Гражданите са крайните бенефициенти на законодателството и от тях зависи доколко успешно то ще бъде прилагано, добави тя.
„Степента, до която законодателството ще бъде успешно прилагано, зависи много от това доколко то е легитимно в очите на гражданите, защото именно те се сблъскват с него в ежедневието си“, посочи Кавръкова и допълни, че „дори най-амбициозните политики, които може да имат смисъл, биха се провалили без обществена подкрепа“.
Тя отбеляза, че в настоящата международна ситуация Европейският съюз вероятно ще трябва да вземе и непопулярни решения, включително свързани с преразпределение на ресурси и нови политики. Според нея обаче подобни мерки могат да бъдат успешни само ако гражданите бъдат привлечени към процеса на вземане на решения и ги подкрепят.
Кавръкова подчерта и значението на Европейската гражданска инициатива, която определи като уникален инструмент за участие на гражданите в демократичния процес на европейско равнище. Чрез този инструмент граждани от поне седем държави членки могат, ако съберат един милион подписа, да поискат от Европейската комисия да предложи законодателство по даден въпрос.
Според Кавръкова е необходимо не само Европейската комисия, но и другите европейски институции и страни членки да бъдат по-ангажирани с последващите действия по гражданските инициативи.
„Трябва да има механизми за признаване на исканията не само на т.нар. успешни инициативи - тези, които са събрали един милион подписа. Разбира се, за тях това трябва да е безспорно, но и инициативите, които не са достигнали този праг, също трябва да бъдат разглеждани сериозно, защото показват от какво се нуждаят гражданите и какво искат“, добави тя.
България обаче не е страна инициираща Европейски граждански инициативи, като единствената подобна е била „Без средства от ЕС за държави без независима съдебна система и върховенство на закона“, която обаче дори не започна процеса не започна процеса по събиране на гражданска подкрепа, уточни Кавръкова.
Следва пълният текст на интервюто:
В Седмицата на гражданското общество в Брюксел чухме различни граждански инициативи, представени от различни организации. Как смятате, доколко е важно гражданското общество да има влияние върху европейската политика?
Това е от изключителна важност, защото гражданите са крайните бенефициенти на законодателството - независимо дали то е европейско или национално. В крайна сметка степента, до която законодателството ще бъде успешно прилагано, зависи много от това доколко то е легитимно в очите на гражданите, защото именно те се сблъскват с него всекидневно в живота си. От тази гледна точка участието им е съществено.
То е още по-важно днес, като се има предвид сложната международна ситуация, в която живеем. Виждаме, че международният ред се разпада. Светът вече не е това, което беше. Това, разбира се, поставя сериозни въпроси и пред Европейския съюз, неговите държави членки и европейските институции - какво трябва да бъде направено, за да запазим нашата цялост, нашите ценности като европейци и нашия начин на живот, основан на върховенството на закона и човешките права. Дали това ще бъде възможно и какво ще бъде необходимо?
От тази гледна точка подозирам, че на европейско равнище ще бъдат приети някои непопулярни, може би амбициозни политики, различни от това, което сме виждали досега. Ако искаме те да бъдат успешни, трябва да включим гражданите в процеса на вземане на решения, защото тяхната подкрепа е от съществено значение.
Затова Седмицата на гражданското общество е дори по-важна днес, отколкото беше в миналото. А Денят на Европейската гражданска инициатива е водещо събитие в рамките на тази седмица, защото Европейската гражданска инициатива като инструмент е уникална. Тя е първият и единствен транснационален инструмент за демокрация чрез участие на европейско равнище. Няма аналог и в световен мащаб.
Уникална е заради това, че дава възможност на граждани от поне седем държави, които се интересуват от дадена кауза и успеят да съберат поне един милион подписа в рамките на 12 месеца, да поискат от Европейската комисия да предложи законодателство по съответната тема.
Днес чухме редица инициативи, които са пряко свързани с актуалните проблеми - от международни споразумения, които гражданите харесват или не харесват, до въпроси, свързани с човешките права, изкуствения интелект и много други. Темите са много разнообразни и показват какво вълнува гражданите. Разбира се, важен въпрос е и доколко европейските институции ще приемат сериозно и ще действат по исканията на хората, изразени чрез този инструмент.
Споменахте за непопулярни политики, които трябва да приеме ЕС. Какви са те и по какъв начин ще помогнат на обществото?
Все още не знаем точно какви ще бъдат. Това предстои да се види. Но дори и сега виждаме, че вероятно значителна част от бюджетите ще бъде пренасочена към отбраната. Това е тема, която поражда спорове в ЕС, защото се възприема различно в различните части на Съюза.
Ако искаме подобни политики - например преразпределение на ресурси или амбициозни мерки за повишаване на европейската конкурентоспособност - да бъдат ефективни, трябва да привлечем гражданите на своя страна. Дори най-амбициозните политики, които може да имат смисъл, биха се провалили без обществена подкрепа.
Смятате ли, че Европейската комисия трябва да бъде задължена да се съобразява с мнението на гражданите, когато бъдат внесени един милион подписа?
Комисията със сигурност трябва да взема предвид исканията на гражданите. Според мен обаче не само EK, а и останалите институции трябва да бъдат много по-ангажирани с последващите действия по инициативите на организаторите.
Това включва и държавите членки. Видяхме днес, например, при една от инициативите, която настоява за специални фондове в подкрепа на достъпа до аборт, че EК призна правото на инициаторите да използват фондове, които се разпределят на национално ниво. Но в крайна сметка това зависи от желанието на държавите членки.
Затова те също трябва да бъдат ангажирани. Необходима е по-добре функционираща система за вземане на решения, за да могат гражданските инициативи наистина да доведат до резултати.
Личното ми мнение е, че трябва да има механизми за признаване на исканията не само на т.нар. успешни инициативи - тези, които са събрали един милион подписа. Разбира се, за тях това трябва да е безспорно. Но и инициативите, които не са достигнали този праг, също трябва да бъдат разглеждани сериозно, защото показват от какво се нуждаят гражданите и какво искат.
Заговорихме за непопулярни решения, но в момента виждаме възход на популистки десни партии в Европа. Не смятате ли, че приемането на такива решения може допълнително да задълбочи разделението в обществото?
Всъщност мисля точно това. И именно затова е изключително важно гражданите да бъдат включени в процеса. Защото ако това не се случи, ще подхрани допълнително популистите и екстремистите, които, както знаем, процъфтяват върху обществените разделения и върху разделянето на гражданите на изолирани групи.
Когато хората не разбират или не подкрепят определени решения, това работи в тяхна полза.
Днес чухме различни интересни инициативи на граждански организации. Коя ви е най-присърце?
Ако позволите, няма да заема позиция по този въпрос, въпреки че, разбира се, имам своите предпочитания. Ще ви обясня защо.
Организацията, която ръководя -Европейската служба за граждански действия - управлява форума на Европейската гражданска инициатива от името на Европейската комисия. Поради факта, че предоставяме подкрепа, техническа помощ и консултации на всички организатори - както настоящи, така и бъдещи - ние трябва да бъдем равноотдалечени от всички тях.
Като човек мога да кажа, че обикновено подписвам инициативи, свързани например с хуманното отношение към животните. Имам лабрадор, така че имам слабост към животните. Със сигурност бих подписала инициативата за спиране на финансирането на Русия - това е извън всякакво съмнение. Но това е личен избор.
В професионален план обаче трябва да поддържаме равна дистанция към всички инициативи, за да можем да ги подкрепяме по еднакъв начин.