На 11 ноември Ирак ще избере нов парламент. Това е ключов тест както за премиера Мохамед Шия ас Судани, така и за политическата система, която младото население на страната възприема като средство за обогатяване на управляващите, предаде Ройтерс.
Кои са кандидатите и как ще протече гласуването?
Общо 7 768 кандидати, сред които 2 248 жени и 5 520 мъже, ще се състезават за 329 места в парламента. Според закона 25 процента от местата в парламента са запазени за жени, а девет – за религиозни малцинства. Около 40% от регистрираните кандидати са под 40 години, което подчертава опита на новото поколение да оспори политическото господство на старите мрежи на влияние.
Премиерът шиит, който пое поста през 2022 г., ще бори за втори мандат. Коалицията за възстановяване и развитие, която той оглавява, води кампания за подобряване на услугите, борба с корупцията и укрепване на държавния авторитет и ще се състезава във вота основно срещу други доминиращи, подкрепяни от Иран, шиитски фракции.
Коалицията "Правова държава", водена от бившия премиер Нури ал Малики, чиито сектантски политики според критиците допринесоха за възхода на "Ислямска държава" през 2014 г., също остава влиятелна и ще се конкурира със Судани за надмощие в рамките на шиитския лагер.
Основната сунитска политическа сила е партията "Такадум" (Прогрес) на бившия председател на парламента Мохамед ал Халбуси. Тя черпи подкрепа основно от западните и северните сунитски райони на Ирак – бившите крепости на Саддам Хюсеин. Партията настоява за възстановяване на държавните институции и укрепване на сунитските общности след години на конфликти и маргинализация.
За места в парламента ще се бори и Демократичната партия на Кюрдистан (ДПК) на ветерана Масуд Барзани, която доминира в полуавтономното правителство на Северен Ирак. Тя се стреми към по-голям дял от петролни приходи, които поддържат националния бюджет.
Патриотичният съюз на Кюрдистан (ПСК), оглавяван от Бафел Талабани, е основен съперник на ДПК. Традиционно той подкрепя по-тесни връзки с Багдад и често си сътрудничи с шиитски фракции, за да защити своите традиционни бастиони.
Влиятелното движение на популисткия шиитски духовник Муктада ас Садр бойкотира изборите заради корупцията и нарече вотът "дефектен". Въпреки това структурите на Садр все още контролират значителни части от държавата чрез назначения в администрацията, отбелязва Ройтерс.
Близо 21 милиона иракчани могат да упражнят правото си на глас утре. В деня на вота ще бъдат разкрити 600 секции за специално гласуване и 7 000 секции за общо гласуване.
Предварителните резултати се очакват в рамките на няколко дни след вота. След като резултатите бъдат сертифицирани от Избирателната комисия и Върховния съд на Ирак, новият парламент ще се събере, за да избере председател, заместници и президент, който след това възлага на най-големия блок задачата да сформира правителство.
Според Ройтерс не се очаква изборите да променят драстично политическия пейзаж в Ирак. Преговорите за избор на премиер обикновено са продължителни и завършват с компромис между най-богатите, най-въоръжените и най-влиятелните партии, отбелязва агенцията.
Едва ли ще има изненада и в това кой ще заеме важните постове. Според сектантската система за подялба на властта в Ирак премиерът трябва да е шиит, председателят на парламента – сунит, а президентът – кюрд.
Какви ще са предизвикателствата пред новите власти в Ирак?
Избирателната активност на предстоящите избори ще бъде ключов показател за доверието на иракчаните към тяхната политическа система на фона на дълбокото обществено недоволство от повсеместната корупция и слабите обществени услуги. Наблюдателите се опасяват, че тя може да спадне под рекордно ниското ниво от 41 процента през 2021 г.
Ниска избирателна активност би показала продължаващо разочарование, докато по-висока би могла да даде на младите и реформистки кандидати ограничено влияние в парламента, отбелязва Ройтерс.
Това е шестият вот, след инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г. и свалянето на диктатора Саддам Хюсеин. Първите избори бяха помрачени от сектантско насилие и бойкотирани от сунитите, тъй като свалянето на Саддам даде възможност за политическото надмощие на мнозинството шиити, които той беше потискал дълги години.
Сектантството до голяма степен е отшумяло, особено сред по-младите иракчани, но остава вградено в политическата система, която разпределя правителствените постове между шиити, сунити, кюрди, християни и други етнически и религиозни групи.
Иракчаните се оплакват, че много от техните шиитски и сунитски лидери са твърде заети със съперничество за сектантска власт, за да се заемат с проблемите на Ирак.
Саид Хатем, жител на Багдад, изрази скептицизъм относно перспективите за промяна. "Виждаме посланията по улиците..., но те управляват вече 20–25 години. Как да им повярвам?" – запита той.
Разочарованието се засили след ново нарастване на политическото напрежение, включително убийството на кандидата за депутат Сафа ал Машадани, който бе отправял критики към всичко – от държавната корупция до шиитските въоръжени групировки, които, според него, се опитвали да поемат контрола над родния му град.
Кандидатката Табарк Тарик ал Азауи от Иракската прогресивна партия заяви, че също е получавала заплахи и все повече се страхува за своята безопасност.
"Надявам се този етап да премине без повече загуби или убийства – нито на кандидати, нито на обикновени граждани. Надявам се сигурността и безопасността да надделеят завинаги", добави тя.
За да предотвратят насилие по време на утрешния вот, иракските власти осигуриха огромно присъствие на силите за сигурност в изборния ден, а страната е поканила и международни наблюдатели, съобщи израелският в. "Джерузалем пост".
Над 185 000 служители по сигурността ще охраняват изборните секции във всички провинции, съобщи говорителят на Министерството на вътрешните работи генерал-майор Микдад Мири.
Приет е и пакет от "строги мерки за сигурност", съгласно който изборният ден ще бъде обявен за официален празник, а всички военнослужещи и служители на силите за сигурност са поставени в състояние на максимална бойна готовност.
Преди да бъдат разположени да охраняват изборите, 1,3 милиона членове на иракските сили за сигурност, както и 26 500 вътрешно разселени избиратели имаха възможността да упражнят правото си на вот още вчера, припомня "Ал Джазира".
В международен план следващият министър-председател на Ирак ще трябва да се справи с две ключови предизвикателства: отношенията със САЩ и балансирането в конфликта между САЩ и Иран, пише изданието на Института за отговорно държавничество "Куинси".
Американските войски се изтеглиха от Ирак през 2011 г., но се върнаха през 2014 г., за да се борят с "Ислямска държава". Под предлог за постигане на "трайно поражение на ИДИЛ" Вашингтон запази дългосрочно военно присъствие.
Според последното споразумение военните сили на САЩ започнаха ново изтегляне през септември 2025 г., като пълното напускане се очаква до септември 2026 г. Малки контингенти обаче ще останат в Северен Ирак и в базата "Айн ал Асад" за антитерористични операции.
Друго голямо предизвикателство е да не бъде позволено Ирак да се превърне в бойно поле по линия САЩ–Иран.
Шиитските партии в Ирак често са подкрепяни от въоръжени фракции, близки до Иран, които контролират ключови институции, държавни договори и публични средства, а през май американски конгресмени призоваха за санкции срещу Багдад като част от кампанията за "максимален натиск" върху Техеран.
"Парламентарните избори могат да имат действително значение за Иран, защото ако предпочитаните от него кандидати се представят слабо, това е поредното нещо, което се обърква за Техеран, и може да предизвика ефект на домино, при който иранската мощ се възприема като значително намалена", каза пред Радио "Свободна Европа"/Радио "Свобода" Колин Кларк, изпълнителен директор на Център "Суфан" - мозъчен тръст със седалище в Ню Йорк. "Ако Иран не постигне желания резултат, това би навредило на имиджа на Техеран в региона, тъй като ще накара лидерите да изглеждат слаби", добави Кларк.
Специалистът по Близкия изток Хейрш Абдул от своя страна коментира пред изданието "Хил", че според него агентите на Иран са проникнали в иракската избирателна комисия, като манипулират процеса още преди да бъде пусната и една бюлетина. "Гласовете не се броят – те се проектират. Чрез процес, известен като "разпределение", местата в парламента се разделят предварително между групировки, включително въоръжени, и политически съюзници, свързани с подкрепяните от Техеран сили на съпротивата. Това включва не само шиитски фракции, но и кюрдски и иракски групи, привлечени в орбитата на Иран", коментира Абдул.
Кой може да спъне Судани за втори мандат?
Откакто стана премиер, Мохамед Шия ас Судани се представя като лидер, който най-сетне може да превърне страната в успешна след години на нестабилност, пише Ройтерс.
Окрилен от признаците на нарастваща обществена подкрепа преди парламентарните избори на 11 ноември, той се изправи срещу ключови членове на коалиция от партии и въоръжени групировки, които го избраха за премиер за първия му мандат.
В предизборната си кампания, съсредоточена върху подобряването на основните обществени услуги и представянето му като човек, способен успешно да балансира отношенията както с Вашингтон, така и с Техеран, той заяви, че очаква да получи най-големия дял от местата в парламента.
Петдесет и петгодишният Судани е заемал редица ключови постове в нестабилната иракска политическа система и е единственият премиер след 2003 г., който никога не е живял извън страната - за разлика от други, които са били в изгнание и са се завърнали след американската инвазия, често с ново гражданство.
"Когато говорим за човек, който е останал в Ирак през всички тези десетилетия, това означава, че той разбира иракчаните като народ и иракската система", каза за себе си Судани в интервю за Ройтерс през 2023 г.
Дипломати в Багдад го описват като човек с реформистки намерения, но подчертават, че той трябва да докаже, че не е просто поредният политик, който търси дял от петролното богатство на страната.
Судани обеща да реформира занемарени сектори като финансовата система, като модернизира корумпираните държавни банки и насърчи дигиталните плащания, както и да увеличи производството на електроенергия, за да сложи край на хроничните прекъсвания. Но също така се стреми да "купи" социална стабилност с приходи от петрол, като назначи стотици хиляди нови държавни служители и прие най-големия бюджет в историята на Ирак.
Тези действия – включително строителство на пътища, мостове и жилища в страна, в която десетилетия наред почти не е имало развитие – го направиха популярен сред обикновените иракчани, но финансовите наблюдатели ги смятат за неустойчиви.
Междувременно критиците му твърдят, че правителството е подсилило най-твърдолинейните проирански фракции, като е наело десетки хиляди техни членове и е създало държавна компания, управлявана от тези групи, с правомощия да получава държавни поръчки в различни сектори.
Правителството на Судани е обвинявано и от правозащитни организации, че ограничава свободата на изразяване и не прави достатъчно за отчетност и прозрачност. Самият Судани отхвърля обвиненията и твърди, че е върнал значителни суми откраднати средства.
"Мисля, че той печели все повече подкрепа сред хората. Смятан е за лидер с визия, но е ограничен от политическата си среда", каза Хайдер аш Шакери, анализатор в "Чатъм Хаус".
От друга страна, бившият премиер Нури ал Малики остава влиятелна фигура в иракската политика, въпреки дългогодишните обвинения, че е подхранил сектантския разкол и не е успял да спре Ислямска държава да завладее големи части от страната преди десетилетие.
Като лидер на влиятелната шиитска коалиция "Правова държава", той се смята за достатъчно силен, за да реши кой ще бъде следващият премиер на Ирак след парламентарните избори на 11 ноември.
Малики, който е в средата на 70-те си години, след светкавичните териториални завоевания на "Ислямска държава" през 2014 г. беше принуден да се оттегли като премиер под натиска на необичайно широк кръг критици – САЩ, Иран, сунитски лидери и върховния шиитски духовен водач на Ирак.
Въпреки критиките, той успя да направи политическо завръщане в следващите години, като тихо изгради влияние чрез връзки с въоръжени групировки, службите за сигурност и съдебната власт, коментираха анализатори пред Ройтерс.
Ръководителят на "Асаиб" - една от най-непокорните въоръжени групировки - Каис ал Хазали, също предизвика фурор преди изборите, съобщи в. "Икономист".
Преди две десетилетия той беше една от най-издирваните от САЩ фигури заради шиитското въстание срещу водената от Америка коалиция. Той и брат му Лейт са участвали в множество атаки срещу западни войски, преди да бъдат заловени от британски войници през 2007 г.
Днес визията на Хазали, който все още е в списъка с терористите на САЩ, вече надхвърля въоръжената съпротива. През последните години той се насочи към бизнеса и правителството, печелейки състояние чрез държавни поръчки и енергийния сектор.
Наскоро групировката му "Асаиб" пое и контрол над Министерството на образованието, а по този начин и над гласовитите студенти, което подсказа как групировката възнамерява да използва влиянието си по-дълбоко в иракската политика и общество, отбелязва изданието.
От друга страна, подобно на либийците, сирийците, суданците и йеменците, които си спомнят добрите стари времена, когато силен лидер поддържаше стабилността преди вълната от бунтове, мнозина от иракчаните, които са претърпели много през последните 22 години, също продължават да възхваляват Саддам Хюсеин както заради личния си опит, така и поради носталгия, пише от своя страна изданието "Модърн Дипломаси". Макар всички иракчани – от всички сектантски и етнически групи – да признават мащаба на престъпленията на Саддам – непрекъснати чистки, инвазия в Кувейт, война срещу бунтовническите кюрди и шиити – те възприемат режима му и неговата партия "Баас" като символ на политическа стабилност и сигурност. Тези чувства, често продукт на разочарование от сегашното състояние на страната, карат шиити, кюрди и сунити да смятат, че страната им би се справила по-добре с един реформаторски лидер, отколкото с корумпирани политици, въоръжени групировки и слаба армия, разграбваща държавата.
През октомври 2025 г. сунитската инфлуенсърка Хеба ан Наиб попита последователите си дали биха искали Джамал Мустафа, съпруг на най-малката дъщеря на Саддам – Хала, да поеме властта в Ирак. Осемдесет и пет процента отговориха "да", което затвърждава популярността му, особено сред сунитите в страната и в изгнание.
Мустафа, който живее в Катар, се възприема като обединителна фигура. За разлика от шиитски и сунитски изгнаници, които подкрепят външна военна намеса за сваляне на сегашното правителство, той се ангажира с национален проект, насочен срещу корупцията, непотизма и клептокрацията. Зетят на Саддам се застъпи и за плуралистична иракска държава, където всяка сектантска и етническа група има равни права.