ИРНА: Иран призова Германия да разследва доставките си на химическо оръжие за Саддам Хюсеин


Говорителят на иранското Министерство на външните работи Есмаил Багаи призова в социалната мрежа „Екс“ Германия да „установи механизъм за разкриване на истината“ за своята роля във „въоръжаването на Ирак с химическо оръжие“ по време на управлението на Саддам Хюсеин, предаде иранската новинарска агенция ИРНА.
Багаи заяви това снощи по случай годишнината от влизането в сила на Конвенцията за забрана на химическото оръжие.
„Разкриването на истината е предварително условие за справедливостта. Хвърлянето на светлина върху ролята на онези, които са доставяли суровини и технологии, използвани от програмата за химическо оръжие на Саддам Хюсеин, остава сериозна тема в дневния ред на МВнР“, заяви Багаи.
Той заяви, че Иран настоява Германия да информира света за ролята си във въоръжаването на Ирак с химическо оръжие.
„Искането на Иран Германия да установи механизъм за разкриване на истината и да информира Иран и световната общност за ролята си във въоръжаването на Ирак с химически оръжия е пряк израз на тази цел“, допълни говорителят на иранското Министерство на външните работи.
Конвенцията за забрана на химическото оръжие бележи знаково постижение на международното право, насочено към предотвратяването на разпространението и употребата на химическо оръжие.
По време на Ирано-иракската война (1980-1988 г.) иракските въоръжени сили многократно използват химическо оръжие срещу ирански военни и цивилни, оставяйки десетки хиляди мъртви, както и още мнозина други, страдащи години наред.
Бившият иракски режим използва химическо оръжие повече от 500 пъти срещу иранските сили и цивилни в пет гранични провинции.
В тези нехуманни нападения срещу иранците се използват токсични химически вещества, включително иприт, неврнопаралитични и задушливи вещества – някои за първи път на бойното поле.
Най-малко 10 хил. иранци загиват и над 107 хил. цивилни, включително жени и деца, пострадват при нападенията.
В един от най-печално известните инциденти режимът на Садам хвърля на 28 юни 1987 г. бомби с иприт върху град Сардащ, малък град в иранската провинция Западен Азербайджан. При нападението загиват най-малко 119 ирански цивилни, а други 8000 са ранени, някои от които остават с увреждания за цял живот.
Западни държави, включително Германия, Нидерландия, Великобритания, Франция и САЩ тогава помагат на иракския режим в неговата програма за химическо оръжие.
По-специално германски компании изиграват значителна и документирана роля при доставянето на технологии и материали за химическо оръжие на режима на Саддам Хюсеин.
Жертвите на тези атаки продължават да страдат и до ден днешен, като тежкото им положение се изостря от продължаващите и днес западни санкции, които спират достъпа на Иран до медикаменти и медицинско оборудване.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ИРНА)

Техеран

Над 900 души са загинали в Иран по време на войната с Израел

Най-малко 935 души са загинали в Иран по време на 12-дневната война с Израел, която приключи на 24 юни, предадоха...

Техеран

ИРНА: Иранският външен министър заяви, че страната му е сериозен поддръжник на свят без оръжие за масово поразяване

Външният министър на Иран Абас Арагчи заяви, че страната му, като най-голямата жертва на химическото оръжие в съвременната история, неизменно...

София

ЕК събира мнения и коментари за стратегията за борба с расизма

Европейската комисия се ангажира с инициатива за обществени консултации и мнения, в рамките на която граждани и предприятия могат да...

Ереван

АРМЕНПРЕС: Армения и ЕС финализират преговорите по новата програма за партньорство

Арменският външен министър Арарат Мирзоян днес обяви успешното приключване на преговорите с ЕС по нова програма за партньорство, предаде арменската...

Йерусалим

Израел се интересува от нормализиране на отношенията със Сирия и Ливан

Израелският външен министър Гидеон Саар заяви днес, че Израел е заинтересован от нормализиране на отношенията си със Сирия и Ливан,...

Брюксел

Едва един от трима българи взима мерки срещу климатичните промени, докато в останалата част от ЕС този дял достига 59 на сто, сочи проучване

В България едва 33 на сто от хората са взели тази година мерки срещу климатичните промени, докато в останалата част...