Годишнините от две терористични нападения и историята на две евтаназирани белгийки насочиха вниманието върху един и същи проблем

Десетата годишнината от атентатите в Париж, отбелязана миналата седмица с редица възпоменателни церемонии, извади наяве една горчива истина – списъкът с жертвите е нараснал за 10 години, защото двама от оцелелите в нападенията са се самоубили, отбелязват Франс прес, Бе Еф Ем Те Ве, „Паризиен“, „Пари мач“, „Франс 24“ и „Поан“. Подобен извод беше направен и в Израел броени дни след отбелязването на втората годишнина от безпрецедентната атака на палестинското ислямистко движение „Хамас“ срещу Южен Израел, допълват „Гардиън“, Би Би Си, „Кориере дела сера“ и „Таймс ъв Израел“. Поводът там отново беше самоубийството на оцелял в нападението, извършено на 7 октомври 2023 г.
И в двата случая става дума за жертви на тероризма, „отровени“ образно казано от преживяната по време на терористичните актове психологическа травма, които дълго време са се борили с болезнените спомени и в крайна сметка са решили да посегнат на живота си, обобщава Франс прес.
Такава е съдбата на френския химик Гийом Валет. На 13 ноември 2015 г. Гийом, който по онова време е бил на 29 години, е бил на концерта на метъл групата „Ийгъл ъв дет метъл“ в зала „Батаклан“, атакувана от трима терористи. Там загиват 90 души. Гийом е сред оцелелите. Но той така и не успява да се възстанови психически от преживения ужас, разказват неговите родители Арлет и Ален Валет пред Франс прес. „След тази трагедия Гийом изгуби усмивката си“, споделят те и допълват, че синът им е казвал, че никога няма да забрави пукота на автоматите на терористите и ужасените викове на хората в концертната зала. Първоначално Гийом прави опит да се върне към рутината на ежедневието си на учен, но усилията му са безуспешни и той се подава на страха. Родителите му са принудени да се обърнат към психиатър за помощ и той е настанен в психиатрична клиника във Вал дьо Марн в района на Париж. Там на 19 ноември 2017 г. Гийом се обесва в болничната си стая. По това време той е на 31-годишна възраст и се е лекувал в клиниката от повече от месец и половина. След още две години по съдебен път той официално е признат за 131-ата жертва на атентатите в Париж, отбелязва изданието „Йороп дипломатик“. „Гийом се отърва без никакви наранявания по време на атентатите, но беше белязан от дълбока психологическа травми“, обобщават „Йороп дипломатик“ и Франс прес.
Сходна е историята и на известния френски художник и илюстратор, автор на графични романи и комикси Фред Деуилд. Истинското му име е Фредерик Кализо, а Деуилд е творчески псевдоним. Той е роден на 24 декември 1966 г. във Версай. По рисуването се запалва благодарение на творбите на Кабю и на Франкен – известни майстори на комикса. За Фред Деуилд 2015 г. започва трагично. Неговият кумир Кабю, който е художник в сатиричното издание „Шарли ебдо“, е сред жертвите на терористичния акт срещу редакцията на изданието на 7 януари 2015 г. Единадесет месеца по-късно самият Фред попада в епицентъра на терористичния акт в „Батаклан“, където се намира заедно с приятели. В хаоса на нападението той ляга на изцапания с кръв под на залата до тялото на мъртъв младеж и до ранена жена. Фред часове наред държи ръката на жената и й говори, оказвайки й по този начин подкрепа. Самият той излиза от атентатите напълно невредим, но белязан психически.
Година след атентатите той публикува творбата си с илюстрации „Моят Батаклан“. Тя включва 15 картини в черно и бяло, последвани от текст от 22 страници, озаглавен „Да живееш още“. В текста той разказва за атентата и за бавното и трудно психологическо възстановяване от него. Споделя, че е обладан от картини на свирепо насилие. Ето защо непосредствено след атентатите Фред Деуилд не се връща към рисуването, а първо започва да пише текста за оцеляването. В творбата си той представя терористите като „конници на апокалипсиса“ –  скелети, въоръжени с пояси с експлозиви и с автомати „Калашников“. Едва след като ги описва по този начин, Фред Деуилд се чувства най-после отново способен да се върне към рисуването. В текста „Да живееш още“ Фред разказва още, че има проблеми с концентрацията, че страда от безсъние, че се страхува от тълпата, че вече не може да присъства на концерти.
През 2018 г. Фред Деуилд издава втори графичен роман, озаглавен „Рана от ухапване“, съставен от 43 черно-бели картини. Творбата пресъздава, както той самият казва пред „Франс 24“ „травмата във всичките й форми“. В книгата той говори не само за себе си, а за всички оцелели от терористични нападения.  Творбата е силно повлияна от атентата в Ница, извършен на 14 юли 2016 г. , в който загинаха близо 90 души. Във втората си книга обаче Фред Деуилд разказва и за това, че оцелелите в терористични атаки получават малко и незадълбочена психологическа помощ. Те водят истинска битка, за да докажат, че също имат права и че не трябва да бъдат смятани само за странични жертви. Фред Деуилд критикува и френското правителство заради това, че продава оръжия на страни, които според него подкрепят терористите.
През 2019 г. Фред Деуилд създава и спектакъла „Да бинтовам живота си“, който е адаптация по книгата му „Моят Батаклан“. Но представленията са прекъснати на следващата година от локдауните, въведени във Франция заради пандемията от ковид. През 2020 г. Фред Деуилд публикува съвместно с психоаналитичката Армел Вотро книгата „Нарисувай ми една травма. Да намериш пътя към оцеляването след Батаклан“.
В продължение на девет години Фред Деуилд се опитва да покаже, че чрез рисуването човек може да избяга в крайна сметка от кошмарния спомен за тероризма. През този период Фред е и активен член на „Живот за Париж“, една от асоциациите на оцелелите и на близките на жертвите на терора от 13 ноември 2015 г. В крайна сметка обаче Фред, който е и баща на три деца, така и не успява да се възстанови от шока и ужаса, преживени в „Батаклан“, и се самоубива на 5 май 2014 г. на 57-годишна възраст. Той е погребан в парижкото гробище „Пер Лашез“.
„С моливите си Фред се опитваше да сподели с другите чрез рисунките си какво е вътрешното страдание – нещо, което не може да се опише с думи. Той искаше чрез творбите си да разкаже как вътрешното страдание изолира оцелелите от терористичните актове, как ги потапя в отчаянието и ги откъсва от обществото“, казва пред Франс прес Мариан Мазас, партньорката на Фред Деуилд. След смъртта му неговите близки издействат за него статут на официална жертва на атентатите  и името му е изписано редом до това на Гийом Валет на всички възпоменателни плочи за жертвите на нападенията от 13 ноември 2015 г.
През 2021 г. трети оцелял в атентатите в Париж се самоубива.  Засега самоличността му не е разкрита и официално не е потвърдена връзката на това самоубийство с атентатите, посочва Франс прес.
Според френския психиатър Тиери Бобе историите на Гийом Валет и на Фред Деуилд показват, че постравматичният стрес не е просто лош спомен, който с времето ще избледнее, а е състояние, което се нуждае действително от адекватно лечение. В противен случай рискът хората, страдащи от него, да се самоубият е по-висок, допълва експертът. Според Бобе и днес в някои  региони на Франция е все още сложно да се получи адекватна психиатрична помощ, тъй като няма достатъчно психиатри, а специализираните заведения са претъпкани. И близките на Фред, и близките на Гийом са убедени, че двамата са били освен жертва на атентат и жертва на начина, по който е организирано оказването на психиатричната помощ във Франция.
Броени дни след като израелците отбелязаха на 7 октомври втората годишнина от нападението на „Хамас“ срещу Южен Израел, в което загинаха около 1200 души, оцелял от тази терористична атака се самоуби. На 10 октомври Роей Шалев беше открит в изгорялата си кола северно от Тел Авив, пишат „Гардиън“, Би Би Си, „Кориере дела сера“ и „Таймс ъв Израел“. Часове преди това 30-годишният мъж помества в социалните мрежи съобщение, в което казва, че чувства, че не може да продължи напред и че иска страданието му да спре. Той споделя, че отдавна в него всичко е мъртво.
Роей Шалев е един от зрителите на музикалния фестивал „Нова“, атакуван от терористите на 7 октомври 2023 г. Заедно с него на фестивала са и неговата годеница Мапал Адам и неговият най-добър приятел Хили Соломон. В атаката срещу зрителите на фестивала преди две години бяха убити над 370 души. Сред жертвите бяха годеницата на Шалев и неговият най-добър приятел. Маян Адам, сестрата на Мапал Адам, разказва, че той бил ранен именно, докато се опитвал да предпази годеницата си от терористите. След това в продължение на два часа младият мъж лежал до трупа на любимата си, докато терористите вилнели наоколо. Накрая на мястото дошли израелски военни и го спасили.
Трагедията в семейството на Роей Шалев обаче продължава. Две седмици след атаката от 7 октомври 2023 г. майката на младия мъж се самоубива. Според информации, появили се тогава в израелски медии, тя не е могла да преживее смъртта на годеницата на сина си, с която била много близка, споделя Маян Адам, цитирана от „Гардиън“.
Редица политици от израелски опозиционни партии подчертаха, че самоубийството на Роей Шалев е крещящо напомняне, че е нужна по-голяма психологическа подкрепа за оцелелите от 7 октомври 2023 г.
След самоубийството на Роей Шалев бащата му – Ронен Шалев, заяви пред „Таймс ъв Израел“, че държавата трябва да създаде подходяща система за грижи за близките и оцелелите от фестивала „Нова“. На фестивала е имало 4000 зрители, което означава, че сега има 4000 разтърсени от събитията преди две години семейства, припомня Ронен Шалев. Тези хора сега се опитват да живеят със спомена от случилото се преди две години, но изпитват големи трудности и се нуждаят от адекватна подкрепа, смята Ронен Шалев. Що се касае до сина му, Ронен Шалев казва, че той не е получил достатъчно адекватно лечение, но може би самият той не е искал да се лекува достатъчно. Според Ронен Шалев случилото се със сина му трябва да бъде повод за усилия за насърчаване на преживелите нападението от 7 октомври 2023 г. да търсят психологическа помощ. „Много от тях просто не искат да се лекуват. Те си мислят, че са добре, че ще го преживеят“, казва Ронен Шалев.
„Таймс ъв Израел“ припомня, че миналата година оцелялата от нападението срещу фестивала „Нова“ 22-годишната Ширел Голан се самоуби в дома си в израелския град Порат. Ширел успяла да избяга от касапницата, разиграла се на фестивала, заедно с приятеля си Ади. Година след това на 7 октомври 2024 г. Ширел посегнала на живота си точно на рождения си ден. Сред самоубийството на Ширел нейният брат – Еял, обвини държавата, че не предоставя необходимата помощ на оцелелите от кървавото нападение и на техните близки за справяне с емоционални и психически проблеми, причинени от травмиращите спомени от безпрецедентната атака на „Хамас“ срещу Южен Израел.
Темата за недостатъчната психологическа подкрепа беше дискутирана и в Белгия оживено в началото на този месец, но поводът не беше свързан със самоубийство, дължащо се на постравматичния стрес в резултат на терористичен акт. Там на 2 ноември 26-годишната белгийска гражданка Сиска де Рюиске избра да сложи край на живота си чрез евтаназия заради дълбока и неподдаваща се на никаква терапия депресия, припомня италианското издание „Гадзетино“. В Белгия е разрешена и евтаназията поради психически проблеми, които не могат да бъдат излекувани по никакъв начин и причиняват нетърпимо страдание.
През местни медии малко преди евтаназията Сиска разказа историята си. Тя сподели, че още от детската градина и после в началото училище е била обект на тормоз от страна на съучениците си. Това е насадило у нея мнението, че тя не струва нищо и че не заслужава да живее. Първи опит за самоубийство тя прави, когато е на 14 години. После прави още десетина опита. Между всичките тези опити тя е имала и моменти на радост – пътувала е на различни места по света, срещала е любовта, работила е с деца, грижела се е за племенниците си. Но всеки път депресията й се е връщала. Сиска разказва, че е опитала всякакви видове терапия, но нищо не е помогнало. Пред белгийските медии младата жена каза, че иска нейната история да послужи за повод за промяна на здравната система, която не обръща внимание на хората с психически проблеми. Сиска каза, че иска нейната история да хвърли светлина и върху това колко сериозни са психическите проблеми, които са невидими, но са също толкова опустошителни, колкото и физическите проблеми, пише „Гадзетино“.
По повод случая със Сиска белгийски издания и френското издание „Монд“ припомниха, че през 2022 г. 23-годишната белгийка Шанти де Корте избра също евтаназията, защото не можеше да преодолее психическата травма, преживяна от нея по време на терористичните актове в Брюксел на 22 март 2016 г. Тогава Шанти е сред оцелелите в атентата, извършен на летището в белгийската столица. Друг атентат беше извършен по-същото време в брюкселското метро. В двете нападения загинаха общо 32 души. Шанти не е ранена в атентата на летището, но той се отразява зле на психиката й. Тя е имала психически проблеми и преди това, но след нападението състоянието й се влошава драстично. Следва поредица от лечения, но нищо не помага и младата жена прави опит за самоубийство през 2020 г. После подава и няколко молби да й бъде разрешена евтаназия. Накрая с помощта на асоциация, подпомагаща онези, които искат да получат правото на достойна смърт, молбата й е удовлетворена. А историята й също породи дебати относно помощта, която оказва държавата на оцелели от терористични актове и в по-широк план на хора, страдащи от психически и психологически проблеми.