Ако бъдат одобрени, двете поправки ще променят чл. 41 на текста, формулиран преди близо век, когато пуританският клон на ирландската църква имаше много по-голяма роля в обществения и частният живот на страната. В него ролята на жените се дефинира като съпруги и домакини.
Първата поправка цели да разшири определението за семейството, за да се включат "трайните отношения" без брак и предоставянето на защита на двойки или семейства със самотни родители, настойници и попечители и др. Втората планирана поправка премахва обяснението за ролята на жената в домакинството, която сочи, че те имат задължението да се грижат за другите, живеещи под същия покрив. Предвидената нова формула, по-разширена, предвижда всички членове на семейството да носят отговорност едни за други.
Референдумът е организиран на 8 март, международния ден за правата на жените, като цели "да направим нова стъпка към равенството", подчертава Орла О'Конър, директорка на Националния съвет на жените в Ирландия.
Ирландия е петмилионна страна със силна католическа традиция, но през последните години гласува на референдуми за смекчаване на законите за абортите и разрешаване на гей-браковете, отбелязва АФП. Водещите политически партии подкрепят промените и до неотдавна проучванията сочеха, че те ще бъдат одобрени лесно, макар и при ниска активност. Но неясните формулировки на поправките предизвикаха критики през последните дни и десноцентристкият премиер Лио Варадкар, който инициира гласуването, призна, че няма гаранции, че двете предложения ще бъдат одобрени.
"Никой не знае какво точно е "трайна връзка", докато всички знаят какво точно е брак", заяви Дейвид Куин, основател на Института Иона – група, която представлява интересите на католическата общност. "Много хора ще гласуват с "не" заради объркването", което предизвиква и изчезването на думите "жена" и "майка" от текста", смята той.
Други коментатори, близки до крайната десница, също повдигнаха въпроса, че поправките може да насърчат полигамните връзки или събирането на семействата на мигрантите. Правителството отхвърли тези твърдения, но се затрудни да отговори на критиците на втората поправка за грижите, която предполага, че държавата ще "полага усилия" да подкрепя семейства с възрастни или болни членове. Според Мариам Мадани, активистка за правата на хората с увреждания, тази формулировка прехвърля цялата тежест на подпомагането върху роднините на болни хора и действа като форма на заличаване на отговорността на държавата.