръмп в тях, ето защо Мелони, както и миналата година, трябваше да отговаря на въпрос за отношенията й с президента на САЩ, броени часове след като в интервю за „Ню Йорк таймс“ той сякаш постави под въпрос концепцията за международното право.  „Има много неща, по които не съм съгласна (с него), казвала съм го и го повтарям. Например смятам, че въпросът за международното право е нещо, което трябва да се защитава категорично. Смятам, че когато правилата на международното право бъдат погазени, всички ние сме много по-уязвими. Така че да,  когато не съм съгласна, му го казвам, без никакви проблеми“, каза Мелони по адрес на Тръмп, но отхвърли призивите, отправяни от левицата, Италия да се дистанцира от САЩ заради Тръмп. „В геополитиката, когато заемаш позиции, трябва да бъдеш последователен. Аз смятам, че италианската външна политика е тази, която президентът Матарела ни припомни преди няколко дни, когато каза, че ръководните ориентири на нашата външна политика са Европейският съюз и Атлантическият алианс. Така че търся светлина, а не сенките в моите отношения и в отношенията на Италия с нейните европейски и атлантически партньори“, каза Мелони и попита: „Погрешна ли е тази стратегия? Тогава трябва ясно да ми се формулира алтернатива, трябва да ми се каже какво точно се предлага да се направи. Какво означава „да се дистанцираме“ – да излезем от НАТО ли? Да затворим американските бази? Да прекъснем търговските отношения? Да нападнем „Макдоналдс“? Не знам. Какво трябва да направим?“. След което заключи: „Иначе, разбира се, аз не съм съгласна с всичко, което казват моите партньори. С Тръмп съм съгласна за Венецуела, не съм съгласна за Гренландия….Интересите на държавите не винаги съвпадат напълно. Това е външна политика, това е геополитика“.
Темата за непредвидимите обрати в мисълта на Тръмп или за митата, използвани от него като лост за влияние, изобщо не беше засегната на пресконференцията. А самият въпрос за отношенията на Мелони с Тръмп и на Италия със САЩ беше зададен заедно с въпрос, който нямаше никакво отношение към Тръмп – следенето на началника на канцеларията на италианския премиер и съответно и последвалият отговорът на Мелони относно Тръмп „се удави“ във вътрешнополитически скандал.
Никакво конкретно внимание не беше отделено на пресконференцията относно мащабните европейски планове за укрепване на европейската отбрана и сигурност, подети миналата година. Пространната тема за стратегическата автономия на ЕС, заемала в предходни години място на пресконференциите на Мелони, също отсъстваше този път.
Относно други точки на света на Мелони беше зададен само въпрос за Африка в контекста на италианския „План Матеи“ за развитието на този континент с цел възпиране на незаконната миграция оттам към Европа. Мелони изрази надежда, че планът ще продължи да напредва, но на пресконференцията изобщо не стана въпрос за нестабилността в Сахел, за новите преврати или опити за преврати в Африка, за несекващия конфликт между Демократична Република Конго и Руанда, за казуса със Сомалиленд, за продължаващата гражданска война в Судан, за насилието в Танзания, за въпросите, свързани с човешките права в страните от Магреб….
Темата за Китай не присъстваше изобщо на пресконференцията, въпреки че Китай се споменава често в контекста на Украйна, а Пекин наскоро организира мащабни учения около Тайван.
А по темата за тежестта на Италия в ЕС, Мелони изтъкна ревизирането на някои от целите на Зелената сделка, така че подходът й да е прагматичен, а не идеологически, както и обмислянето на иновативни миграционни модели в Европа. Като пример за иновативен модел тя на трета поредна годишна пресконференция изтъкна италианско-албанското миграционно споразумение, което обаче така и не е заработило на пълни обороти заради съдебни проблеми и което италианската опозиция дефинира като пилеене на вятъра на стотици милиони евро средства на данъкоплатците. На Мелони не беше зададен никакъв въпрос относно бъдещето на тази сделка, нито относно отношенията на Италия с Албания, разтърсена неотдавна от корупционен скандал и от протести с призива за оставката на правителството на Еди Рама.
На пресконференцията нямаше никакви конкретни въпроси и относно отношенията на Италия с която и да е еврочленка, например Германия, Франция, Испания….
В хода на пресконференцията стана ясно, че в Брюксел на ниво постоянни представители е одобрена сделката за свободна търговия с Меркосур и Мелони коментира, че след като се е противопоставила в края на декември на нея, тя е получила от ЕК достатъчно гаранции за италианските земеделци, за да не се присъедини към блокиращото малцинство, съставено от Франция, Полша, Унгария и Ирландия. Мелони обаче пропусна да поясни, а и не беше запитана, дали този обрат в италианската позиция не е станал отчасти и заради това, че „Форца Италия“ и бизнесът, в частност автомобилостроителите, производителите на вино, на шоколадови изделия и на сирене, намират сделката за изгодна за тях възможност да предлагат стоката си на нови пазари.
На пресконференцията на Мелони на 9 януари нямаше странни въпроси от сорта на „Тъпчете ли мравки, като вървите?“, зададен й миналата година от българина Александър Яхнаджиев, директор на италианската медийна агенция „Виста“. Яхнаджиев обаче издебна Мелони след края на пресконференцията с въпроса какво й е донесла Бефана. В италианския фолклор това е старица, летяща на метла и носеща на послушните деца на Богоявление подарък, а на непослушните деца - въглен. В отговор на въпроса, Мелони се пошегува, че Бефана й е донесла много сложни дни. „Не знам дали трябва да го възприемам като въглен“, допълни тя.