Иран се приближава към опасен исторически кръстопът, тъй като намаляващата легитимност на властта, продължаващите протести и постоянният външен натиск превръщат някога управляемите предизвикателства в тест за оцеляването на режима, пише Амр Хелми в коментар за египетския вестник “Ал Ахрам”. През последните години иранската държава загуби в голяма степен устойчивостта, която й позволяваше да сдържа вътрешното недоволство и да излъчва институционален контрол.
Основният риск не се крие в промяната на режим, а в начина, по който това може да се случи и вакуума, който може да възникне при липса на жизнена алтернатива, казва авторът. Евентуален неуправляем срив би могъл да засили етническите и сектантските напрежения между кюрдите, азерите, балуджите, арабските общности и религиозните малцинства, включително християнски, зороастрийски, бахайски. Наред с това конкурентни властови центрове, свързани най-вече с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР), могат да подкопаят единството на страната.
Хелми смята, че външна военна намеса, било от страна на САЩ или Израел, носи риска по-скоро да засили крайните фракции в Иран и да удължи оцеляването на режима за сметка на изгледите за контролирана политическа промяна. Още повече, че иранската опозиция в изгнание остава разпокъсана и идеологически разделена.
По-изпълним подход, според анализатора, би била подкрепата за прагматични елементи в съществуващата властова структура, които да проведат контролиран преход и да интегрират разнообразните етнически и социални слоеве на иранското общество. За международните участници приоритетът не трябва да бъде стремежът към провал на режима на всяка цена, а избягването на стратегически вакуум, чиито последици биха се разпрострели далеч отвъд границите на Иран, подчертава Хелми.
Аналитична статия в емиратското издание “Нешънъл” поставя на везните възможностите за военна намеса от страна на Съединените щати и за дипломатическо решение с Иран. Според ирано-американския политолог Вали Наср президентът Доналд Тръмп няма желание да изгражда нации, да изпраща сухопътни войски или да организира смени на режима. Неговият инстинкт е да оказва натиск върху съществуващите режими да се държат различно, вместо да ги заменя.
Тръмп иска да изиграе картата “Венецуела” и да принуди ислямската република да се съобрази, но такава стратегия може да пропусне възможностите на дълбоката политическа криза, която се разгръща в Иран, добавя Наср.