Гвиана осъди обнародването на венецуелския закон, засягащ част от нейната територия
"Този опит на Венецуела да анексира повече от две трети от суверенната територия на Гвиана и да я превърне в част от Венецуела е грубо нарушение на най-основните принципи на международното право", пише гвианското външно министерство в публикувано снощи изявление.
Вчера, по време на церемония в Националното събрание, президентът на Венецуела Николас Мадуро обнародва закона, приет в края на март, в който страната му обявява суверенитета си над Есекибо и осъжда разполагането на "тайни военни бази" от страна на САЩ. Законът, изготвен след референдума през декември за това дали спорният регион да стане част от Венецуела, определя региона като нов венецуелски щат.
Джорджтаун смята, че законът "противоречи на буквата и духа на Съвместната декларация от Аргайл за диалог и мир между Гвиана и Венецуела". Този документ, който е подписан от президентите Мадуро и Ирфан Али, изключва всякаква "употреба на сила".
В съобщението си за медиите Гвиана предупреждава Венецуела и международни организации като ООН, че "няма да толерира анексирането, завземането или окупирането на която и да е част от суверенната ѝ територия".
"Оскърбителните и недостойни изявления, направени от президента Мадуро, не останаха незабелязани. Жалко е, че ангажиментът, поет в Аргайл, за "стремеж към добро разбирателство и мирно съвместно съществуване" отново е сериозно застрашен от думите и действията на президента Мадуро", добавя гвианското външно министерство.
Вчера Мадуро обвини президента Ирфан Али, че не управлява Гвиана, а тя се управлява от американското Южно военно командване, ЦРУ и петролната компания "Ексън Мобайл".
Есекибо, с площ от 160 000 кв. км, е в центъра на силно напрежение между двете държави, откакто през септември Гвиана обяви търгове за добив на нефт, което накара Венецуела да произведе свой собствен референдум. На него се стигна до "съкрушителна победа" (96,33 %) в полза на интегрирането на региона, в който живеят около 125 000 души – една пета от населението на Гвиана.
Според Каракас река Есекибо трябва да бъде естествената граница, както е било през 1777 г. по времето на Испанската империя. Гвиана от своя страна смята, че границата, която датира от британските колониални времена, е била ратифицирана през 1899 г. от арбитражен съд в Париж.