Интерпол - 100 години преследване на престъпници и лоша репутация

"Да гарантира, че няма място на света, на което престъпниците могат да се скрият", като в същото време да избягва издаването на червени бюлетини срещу нечии политически противници: това е титаничната задача на Интерпол, която на фона на скандалите видимо засилва контрола си.
Повече от хиляда представители на страни от цял свят се събират тази седмица във Виена за общото събрани на организацията за международно полицейско сътрудничество, създадена преди 100 години в австрийската столица.
"През 1923 г. имахме структура, в която членуваха 20 страни. Днес членуващите са 196", заяви вчера в интервю за Франс прес Юрген Щок, генерален секретар на тази "платформа за обмен на информация", чиято централа е преместена във Франция след войната.
Мисията ѝ: да разпространява в мрежата си издадените от правосъдните органи на дадена страна обявления за издирване на заподозрени - става дума за прословутите "червени бюлетини", с които се цели по-бързо залавяне на заподозрените.
Засилен контрол
"Помагаме за свързването на континентите с цел идентифициране и локализиране на престъпниците, които бягат от правосъдието", обяснява 64-годишният германец Щок.
Престъпници като бившия политически лидер на босненските сърби Радован Караджич, който се укриваше в продължение на 13 години, преди да бъде арестуван през 2008 г. Друг такъв престъпник е френският сериен убиец Шарл Собрадж, известен с прозвището си "Змията".
С помощта на Интерпол Италия успя през последните години да затегне примката около ндрангета, най-силната мафия на Апенинския полуостров. Пример за това е арестът през февруари на бягащ от правосъдието италиански мафиот, станал собственик на пицария в Сент Етиен.
Базата данни е впечатляваща: 125 милиона полицейски досиета и 16 милиона търсения на ден.
Освен че се бори с престъпността, Интерпол стартира през май безпрецедентна кампания, като отправи призив към широката общественост да бъдат идентифицирани телата на 22 жени, намерени в течение на няколко десетилетия в Германия, Белгия и Нидерландия.
Една от тях, наречена "жената с татуираното цвете", убита през 1992 г., бе идентифицирана като Рита Робъртс.
Въпреки успехите си базираната в Лион организация често е обвинявана в това, че някои държави я използват, за да преследват дисиденти.
Малко след като стана генерален секретар през 2014 г., Юрген Щок се зае с решаването на този проблем. Той създаде екип от около 40 експерти, който бе натоварен с контрола на обявленията за издирване, преди да бъдат публикувани.
"Анализираме, разбира се, геополитическата ситуация в света и верифицираме изрядността на бюлетините", уверява генералният секретар, като изтъква, че механизмът работи много добре.
"Малък процент" от обявленията биват отхвърлени или анулирани: миналата година например те са били 1465, а валидните са били общо около 70 хиляди. "Ако едно досие има политическо, военно или религиозно измерение, ако има съмнения, Интерпол своевременно спира да се занимава с него", подчертава Щок.
Той казва също, че е въвел "нова политика за бежанците", за да защити хората, които са получили този статус.
Организация, която не разполага с достатъчно финансиране
Няколко страни понастоящем са обект на повишено внимание от страна на Интерпол. Една от тях е Русия, която не може директно да изпраща съобщения на останалите страни от организацията, след като войските ѝ нахлуха в Украйна. Оттогава исканията ѝ преминават на системен принцип през генералния секретариат. Интерпол отказва да назове другите страни, които са в полезрението ѝ.
Въпреки това "може да има грешки, най-малкото заради това, че няма общоприета дефиниция на тероризма", признава Щок.
Журналистът Матьо Мартиниер, който миналия месец публикува заедно с Роберт Шмит изследване за Интерпол, изтъква "липсата на човешки ресурси в една организация, която не разполага с достатъчно финансиране" - миналата година бюджетът ѝ беше 155 милиона евро.
"Да, положението се подобри, но всяка година за стотина невинни механизмът за проверка не сработва и те биват застрашени от екстрадиция и вкарване в затвора", казва съавторът на "Интерпол: Разследването" (издание на "Харпър Колинс").
Друг повод за тревога е избирането през 2021 г. за президент на Интерпол на генерала от ОАЕ Ахмед Насер ал Раиси, станал обект на разследване във Франция за съучастие при изтезания. Неговата роля е преимуществено церемониална, казва Интерпол, която изтъква независимостта си.
В книгата на Матьо Мартиниер се разказва също и за мрачните епизоди от историята на Интерпол, когато нацистите установяват контрол върху организацията след анексирането на Австрия, където е роден Адолф Хитлер.
Президентът на организацията, австриецът Ернст Калтенбрунер, е една от основните фигури на нацистката полицейска система. През 1946 г. той е осъден от Нюрнбергския трибунал на смърт чрез обесване.
До пролетта на тази година имената на нацистките ръководители на организацията не фигурираха на сайта ѝ, в опит да бъде "изпрана историята ѝ", отбелязва журналистът. Става дума за несъзнателен пропуск, казва Юрген Щок, като отбелязва, че непълнотата е отстранена.
(БТА)
(Божидар Захариев)