Индия и Пакистан през 2025 г. – военен конфликт и дипломатически маневри на геополитическата сцена

Южна Азия тази година бе разтърсена от въоръжени сблъсъци между разполагащите с ядрени арсенали съперници Индия и Пакистан. Двете страни не бяха влизали в конфликт от началото на 2021 г., когато по общата им граница бе обявено примирие. На 22 април обаче бойци убиха 26 туристи в контролираната от Индия част на Кашмир, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от много време.
Индия обвини пакистанските власти във връзки с атаката и предприе и редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари и др.
ВОЕННИЯТ СБЛЪСЪК МЕЖДУ ИНДИЯ И ПАКИСТАН
На 7 май Индия заяви, че военновъздушните ѝ сили са атакували няколко обекта в Пакистан, включително язовири и хидроенергийни съоръжения. Исламабад отговори на нападението и в продължение на четири дни двете страни си разменяха удари с дронове и ракети, като това бе най-тежкият въоръжен конфликт между двете страни от 1971 г.   
Смесицата от слухове, противоречиви твърдения и дезинформация затруднява определянето на точния характер на сраженията и техните жертви. 
Ситуацията беше особено напрегната, защото редица експерти прогнозираха, че при ескалация на конфликта е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори. Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, а Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.
На 10 май обаче бе обявен край на военните действия. 
Доналд Тръмп заяви, че е съдействал за спирането на сраженията и е предотвратил "ядрен конфликт" между Индия и Пакистан. Делхи многократно отрече твърденията, че американският президент е изиграл каквато и да е роля за прекратяването на конфликта.
Както Индия, така и Пакистан обявиха, че са победители. Сериозната дипломатическа криза между двете страни обаче продължава и до този момент не е постигнат никакъв напредък. Границите остават затворени и търговските връзки са прекъснати. Остава в сила и спирането на Договора за водите на река Инд.  
СРАЖЕНИЯ МЕЖДУ ПАКИСТАН И АФГАНИСТАН
Напрежението между Индия и Пакистан се усети и в други страни в региона.  
На 9 октомври, докато външният министър на талибаните  Амир Хан Мутаки бе на историческа визита в Индия, пакистански дронове и изтребители нанесоха множество въздушни удари в Афганистан, включително един в столицата Кабул. Мишени на нападенията бяха ислямисти, обвинени за атентат, при който бяха убити няколко пакистански войници. 
Исламабад смята, че подкрепяната от Кабул групировка "Техрик-е-Талибан Пакистан" иска да свали пакистанското правителство. Двете страни имат и спор за общата им границата.  
Талибаните заявиха, че с атаката на 9 октомври Пакистан нарушава суверенитета на Афганистан. Последваха сблъсъци, размяна на гневни изказвания и клетви за отмъщение. На 19 октомври представители на двете страни участваха в преговори в Доха с посредничеството на Катар и Турция и подписаха споразумение за незабавно прекратяване на огъня. Напрежението между Кабул и Исламабад обаче остава.
ПРОМЕНИ В ГЕОПОЛИТИЧЕСКАТА ПОЗИЦИЯ НА ИНДИЯ 
Сближаване между Индия и Афганистан
На фона на сблъсъците с Пакистан, талибаните в Афганистан започнаха да задълбочават връзките си с Индия.  
В исторически план Индия дълго време възприема талибаните с враждебност, предвид екстремистката сунитска ислямска идеология на групировката и тясната ѝ обвързаност с пакистанските военни и разузнавателни структури. Регионалната обстановка обаче се променя. С отслабването на влиянието на Пакистан в Кабул и разширяването на китайското присъствие, Индия вижда както възможност, така и нарастваща необходимост да се утвърди като ключов регионален фактор, да поддържа отворени търговските маршрути през Иран и да предотврати превръщането на Афганистан отново в база за антииндийски групировки, коментира американският мозъчен тръст "Ню лайнс инститют". 
Министърът на външните работи на Афганистан Мутаки тази година за първи път пристигна на официална визита в Индия, като целта на продължилите шест дни срещи и консултации бе укрепването на двустранните икономически връзки.  
По време на посещението на афганистанския дипломат, Индия обяви, че ще преобразува техническата си мисия в Кабул в посолство.  
Затопляне на отношенията между Делхи и Пекин
Афганистан не е единствената страна, с която Индия тази година укрепи връзките си.
Отношенията между Делхи и Пекин се влошиха през на 2019 г., когато избухна военен сблъсък по общата им граница в източната част на хималайския район Ладак. От миналата година обаче ситуацията започна да се променя.  
През октомври Нарендра Моди посети Китай за първи път от 2018 г., като присъства на годишната среща на лидерите на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в северния град Тянцзин. На 31 октомври китайският президент Си Цзинпин и индийският премиер Моди проведоха двустранна среща в кулоарите на форума.  
Малко по-късно бяха възобновени спрените преди пет години директни полети между Индия и Китай. През декември Делхи обяви, че ускорява издаването на визи за китайски специалисти. 
Въпреки пробива в заздравяването на контактите си с Китай,  2025 г. за Индия бе белязана от рязко влошаване на отношенията с един от най-силните ѝ партньори – САЩ. 
Влошаване на отношенията между Индия и САЩ   
В началото на годината изглеждаше така, сякаш връзките между Делхи и Вашингтон са на път да достигнат нови върхове. Моди беше сред първите чуждестранни лидери, които се срещнаха с президента на САЩ Доналд Тръмп след преизбирането му за втори мандат начело на Белия дом. Моди пристигна във Вашингтон на 12 февруари и на следващия ден подписа план за въвеждане на т.нар. "реципрочни мита". Силно впечатление предизвика моментът, в който лидерите на най-голямата и най-старата демокрация в света си стиснаха ръцете и обещаха  до 2030 г. да удвоят двустранната търговия до 500 млрд. долара, коментира американската телевизия Си Ен Би Си. Но 10 месеца по-късно Индия се оказа една от страните с най-големи мита за внос на стоки в САЩ.  
Вашингтон наложи мита, които достигат до 50%, като наказателна мярка заради това, че Индия купува руски суров петрол въпреки санкциите срещу Москва. 
Високите мита на вноса на стоки от Индия и международните санкции, наложени срещу Русия, се оказаха движеща сила за засилване на икономическото сътрудничество между Делхи и Москва, коментира американското сп. "Дипломат". 
Индия се сближава с Русия
На 4 декември руският президент Владимир Путин пристигна на двудневна визита в Делхи, като увери премиера Моди, че Русия ще продължи да доставя петрол на Индия въпреки всичко. 
Един от основните акценти на посещението на Путин беше договарянето на Програма за икономическо сътрудничество до 2030 г. 
В продължение на много години търговията между Индия и Русия се задържаше на нива от 8–10 млрд. долара, но през 2024-2025 г. скочи до 68,7 млрд. долара, основно на индийския внос на руски петрол. 
В Делхи Путин заяви пред журналисти, че до 2030 г. двустранната търговия може да достигне 100 млрд. долара. "Развитието на търговските връзки между Индия и Русия ще бъде подпомогнато от създаването на зона за свободна търговия между Индия и Евразийския икономически съюз", каза Путин на съвместната пресконференция с Моди. 
ГЕОПОЛИТИЧЕСКАТА ПОЗИЦИЯ НА ПАКИСТАН
В хода на сблъсъците между Индия и Пакистан в Исламабад настъпиха някои вътрешни промени. 
На 20 април пакистанското правителство обяви, че началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на страната Саид Асим Мунир ще бъде повишен в чин фелдмаршал в знак на признание за неговото ръководство на армията и за разработването на стратегия за противодействие на индийските удари. Мунир стана вторият фелдмаршал в историята на пакистанската армия след някогашния президент Мухамад Аюб Хан. 
Преразглеждане на стратегическите връзки между Исламабад и Вашингтон
Месец след като Мунир бе повишен в чин фелдмаршал, Доналд Тръмп го прие в Белия дом, като според официалните изявления след срещата водеща тема на разговорите между двамата лидери е било напрежението между Иран и Израел. 
На 18 юни Мунир се срещна с Тръмп в Белия дом за втори път. В прессъобщение на пакистанската армия, цитирано от Ройтерс, се посочва, че по време на двучасовата си среща Мунир и Тръмп са обсъдили въпроси, свързани търговията, икономическото развитие и също така са разменили мнения за напрежението между Израел и Иран. 
"Президентът Тръмп изрази силен интерес към изграждането на взаимноизгодно търговско партньорство с Пакистан, основано на дългосрочно стратегическо сближаване и споделени интереси", пише в текста. 
Срещата представляваше сериозен тласък за отношенията между САЩ и Пакистан, които до голяма степен бяха в застой както при управлението на Тръмп, така и при неговия предшественик Джо Байдън, понеже и двамата се стремяха да развиват отношенията си с Индия в опитите си да противодейства на Китай, коментира Ройтерс.
Въпреки сигналите за подобряване на отношенията между Вашингтон и Исламабад, на 18 септември пакистанският министър на отбраната направи остро изказване по адрес на САЩ. "Клеветят ни, че сме корумпирани. Те (американците) открито приемат подкупи от Израел", каза Асиф в интервю за Гео Ти Ви. "Ако трябва да вземам подкупи, ще го направя някъде в задната стаичка", добави ръководителят на пакистанската дипломация, цитиран от "Индия Ти Ви". Изявлението бе направено, след като стана ясно, че Пакистан e пропуснал ключовия срок за публикуване на доклад за управлението и корупцията, който представлява решаващо изискване на Международния валутен фонд за реализирането на кредитна програма в размер на 7 млрд. долара. 
Асиф направи това изказване 10 дни, след като Пакистан и Китай обявиха всеобхватен Съвместен план за действие за периода 2025–2029. Пакистан дължи на Китай общо 13% от държавния си дълг, който е поет за финансиране на инфраструктурни и др. проекти.  
Дългогодишните връзки между Пакистан и Китай продължават да се развиват 
Пакистан има излаз на Арабско море и това прави страната стратегически важна за Китай, тъй като чрез осигуряването сухопътен маршрут към Аденския залив и Суецкия канал се избягва възможно блокиране на китайски кораби в протока Малака, посочва Ройтерс.
На 30 август пакистанския премиер Шахбаз Шариф пристигна в Китай на петдневна визита по покана на китайския президент Си Цзинпин. По време на посещението двете страни обявиха началото на Съвместен план за действие за периода 2025–2029 г., целящ задълбочаване на всеобхватното им стратегическо партньорство, пише в прессъобщение, публикувано на сайта на Държавния съвет на Китайската народна република. 
Планът очертава пътна карта за сътрудничество в политическата, икономическата, отбранителната и културната сфера.
Пакистан потвърди ангажимента си към политиката за "Един Китай", подкрепяйки Пекин по въпросите за Тайван, Синцзян, Хонконг и Южнокитайско море. Китай от своя страна отново заяви подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Пакистан. 
Пакт за сигурност между Пакистан и Саудитска Арабия 
На 17 септември Пакистан и Саудитска Арабия подписаха договор в областта на отбраната, който укрепва значително продължаващото вече десетилетия военно сътрудничество между двете страни.
Новият пакт бе сключен около седмица след израелските въздушни удари по представители на "Хамас" в Катар. Израелската атака накара страните от Залива да се замислят по-внимателно върху надеждността на САЩ като гарант за тяхната сигурност, коментира Ройтерс.
Кралството отдавна поддържа тесни връзки в областта на икономиката, религията и сигурността с Пакистан, а според някои информации е предоставило финансиране за ядрената програма на Исламабад по време на нейното развитие.
Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заяви интервю за телевизия а Гео Ти Ви, че ако се наложи, ядрената програма на страната му "ще бъде на разположение" на Рияд.
Пакистан изглежда заинтересован да сключи споразумения, подобни на това със Саудитска Арабия, и с други държави от Залива като Катар и Обединените арабски емирства, коментира американското сп. "Дипломат". При всички положения изглежда, че израелският удар срещу Катар увеличи геополитическото значение на Пакистан за държавите от Залива и допълнително усложни динамиката в Близкия изток и Южна Азия, пише още изданието. 
Размразяване на отношенията с Бангладеш 
Тази година Пакистан започна да размразява дипломатическите си отношения с Бангладеш и двете страни предприеха инициативи за активизиране на контактите си на високо равнище. 
Дипломатическите отношения между Пакистан и Бангладеш дълго време бяха белязани от травмиращите събития от 1971 г., когато Източен Пакистан с военната подкрепа на Индия се отделя и се превръща в Бангладеш. Оттогава връзките между Бангладеш и Пакистан са обтегнати. Въпреки това през 2024 и 2025 г. регионалната обстановка претърпя безпрецедентни промени, които отвориха пътя към подновен двустранен диалог между Исламабад и Дака, отбелязва американският новинарски сайт "Уърълд афеърс инсайдър". 
След като през август 2024 г. дългогодишната министър-председателка Шейх Хасина бе отстранена с кръвопролитни протести и начело на Бангладеш застана лауреатът на нобелова награда за мир Мохамад Юнус, Исламабад и Дака видяха нови възможности за сътрудничество. 
В началото на 2025 г. Пакистан финализира междуправителствено споразумение за износ на 50 000 тона ориз за Бангладеш. 
През март 2025 г. външният секретар на Пакистан Амна Балоч посети Дака за първите консултации между външните министерства на двете страни за последните 15 години. В центъра на разговорите бяха търговията, визовите облекчения, регионалната сигурност и образователния обмен. Тогава в Дака беше създаден и Пакистанско-бангладешки бизнес съвет, в рамките на който водещи търговски камари от Лахор, Карачи и Дака започнаха да проучват възможности за инвестиционно сътрудничество. 
ДЕЛХИ СМЯТА, ЧЕ ПАКИСТАН СТОИ ЗАД ВЪЛНА ОТ АНТИИНДИЙСКИ БУНТОВЕ В БАНГЛАДЕШ 
В началото на следващата година в Бангладеш трябва да се произведат парламентарни избори, с които да се сложи край на преходното управление на Мухамад Юнус. В навечерието на вота в Бангладеш избухнаха масови размирици, на които бяха издигнати антииндийски лозунги и бяха атакувани институции, свързани с Делхи. Повод за демонстрациите стана убийството на виден лидер на миналогодишните бунтове, с които бе свалено правителството Шейх Хасина. Тя управляваше Бангладеш в продължение на 15 години и избяга в Делхи през август 2024г. 
Новата вълна от насилие накара индийското правителство да предприеме мерки.
Главният министър на Трипура - Маник Саха, тази на 20 декември заяви, че във връзка с размириците в Бангладеш в североизточната част на индийския щат ще бъде разположен армейски батальон, участвал във войната между Индия и Пакистан през 1971 г.
Саха посочи, че е възможно Пакистан да стои зад размириците в Бангладеш. 
"Очакваше се фундаменталистите да се активизират, след като избраната министър-председателка Шейх Хасина беше принудена да напусне страната си", каза главният министър на Трипура, цитиран от новинарска агенция ПТИ. "Хиляди фундаменталисти, престъпници и крадци излязоха от затворите в Бангладеш, докато полицията и армията си мълчаха. Назначаването на Мухамад Юнус за главен съветник на Бангладеш беше предварително планирано от сили, които вредят на възхода на Индия", добави Саха.
Индия има огромни интереси в сферата на икономиката и сигурността в Бангладеш и затова тя ще остане неутрална, докато новоизбраното правителство не поеме властта след изборите през февруари, коментира сп. "Дипломат".
Има "умерена вероятност" въоръженият конфликт между Индия и Пакистан да бъде подновен през 2026 г., смятат експерти
Според водещия американски мозъчен тръст "Съвет за външни отношения" (Council on Foreign Relations) има "умерена вероятност" въоръженият конфликт между Индия и Пакистан да бъде подновен през 2026 г. Съветът пише в годишния си доклад за конфликтите по света, че макар и напоследък да не е имало големи терористични атаки в Джаму и Кашмир според разузнавателни данни тази зима в региона действат над 30 пакистански терористи.
Както Индия, така и Пакистан значително са засилили отбранителната си готовност и увеличават оръжейните си запаси въпреки обявеното на 10 май примирие, пише още "Съветът за международни отношения".