Иран отхвърли американския план за примирие и наложи свои условия, на фона на продължаващите удари в Близкия изток


Иран днес отхвърли американския план за спиране на войната в Близкия изток и извърши още атаки срещу Израел и страните от Залива, включително нападение, което причини голям пожар на международното летище в Кувейт, предаде Асошиейтед прес.
Иран се противопостави на плана на САЩ, след като Израел нанесе нови удари срещу Техеран, а Вашингтон разположи въздушнодесантни войски и още морски пехотинци в региона.
Англоезичният канал на иранската държавна телевизия цитира представител на иранските власти, който заяви, че Техеран отхвърля предложението за спиране на огъня на САЩ и има свои изисквания за край на военните действия.
„Иран ще прекрати войната когато реши и когато са изпълнени неговите условия“, заяви иранският представител пред контролираната от хардлайнерите Прес Ти Ви.
По-рано двама представители на Пакистан, които предадоха на Техеран американския план, описаха повърхностно предложението от 15 точки, като заявиха, че в него е включено облекчаване на санкциите, спиране на иранската ядрена програма, ограничаване на ракетите и отваряне на Ормузкия проток, през който преминават една пета от световните доставки на петрол.
Египетски представител, участващ в опитите за посредничество, заяви, че предложението включва и ограничаване на подкрепата на Иран за въоръжени групировки.
Някои от тези точки бяха недопустими в преговорите преди войната – Иран настоява, че няма да обсъжда програмата си за балистични ракети или подкрепата си за регионални въоръжени групировки, които приема за ключови за своята сигурност. А способността на Техеран да контролира Ормузкия проток представлява неговото най-голямо стратегическо предимство.
Иранските атаки срещу регионална енергийна инфраструктура, заедно с ограниченията на движението в протока, причиниха рязък ръст на цените на петрола, което подложи САЩ под натиск да намерят начин да успокоят пазарите.
Най-малко 1000 войници от 82-ра въздушнодесантна дивизия ще бъдат изпратени в Близкия изток в идните дни, съобщиха трима запознати с плановете на Пентагона пред АП.
Парашутистите тренират скокове във вражески или заразени райони, за да осигурят ключови територии и летища.
Пентагонът е и в процес на изпращане в района на около 5000 допълнителни морски пехотинци, обучени за амфибийни нападения, както и на хиляди моряци.
Повечето американци смятат, че американските военни действия срещу Иран са отишли твърде далече, а много други са разтревожени, за цените на бензина, показва ново проучване на АП-НОРК.
Резултатите от проучването показват, че докато рейтингът на американския президент Доналд Тръмп все още остава стабилен, конфликтът може бързо да се превърне в основен политически проблем за неговата Републиканска партия.
Посредниците продължават да работят за възможни преки преговори между Иран и САЩ, които могат да се проведат не по-рано от петък в Пакистан, съобщиха пакистански и египетски представители.
Тръмп заяви, че САЩ „в момента са в преговори“ и че участниците включват специалния пратеник Стив Уиткоф, зетя му  Джаред Къшнър, държавния секретар Марко Рубио и вицепрезидента Джей Ди Ванс. Той не уточни с кого от Иран са в контакт, но посочи, че „мога да ви кажа, че другата страна иска да сключим споразумение“.
Прес Ти Ви цитира ирански план от пет точки за спиране на огъня, за който съобщи иранският представител, обявил отхвърлянето на американското предложение.
Този план включва спиране на убийствата на представители на иранските власти, гаранции, че няма да се води друга война срещу страната, репарации за сегашната война, край на военните действия и „упражняване на суверенитет от Иран върху Ормузкия проток“.
Тези мерки, особено репарациите и продължаващото блокиране на Ормузкия проток, вероятно ще бъдат неприемливи за Белия дом.
Въпреки че Иран и Оман са разположени на протока, неговите тесни плавателни канали се смятат за международни води, в които могат да плават всички кораби.
Израелски представители, които насърчават Тръмп да продължи войната срещу Иран, бяха изненадани от представянето на американския план за спиране на огъня.
Всякакви преговори между САЩ и Иран биха се сблъскали с огромни предизвикателства. Все още не е ясно кой в иранското правителство има правомощия да преговаря – или ще има желание да го направи, след като Израел се зарече да продължи да убива лидерите на страната.
Техеран остава и силно подозрителен към САЩ, които при администрацията на Тръмп два пъти атакуваха страната, докато се водеха преговори на високо равнище, включително ударите на 28 февруари, с  които започна сегашната война.
Израелската армия днес следобед заяви, че е нанесла няколко серии въздушни удари срещу Техеран. Армията освен това заяви, че част от вчерашните ѝ атаки са били насочени срещу център за разработване на подводници в Исфахан.
Сигнал за въздушна тревога прозвуча няколко пъти и в Израел, след като Иран и ливанската въоръжена групировка „Хизбула“ нанесоха удари срещу еврейската държава. Проиранското движение изстрелва денонощно ракети срещу Северен Израел от началото на войната, нарушавайки живота на стотици хиляди хора.
Иран продължава и с натиска върху съседите си от Залива.
Министерството на отбраната на Саудитска Арабия заяви, че е унищожило най-малко осем дрона над богатата си на петрол източна част, а сигнал за въздушна тревога бе обявен в Бахрейн. Кувейт съобщи, че е свалил множество дронове, но един е ударил петролен резервоар на международното летище на страната.
Броят на убитите в Иран от началото на войната надхвърли 1500 души, съобщи Министерството на здравеопазването. Израел обяви, че 20 души са били убити в конфликта, от които двама войници в Ливан.
Най-малко 13 американски военни също са били убити, както и десетки мирни граждани на окупирания Западен бряг и в страните от Залива.
Властите съобщиха и за близо 1100 убити в Ливан, където Израел атакува „Хизбула“.
В Ирак, където проирански въоръжени групировки също се включиха в конфликта, са убити 80 членове на силите за сигурност, съобщи високопоставеният съветник по сигурността Халид ал Якуби.
Новината за потенциални преговори доведе до спад в цената на петрола. Цената на сорта „Брент“ се повиши до 120 долара за барел по време на войната, но днес се продаваше за около 100 долара. Цената му все още е с около 35 процента по-висока в сравнение с началото на войната.
Икономисти и държавни лидери предупредиха за дългосрочни ефекти, ако цените на петрола останат високи – от ръст на цените на храните и други стоки от първа необходимост, до по-високи лихви на ипотечните кредити и автомобилните лизинги.
Иран позволява на малък брой кораби да преминават през Ормузкия проток, но заяви, че плавателни съдове от САЩ, Израел или страни, смятани за свързани с тях, не могат да преминават.