Инициативата с участието на България "Три морета" прелива отвъд границите на Европа, преодолявайки кризите

В литовската столица Вилнюс на 11 април се състоя деветото издание на срещата на върха на инициативата с участието на България "Три морета". Успоредно с форума, който бе в Двореца на великите херцози, се осъществи и шестият бизнес форум в рамките на политическия проект.
Създадената през 2015 г. Инициатива "Три морета", чието първо издание се проведе година по-късно, обединява тринадесет държави членки на Европейския съюз, намиращи се между Черно, Адриатическо и Балтийско море.
България е част от Балканската петица заедно с Хърватия, Словения, Румъния и приетата миналата година на форума в Букурещ Гърция. Членуват държавите от Вишеградската група – Полша, Унгария, Чехия и Словакия, както и Австрия, а съставът на "Три морета" се допълва от балтийските страни Естония, Латвия и Литва, която тази година пое ротационното председателство на проекта и съответно домакинството на форума. Асоциирани страни членки към проекта са Украйна и Молдова.
Целта на Инициативата е да насърчи по-бързото развитие и сближаване на региона чрез увеличаване на взаимосвързаността на държавите членки в областта на транспорта, енергетиката и цифровизацията, по-специално по оста Север-Юг, с цел да се подобри сближаването на ЕС и консолидирането на трансатлантическото партньорство между ЕС и САЩ. Стратегически партньор на държавите от "Три морета" е и Германия, но форумът във Вилнюс показа, че проектът прелива отвъд границите на Европа.
Кои участваха
Държавният глава на Република България Румен Радев бе един от осемте президенти, които представяха своите държави в литовската столица. Освен домакина от Литва – Гитанас Науседа, с присъствието си форума удостоиха президентите на Латвия – Едгарас Ринкевичс, на Естония – Алар Карис, на Румъния - Клаус Йоханис, на Унгария – Тамаш Шуйок, на Чехия – Петър Павел, и на Полша – Анджей Дуда, който ще бъде домакин на юбилейния десети форум догодина.
Останалите пет държави от "Три морета" имаха следните представители: от името на Гърция във форума във Вилнюс участва министър-председателят Кириакос Мицотакис, вицепремиерът и министър на околната среда Томаш Тараба представи Словакия, от името на Хърватия присъства външният министър Гордан Гърлич Радман, Словения бе представена от министъра на отбраната Марян Шарец, а Австрия – от генералната директорка на отдел „Европейски и икономически отношения“ към външното министерство Елизабет Корнфайнд, която преди това бе посланичка на страната си в Белгия. Литовското присъствие затвърди еврокомисарят по въпросите на околната среда Виргиниус Синкевичус.
„Три морета“ се разширява и поражда интереса на все повече партньори по света“, заяви домакинът на форума – литовският държавен глава Гитанас Науседа при първата си поява пред представителите на медиите в Двореца на великите херцози във Вилнюс. Илюстрация на думите му беше обявяването на Япония като нов стратегически партньор на Инициативата, засвидетелствано от присъствието на японския посланик в Литва Тецу Озаки.
Предвид акцента върху Украйна, който Гитанас Науседа постави върху тазгодишния форум в Литва, стратегическо бе участието на украинския президент Володимир Зеленски, съпроводен от свой екип. Другата асоциирана страна членка – Молдова, участва чрез своя министър-председател Дорин Речан.
Специална делегация начело с помощник държавния секретар по енергийните въпроси Джефри Пайът изпратиха САЩ, а другият партньор – Германия, излъчи за свой представител министърката по европейските въпроси Ана Люрман.
Великобритания също взе участие във форума чрез комисаря по търговията с Европа на Негово Величество - Крис Бартън.
Присъстваха още президентът на Черна гора Яков Милатович, постоянният държавен секретар на Финландия Юка Саловаара, посланичката на Израел в Литва Хадас Витенберг Силверщайн, генералният секретар по връзките с Европейския съюз към испанското министерство на външните работи Мария Ледо Ларедо и турският заместник-министър на транспорта и инфраструктурата Дурмуш Юнювар. Турският представител предложи един от новите проекти, които се вписват в разрастването на "Три морета".
Нови пътища на взаимосвързаност
Както бе подчертано и във Вилнюс, разширяването на Инициативата става по една от основните линии на проекта – взаимосвързаността. В този дух бе и предложението на Юнювар.
"Турция твърдо подкрепя инициативата "Три морета". Нашата географска позиция е стратегическа – мост между два континента. По него се осъществяват търговски взаимоотношения, особено в периоди на глобални сривове като скорошната пандемия. Турция и Ирак имат общ проект за магистрала от Персийския залив. Чрез нея Инициативата "Три морета" има възможността да се свърже с Персийския залив чрез Турция в обозримо бъдеще. Ние сме отворени за сътрудничество в сферата на транспортната взаимосвързаност", заяви турският заместник-министър на транспорта и инфраструктурата пред представителите на медиите във форума във Вилнюс.
В Литва бе изтъкнат и фактът, че проектът "Три морета" се разширява, преодолявайки кризи.
"Най-важното, което направихме, е, че намалихме наши икономически зависимости. Преди всичко намалихме зависимостта си от руските изкопаеми горива, както и зависимостта на нашата икономика от произвежданите в Китай материали. Това са основни въпроси, които поставихме на обсъждане на форума на "Три морета", каза пред журналистите в Дворец на великите херцози Синкевичус.
В контекста на казаното от него от стратегическо значение бе и бизнес форумът във Вилнюс с над хиляда представители на правителства, компании и неправителствени организации.
"Бизнесмените са прагматични хора, те търсят резултати и приложение на своите планове", акцентира литовският президент Науседа.
Българският принос
При пристигането си в Двореца на великите херцози във Вилнюс президентът Румен Радев посочи, че България максимално се е възползвала от Инициативата "Три морета", като в същото време подчерта българския принос с отдаването на първостепенно значение за проекта на иновациите и научните изследвания.
"От първата среща на върха на Инициативата "Три морета" преди осем години досега този формат успя да консолидира значителна политическа подкрепа с основна цел: социалното и икономическо развитие на страните от Централна и Източна Европа чрез наваксване на изоставането в свързаността - енергийна, транспортна и дигитална", заяви Румен Радев при пристигането си за участие в срещата на върха във Вилнюс.
"Далновидността на тази идея пролича особено силно през последните години, когато ни връхлетяха кризи от всякакъв характер – КОВИД-19, енергийна, войната в Украйна. И тези кризи доведоха до едно драматично прекъсване на доставките. Тяхното преодоляване изисква именно свързаност между нашите страни“, добави държавният глава, който изтъкна, че "наред с конкретните практически ползи“ България "има съществен принос за развитието на Инициативата".
„По време на българското председателство на Срещата на върха в София, която аз домакинствах през 2021 г., България предложи една друга важна за бъдещето ос на сътрудничество, а именно сътрудничество в иновациите, науката и научните изследвания. И тази наша идея беше подкрепена силно и постигнахме съгласие за създаване на иновационен фонд на "Три морета", посочи Радев.
Във Вилнюс той проведе двустранна среща с президента на Чехия Петър Павел, чиято подкрепа за присъединяването на България към Шенгенското пространство и към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) оцени високо. В контекста на планирано посещение у нас на Павел двамата президенти отбелязаха потенциала за задълбочаване на търговските и икономическите отношения между България и Чехия, както и възможностите за сътрудничество в сферата на сигурността.
Румен Радев се срещна в литовската столица и с помощник държавния секретар на САЩ Пайът, с когото обсъдиха енергийната свързаност в Югоизточна Европа. С Джефри Пайът във Вилнюс разговаря и служебният министър на енергетиката Владимир Малинов, който взе участие в бизнес форума само два дни след като встъпи в длъжност. Двамата обсъдиха изпълнението на инициативата на газопреносните оператори на България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова за Вертикален коридор.
Декларацията
След срещата на върха лидерите на страните членки на Инициативата "Три морета“ излязоха с обща декларация от 25 точки. Ето и някои основни моменти в нея.
Страните от "Три морета" "подчертават значението на укрепването на трансатлантическото партньорство със САЩ" и изтъкват, че проектът служи като "като важен катализатор за стратегическото присъствие на САЩ в региона, като по този начин допринася съществено за сигурността и икономическия просперитет на Европа".
В декларацията се заявява, че продължава линията на "решително осъждане на непровокираната, неоправдана и незаконна война на Русия срещу Украйна и нейния народ". В декларацията „се потвърждава непоколебимата подкрепа за Украйна, нейния суверенитет и териториална цялост в рамките на международно признатите ѝ граници“.
Завява се "общата позиция, че "Три морета“ може да изиграе важна роля за възстановяването на Украйна, като надлежно се вземат предвид всички усилия на равнище ЕС и на глобално равнище, особено в тясно сътрудничество чрез Мултиагенционната платформа за координация на дарителите. Във връзка с това се приветства стартирането на специалния Международен транспортен форум към Групата за общи интереси на Украйна към ОИСР като начин за практическо сътрудничество по отношение на възстановяването на транспорта в Украйна, а всички заинтересовани държави се насърчават да се присъединят.
В същото време се отдава голямо значение на разширяването на ЕС, както по отношение на Западните Балкани, така и на Украйна, Молдова и Грузия. От стратегическа гледна точка разширяването на ЕС ще донесе повече стабилност и просперитет за целия блок, се посочва в декларацията.
Не бе пропусната и линията на българската инициатива – отбелязан беше напредъкът, постигнат в разработването на Фонда за иновации на "Три морета" в сътрудничество с Европейския инвестиционен фонд с перспективата да се предостави капитал на стартиращи и разширяващи се предприятия в целия регион на страните членки на проекта, като се преодолее недостигът на финансиране при иновациите и по този начин се повиши конкурентоспособността на предприятията.