Италия е фокусирана върху Близкия изток, без да забравя за Украйна, европейската конкурентност и за миграцията

Италианският премиер Джорджа Мелони често пъти е казвала, че иска да превърне Италия в мост между Близкия изток и Европа и между САЩ и Европа. Израело-американските удари по Иран и ответните ирански удари обаче пораждат опасност за тази парадигма, отбелязват редица италиански медии, сред които АНСА, „РАИ Нюз“, „Ти Джи Ком 24“ и „Скай Ти Джи 24“. Поради това вниманието на правителството на Мелони е насочено към Близкия изток, но то не забравя за Украйна, европейската конкурентност и за миграцията.
През трите седмици на близкоизточната война италианската премиерка проведе няколко спешни заседания на кабинета си или на ръководителите на ключови ведомства в областта на отбраната, разузнаването и сигурността. Мелони участва във видеоконферентна среща на върха на Г-7, посветена също на кризата и организирана от френското ротационно председателство. На форума беше постигнато съгласие да не бъдат отменяни енергийните санкции срещу Русия, въпреки трудностите с енергийни доставки заради близкоизточната ескалация. След срещата на Г-7 Мелони предложи дискусии между Голямата седморка и лидерите на страните от Залива.
Успоредно с това Италия продължи да евакуира свои граждани и дипломати от засегнатия от военните действия регион, временно затвори посолството си в Техеран и премести персонала му в Баку и намали дипломатите си в Ирак, обобщават италианските медии.
Междувременно, когато Кипър се оказа сред страните, косвено засегнати от конфликта, Рим изпрати в района на тази държава италианска фрегата „Федерико Мартиненго“ със 160 души на борда. След като Мелони взе това решение, президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви пред „Кориере дела сера“, че тя е страхотен лидер, който винаги се опитва да помогне. Той изтъкна, че Мелони е негов голям приятел, напълно забравяйки например това, че Франция и други европейски страни също изпратиха военни кораби в района на Кипър.
От началото на конфликта италианските сили, разположени в зоната на ескалация, бяха обект на няколко атаки. Първата беше на 28 февруари по база в Кувейт, в която имаше италиански военни. На 15 март при втори удар по същата база беше унищожен италиански дрон. Малко преди това беше нанесен удар по италианска военна база в Ербил в Иракски Кюрдистан. На 16 март отломки от прехваната ракета паднаха върху базата на многонационалните сили на ООН в ливанския град Шама и пострада един италиански военен.  В същия ден удар беше нанесен и по хотел в Багдад, в който е имало и италиански военнослужещи, обобщава АНСА.
В рамките на дипломатическите усилия за деескалация Мелони  прие външния министър на ОАЕ, проведе серия от телефонни разговори -  с краля на Йордания, с президента на Турция, със султана на Оман, с председателката на ЕС и президента на Кипър.
Кризата сближи отново Рим и Париж след пореден епизод на напрежение, породен от коментари на Мелони за убийството на десен националист във френския град Лион, които подразниха Макрон. Когато Франция изгуби военен при обстрел на френска база в Иракски Кюрдистан, Мелони изрази съболезнования. А още в началото на кризата, на 5 март тя и Макрон проведоха телефонен разговор. По време на него двамата лидери потвърдиха общия ангажимент на страните им да окажат подкрепа на държавите от Залива, засегнати от „неоправданите ирански атаки“ и да гарантират сигурността на Кипър, а също така и да избегнат военна ескалация в Ливан.
Мелони редовно участва и във видеоконферентни заседания за координация на позициите с лидерите на Великобритания, Франция и Германия. Италия заедно с лидерите на Франция, Германия, Великобритания и Канада приеха и декларация относно ескалацията на конфликта между Израел и подкрепяното от Иран шиитско движение „Хизбула“ в Ливан. В нея те изразиха дълбоко безпокойство и призоваха за конкретен ангажимент от страна на израелските и ливанските представители за договаряне на устойчиво политическо решение, припомнят Франс прес и АНСА.
На 11 март Мелони се яви на изслушване пред двете камари на парламента на Италия. Изслушването съчетаваше нейната позиция за ситуацията в Близкия изток с позицията, която ще заеме Италия по разнородни въпроси на Европейския съвет, започващ днес в Брюксел. В речта си пред италианските сенатори и депутати италианската премиерка ясно повтори основните позиции на Италия във връзка с близкоизточния конфликт, които тя вече беше формулирала и в редица интервюта за италиански медии в предходните няколко дни.
По отношение на войната в Иран Мелони заяви в парламента, че нейното правителство не е съучастник във взимането на чужди решения, нито пък е изолирано в Европа, или е правителство, виновно за икономическите последици, които тази криза може да има върху гражданите, семействата и бизнеса в Италия. „Това са все неща, които чух през последните дни и които не отдават дължимото на ангажимента, който никога не сме спирали да поддържаме в този деликатен геополитически регион и който засилихме през последните 10 дни, като подхождахме към кризата с изключително внимание, в тясна координация с нашите европейски партньори и в постоянен контакт с лидерите от Близкия изток и Персийския залив, използвайки всички необходими инструменти – политико-дипломатически, военни и такива, свързани със сигурността, както и вътрешноикономически“, изтъкна Мелони. Тя призова за обединение на управляващите и опозицията в Италия пред тази криза, като изтъкна, че не става дума за някакво изкуствено единодушие или за опит за заглушаване на гласа на опозицията.
Мелони изрази възглед, който в последно време тя повтаряше в редица интервюта, а именно, че настоящата близкоизточна криза се корени в нещо друго. „Изправени сме пред очевидна криза на международното право и на многостранните организации, както и пред разпадане на един споделен световен ред. Това е процес, който тече отдавна, но както вече казах, има конкретен повратен момент. А именно – аномалията една държава да бъде нападната от съседна страна, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН – органа, който би трябвало да гарантира международното право. Произтичащата от това глобална дестабилизация оказа влияние и върху Близкия изток, където настоящият конфликт има ясна начална дата – не 28 февруари 2026 г., а 7 октомври 2023 г. Това е варварската и безумна атака срещу израелска територия от страна на „Хамас“. Смъртоносна и добре организирана атака, станала възможна благодарение на подкрепата – финансова, логистична и военна – предоставена от Иран на тази терористична групировка. Същата подкрепа, която Иран е оказвал през последните десетилетия на „Хизбула“ в Ливан, на множество въоръжени групи в Ирак и Афганистан, отговорни и за смъртта на италиански войници. Същата подкрепа, която Иран е оказвал и на хусите в Йемен и на режима на Башар Асад в Сирия. И която подкрепа се простира извън Близкия изток, като се има предвид, че Иран доставя на Русия дронове „Шахед“, едно от най-използваните и опасни оръжия в агресията срещу цивилното население в Украйна“, обобщи Мелони. Тя изтъкна, че американските и израелските действия срещу иранския режим трябва да се разглеждат в този контекст на криза на международната система, при която заплахите стават все по-сериозни и се увеличават едностранните действия извън рамките на международното право.
Мелони подчерта, че в  Италия не участва и няма намерение да участва в операцията срещу Иран и припомни, че Рим в последните месеци се е опитвал да предотврати заедно с държави като Оман и Катар тази ескалация. „Дълго време поддържахме и канал за комуникация с Техеран, подчертавайки необходимостта от споразумение, което да гарантира изцяло мирния характер на иранската ядрена програма“, допълни италианският премиер. Тя подчерта обаче и че хората трябва да се запитат защо подобно споразумение не се е оказало възможно. Според нея причината е в това, че от една страна иранското ръководство винаги е отричало да иска ядрено оръжие, но от друга страна, както е съобщил директорът на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси, Иран е обогатявал уран до 60% чистота - едно ниво, което е значително по-високо от необходимото за граждански цели и близко до това за създаване на атомна бомба. Мелони припомни, че съседните на Иран Обединени арабски емирства имат коренно различно споразумение със САЩ относно ядреното сътрудничество, по силата на което емирствата са се отказали от обогатяване в замяна на американско съдействие в развитието на гражданска ядрена енергетика.
„Не можем да си позволим режимът на аятоласите да притежава ядрено оръжие, съчетано с ракетен капацитет, който скоро би могъл да достигне Италия и Европа“, подчерта Мелони. „Подобен сценарий би означавал край на глобалната система за неразпространение и би довел до ядрена надпревара с драматични последици за световната сигурност“, предупреди тя. „Истината е, че живеем в свят, който ни принуждава да избираме между лоши варианти. От една страна, считаме за драматично започването на нов конфликт и не подценяваме икономическите му последици за Италия, но от друга страна знаем, че те не са сравними с рисковете, ако пренебрегнем заплахата от фундаменталистки режим, който потиска опозицията си, атакува държавите от Залива и разработва ракети с ядрен потенциал“, заяви Мелони и изтъкна, че всичко това е в основата на италианската предпазливост в сегашната ситуация.
В изказването си пред депутатите премиерката също така осъди удара по девическо училище в иранския град Минаб, при който загинаха над 150 души. „Изразявам съпричастност към семействата на младите жертви и настоявам бързо да бъдат установени отговорните за тази трагедия“, подчерта тя. Тя също така припомни, че в района на конфликта има десетки хиляди италианци, които трябва да бъдат защитени, плюс около 2000 италиански военнослужещи.  
По отношение на американските бази в Италия Мелони каза, че Италия подобно на всички европейски партньори се придържа към онова, което предвиждат споразуменията в тази област. „Дори испанското правителство, за което толкова се говори, заяви, че „съществува двустранно споразумение между Испания и САЩ и извън това споразумение няма да има никакво използване на испанските бази“, каза Мелони и подчерта, че същото прави и Италия, изразявайки изненада, че този избор се осъжда в Италия и се хвали в Испания от едни и същи хора. „Малко логика в това отношение не би била излишна“. А после допълни, че ако някои искат сега затваряне на американските бази на италианска територия, то тези хора е трябвало да го направят, когато са били на власт и са могли да сторят това. По този начин Мелони визираше призиви, дошли от опозицията в тази насока. „Длъжна съм да припомня, че базите, предоставени на американците в Италия, се основават на споразумения от 1954 г., които са били винаги актуализирани от правителствата, независимо от тяхната политическа окраска“, заяви премиерката. „Съгласно тези споразумения съществуват технически разрешения за използване на базите, когато става дума за логистика и за неконвенционални (неконфликтни) операции, които не включват бомбардировки. В случай че постъпят искания за използване на италианските бази за други дейности, правомощието да се разреши или не такова използване би принадлежало – отново съгласно тези споразумения – на правителството. Но по този въпрос искам ясно да потвърдя вече изразената позиция на правителството -  в такъв случай решението за нас трябва да принадлежи на парламента“, изтъкна Мелони и увери, че от САЩ не е постъпвало никакво искане към Рим в тази насока. „И още веднъж подчертавам, че ние не сме във война и не желаем да влизаме във война“, заяви категорично тя.
По отношение на ситуацията с Ливан, която дефинира като деликатна, Мелони осъди в речта си в парламента „безразсъдното решение на „Хизбула“ да въвлече невинния ливански народ в нова война с Израел. Премиерката съобщи, че е разговаряла с израелския си колега Бенямин Нетаняху, пред когото е потвърдила несъгласието на Италия с всякаква ескалация, като същевременно е признала, че Израел има право да отговаря на атаките на „Хизбула“. Мелони осъди убийството на цивилни в Ливан и изрази солидарност с хората, принудени да напуснат домовете си. Тя припомни, че в Ливан има над хиляда италиански военнослужещи в рамките на мисията на ООН. „Това е мисия, която под италианско командване има ключов мандат: да подпомага за суверенитета, териториалната цялост и стабилността на Ливан. Затова безопасността на персонала на тази мисия трябва да бъде гарантирана по всяко време“, подчерта Мелони. Премиерката изтъкна, че в Ливан ръководителите на страната демонстрират реална воля да се сложи край на „този безсмислен цикъл на насилие, като най-накрая се утвърди монополът на държавата върху оръжията и се работи за разоръжаването на „Хизбула“. „Това е усилие, което трябва да бъде подкрепено и в което Италия, играеща централна роля в международната подкрепа за ливанските въоръжени сили, е водещ участник“. 
Два дни след това изказване на Мелони в парламента, в президентския дворец „Куиринале“ се събра италианският Висш съвет за отбрана. Той включва президента, премиера, ключови министри и ръководителите на службите за сигурност и на разузнаването. В общо изявление Съветът изрази сериозно безпокойство във връзка с развитието на кризата в Близкия изток, предаде АНСА. В документа се посочва, че кризата е възникнала в резултат на ескалацията на военните действия след съвместната военна операция между САЩ и Израел срещу Иран и че тя ще има сериозни дестабилизиращи последици за Близкия изток и средиземноморския регион. Съветът отбеляза също с безпокойство, че кризата в международния ред, съсредоточен около ООН, се задълбочава заради нарастващия брой военни действия. Според участниците това отслабва многостранната система именно в момент, в който светът е изправен пред общи предизвикателства, включително опасения за сигурността, свързани с риска Иран да разработи ядрено оръжие, необходимостта от гарантиране на сигурността на Израел и неговите граждани, както и осъждането на режима в Техеран заради неговите репресии. Висшият съвет по отбраната одобри също така използването на италиански бази в съответствие с международните споразумения. Съветът отбеляза, че всякакви искания, които надхвърлят обхвата на дейностите, вече регулирани от посочените споразумения за американските бази на италианска територия, ще бъдат представени за обсъждане и гласуване в парламента. Висшият съвет освен това се позова на Член 11 от Конституцията на Италия, който забранява войната като средство за решаване на международни спорове, и заяви, че Италия няма да участва във войната в Близкия изток. В декларацията на Съвета се изтъкваше и, че атаките срещу цивилни, като тази по училището в Минaб, са неприемливи. Съветът освен това посочи в изявлението си, че разширяването на конфликта от страна на Иран също така рискува да отвори врата за форми на хибридна война и за изключително сериозни инициативи от страна на терористични организации. Висшият съвет призова Израел да се въздържа от непропорционални реакции срещу „Хизбула“, като отбеляза, че атаките срещу мироопазващия контингент на ООН в Ливан, в който Италия участва, са неприемливи. 
На два пъти през този период Мелони обаче зае позиции, които рискуваха да разгневят САЩ. На 11 март по време на сесия от въпроси и отговори след речта й пред парламента премиерката на Италия каза, че страната й няма да се присъедини към Съвета за мир за Газа, но допринася за дискусиите в него, защото я интересува какво се случва в тази територия, припомня АНСА. Това изявление дойде след като през февруари на първото заседание на Съвета за мир Италия беше поканена да присъства като наблюдател и италианската опозиция разтълкува това като присъединяване на Италия към този новосформиран орган.
По време на сесията с въпроси и отговори на 11 март Мелони обвини опозицията в Италия в двуличие, защото приветства САЩ, които са освободили Италия и Европа от нацистите, но не и САЩ, които освобождават други части на света от диктатури. Тук Мелони обаче изтъкна, че лично тя никога не е била поддръжник на износа на демокрация, визирайки американския модел на действие.
На 16 март Мелони изрази резерви относно военно участие на Италия в защитата на петролните танкери в Ормузкия проток, както беше поискал Тръмп, съобщава „Соле 24 оре“. Тя призна, че свободата на корабоплаването в пролива е важна, но допълни, че една такава интервенция от страна на Италия там би означавала въвличане на страната във войната. Мелони подчерта, че сега Италия работи за деескалация и за връщане към дипломацията. Премиерката добави, че онова, което може да се направи сега, е укрепване на европейската военноморската мисия „Аспидес“. Мелони подчерта, че в този момент приоритет за Италия е сигурността на италианските военни в региона и свеждането на техния брой до стриктно необходимото. По този начин Мелони отхвърли де факто искането на Тръмп към съюзниците от НАТО да помогнат с обезопасяването на Ормузкия проток. Часове по-рано външните министри на ЕС изразиха подобна позиция. Италианският външен министър Антонио Таяни даже заяви: „Ние имаме желание да укрепим мисиите „Аспидес“ и „Аталанта“. Но не мисля, че тези мисии могат да бъдат разгърнати в Ормузкия проток, особено след като те са отбранителни и за борба срещу пиратите“. „Що се касае до Ормузкия проток, мисля, че дипломатическият път трябва да надделее“, допълни той, цитиран от АНСА и от Франс прес.
Подобен отказ, дошъл от френския президент Макрон, беше остро разкритикуван от Тръмп, който заяви, че мнението на Макрон няма значение, защото догодина Макрон вече няма да е на власт във Франция. Но Тръмп не отправи сходни критики към Италия, в която догодина също ще има парламентарни избори, на които ще се решава съдбата и на управляващата италианска десница на Мелони.
Източници от канцеларията на премиерката междувременно опровергаха появилите се информации във в. „Файненшъл таймс“, че се водели преговори между Рим и Техеран за обезопасено преминаване на италиански кораби през Ормузкия проток, посочва АНСА.
Ескалацията в Близкия изток обаче не отмести фокуса на Рим от Украйна. На 5 март Мелони проведе телефонен разговор с украинския президент Володимир Зеленски. „Разговорът позволи задълбочен обмен на мнения относно напредъка на процеса за постигане на справедлив и траен мир за Украйна, както и относно следващите стъпки, които трябва да бъдат предприети, включително в светлината на текущото развитие на кризата в Близкия изток“, се казваше в изявление от канцеларията на Мелони след разговора. „Двамата лидери подчертаха, че особено на този етап е от съществено значение единството на позициите между европейските и американските партньори, както и признаването на европейския принос към мирния процес, чийто изход засяга основни европейски интереси и е определящ за стабилността и сигурността на континента. Президентът Зеленски използва случая, за да благодари отново на Италия за изпращането на спешни доставки в подкрепа на украинския енергиен сектор. В заключение италианският премиер потвърди подкрепата на Италия към украинския народ, като увери, че Италия ще запази водеща роля в процеса на възстановяване на страната“, се допълваше в изявлението.
По време на изслушването в парламента на 11 март Мелони засегна лично темата за Украйна.  „За съжаление конфликтът вече навлиза в петата си година. И през този дълъг период италианската позиция никога не се е променяла: Италия остава твърдо до Украйна, до нейния народ и институции, в подкрепа на териториалната й цялост, суверенитет и независимост“, изтъкна тя. „За нас това не е само морален дълг, но и стратегическа необходимост. Подкрепата за Украйна, както съм казвала многократно, означава защита на сигурността на целия европейски континент“, допълни Мелони. Тя подчерта, че перспектива за мир в Украйна сега е възможна единствено благодарение на упоритата съпротива на Украйна и решителната западна подкрепа, които са попречили на Русия да осъществи лесната инвазия на цялата страна, която беше планирала. „Фактите опровергават пропагандата на Кремъл, която, за съжаление, все още е много силна и в Италия. Един показателен пример: след месеци на минимални успехи на бойното поле, през февруари 2026 г. Русия е загубила повече територии, отколкото е завоювала“, изтъкна Мелони пред италианските парламентаристи. „С други думи, през февруари процентът на украинска територия под руски контрол е намалял. Това е добро доказателство срещу тези, които твърдяха, че безусловната капитулация е единственият възможен път за Украйна“, подчерта тя. Премиерката добави, че дипломатическите усилия за постигане на справедлив и траен мир за Украйна ангажират директно и Рим. „Целим споделени решения, които уважават достойнството на Украйна и стабилността на евроатлантическата ос. Защото истинският мир се постига само чрез съвместни действия с нашите съюзници, започвайки от Вашингтон, чийто посреднически усилия продължаваме да подкрепяме с убеденост“, изтъкна Мелони. Тя подчерта, че Италия ще продължи да насърчава, в рамките на Г-7 и на ЕС, икономическия натиск върху Русия, „която упорито отказва да покаже конкретни сигнали, които да позволят напредък в преговорния процес. „Мерките трябва да бъдат решителни и ефективни, но и добре балансирани, за да се избегнат асиметрични последици за нашите икономически оператори и национални интереси“, предупреди обаче тя.
Мелони изтъкна също, че компромисът, постигнат на Европейския съвет през декември относно нов заем от 90 милиарда евро за Украйна представлява основен инструмент за оцеляването на тази страна. „Евентуален финансов колапс на Киев би довел до неизчислими щети за цялостната стабилност на Европа“, предупреди тя.  По отношение на блокирането на отпускането на заема, идващо от Унгария, с чийто премиер Виктор Орбан Мелони поддържа близки отношения, италианската премиерка заяви, че в ЕС не трябва двустранни спорове да подкопават единството, защото това би било истински подарък за Москва и предложи помощ за разрешаване на проблема с петролопровода „Дружба“, който е в основата на спора между Киев и Будапеща и води до блокиране от Унгария на заема на ЕС за Украйна.
Същевременно обаче в речта си в парламента на 11 март, говорейки за разширяването на ЕС, Мелони каза, че ако се реши да се приеме ускорена процедура за присъединяване на някои кандидатки за еврочленство, то тя трябва да включва всички кандидати, започвайки с тези от Западните Балкани, като при това трябва да се запази институционалното равновесие и целостта на вътрешния пазар на ЕС. 
Броени дни след изказването на Мелони за Украйна, след визита в Париж украинският лидер съобщи, че  страната му ще получи една батарея от новия модел на италиано-френската система за противовъздушна отбрана САМП/Т Ен Джи. Италия вече изпрати такава система на Киев преди няколко години и Киев казва, че тя му е помогнала много, припомня Франс прес.
Малко след това обаче стана ясно, че през февруари заместник външният министър на Италия Едмондо Чириели е провел среща с руския посланик в Рим. Срещата не е била оповестявана досега. Опозицията поиска обяснения дали това означава сближаване на Рим с Москва зад гърба на обществеността.
Полемика се разгоря и относно връщането на Русия на Биеналето във Венеция. Правителството увери, че не е в основата на това решение, което е дело само и единствено на Фондацията на Биеналето.  Организаторите на руското участие на Биеналето пък подчертаха, че в руския павилион ще се прожектира само филм с пърформанси на близо 40 артисти, но това не спря възмущението. От Фондацията на Биеналето увериха, че ще отделят специално внимание и на руския дисидент Павел Флоренски, който е бил свещеник, философ и учен, екзекутиран от съветския режим през 1937 г., припомня АНСА. Рим същевременно не допусна за втори път през тази година участието на руската прима балерина Светлана Захарова на балетен бенефис на италианска територия, допълват „Евронюз“ и АНСА.
Вчера министърът на отбраната на Италия Гуидо Крозето заяви, че би било безсмислено Италия да започва диалог с президента Владимир Путин относно доставките на петрол от Русия в момент, в който транзитът на горива от Персийския залив през Ормузкия проток е прекъснат. „Проблемът е цената на петрола, а не откъде да го намерим“, каза Крозето. „Путин би го продавал на същата цена, на която го купуват и другите. Така стоят нещата в момента“, каза Крозето и подчерта, че  Италия предприема инициативи за намиране на алтернативни енергийни източници. „Италия действа чрез своите големи компании. ЕНИ  е една от най-големите енергийни компании в света и вече е предприела стъпки с Венецуела, с африкански източници и с азиатски източници като Индонезия, за да компенсира недостига, който може да възникне вследствие на затварянето на Ормузкия пролив“, съобщи министърът. Той обаче изтъкна, че европейските страни и Италия са сред най-слабо засегнатите от затварянето на протока, тъй като петролът, който получават оттам, представлява около 5% от техните нужди и лесно може да бъде заменен. „Най-големият проблем е свързан с втечнения природен газ от Катар, който покрива около 20% от нашите нужди“, призна обаче Крозето.
Самата Мелони на 11 март в парламента каза, че Италия има механизми, чрез които временно да се облекчи положението във връзка с покачването на енергийните цени. Тя предупреди освен това онези, които спекулират с цените, че правителството ще направи всичко срещу тях, в това число и по-голямо данъчно облагане на компаниите, които са отговорни за спекулата. Вчера правителството одобри и постановление за 20-дневно намаляване на акцизите върху горивата, допълва АНСА.
Мелони по принцип изтъква италианската стратегия за складиране на горива и за диверсификация на източниците, които й позволяват да се справя с кризи като настоящата, но признава, че всичко това не може да рефлектира върху нарастващи енергийни цени в глобален план. Тя обаче смята, че цената на енергията е свързана и с европейската система за търговия с въглеродни емисии. Вчера АНСА съобщи, че Мелони и лидери на 9 страни от ЕС  са поискали в общо писмо до европейските институции преразглеждане на Схемата за търговия с емисии. Според АНСА писмото е било подписано от ръководителите Италия, Австрия, Хърватия, Гърция, Румъния, България, Чехия, Унгария, Полша и Словакия. Страните смятат, че задълбоченият преглед на Схемата е нужен, за да се смекчи нейното въздействие върху цените на електроенергията и да се намали рискът от колебания в цените на въглеродните емисии, включително чрез удължаване на безплатните квоти след 2034 г. В писмото страните казват, че Зеленият преход може да успее само ако индустриалната база остане силна. „Откакто беше постигнато споразумението за Зеления пакт, глобалният контекст се промени значително. Цените на енергията рязко се повишиха, инфлацията направи необходимите инвестиции за прехода още по-скъпи, а настоящите решения за декарбонизация все още не са достатъчно развити, за да гарантират икономическата устойчивост на секторите, в които емисиите трудно се намаляват. Днес виждаме, че предвиденият път на Схемата до 2034 г. е твърде стръмен и прекалено амбициозен. Нашият сектор е ангажиран и продължава да предприема необходимите мерки за трансформиране на своите бизнес модели“, обясняват десетимата лидери в общото писмо, цитирано от АНСА, която не публикуван хиперлинк към него. Днес служебният министър на енергетиката на България Трайчо Трайков потвърди, че страната ни е част от държавите в ЕС, които призовават за преразглеждане на Схемата за търговия с емисии на Европейския съюз в конкретния момент.
Не веднъж, и заради кризата в Украйна, и сега заради кризата в Близкия изток Мелони е подчертавала, че Европа трябва да е автономна и конкурентна, но това трябва да се постигне и като се елиминират всички вътрешни фактори, които саботират европейската конкурентоспособност, като се почне от европейската бюрокрация и се стигне до идеологическите позиции, преминавайки през мерки, които тя дефинира като самоналожени мита. Мелони е и сред инициаторите на няколко срещи на страни членки на ЕС, посветени на темата за повишаване на европейската конкурентоспособност. Самата тя казва, че в настоящия геополитически контекст е от съществено значение също така да се укрепи рамката на международната търговия.
Мелони защитава и идеята за конкурентност на ЕС в областта на отбраната, а също и за укрепване както на източния фланг на Европа и на НАТО, така и на южния фланг, предвид конфликтите и нестабилността в Близкия изток, в Либия, в Сахел и в Африканския рог. Мелони предупреждава, че всяка криза може да стане повод за нови миграционни потоци към ЕС и призовава да не се променя твърдата политика на Италия и Европа в това отношение. „Едно е хуманитарната защита, която трябва да се предоставя на тези, които наистина я заслужават, а съвсем друго е незаконната имиграция, която трябва да бъде възпирана не само защото създава проблеми за страните, в които идват незаконните мигранти, но и защото застрашава живота и възможността за достоен живот на самите мигранти“, заяви Мелони в речта си пред италианските депутати на 11 март, чийто пълен текст е публикуван на сайта на италианското правителство.