През 2025 г. Италия при управлението на Джорджа Мелони отново привлече вниманието. След като през 2024 г. засиленият интерес към тази страна се дължеше на това, че тя беше ротационен председател на Г-7, тази година интересът към Италия се дължеше отчасти заради това, че 2025 г. беше Юбилейна година за Римокатолическата църква и във Ватикана и в заобикалящия го Рим се стекоха милиони туристи и поклонници. Засиленият интерес към Италия се дължеше и отчасти и на кончината на папа Франциск и на избирането на нов папа начело на Римокатолическата църква. Страната обаче безспорно продължава да поражда интерес и заради първата жена премиер в историята си.
В края на годината Джорджа Мелони беше обявена за четвъртата най-влиятелна жена в света от сп. „Форбс“, а изданието „Политико“ я постави на девета позиция сред лидерите, които оказват най-голямо влияние в Европа. В средата на декември Мелони получи и наградата за лидерски постижения, носеща името на бившата британска премиерка Маграрет Тачър, присъждана от европейската консервативна фондация и мозъчен тръст „Нова посока“, свързана с паневропейската политическа формация „Европейски консерватори и реформисти“.
През годината редица авторитетни медии публикувах анализи, посветени на Италия при управлението на Мелони. Сред тях бяха Ройтерс, „Тайм“, „Политико“, „Файненшъл таймс“, „Икономист“ и др. Любопитното беше, че редица френски медии, сред които „Монд“, „Фигаро“, „Поан“, „Пари мач“, Франс прес, „Експрес“ също посветиха детайлни анализи на управлението на първата жена премиер на Италия, като в някои от тях се правеха паралели между нея и френския президент Еманюел Макрон и между ситуацията в Италия и Франция.
През 2025 г. Джорджа Мелони беше неизменен участник на всички официални и неформални срещи на върха на ЕС, на Европейската политическа общност в Тирана през май и в Копенхаген през октомври, на срещата на върха на Г-7 в Квебек през юни, на срещата на Г-20 в Йоханесбург през ноември, на срещата на върха на НАТО в Хага през юни, на срещата на върха ЕС-Африкански съюз в Луанда през ноември. Мелони неколкократно участва лично или чрез видеоконферентна връзка в срещи в разнородни формати, посветени на Украйна. През октомври Мелони участва и в среща на върха в Шарм ел Шейх в Египет, посветена на мира в ивицата Газа и в по-общ план на бъдещето на Близкия изток. На два пъти през годината италианската премиерка участва и в регионални срещи на върха в Централна Азия и Близкия изток. През май в Астана в Казахстан тя присъства на форума Италия-Централна Азия и проведе срещи с лидерите на петте централноазиатски бивши съветски републики Узбекистан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Таджикистан. През ноември Мелони беше специален гост в Манама в Бахрейн на срещата на върха на Съвета за сътрудничество в Залива, като в кулоарите й тя проведе и двустранни срещи с лидерите на Бахрейн, Саудитска Арабия, Оман, Кувейт и Обединените арабски емирства. Това беше между впрочем нейна трета визита в региона, след като в края на януари тя посети Бахрейн и Саудитска Арабия, а в средата на януари участва и в лидерската среща от Седмицата на устойчивото развитие в Абу Даби. През юли Мелони беше в Етиопия за среща на върха, посветена на глобалната прехрана, организирана под патронажа на ООН и съпредседателствана от Италия и Етиопия. През август Мелони пътува до Истанбул за мини среща на върха между нея, либийския премиер и президента на Турция, посветена на обстановката в Либия, на тристранното сътрудничество и на възпирането на миграционните потоци. Италианската премиерка беше и сред ораторите на юбилейната годишна сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември. Мелони беше и единственият действащ лидер на страна членка на ЕС, поканен да присъства на инаугурацията на президента на САЩ Доналд Тръмп на 20 януари във Вашингтон. Тя беше на неофициална визита при Тръмп още преди това, на 4 януари в имението му във Флорида Мар а Лаго. А първата й официална визита в Белия дом беше на 17 април. През годината Мелони също така направи двустранни визити в Тунис и Сърбия, където се срещна с пораждащите полемики местни президенти. Италианската премиерка присъства и на погребението на папа Франциск и на интронизацията на папа Лъв Четиринадесети във Ватикана. А първа й официална аудиенция при новия папа беше в началото на юли, броени дни след като тя участва в Юбилея на управниците, организиран във Ватикана в рамките на Юбилейната година на Римокатолическата църква. В кулоарите на някои форуми на върха, на които участва Мелони настоящата година, тя проведе редица двустранни срещи. В кулоарите на Г-20 тя се срещна например с премиерите на Индия и Китай и с президента на Турция. В кулоарите на срещата на върха за Газа в Египет тя се срещна с египетския президент Абдел Фатах ас Сиси. А в кулоарите на годишната сесия на Общото събрание на ООН тя проведе разговори с временните управници на Бангладеш и на Сирия Мохамед Юнус и Ахмед аш Шараа. Почти на всята проява на върха, в която участваше Доналд Тръмп, той провеждаше двустранна среща и с Мелони. Двамата се видяха дори и в кулоарите на погребението на папа Франциск.
Някои от задграничните мисии на Мелони остават паметни. На срещата на върха на Г-7 в Канада Мелони заедно с Макрон се оказаха единствените „стари лидери“ сред почти обновен състав на Голямата седморка. Пак от тази среща останаха и запомнящи се кадрите, на които Макрон шепне нещо на Мелони, като първо предизвиква одобрението й, а после неприкрития й потрес. На срещата на върха на ЕПО в Тирана Мелони беше посрещната от коленичилия пред нея албански премиер Еди Рама, пет месеца след като отново Рама я забради в кулоарите на среща на върха в Абу Даби с албански шал, който й подари за рождения й ден. И в двата случая Мелони прие с усмивка, но и с леко смущение изблиците на дипломатическа симпатия към нея от страна на албанския лидер.
През годината италианската премиерка прие и върволица от чуждестранни лидери в Палацо Киджи (канцеларията на италианските премиери). Някои от тези лидери посетиха Мелони дори по два пъти през годината. Така например премиерът на Унгария Виктор Орбан й гостува през април и после през октомври. Палестинският президент Махмуд Абас й гостува през ноември и през декември. Председателят на Европейския съвет Антонио Коща беше там през пролетта и през есента. Датската премиера Мете Фредериксен беше гост на Мелони през март и през май. Две визити в Палацо Киджи направи и българският премиер Росен Желязков – през май и през ноември.
Мелони съумя да приеме в рамките на една година дори по двама лидери от една страна, като например президента и премиера на Словакия Петър Пелегрини и Робърт Фицо. Тя прие в рамките на една година и двама последователни австрийски канцлери Александър Шаленберг и Кристиан Щокер и двама последователни полски президенти – Анджей Дуда и Карол Навроцки. През 2025 г. в Палацо Киджи се изредиха и генералният секретар на НАТО Марк Рюте, дипломат номер едно на ЕС Кая Калас, еврокомисарката за Средиземноморието Дубравка Шуица, еврокомисарят за търговията Валдис Домбровскис, еврокомисарят за търговията Марош Шевчович, еврокомисарят за кохезията и реформите Рафаеле Фито, еврокомисарят за демокрация, правосъдие, върховенство на закона Майкъл Макграт и други представители на международни организации и институции. На Мелони гостуваха и вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, президентите на Еквадор и Парагвай, премиерът на Малайзия, президентите на Ливан, на Израел, на Алжир, Гвинея Бисау и ОАЕ. От Европа Мелони прие през годината молдовската президентка Мая Санду, премиерите на Черна гора, Швеция, Норвегия и Нидерландия. Редица короновани персони също се изредиха в Рим за срещи с Мелони, като сред тях бяха британският крал Чарлз Трети и кралят на Бахрейн. Мелони имаше отделни срещи с краля и кралицата на Йордания. Тя побърза да приеме и новите ръководители на Канада Марк Карни и на Германия Фридрих Мерц. За пореден път Мелони се срещна и с британския премиер Киър Стармър. През годината Мелони беше домакин и на три междуправителствени срещи на върха – с Албания, Гърция и Турция, което илюстрира и интереса на италианската премиерка към Балканския регион.
Някои от гостите на Мелони и приемът, който те получиха от нея през 2025 г., породиха доста коментари и дори шеги. Почти едно след друго в Палацо Киджи в началото на юни на италианската премиерка гостуваха президентите на Франция и на Аржентина Еманюел Макрон и Хавиер Милей, като разликата в посрещането, което двамата получиха от Мелони – сдържана усмивка, запазена за Макрон, и сърдечна усмивка и прегръдка, запазени за Милей – бяха дълго коментирани в италианските и западните медии, но същевременно илюстрираха и външнополитическия подход на италианската лидерка – готовност за диалог дори с онези лидери, с които има разногласия по различни ключови въпроси и стабилно партньорство с лидерите, с които има идеологическо съмишленичество. В средата на декември в Палацо Киджи дойде и новият президент на Мозамбик Даниел Чапо, открояващ се с двуметровия си ръст. Срещата му със значително по-ниската от него Мелони се превърна в истинска атракция за медиите, а самата Мелони не скри изумлението си от разликата във височината им.
Не само интензивната дипломация на Мелони допринесе през годината за това да се говори за Италия повече. В дипломатическите усилия се включиха активно и външният министър Антонио Таяни и министърът на обраната Гуидо Крозето.
През настоящата година приключи и двугодишната околосветска обиколка на италианския военен кораб „Америго Веспучи“, който беше образно казано плаващо посолство на Италия по света. За 24 месеца корабът измина близо 50 000 морски мили, спря в 53 пристанища в 33 страни на 5 континента. На всяка една спирка корабът отваряше врати и за местни посетители. По време на 17 етапа от тази околосветска обиколка беше организирано и изложение за популяризиране на италианските традиции и таланти. Самата Мелони посети на два пъти през 2025 г. „плаващото италианско посолство“ – по време на негова спирка в Джеда в Саудитска Арабия през януари и по време на негова спирка в италианския град Ортона в областта Абруцо през април.
В средата на ноември Рим беше домакин на първата конференция на италофонията, като по този начин даде заявка да конкурира франкофонията и да създаде нови сфери на сътрудничество и партньорство, отбелязва АНСА. Във форума се включиха лидери на страни, с които Италия поддържа традиционно добри отношения и ръководители с италиански корени на международни организации и компании. На форума беше акцентирано, че италианският език е една споделена визия за бъдещето, че той заема съществена част от европейската идентичност и че европейската култура се корени в него. На форума беше подчертано и, че италианците не подхождат към света като завовоеватели, а като строители на мостове между регионите, континентите и цивилизациите – една визия, която Мелони брани още от идването си на власт.
През октомври кабинетът на първата жена премиер на Италия отбеляза 1000 дни на власт, превръщайки се в третото най-дълго просъществувало правителство в историята на италианската република след второто и четвъртото правителство на десноцентриста Силвио Берлускони, просъществували съответно 1412 и 1287 дни на власт. Този своеобразен рекорд предизвика коментари, че Италия най-после е открила пътя към политическата стабилност.
През 2025 г. Мелони произнесе няколко емблематични речи, като в някои случаи тя говори на английски, в други на родния си италиански, в трети случаи припомни, че владее добре испански, а в четвърти случаи изненада аудиторията си и с добрия си френски. В тези речи Мелони формулира основните си виждания за Италия и за света.
През септември в реч пред Общото събрание на ООН, произнесена на италиански, италианската премиерка отбеляза, че в един свят, в който днес има рекорден брой конфликти, е поставена под въпрос ефективността на ООН в изпълнението на неговата основна мисия - предпазване на света от войни. Мелони отправи призив за реформа на ООН, особено на Съвета за сигурност, който е неспособен да отговори на съвременните глобални предизвикателства. Тя отправи остри упреци към Русия, която чрез инвазията в Украйна е потъпкала Устава на ООН и разкритикува и действията на Израел в Газа като прекомерни и нарушаващи принципа на пропорционалност според международното право. Мелони повдигна и въпроса за актуализиране на международните правила за миграцията и убежището.
През март във видеоконферентна реч на английски език пред участниците в Конференцията за консервативно политическо действие, организирана в САЩ и смятана за протръмпистки форум, Мелони отправи критики към двойните стандарти и либералните политики на левицата, изрази подкрепа за лидерството на Тръмп, пламенно защити традиционните ценности, които консерваторите трябва да бранят в един променящ се свят и отправи призив за глобално сътрудничество на консервативните сили по света, като не пропусна и да изтъкне успехите на правителството си в ключови области, като например борбата с миграцията.
В края на август в речта си на форум в Римини, организиран от италианска католическа организация, Мелони отправи предупреждения относно риска ЕС да изгуби стратегическото си значение на световната сцена, ако продължава да е обременен с твърде много бюрокрация. Тя препоръча на ЕС да засили конкурентоспособността си спрямо САЩ и Китай. Мелони се обяви и за реформа на съдебната система в Италия с цел тя да стане по-ефективна и обвини магистратите, че се опитват да пречат на работата на правителството й. Мелони защити твърдата си миграционна политика. Тя потвърди правото на Израел на самоотбрана, но и разкритикува ударите в Газа срещу цивилни, в това число и журналисти. Що се касае до визията на правителството й, Мелони каза, че тя включва стремеж към реални резултати и ефективни решения вместо прокарване на идеологии и защитаване на утопии.
През септември по време на форум, организиран в Мадрид от испанската крайна десница „Вокс“ под наслова „Жива Европа“, Мелони чрез видеоконферентна връзка заяви на испански, че са нужни смели политически решения в защита на културната и историческата идентичност на Европа, призова за единство на Запада, който е ключово за световната стабилност, подчерта, че в този Запад Европа трябва да поема повече отговорности, включително в отбраната, изтъкна нуждата от повишаване на конкурентоспособността на ЕС, от отхвърляне на екологичните идеологии в блока и от ограничаване на стратегическата зависимост на Евросъюза от Китай. Тя подчерта и нуждата от борба с незаконната миграция, включваща и сключване на споразумения с трети държави, отправи остри критики към левите политики, изтъкна ефективността на дясното управление, призова за край на неестествените коалиции в Европа и за силно консервативно и алтернативно обединение срещу левицата в Европа. Мелони изтъкна, че ЕС трябва да бъде една Европа на народите и на свободата, която да има прагматична и реалистична визия и да защитава гражданите и националните интереси.
Малко след това по време на форум в Париж, организиран от политическата формация на консерваторката Марион Марешал Льо Пен, племенница на френската крайнодясна лидерка Марин Льо Пен, Мелони във видеобръщение на френски език призова европейските десни и консервативни партии да изградят по-силни съюзи помежду си. Тя даде Италия за пример за ефикасността на дясното управление и изрази надежда, че консерваторите ще дойдат на власт и във Франция. Мелони подчерта и важността на традиционните консервативни ценности, които трябва да бъдат основа на европейската политика.
В средата на настоящия месец Мелони произнесе заключителната реч на форума „Атрею“, организиран ежегодно от нейната партия в Рим. В тази реч тя защити пламенно политиката на правителството си и разкритикува левицата в Италия. Мелони изтъкна и това, че Италия може да се гордее днес с ролята си в света. „Днес Италия е уважавана нация в Европа. Имахме смелостта да заявим, че нашата нация, благодарение на своята история, култура, уменията на своите граждани и компании, има правото и задължението да заема мястото, което заслужава. Вече не сме второстепенни, не сме зрители, а активни участници във важни глобални решения. И така станахме еталон за милиони европейци, които не се примиряват с идеята за една Европа, която е идеологическа, но в същото време почти никога не е логична, а е бюрократична, отдалечена на светлинни години от нуждите на своите граждани“, заяви Мелони. Тя акцентира и върху действията на управляващите в Италия в борбата с миграцията. По отношение на обраната тя заяви, че Европа трябва да укрепи собствената си отбрана, особено на фона на сигнали от страна на САЩ за потенциално дезангажиране с Европа или насочване на вниманието към други зони на света. Мелони апелира европейските държави да организират собствената си защита, като подчерта, че сигурността не е безплатна и изисква решителни действия. Мелони освен това защити и Европа от упреците, че залязва и каза, че европейската цивилизация все още е жива и има мисия, и че докато консерваторите я защитават, никой не може да окарикатурява европейската цивилизация и Европа. "Ние не се примиряваме с идеята, че великата европейска цивилизация, която даде на света право, мисъл, красота, свобода, днес е заклеймявана като безполезно дебелокожо създание, което може само да бъде подигравано. Европа не запада. Европа не е музей на миналото. Тя е жива цивилизация, която все още има мисия. И която не моли за разрешение да съществува. Дори от институциите, които я управляват. И докато я защитаваме, никой не може да я сведе до карикатура. Това е мисията на голямото семейство на европейските консерватори“, подчерта Мелони, цитирана от "Соле 24 оре".
Тези речи, но и други изказвания и интервюта на Мелони през годината очертаха позициите на Италия по ключови теми от международния дневен ред.
По най-горещото международно досие – войната в Украйна, Италия при управлението на Мелони продължи да бъде твърд поддръжник на Киев през цялата година. Италианската премиерка не промени тази позиция дори когато Доналд Тръмп и други членове на неговата администрация започнаха да критикуват Зеленски, нито когато Тръмп започна да говори редовно по телефона с руския президент Владимир Путин и в крайна сметка се срещна с него в Аляска през август. Когато през февруари настъпи кратък разрив в отношенията на Тръмп със Зеленски, Мелони не зае ничия страна, а предупреди, че всяко разделение в редиците на Запада ще го отслаби, от което биха спечелили неговите противници. Непредвидимите действия и обратите му на мисълта на Тръмп относно Украйна накараха европейците да започнат да обмислят планове за гаранции за сигурност тази страна след евентуално настъпване на мир там. Около 30 страни създадоха с тази цел и така наречената „Коалиция на желаещите“. Италия се включи в нея. Рим заедно с още 9 европейски страни и с лидерите на евроинституциите одобри разполагането на многонационални мироопазващи сили в Украйна под европейско ръководство, но италианските управляващи подчертаха, че няма да изпратят италиански военни на украинска територия. Италия настоя освен това гаранциите за сигурност за Украйна да са по модела на член 5 на договора за НАТО и да са в евро-американски контекст - една идея, която в крайна сметка беше възприета от администрацията на Тръмп, а също и от други европейски страни. Мелони и други италиански официални представители приветстваха през цялата година усилията на американския президент за прекратяване на конфликта в Украйна.
През юли 2025 г. Рим беше домакин на Четвъртата конференция за възстановяване на Украйна, съорганизирана съвместно от Италия и Украйна. Основната цел на форума беше да се мобилизират международна подкрепа и инвестиции за бързото възстановяване, дългосрочната реконструкция и модернизацията на Украйна, с особен акцент върху привличането на частни инвестиции. На форума присъстваха лидерите на много страни, представители на международни организации, представители на бизнеса и гражданското общество.
През 2025 г. Мелони се видя на италианска територия пет пъти с украинския лидер – през януари, през април, през май, през юли и през декември. Първата и последната от тези срещи бяха в Палацо Киджи, а останалите бяха в кулоарите конференцията за възстановяването на Украйна, на погребението на папа Франциск и на интронизацията на папа Лъв Четиринадесети. Мелони разговаря със Зеленски и в кулоарите на различни срещи на върха в Европа, на които беше поканен и украинският лидер. Пред него тя потвърди солидарността си с украинския народ и увери, че Италия ще продължи да подкрепя Украйна. А Зеленски всеки път благодареше за италианската подкрепа за Украйна, изразила се във военно и енергийно оборудване. По време на последната им среща Мелони и Зеленски подчертаха и важността на единството между европейците и американците относно Украйна. Именно на италианска територия пред италиански журналисти Зеленски увери през декември, че е готов на нови избори в Украйна и призова САЩ да му помогнат заедно с европейските партньори в гарантирането на сигурността за провеждане на този вот. И от Тръмп, и от Москва дойдоха през годината коментари по адрес на Зеленски, че продължава да е на президентския пост след изтичане на президентския му мандат, но избори при условия на военно положение в Украйна не могат да бъдат организирани. Нито един път Мелони не коментира въпроса за това, че мандатът на Зеленски е изтекъл. Тя не направи и коментари относно това, че в Украйна се разрази корупционен скандал, заради който оставка подаде и началникът на канцеларията на Зеленски – Андрий Ермак. Говорейки за Украйна през годината, Мелони винаги изтъкваше куража на украинците и казваше, че те се борят за свободата на цяла Европа. Мелони винаги защитаваше идеята, че украинците са тези, които трябва да решат съдбата си. Говорейки за Украйна, италианската премиерка винаги повтаряше и, че трябва да има справедлив и честен мир за Украйна и призоваваше за запазване на суверенитета и териториалната цялост на тази страна, припомнят италиански медии.
Италия беше и сред страните, които изразиха резерви относно използването на замразените в ЕС руски активи за репарационен заем за Киев. Тези резерви бяха формулирани от Мелони в последния момент, след като от дълго време възражения имаше Белгия. Мотивите за тези възражения бяха, че Русия може да предприеме ответни наказателни мерки и че може да има правни последици. Украйна се нуждае в идните две години от около 137 милиарда евро. ЕС изрази готовност да финансира от тази сума 90 милиарда евро, а останалото ще бъде финансирано от други съюзници на Киев, като Канада и Норвегия. Принципно над 289,5 милиарда евро руски активи са замразени от западните страни от началото на руската инвазия в Украйна, като в ЕС има замразени 210 милиарда евро. От тях по-голямата част са в депозитар в Брюксел, припомнят световните агенции. В крайна сметка на последната среща на върха на ЕС лидерите на страните членки постигнаха споразумение да не се използват замразените руски активи, защото това крие рискове. Така се стигна до задействане на резервен план – общ европейски заем, с който ще бъдат покрити обещаните на Украйна 90 милиарда евро. Три принципно скептични спрямо отпускане на допълнителни средства за Украйна страни – Унгария, Чехия и Словакия - получиха разрешение да не участват в общия заем, стига да не налагат вето на този резервен план. За използване на руските активи категорично се бяха обявили Германия, датското председателство на ЕС и председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, както и самият украински президент Зеленски. Според „Файненшъл таймс“ Мелони именно е изиграла водеща роля за провала на плана за заема въз основа на замразените руски активи. Според италиански медии тя е действала така заради възраженията, формулирани по този въпрос от нейните коалиционни партньори от „Лига“, които са били против всякакво използване на замразените руски активи. Любопитното е, че по това ключово досие Макрон, който е винаги на първа линия по темата за Украйна, този път не зае гласовита позиция, коментира „Евронюз“. Появиха се хипотези, че Макрон също е имал резерви относно използването на замразените руски активи и се е прикрил образно казано зад гърба на Мелони, която е била истинският „убиец на този план“. Сега общият европейски заем за Украйна ще бъде гарантиран от европейския бюджет. Това решение беше приветствано от бившия италиански премиер и бивш управител на Европейската централна банка Марио Драги като път напред към въвеждане на общи европейски облигации, чрез които да бъдат финансирани стратегически инвестиции и да се увеличи конкурентоспособността на ЕС. Според него общите облигации в дългосрочен план ще са инструмент за стимулиране на общия пазар и ще намалят цената, която най-задлъжнелите еврочленки трябва да плащат за справяне с европейските икономически предизвикателства, пише „АДН Кронос“. Не веднъж и Макрон, който поддържаше добри отношения с Драги, се е обявявал за общи европейски облигации с цел инвестиции в области, които ще направят ЕС по-конкурентоспособен, припомнят френски издания.
През годината относно Русия Мелони запази позицията си, че тази страна е агресор, който се опитва да наложи правото на силния, вместо силата на правото. По този въпрос позицията на Мелони съвпада с тази на президента Серджо Матарела. Любопитното е обаче, че през годината от Москва на няколко пъти дойдоха критики по адрес на Матарела заради мнението му за Русия, но директни критики към самата Мелони не се чуха.
По второто горещо за 2025 г. досие – войната в Газа, Мелони и други италиански официални представители подкрепиха усилията и плана на американския президент Доналд Тръмп за прекратяване на огъня в анклава и за постигане на траен мир там. Рим неколкократно изрази готовност и да участва в миротворчески мисии в тази територия, както и в нейното възстановяване. Италия не беше сред страните, които последваха примера на Франция тази година и признаха палестинската държава. В италианския парламент беше приета предложена от управляващото мнозинство резолюция, която дефинираше при какви условия Рим би признал една независима палестинска държава. Първото условие беше освобождаването на израелските заложници, държани в Газа, а второто беше разоръжаването на „Хамас“. Италия също така подкрепи през септември по време на сесията на Общото събрание на ООН резолюция, призоваваща за решение с две държави на израело-палестинския конфликт. Резолюцията призовава за създаване на независима палестинска държава, която да е свободна от „Хамас“. След като в Газа се стигна до прекратяване на огъня и бяха освободени всички заложници и върнати почти всички тела на мъртви заложници, Рим продължи да изразява подкрепа за намиране на решение на израело-палестинския конфликт чрез две държави. За да се реализира това, обаче трябва да бъде осигурен пълен хуманитарен достъп до населението на Газа, стартиране на дейностите за възстановяване на анклава и разоръжаването на „Хамас“, който трябва да престане да бъде заплаха за Израел и за самите палестинци, заяви по-рано този месец Мелони пред италианския парламент. В последните месеци на войната в Газа италианските управляващи разкритикуваха прекомерния брой на жертви сред цивилното население на анклава, прехвърлящи пределите на правото на самозащита, каквото има нападнатата от „Хамас“ Израел. Рим обаче разкритикува като рискова и безотговорна и инициативата с участието на шведската активистка Грета Тунберг, наречена „Глобална хуманитарна флотилия за Газа“, приключила с това че корабите от флотилията бяха блокирани от Израел, а активистите на борда им, сред които имаше и десетки италианци и четирима италиански парламентаристи, бяха експулсирани.
Според италианската опозиция обаче правителството на Мелони не е отправило достатъчно остри критики срещу израелските власти и не е прекъснало каналите на сътрудничество с Израел. Опозицията дори заговори за "съучастие на Мелони и нейното правителство в геноцид, извършван в Газа". На няколко пъти през годината в различни италиански градове бяха организирани пропалестински демонстрации. През септември имаше две общонационални стачки в подкрепа на палестинците. Следващите общонационални стачки, насочени срещу бюджетните планове на кабинета на Мелони, включваха също пропалестински елемент. На места пропалестински активисти блокираха пътни артерии, пристанища и гари. Срещу възприеманата като мека позиция на Рим спрямо Израел глас надигнаха и Грета Тунберг и Франческа Албанезе, специалният пратеник за палестинските територии на Съвета за човешките права на ООН. Те дори участваха в пропалестински акции в Генуа и в Рим през ноември, а Тунбер намекна, че правителството на Мелони е "фашистко". Заради пропалестинските си изказвания и доклади, критикуващи Израел, италианката Албанезе беше санкционирана през юли от САЩ. Във връзка с критиките на Тунберг Мелони заяви, че тя не бива да се безпокои тъй като Италия е на правилната страна на историята. На фона на твърденията на италианската опозиция, че е съучастник в геноцид, Мелони покани на форума „Атрею“ в Рим през декември именно палестинския президент Махмуд Абас, за да покаже, че палестинската кауза не й чужда. На същия форум тя покани и израелския заложник в Газа Ром Браславски, за да разкаже какво е да си в плен на „Хамас“. Мелони беше и сред гостите на срещата на върха за Газа в Шарм ел Шейх, на която присъстваха редица европейски и западни лидери и на която официално беше даден ход на плана на Тръмп за палестинския анклав. В средата на настоящия месец изданието „Аксиос“ написа, че САЩ са поканили Италия редом с Германия да се присъединят към Съвета за мир в Газа – орган, който би трябвало да се създаде според плана на Тръмп. Преди броени дни Италия заедно с Германия, Белгия, Канада, Дания, Испания, Франция, Ирландия, Исландия, Япония, Малта, Нидерландия, Норвегия и Великобритания, осъди решението на израелските власти да изградят 19 нови селища на окупирания Западен бряг и се противопостави на всякаква форма на анексиране на тази палестинска територия, припомня Франс прес.
Със завръщането на власт на Доналд Тръмп Мелони намери истински консервативен съмишленик отвъд Атлантическия океан. През годината двамата се видяха осем пъти, било то в кулоарите на разнородни срещи на върха, било то в рамките на визити на Мелони в САЩ. Всеки път Тръмп не спираше да хвали изключителното лидерство на фантастичната и невероятна Мелони, която пред него изтъкна и усилията, които полага в борбата с незаконната миграция – една тема, която Тръмп взима много присърце. Пред Тръмп Мелони се представи и като защитник на западната цивилизация, застрашена от заличаване – друга идея, която също Тръмп взима присърце. Тази година Тръмп възстанови отбелязването в САЩ на деня в чест на генуезкия откривател Христофор Колумб, което беше разтълкувано от Рим като още едно признание от страна на САЩ за ролята на Италия на международната сцена. Същевременно Мелони не разкритикува открито подхода „Америка на първо място“ на Тръмп, нито едностранните решения, които той взима. Когато Тръмп въведе 15-процентни мита върху европейския внос, Мелони изрази съжаление за това и надежда, че по този въпрос ще бъде намерено справедливо и за двете страни решение. А междувременно администрацията на Тръмп заплаши да наложи 107-процентни мита върху италианските макаронени изделия, внасяни в САЩ. Мелони не надигна глас срещу Тръмп, когато той започна да критикува украинския президент заради това, че в Украйна няма избори или заради това, че не засвидетелства прекалено голяма благодарност за досегашната американска подкрепа за Украйна. Тръмп дори намекна, че Зеленски също носи вина за войната в неговата страна, като по този начин се вписа в наратива на Москва или на проруски лидери. Тези позиции също не бяха разкритикувани от Мелони.
Италианската премиерка поддържаше добри отношения и с милиардера Илон Мъск, заемал в продължение на няколко месеца в началото на 2025 г. ключова позиция в администрацията на Тръмп. На годишната си пресконференция на 9 януари Мелони защити яростно политическите позиции, заемани от Мъск в подкрепа на крайнодесни сили и консервативни политици в Европа, които редица европейски столици и европейски институции възприеха като намеса във вътрешните дела на страни членки на ЕС. Когато в отношенията между Тръмп и Мъск настъпи разрив и Мъск напусна администрацията на Тръмп, Мелони не зае страна, но понамали коментарите си по-адрес на Мъск, за когото допреди година говореше, че е истински гений. Същевременно се заговори, че Италия преговаря с компанията „Спейсекс“ на Мъск за предоставяне на сателитни услуги на италианските военни, дипломати и на италиански учреждения, което породи обвинения към Мелони, че ще изтъргува италианските интереси на свои чуждестранни приятели – нещо, което тя категорично отрече. Самата тя обаче изрази разочарование, че в ЕС няма компании, които да се превърнат в достатъчно силни и финансово изгодни конкуренти на услугите, предлагани от компаниите на Мъск.
През годината Мелони на няколко пъти повтори виждането си, че ако човек реши да повери отбраната си на някой друг, то той трябва да плати съответната цена за това. Тази идея, бранена и от Тръмп, Мелони всъщност разви още в програмната си реч преди три години, когато встъпи в длъжност в Италия. Ето защо в крайна сметка след известни възражения от страна на италиански представители италианската премиерка прие новите цели за разходите за отбрана, формулирани от НАТО под натиска на Тръмп, а именно общо 5 процента от БВП годишно за отбраната, от които 3,5 процента само за отбрана и 1,5 процента за инфраструктурни инвестиции от стратегическо значение.
Подтиквани от действията на САЩ спрямо Украйна, европейските страни се съгласиха тази година и да стартират мащабен план за укрепване на европейската отбрана и сигурност и Италия подкрепи този план, когато стана ясно, че разходите, които всяка страна членка от ЕС ще прави в тази насока, ще бъдат изключени от европейските изисквания за дефицита и дълга на страните членки.
И в двата случая опозицията в Италия упрекна правителството на Мелони, че е приело да инвестира стотици милиарди евро в превъоръжаване, вместо да инвестира в здравеопазване, образование, инфраструктура, регионално развитие, нови работни места и задържане на младите италианци в родината им. Подобни критики се чуха дори и от коалиционния партньор на Мелони - Матео Салвини, лидера на партия „Лига“.
По отношение на Европа през 2025 г. Мелони затвърди страната си като защитник на традиционните европейски ценности и като привърженик на идеята за постигане на европейска независимост и самодостатъчност в редица области, в които сега ЕС разчита на външни партньори. Мелони се обяви срещу противоестествените коалиции в Европа и срещу налагане на воден от погрешни идеологии европейски дневен ред. Тя защитаваше през годината идеята за една Европа, в която консерваторите ще вземат властта и която е способна да гарантира сигурността по границите си и да се справи с масовия приток на мигранти. Когато през ноември администрацията на Тръмп формулира в актуализираната си стратегия за сигурност остри критики срещу Европа и предупреди, че има риск от заличаване на европейската цивилизация, Мелони не разкритикува тази американска позиция, а изтъкна, че тя отразява нещо, за което самата тя е предупреждавала от години.
Африка остана един от приоритетите на Мелони и на Италия и през настоящата година. През юни в Рим се проведе среща на върха, посветена на италианския „План Матеи“ за развитие на африканския континент и за партньорството на този план с европейска инвестиционна инициатива „Глобален портал“. Срещата протече под надслова „Планът Матеи за Африка и Глобалният портал: Общи усилия с Африканския континент“, а съпредседатели на форума бяха Мелони и председателката на ЕК. За срещата на върха дойдоха редица африкански лидери и представители на Африканския съюз и на международни финансови институции. Фокусът на срещата беше върху стратегическите инвестиции в Африка, целящи развитието на този континент, енергийното сътрудничество и справянето с проблемите, в които се корени незаконната миграция оттам към Европа.
По време на участието си в три срещи на върха на африканския континент и по време на участието в различни форуми Мелони между впрочем непрестанно изтъкваше предимствата на „Плана Матеи“ за равнопоставено сътрудничество с Африка, което в дългосрочен план ще доведе и до намаляване на незаконната миграция оттам и ще предостави на младите африканци „правото да не заминават“, тоест да не поверяват съдбата си на трафиканти на мигранти, обещаващи им рискувано пътуване до Европа и несигурно бъдеще там. Италия си постави цел и да е един от протагонистите в Африка на фона на засиления интерес към този континент от страна на други европейски държави, като Франция, Великобритания и Германия, както и на редица световни сили, като например Китай, Русия или страните от Залива.
По въпроса за Китай Мелони продължи да заема през 2025 г. прагматична позиция, след като преди две години оттегли Италия от китайската инвестиционна инициатива „Един пояс, един път“. В редица изказвания, направени през годината, Мелони подчерта, че Европа трябва да стане по-самостоятелна и да не зависи от външни фактори и сили, като индиректно се визираше и да не се допуска производствена зависимост от Китай. Мелони също така е привърженик за връщане на баланса в търговските отношения с Китай и критикува нелоялните търговски практики на някои китайски компании.
В края на годината почти по едно и също време линията на Мелони се увенча с успех по няколко международни досиета. Едното от тях беше въпросът за руските активи.
Вторият успех беше свързан с миграционната политика. В началото на декември под натиска на консервативната и крайната десница в Европа министрите на вътрешните работи на страните членки на ЕС дадоха зелена светлина на три представени от ЕК предложения за затягане на миграционната политика, припомнят световните агенции. Първото е за въвеждане на по-сурови санкции срещу онези мигранти, които отказват да напуснат европейската територия, въпреки че има заповед за експулсирането им. Второто предложение е за изпращане на кандидати за убежище към трети страни, от които те не произхождат, но които ЕС дефинира като сигурни. Сред тези сигурни страни попаднаха държавите, кандидатстващи за еврочленство, както и Косово, Бангладеш, Колумбия, Мароко, Тунис, Египет и Индия. Третото предложение беше за откриване на центрове извън пределите на ЕС, в които ще бъдат изпращани мигрантите, чиито молби за убежище са били отхвърлени в ЕС, отбелязва Франс прес. Сред страните, подкрепящи от дълго време всички тези мерки, е и Италия, докато Франция продължава да се пита доколко някои от тях са законни, а Испания се съмнява в ефективността на други от тях. Предстои тези мерки да бъдат гласувани и в Европейския парламент в началото на идната година. А одобряването им там ще допринесе и за ефикасното прилагането на Европейския пакт за миграцията и убежището, който ще влезе в сила в средата на 2026 г.
В рамките на затягане на миграционната политика страните членки на ЕС се договориха в началото на месеца и за нова система за разпределяне на кандидатите за убежище в блока. За да бъдат облекчени страните на първа линия на миграционния натиск, сред които е и Италия, ЕС ще започне да изисква от останалите страни да пренастаняват на своя територия кандидати за убежище, които се намират на територията на страните, подложени на най-голям миграционен натиск. Ако страна, която не е на първа линия, откаже да приеме мигранти от страна на първа линия, то тя ще плаща по 20 000 евро за отказан кандидат за убежище, намиращ се в страна под миграционен натиск. Механизмът ще започне да се прилага в средата на 2026 г. и също се възприема като своеобразна победа за Италия.
От идването си на власт Мелони обяви за ключов приоритет на правителството си борбата с незаконната миграция и сега изтъква, че приетите мерки на национално ниво в тази насока са довели до намаляване с 60 процента на притока на незаконни мигранти в страната.
Италия сключи и иновативно споразумение с Албания в областта на миграцията, съгласно което на албанска територия бяха изградени два центъра за кандидати за убежище. Там се предвиждаше да бъдат настанявани определени категории кандидатите за убежище, прехванати от италианските власти в международни води в Средиземно море. В тези центрове те трябваше да изчакат разглеждане на молбите им за предоставяне на убежище. Тъй като според споразумението там трябваше да бъдат настанявани само кандидати от така наречените сигурни страни, фигуриращи в италиански национален списък, то почти сигурно беше, че техните молби ще бъдат отхвърлени. Прилагането на тази иновативна схема обаче беше оспорено и блокирано от италиански съдилища. След което Италия започна да настанява в центровете в Албания мигранти, на които вече е било отказано убежище и които са подготвяни за експулсиране. Това че за една година центровете в Албания така и не заработиха на пълни обороти беше възприето от италианската опозиция като провал на политиката на Мелони. Опозицията в Италия обвини управляващите, че по този начин пилеят 800 евро за нещо нефункциониращо. Но затягането на европейските миграционни правила неотдавна даде надежди, че италиано-албанската миграционна сделка ще заработи, когато от средата на идната година започне да се прилага Пактът за миграцията и убежището.
Друг успех за миграционната линия, прокарвана от Рим, беше свързан с Конвенцията за човешките права. Италия заедно с Дания и още 25 европейски страни, членуващи в Съвета на Европа, обединяващ общо 46 държави, настояха за адаптиране на този документ към предизвикателствата, свързани връщането на мигранти, на които в Европа е отказано убежище, припомнят АНСА и Франс прес. Сред страните подкрепящи подобно адаптиране са и Австрия, Белгия, Нидерландия, Ирландия, голяма част от източноевропейските държави, Великобритания и всички северни европейски държави. За прилагането на Европейската конвенция следи Европейският съд за човешките права, който е орган на Съвета на Европа. Групата държави, настояваща за адаптиране на разпоредбите на конвенцията, иска по-специално да бъдат предоставено на страните членки правото да експулсират чужденци, признати за виновни в сериозни престъпления, като изнасилване и трафик на наркотици, като това експулсиране бъде възможно дори и ако семействата на тези хора живеят в страната, която ги е подслонила. Но в сегашния си вид Конвенцията за човешките права гарантира правото на личен и семеен живот на хората и това право може да бъде изтъквано по време на дела за обжалване пред Европейския съд за човешките права на разпоредени експулсирания.
Четвърто досие, по което линията, следвана от Италия, постигна успех в края на годината е сделката с Меркосур. На последната среща на върха на ЕС Мелони заяви, че подписването на споразумението за свободна търговия между ЕС и южноамериканския блок е преждевременно. Председателката на ЕК се съобрази с това мнение и отмени пътуването си до Бразилия, където трябваше да участва в церемонията по подписване на договора, финализиран преди година след дългогодишни преговори между двата регионални блока. Срещу договора досега се бяха обявили редица страни членки на ЕС, сред които най-гласовит противник беше Франция. Най-силни поддръжници на сделката пък бяха Германия и Испания. Италия досега възразяваше на ниво ресорни министри, но сега се смята, че изразеното от Мелони възражение е било дори по-силно от досегашните възражения от страна на френския президент Макрон. Мелони поясни, че не е принципно против това споразумение, но, че смята, че първо трябва да бъдат финализирани допълнителните мерки, които да гарантират защита на европейския селскостопански отрасъл, за което е нужно още време. Това обяснение Мелони е дала и в телефонен разговор с президента на Бразилия Луиз Инасио Лула да Силва, който е проявил разбиране, че е нужно известно отлагане на подписването на договора. Но той също така е подчертал, че това отлагане не може да е безсрочно, припомнят АНСА и Бе Еф Ем Те Ве. Засега Фон дер Лайен обяви, че подписването се отлага за януари догодина.
През годината на няколко форума Мелони изтъкна, че Италия не е климатоскептична, но е против климатични идеологии, които пропускат да поставят човека в центъра на нещата и които рискуват да нанесат тежък удар по производствени отрасли, като например автомобилостроенето. В средата на декември ЕС се отказа от изискването, забраняващо на автомобилоконструкторите да предлагат от 2035 г. на пазара нови коли, които да бъдат само електрически. Това беше ключова мярка в европейския „Зелен пакт“, остро критикувана от страни, които са известни като производители на автомобили. Сред тези страни беше и Италия. Рим заедно с Германия, а също така и Полша настояваха след 2035 г. на автомобилоконструкторите да бъде разрешено да предлагат и коли с двигатели с вътрешно горене или хибридни коли, оборудвани с технологии за по-голямо ограничаване на въглеродните емисии. Против смекчаването на целите в тази насока бяха Испания и Франция, които вече вложиха доста усилия в прехода към изцяло електрически возила и в обособяването на европейска верига за производство на батерии за електромобили. Сега съгласно ревизираните планове на европейско ниво производителите на автомобили ще трябва да постигнат намаление на въглеродните емисии с 90 процента спрямо равнищата от 2021 г., вместо предвиденото досега пълно намаление. А оставащите 10 на сто от емисиите ще трябва да бъдат компенсирани чрез използване в автомобилопроизводстото на нисковъглеродна стомана, произведена в ЕС, както и чрез използване на устойчиви горива, включително е-горива и биогорива, посочват ДПА, Ройтерс и Франс прес. Същевременно ЕС обеща безлихвен заем от 1,5 милиарда евро на европейските производители на батерии за електромобили. Смекчаването на ключовата цел от „Зеления пакт“ беше възприето като още една победа за линията на Мелони на европейско ниво, постигната през 2025 г., отбелязват италиански и европейски издания.
Италия получи на 10 декември и едно голямо признание от ЮНЕСКО. На сесия в Делхи междуправителственият комитет на ЮНЕСКО реши да включи италианската кухня в списъка на нематериалното световно наследство. Мотивите за това решение бяха, че италианската кухня като събирателно понятие въплъщава умения и традиции, предавани от поколения на поколения, че тя обединява и сплотява хората и че допринася за преоткриването на италианските корени и идентичност. Кампанията за вписването на италианската кухня в списъка на ЮНЕСКО беше подета от правителството на Мелони преди две години и италианският премиер приветства решението на международната организация като признание за италианските земеделци, специалисти от хранително-вкусовия отрасъл, рестрантьори, кулинарни виртуози, но и като признание за целия италиански народ и за всички, които имат италианско потекло.
През 2025 г. Италия се открои и с това, че прие закон за изкуствения интелект, като по този начин стана първата държава от ЕС, която има всеобхватни регулации за ИИ, съобразени с европейското законодателство в тази насока, припомнят Ройтерс и АНСА. Законът предвижда различни правила за различните сектори и изисква проследяемост и човешки контрол върху решенията, взети с изкуствен интелект. Той ограничава достъпа на деца под 14 години до програми с ИИ. В здравеопазването законът предвижда, че ИИ може да подпомага диагностицирането и здравните грижи, но при условие че медиците запазват финалната дума в процеса на взимане на решения, а пациентите имат правото да бъдат информирани кога и как се прибягва до ИИ. В работната среда законът изисква работодателите да информират работниците, когато се използва ИИ. Законът предвижда и наказания за онези, които разпространяват генерирано с ИИ незаконно съдържание, като дийпфейк, или за онези, които използват ИИ за кражба на самоличност и измами. По отношение на авторското право произведенията, създадени с помощта на ИИ, са защитени, ако са резултат от интелектуални усилия, докато извличането на текст и данни с помощта на ИИ е разрешено само за съдържание, което не е защитено с авторско право, или за научни изследвания, провеждани от оторизирани институции, се казва още в нормативния акт, припомня Ройтерс.
През 2025 г. Италия прие и закон, чрез който феминицидът е дефиниран като отделно престъпление, наказуемо с доживотен затвор. В парламента се дискутира и закон за разширяване на понятието за изнасилване. Въпреки тези мерки в борбата срещу насилието над жени в Италия според данни на организацията „Нито една по-малко“ от началото на годината в страната са убити 85 жени и е имало 70 опита за убийство на жени. Италия беше потресена и, когато тази есен в две училища в Рим се появиха и списъци на ученички, които са подходящи за изнасилване, като по случаите се води разследване, предаде АНСА.
Италианският парламент прие през есента след дълги дебати законопроекта за реформа на съдебната система. Съгласно този закон ще бъдат разделени магистратските кариери, тъй като досега магистратите имаха право през годините да преминават от една към друга магистратска кариера. Според управляващото десноцентристко мнозинство реформата ще направи съдебната система по-надеждна и ефикасна. Според опозицията реформата ще навреди на безпристрастността на съдебната система и би дала на изпълнителната власт възможност да се бърка в нейните решения. Предстои реформата да бъде гласувана на референдум идната пролет, тъй като в двете камари на парламента тя не беше приета с мнозинство от две трети. Опозицията смята този референдум за тест за правителството на Мелони, но Мелони уверява, че дори и италианците да се обявят на общонародното допитване срещу реформата, тя няма да подаде оставка и нейното правителство ще управлява до края на мандата му, изтичащ през 2027 г.
В парламента на Италия се дискутира и реформа на премиерския пост, като Мелони иска тя да бъде одобрена преди следващите избори през 2027 г. Съгласно тази реформа кандидатите за премиер ще бъдат известни още по време на предизборната кампания и италианците ще гласуват на изборите с ясното съзнание кой ще бъде техният бъдещ правителствен ръководител. Съгласно настоящата система се гласува за политическите сили, без да има яснота дали кандидатът, който е начело на тяхната изборна листа, после ще стане премиер. След изборите партиите, влезли в парламента, започват преговори за сформиране на управляваща коалиция и когато това се случи създадената парламентарна коалиция, която разполага с управляващо мнозинство, постига съгласие относно фигура, която да предложи на президента за бъдещ премиер. Опозицията се опасява, че с реформата на премиерския пост ще бъдат намалени правомощията и властта на президента. Мелони уверява, че подобно нещо няма да се случи и че такава реформа ще направи политическата ситуация в Италия по-стабилна и няма да има редуване на кратковременни правителства.
През годината в Италия се произведоха избори в седем области. В три от тях – Венето, Марке и Калабрия - победи обединената десница на Мелони, в други три - Кампания, Тоскана и Пулия – спечели обединената левоцентристка опозиция, а в седмата област – Вале Д’Аоста - доминираха партиите, борещи се за широка автономия на региона. Този изход от изборите на местно ниво даде повод на опозицията да твърди, че е достойна алтернатива на десницата.
Но през 2025 г. имаше и няколко негативни обрата за правителството на Мелони. Сред тях беше това, че мащабният проект по изграждане на мост над Месинския пролив, който да свърже областта Калабрия на континентална Италия с остров Сицилия, така и не стартира. Правителството иска мостът да е завършен през 2032 -2033 г., но за целта работата трябваше да започне тази есен. Спънката дойде в последния момент от Сметната палата на Италия, която така и не даде зелена светлина за проекта. Причините бяха пропуски в документацията и в процедурите около проекта, както и опасения за вероятно несъответствие на проекта с европейските директиви за опазване на околната среда и за възлагане на поръчки, отбелязват Ройтерс, Франс прес и АНСА. Сега правителството ще трябва да отговори на всички възражения на Сметната палата, което ще забави началото на работата по проекта. Правителството казва, че проектът ще създаде 36 700 работни места и ще спести време за пътуване между двете италианки области. Той ще представлява и стимул за италианската икономика в размер на 23,1 милиарда евро. Мостът ще съкрати пътуването между двете италиански области на 15 минути. Сега пътуването през Месинския пролив става с ферибот и продължава 20 минути, но товаренето и разтоварването на превозните средства на ферибота отнема часове в пиковите моменти от деня. Проектът за Месинския мост включва и изграждане на нови гари, на нова пътна и железопътна инфраструктура от двете страни на моста, но за целта ще бъдат отчуждени и разрушени частни имоти. Според критици на плановете за изграждане на моста проектът ще навреди на околната среда и на естествените хабитати. Критиците казват, че парите, които ще бъдат вложени в проекта, могат да се използват и за по-полезни неща, като модернизиране на пътната и железопътната инфраструктура на остров Сицилия и в Калабрия. Критици на моста се опасяват, че мафиите, действащи в двете области, може да се набъркат по някакъв начин в реализирането на проекта. Има съмнения също така, че може да се наложи и да се организира нова процедура за възлагане на обществена поръчка по изграждане на моста. Предходният търг беше през 2005 г., но тогава цената на моста беше едва 3,8 милиарда евро и победител в търга при тези условия беше холдингът „Еуролинк“, в който влиза италианската строителна компания „Уибилд“, испанската компания „Сасир“ и японската компания Ай Ейч Ай. Сега проектът вече се оценява на 13,5 милиарда евро и според Сметната палата има несигурност дали тази актуализирана цена и промените във финансирането на проекта няма да наложат организиране на нов търг, което би забавило нещата още повече. Първоначалната реакция на правителството на Мелони относно решението на Сметната палата беше, че съдиите се бъркат в политиката му. Правителството можеше и да не се съобрази с това решение и да накара Сметната палата да даде зелена светлина за проекта с определени резерви, но в крайна сметка то реши да се опита да разсее опасенията на одиторите. Появиха се и хипотези, че правителството може да се опита да включи проекта за Месинския мост сред проектите със стратегическо значение за отбраната, предвид това че на остров Сицилия има военна база, използвана от съюзническите сили, но в крайна сметка тези слухове бяха разсеяни от управляващите.
И докато Италия тъне в неизвестност относно този мащабен проект, в Рим беше финализиран мащабният проект по изграждане на две ключови метростанции в историческия център на града. Те бяха открити тържествено в средата на декември след забавяне на строежа заради археологически находки, разкрити по време на строителните дейности. Тези находки сега са изложени в двете нови метростанции, превърнати в своеобразни мини музеи. Но веднага след октриването на станциите се появиха проблеми с ескалаторите, а в едната станция при първия проливен дъжд, се появи и теч. Междувременно продължават строителните дейности на трета голяма метростанция в центъра на Рим, което продължава да затруднява градския трафик.
През годината Мелони беше упреквана от критиците си, че не общува достатъчно с медиите и че бяга от неудобните въпроси по време на брифингите. Тя отрече не веднъж това и подчерта, че всяка година дава годишна пресконференция, продължаваща над 3 часа и че редовно дава интервюта за различни италиански медии, които после препоства и в социалните си канали. Държавната медия РАИ пък продължи и през 2025 г. да бъде набеждавана, че е мегафон на правителството и да бъде наричана „ТелеМелони“. Мелони отхвърля и тези критики.
През октомври в покрайнините на Рим беше извършен бомбен атентат срещу разследващия журналист и водещ от телевизия „РАИ Тре“ Сигфридо Ранучи. Правителството на Мелони изрази съпричастност и солидарност с журналиста и осъди покушението срещу него. Но атентата съживи и спомени отпреди година, когато Мелони отправи критики към същия този Ранучи заради негово разследване за Албания, представящо тази страна като корумпирана и мафиотска държава в момент, в който тя е проявила готовност повече от която и да е било истинска членка на ЕС да помогне на Италия да се справи с незаконната миграция. По същия повод Ранучи си навлече и критики от самия албански премиер Еди Рама.
В края на ноември италиански журналисти организираха безпрецедентна национална стачка заради това, че националният колективен трудов договори в журналистическия бранш е изтекъл преди 10 години и оттогава не е подновен, което прави журналистическата професия по-несигурна във финансов и трудов план. По същото време пропалестински демонстранти нахлуха в централата на в. „Стампа“ в Торито и я вандализираха заради, както те казаха, пристрастно отразяване на палестинската проблематика. Целият италиански политически елит, в това число и Мелони, осъдиха тази атака срещу свободата на словото.
Мелони изигра ключова роля и в освобождаването от ирански затвор на италианската журналистка Чечилия Сала, което беше постигнато в началото на годината и заради което Сала й благодари.
В края на годината в журналистическия бранш назря и напрежение заради плановете за продажба на медийната група „Геди“, която притежава водещите издания „Република“ и „Стампа“. Сега тя е собственост на милиардера Джон Елкан, наследник на клана Аниели. Той преговаря да я продаде на медийна група, основана от гръцка медийна компания. Сделката притеснява персонала на двете италиански издания, още повече че гръцката медийна група не се интересува от придобиването на „Стампа“, който е левоцентристки, а само на „Република“, който е по-ляво издание.
И докато журналисти и опозицията в Италия критикуват ситуацията с медиите в страната, когато в САЩ през лятото беше убит протръмписткият инфлуенсър и подкастър Чарли Кърк, Мелони неколкократно осъди това убийство и подчерта, че това то е посегателство срещу един млад човек, дръзнал да отстоява идеите си и срещу свободата на словото и на мисълта.
Още през януари на 2025 г. правителството на Мелони се озова в неудобно положение заради освобождаване на високопоставения либийски полицейски служител Осама Алмасри, издирван от Международния наказателен съд в Хага по обвинения в убийство и мъчения на затворници в затвора „Митига“ в Триполи. Либиецът беше арестуван съгласно заповедта за арест на МНС в Торино и пуснат два дни по-късно от италиански съд, след което беше експулсиран с италиански държавен самолет от Италия, припомниха световните агенции и АНСА. Италианските власти изтъкнаха няколко причини за освобождаването на либиеца, предизвикало възмущение у опозицията и у праозащитници и недоумение у МНС. Едната от причините беше наличието на процедурни пропуски при ареста му, втората бяха пропуски и неточности в самото искане на МНС за арестуване на либиеца. По случая започна разследване специалният италиански Трибунал за министрите. След няколко месеца той оневини премиерката Мелони, но поиска последващи съдебни стъпки спрямо трима членове на кабинета й – министрите на правосъдието и на вътрешните работи и държавния секретар, отговарящ за разузнаването. Парламентът, който трябваше да вземе крайното решение по въпроса и в който доминира десницата на Мелони, обаче отхвърли искането на Трибунала. А правозащитници заявиха, че управляващите са освободили либиеца, защото той е знаел неудобни неща, свързани договореностите на Италия с Либия относно възпиране на незаконната миграция от тази страна към италианските брегове. В началото на ноември стана ясно, че Осама Алмасри е бил арестуван в самата Либия по обвинения за измъчване на затворници в „Митига“. Това отново възроди полемиката в Италия, а критици на Мелони изтъкнаха, че Либия се е показала по-решителна спрямо нарушител на човешките права, когото Италия е побързал освободи, отбелязва АНСА.
През 2025 г. Италия беше догонена и от събития, станали преди три десетилетия. През ноември прокуратурата в Милано започна разследване във връзка с информации, че по време на войната в Босна и Херцеговина в началото на 90-те години на миналия век богати италианци са плащали за пътуване до тази страна, за да участват в човешко сафари в Сараево. Подобно разследване се води и в Босна и Херцеговина още от 2022 г. Дали разследването в Милано ще разрие колко и кои са отговорните за тези престъпления италианци, предстои да се види, отбелязват италиански медии и световните агенции.
В икономически план дългът на Италия си остава огромен - около 135 процента от нейния БВП, а икономическият растеж е анемичен. Заплатите също не успяват да догонят инфлацията, отбелязва Ройтерс. Италия обаче успя за няколко години да намали дефицита и за тази година очаква той да е около 3-3,1 процента от БВП, след като първоначално беше прогнозирала, че той ще е 3,3 процента от БВП. Миналата година бюджетният й дефицит беше 3,4 процента от БВП, припомня „Евронюз“. За догодина Италия планира да сведе дефицита до 2,8 процента от БВП. През 2021 г. той беше 8,8 процента от БВП, според данни на Италианския статистически институт, припомня АНСА.
Няколко агенции за кредитен рейтинг тази есен повишиха оценката си за Италия. В началото на есента „Морнингстар Ди Би Ар Ес“ повиши рейтинга на Италия от „ВВВ (висок)“ на „А (нисък)“. През септември „Фич“ повиши оценката за Италия от „ВВВ –„ на „ВВВ +“. През ноември „Мудис“ повиши рейтинга на Италия за първи път от 23 години от "Baa3" на "Baa2". Това беше приветствано от италианските управляващи като индикация, че работата им дава резултати. Но анализатори припомнят, че икономическият растеж в страната е анемичен, отбелязва Ройтерс.
Ръководителката на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в средата на декември похвали начина, по който правителството на Мелони управлява публичните финанси на Италия, като заяви, че страната се е превърнала в „котва на стабилност в Европа“, посочва АНСА. „През последните две години бяха постигнати резултати, които надхвърлят очакванията, особено по отношение на намаляването на дефицита“, каза Георгиева в интервю за новинарската емисия "Ти Джи 1 на държавната телевизия "РАИ". „Сега пазарите гледат на Италия по различен начин и затова плащате по-ниска лихва по дълга си", допълни тя.
Италия има проблеми с ниската раждаемост и с това, че млади италианци продължават да напускат страната. Според неотдавна оповестен статистически доклад над 19,5 милиона италианци не искат да имат дете или деца нито в идните три години, нито в бъдеще, изтъквайки основно икономически мотиви за това, припомня АНСА. А според доклад на Националния съвет за икономика и труд 630 000 италианци на възраст между 18 и 34 години са напуснали Италия между 2011 и 2024 г., като само през 2024 г. от Апенините са си тръгнали 78 000 млади хора, съобщават „Скай Ти Джи 24“, АНСА, и „Фато куотидиано“.
През годината управляващата десница на Мелони винаги беше контрирана от опозиционната левица по всеки възможен въпрос. А през есента дясното италианско издание „Верита“ написа, че в канцеларията на италианския президент Серджо Матарела се крои заговор срещу правителството на Мелони, целящ създаването на достойна алтернатива на управляващата десница и възпрепятстването на Мелони да се кандидатира на парламентарните избори след две години. От президентството отрекоха тези твърдения, а по време на среща на Мелони с Матарела след това двамата италиански управници потвърдиха стабилността на междуинституционалното сътрудничество в страната.
Наред със задълбоченото противоборство между десницата и левицата по най-различни въпроси в Италия, през 2025 г. не спря да се чува и гласът на бивши италиански премиери, произнасящи се по редица въпроси. Центристът Матео Ренци, едно време лидер на италианските демократи, критикуваше конституционните реформи, подети от Мелони. Джузепе Конте, лидер на „Движение 5 звезди“ и двукратен премиер на Италия, критикуваше това, че Италия продължава да подкрепя с оръжия и военна техника Украйна и че се е съгласила на плановете на НАТО и на ЕК за увеличаване на разходите за отбрана, вместо да влага повече пари в образованието, здравеопазването, инфраструктурата и подпомагането на семействата и младите хора. Бившият премиер, левоцентристът Романо Проди, който е и бивш председател на ЕК, заяви неотдавна, че Мелони не е свършила нищо, но няма алтернатива в лицето на една слаба опозиция, която има нужда от голямо обновление. Бившият премиер Марио Монти критикуваше сближаването на Мелони с администрацията на Тръмп и дори заяви, че Мелони се държи по начин, по който да се хареса на Тръмп. А на няколко пъти бившият премиер Марио Драги подчерта, че Европа трябва да е по-суверенна и конкурентна в много отношения – от икономика през отбрана до ИИ. Мелони неотдавна получи похвали от Пиер Силвио Берлускони – най-големия син на покойния четирикратен премиер на Италия Силвио Берлускони и наследник на неговата империя. За Пиер Силвио между впрочем тази година се появиха спекулации, че заедно със сестра си Марина Берлускони, която също похвали управлението на Мелони, се готвят да се впуснат в политиката в Италия.
На финала на годината италианският премиер Джорджа Мелони отправи два поздрава към сънародниците си в социалните си канали по повод Рождество Христово. Единият поздрав беше под формата на снимка, на която тя позира с коледен пуловер и коледна чаша и пожелава всичко най-хубаво на италианците и техните семейства. Другият поздрав беше видеопослание, в което тя пожелава на сънародниците си мир, сила и спокойствие и да не забравят и грижата за нуждаещите се и защитата на италианските ценности.
В навечерието на празниците Мелони отправи и традиционни поздравления за Коледа към персонала на Палацо Киджи (канцеларията на италианския премиер). По време на среща със сътрудниците си тя ги нарече едно истинско семейство и каза, че изминалата 2025 г. е била трудна, но следващата ще бъде още по-трудна. Поради тази причина тя прикани служителите на Палацо Киджи да си починат добре по празниците, за да могат после да реагират адекватно на новите предизвикателства. Според проправителствени анализатори под „трудна година“ Мелони е визирала това, че левицата се опитва всячески да стъжни живота на управляващата десница.
Пак в навечерието на празниците Мелони отправи и традиционното си послание към военнослужещите, в частност към тези, които са на мисии зад границата. „Мирът е ценно благо, когато го имаш, и нещо, към което трябва да се стремим с всички усилия, когато го изгубим. Това го разбира повече от всеки друг онзи, който познава войната и е подготвен да ѝ се противопостави“, заяви Мелони по време на визита в Съвместното оперативно командване на въоръжените сили, откъдето участва във видеоконферентна връзка с талианските военни контингенти, ангажирани в международни оперативни мисии, припомня „Фато куотидиано“. Мелони цитира и латинската фраза „Si vis pacem para bellum“, означаваща в превод „Който иска мир, да се готви за война“, като подчерта, че „това не е, както мнозина смятат, едно войнствено послание. „Напротив това е едно прагматично послание. Смисълът му е, че само едни надеждни военни сили държат войната надалеч. Защото мирът не идва спонтанно: той е преди всичко баланс на силите. Слабостта кани агресора, силата държи агресора на разстояние“, заяви Мелони. След това тя припомни и етимологията на думата „възпиране“. „Аз съм запалена по етимологията на думите. Тя винаги разкрива най-дълбокия смисъл на това, което казваме. А етимологията на думата „възпиране“ идва от латински и означава „да внушиш страх до степен да отклониш“, припомни Мелони. Тя добави, че диалогът, дипломацията и добрите намерения със сигурност са от значение, когато трябва да се избегне или да спре война, но те трябва да стъпват на здрава основа.
По Коледа Мелони и антуражът й си размениха подаръци. След като миналата година съпартийците й в парламента събраха пари, за да й купят легло за спалнята й в новата й къща, тази година те са й събрали пари за суперкомпютър за 10 000 евро, написа „Република“. Самата Мелони пък зарадва министрите в кабинета си с коледни пакети, включващи елегантен порцеланов съд, нарича от италианците на шега „изпразвач на джобове“, защото обичайно в него хората слагат при влизане вкъщи ключовете от дома си, които държат в джоба. В пакетчето с подаръци имаше и елегантен арома дифузер за дома. Миналата година Мелони беше подарила на министрите си само бурканче с „Нутела“, припомня „Месаджеро“.
Като се говори за подаръци и Мелони, в края на настоящата година стана ясно, че тя ще предложи на търг с благотворителна цел всички подаръци, които е получила досега като премиер, припомня „Тудей“. Очаква се по време на търга да бъде събрана сумата от 800 000 евро, която ще бъде предназначена за различни благотворителни организации. Очаква се търгът да се състои между януари и юни догодина. През пролетта министерският съвет публикува временен списък с подаръците, получени от Мелони като премиер. В списъка имаше 270 предмета, сред които традиционни килими от арабските страни и Либия, ценна ваза от Виетнам, обувки от кожа от питон със златен ток дело на саудитската дизайнерка Нора Алхумаид, статуетка, подарена й от президента на Аржентина Хавиер Милей, изобразяваща го с моторна резачка, шалът, който й беше поднесен на колене от Еди Рама, порцеланов сервиз, подарен й от унгарския премиер Виктор Орбан, керамична купа, подарена й от предходния американски президент Джо Байдън, индонезийска традиционна дреха, картини, комплект японски гримове, скъпи колани, таблет, подарен й от украинския президент Володимир Зеленски.
В навечерието на Коледа след много препирни и търкания между управляващите и опозицията и между партиите в самата управляваща коалиция правителството на Мелони получи и своеобразен подарък от Сената на парламента - одобрение на предложения от него проект на бюджета за идната година, като в него има някои мерки, които са дори за период от три години. Това се случва в момент, в който редица европейски страни, като например Испания, Франция или България, ще навлязат в Новата година без нов бюджет. Очаква се днес или утре бюджетът да бъде прокаран и в долната парламентарна камара на италианския парламент – Камарата на депутатите. Бюджетът предвижда разходи и данъци в размер на 22 милиарда евро, данъчни инициативи за бизнесите и за служителите, като и данъчни облекчения за семействата и средната класа, 7 милиарда евро за здравеопазването за три години. Предвижда се и поетапно увеличаване на възрастта за пенсиониране през 2027 и 2028 г., ограничаване на някои възможностите за предсрочно излизане в пенсия, както и мерки, чрез които банките и застрахователните дружества ще участват с 12 милиарда евро във финансирането на бюджета за идните три години. Има и увеличения на данъците за имоти за краткосрочен наем. Предвидени са и средства за Месинския мост. Една от разпоредбите на закона за проектобюджета гласи и че златните резерви, съхранявани и управлявани от Италианската централна банка, принадлежат на италианския народ, припомнят АНСА и „АДН Кронос“. Според опозицията планираните средства в ключови области като здравеопазване, образование, грижи за възрастните хора, жилищна политика и местен транспорт не са достатъчни за сметка на средствата, планирани да бъдат налети в отбраната. Според синдикатите някои от мерките в бюджета ще влошат житейските и трудовите условия на много хора в страната, най-вече на пенсионерите, младежите и на жените, но управляващите не са съгласни с тези критики. Синдикатите организираха и три общонационални стачки срещу проектобюджета – на 3 октомври, на 28 ноември и на 12 декември, като те бяха съчетани и с антиправителствени и пропалестински шествия на опозицията. Мелони обвини синдикатите, че организират винаги общонационалните си стачни действия в петък, за да осигурят на хората дълъг уикенд и каза, че революции не се правят с дълги уикенди.
През 2025 г. срещу Мелони на три пъти бяха отправени заплахи. Първата от тях дойде от преподавател от провинция Неапол, който пожела на 9-годишната дъщеря на Мелони да стане жертва на феминицид. Той беше арестуван. През есента надпис в Торино призоваваше Мелони да свърши като Чарли Кърк. А през декември в Марина ди Пиетрасанта в провинция Версилия друг надпис призоваваше Мелони да бъде застреляна, припомнят още италиански медии.
След тази наситена със събития година за Италия се очертава интересът към тази страна отново да е голям и през 2026 г., тъй като тя ще е домакин на Зимните олимпийски игри. През страна вече преминава щафетата с олимпийския огън. А в средата на декември властите обявиха, че огромно количество отпечатъци от динозаври, датиращи отпреди 200 милиона години, са били открити в националния парк Стелвио в Северна Италия близо до градовете Бормио и Ливоньо, в които ще има спортни прояви от Олимпийските игри, припомнят световните агенции.