Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш все още не е определил нов ръководител на Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси, след като Мартин Грифитс напусна поста поради здравословни причини, предаде Ройтерс.
Грифитс е бивш британски дипломат, който помогна за осъществяването на Черноморската зърнена инициатива между Украйна и Русия. Той каза, че планът е да се назначи неговата заместничка – Джойс Мсуйя от Танзания за ръководителка на службата.
Някои наблюдатели обаче твърдят, че забавеното назначаване на човек на поста е погрешен сигнал в момент, когато някои dariteli намаляват предоставяните средства. Тазгодишният бюджет от 48,7 милиарда долара е финансиран с по-малко от 20%.
Говорител на ООН не отговори на молбата за коментар на Ройтерс.
Според неписаните правила на ООН петте постоянни членки на Съвета за сигурност си поделят ключовите постове. Великобритания получава хуманитарната помощ; Франция получава опазването на мира; САЩ получават политическите въпроси; Китай получава икономическите въпроси; Русия получава ключов пост на ООН в Европа.
Последните петима ръководители на службата са били британци и по традиция кандидатурите на страните не се оспорват от останалите четирима постоянни членове, нито от други членове на ООН.
Ричард Гоуън, директор на Международната кризисна група към ООН, заяви, че забавянето на назначаването на наследник показва, че Гутериш, който е провеждал интервюта с кандидати, изчаква резултата от парламентарните избори във Великобритания на 4 юли.
Кандидатът на Великобритания е държавният министър лорд Ахмад ъф Уимбълдън, предаде Ройтерс, позовавайки се на дипломатически източници. Новинарската агенция не можа да потвърди съобщенията за останалите кандидати. Британската мисия в Женева отказа да коментира пред Ройтерс, позовавайки се на предизборни ограничения.
Длъжността ръководител на службата по хуманитарни въпроси към ООН помага на 300 милиона души от Судан до Украйна.
Тя е създадена през 1991 г., десетилетия след други длъжности в ООН, но оттогава се е превърнала в една от най-важните. След края на Студената война работата на организацията се измести от прекратяване и предотвратяване на конфликти към справяне с техните последици, като например принудително разселване.