Италия се готви за ключовия референдум за съдебната реформа, смятан за тест за правителството на Мелони


На 22 и на 23 март италианците гласуват на референдум за реформа на съдебната система, съобщават италиански медии, сред които АНСА, „РАИ Нюз“, „Скай Ти Джи 24“, „Ти Джи ком 24“, но и чуждестранни медии, сред които Ройтерс, „Дейли телеграф“, „Политико“ и др.
Пътят до референдума
За да се стигне до референдума, бяха нужни 4 години. В предизборната програма на десницата, спечелила изборите в Италия през септември 2022 г., беше заложена реформа на съдебната система. Съответният законопроект беше разработен и одобрен на заседание на министерския съвет на 29 май 2024 г. и след това внесен в парламента. На 16 януари 2025 г. законопроектът беше одобрен в Камарата на депутатите, а на 30 октомври 2025 г. - в Сената. Законът обаче предвижда реформи, които налагат изменение на конституцията на Италия. Поради тази причина той се нуждаеше и в двете камари на парламента от подкрепа от две трети от парламентаристите. Тъй като това не се случи, одобреният от парламента законопроект отива референдум, на който имащите право на глас ще се произнесат дали са съгласни или не да бъде извършена съдебната реформа, така както тя е планирана в законопроекта.
Избирателните секции за референдума ще бъдат отворени на 22 март от 7 до 23 часа, а на 23 март от 7 до 15 часа.
В какво се изразява реформата на съдебната система, така както е формулирана в одобрения от парламента законопроект
Реформата предвижда четири неща. Първото е т.нар. разделяне на кариерите в съдебната система. Това касае магистратите в Италия, които след реформата трябва да бъдат разделени на две категории професионалисти – съдии и прокурори. И сега в Италия има съдии и прокурори, но двете роли се съвместяват и един и същи магистрат може да бъде в даден момент от кариерата си прокурор, а после да стане съдия. Според реформата прокурорите и магистратите вече ще следват два отделни кариерни пътя още от началото на кариерата си и няма да имат възможност да лавират между тях.
Реформата предвижда и разделение на Висшия съдебен съвет на два независими органа – Висш прокурорски съвет и Висш съдийски съвет. Ще се промени и начинът на назначаване на членовете на двата органа, като ще се въведе избор чрез жребий.
Понастоящем Висшият съдебен съвет се председателства от президента на републиката. Първият председател и главният прокурор на Върховния касационен съд също имат конституционно право да участват в този орган. Останалите длъжности във Висшия съдебен съвет са изборни. Макар конституцията да не определя точния брой на членове, които могат да участват в Съвета, тя изисква две трети от тях да бъдат избирани измежду магистратите, а останалата една трета да бъде определяна от парламента. В тази една трета могат да влизат университетски преподаватели по право или адвокати, вписани в адвокатската колегия най-малко от четиринадесет години.
Четвъртият елемент на съдебната реформа е създаването на нов вид съд – Висш дисциплинарен съд, който ще се занимава със случаи, в които съдиите и прокурорите са нарушили правилата при изпълнение на задълженията си.
Защо защитниците на тази реформа смятат, че тя е необходима
Редица правителства в Италия още от 80-те години на миналия век говорят за разделяне на кариерите в съдебната система, но винаги това е водело да препирни между десницата и левицата и до нищо конкретно. Сега вносителите на реформата – управляващата десница -  казват, че тя ще модернизира съдебната система и Италия ще бъде в по-голямо съответствие с останалите демокрации, като Франция и Германия. Реформата ще засили безпристрастността на съдиите и прокурорите. А въвеждането на метод на избор чрез жребий на членовете на новите Висши съдебни съвети ще направи по-трудна тяхната податливост на политическо влияние. В допълнение новият Висш дисциплинарен съд ще направи по-лесно привличането на съдиите и прокурорите под отговорност за евентуални техни нарушения.
Какво казват в общ план критиците на реформата
Според критиците на реформата, сред които са магистрати и опозиционните леви партии, реформата ще отслаби независимостта на съдебната система и ще направи по-лесно за правителството да налага контрол над прокурорите и да решава кои разследвания трябва да бъдат продължени и кои преустановени. Методът за избиране на членове на двата нови висши съдебни съвета пък ще намали тяхната мотивация или ще направи възможно избирането и на недостатъчно качествени специалисти в тях. Най-големите критики към реформата идват от синдиката на магистратите – Национална магистратска асоциация.
Какво мисли премиерът Джорджа Мелони за реформата на съдебната система.
Мелони защити реформата в няколко интервюта, които даде в последно време и на годишната си пресконференция на 9 януари. Тя призова избирателите да подкрепят реформата, ако искат да модернизират страната. „Ако не използваме този повод, няма да има друг и се опасявам, че съдебните решения, на които сме свидетели, биха могли да станат още по-сюрреалистични в сравнение с онова, което сме видели досега“, заяви Мелони в интервю за телевизия „Рете Куатро“ в началото на март.  Според нея реформата ще се отрази и на сигурността, и на имиграцията в страната. Според Мелони реформата на съдебната система ще подобри ефективността на тази система, която сега страда от недостиг на персонал, работи твърде бавно, много е заплетена като структура и е обременена от излишна бюрокрация. Мелони обвини опозицията, че използва апокалиптичен език относно реформата, което показва, че тя няма действителни аргументи срещу нея, а просто е против модернизирането на страната.
Мелони публикува в началото на март в социалните си канали и 13-минутно видео, в което ясно повтори мнението си, припомнят АНСА и „Фанпейдж“. Според нея разделянето на кариерите на магистратите ще позволи да се избегне ситуация, в която по време на съдебните процеси прокурорите ще повлияват на съдиите при взимане на решенията. Според Мелони чрез разделянето на кариерите няма да се стигне и до изпращане в затвора на хора, които са невинни, тоест ще бъдат избегнати съдебни грешки. Реформата, според Мелони, ще попречи и на магистратите да освобождават опасни престъпници, или пък да оставят зад решетките хора, на които се полага да бъдат освободени.
Според експерти, цитирани от „Фанпейдж“, сега едва 50 процента от поисканите от прокурорите присъди се постановяват действително от съдиите по съответните дела. Ако прокурорите влияеха на съдиите, както смята Мелони, то този процент трябваше да бъде 100, казват експертите. Случаите на съдебни грешки, при които невинен се оказва осъден, опасни престъпници се оказват пуснати на свобода или пък осъдени, заслужили да бъдат освободени, остават зад решетките, нямат нищо общо с разделянето на кариерите на магистратите и ще се повтарят и при разделени кариери в бъдеще, допълват съдебни експерти. Те припомнят, че сега след произнесени присъди, ако осъденият не е съгласен със съдебното решение, той може да обжалва. Същото е в сила и когато се появят нови елементи във връзка с дадено престъпление, тогава може да се отвори наново вече затворено дело. Всичко това няма нищо общо отново с разделянето на кариерите.
Според Мелони избирането чрез жребий на членовете на новите два висши съдебни съвета ще избегне появата на политически течения в тези структури, които да влияят на обективността им.  Но в действителност това изобщо не е сигурно. Връзките между магистратите и политическите течения ще си останат, независимо от начина на избор на членовете на двата висши съдебни съвета, коментира „Фанпейдж“.
По отношение на Висшия дисциплинарен съд Мелони смята, че след 80 години на съществуване на Република Италия най-после магистратите също ще бъдат съдени от безпристрастен съд. Всъщност сега във всяка институция при нарушения в изпълнението на задълженията не външен орган, а вътрешен дисциплинарен орган взима решенията спрямо нарушителите. Това се наблюдава например в парламента, където дисциплинарните въпроси, касаещи депутати и сенатори, се разглеждат от канцелариите на председателите на двете камари, припомня изданието.
През годините на управление на десноцентристите Мелони не веднъж е казвала, че италиански съдилища с техните решения възпрепятстват някои действия на правителството. Най-често тя е влизала в сблъсък със съдилищата относно миграционната си политика. Съдилищата неколкократно възпрепятстваха изпращането на групи мигранти, прехванати от италианските власти в Средиземно море, в изградените от Италия миграционни центрове в Албания, припомня АНСА. Така миграционната сделка между Италия и Албания, която Мелони дефинира като иновативно решение в борбата с незаконната миграция, не успя да заработи на пълни обороти.
През февруари съд в Палермо постанови, че правителството трябва да плати 76 000 евро на неправителствената организация „Сий Уоч“ заради това, че през 2019 г. неин кораб не е бил допуснат до италианско пристанище от тогавашното италианско правителство да свали спасени в Средиземно море мигранти.  По същото време съд в Рим постанови, че държавата трябва да изплати компенсация от 700 евро на осъждан многократно и прехвърлен в един от центровете в Албания мигрант, заради това, че не му е била предоставена възможност да информира за това прехвърляне близките си, припомня Ройтерс.
Мелони също така изрази възмущение, когато съдии попречиха чрез други три съдебни решения през февруари на изпращането в миграционния център в Албания на трима марокански мигранти с издадена заповед за експулсиране. Тримата бяха с предходни присъди, включително трафик на дрога, посегателство над непълнолетно лице и оказване на съпротива на държавни служители. Съдии решиха, че те не могат да бъдат пратени в Албания, откъдето да бъдат експулсирани към Мароко, защото тримата са подали молби за международна защита.
Италианската премиерка атакува решенията на някои съдии и по време на реч в Сената миналата седмица. Тогава тя по-конкретно припомни противопоставянето от страна на италиански съдии на прилагането на италиано-албанското миграционно споразумение. Според нея подобни съдийски решения не са оправдани нито от италианското, нито от европейското законодателство, а Европа ясно е заявила, че Италия има право да открива центрове за мигранти в Албания, защото този механизъм е в съответствие с италианското и европейското законодателство, предаде АНСА.
В допълнение миналата есен италианската Сметна палата блокира напредването на работата по строителство на моста над Месинския пролив, което също беше критикувано от правителството.
Неотдавна Мелони разкритикува и решение на италиански съд да отнеме три деца от техните биологични родители заради това, че те не са ги пускали на училище и са живеели с тях в примитивни условия в гората. Според премиерката децата принадлежат на майките си и в този случай е имало идеологически прочит от страна на съдиите. По тази тема опозицията обвини Мелони, че политизира случая заради референдума, след като в миналото самата тя е подкрепила решение за санкции срещу родители, които не пращат децата си на училище.
Миналата година специалният Трибунал за министрите пък разследва Мелони и трима членове на кабинета й по случая с освободен в Италия високопоставен либийски полицай, издирван от Международния наказателен съд по обвинения в изтезания  и убийства на затворници в Либия. Разследването приключи без завеждане на дело.
В допълнение редица проправителствени медии в Италия припомнят тези дни и нашумелия случай за убийството през август 2007 г. на младата Киара Поджи в град Гарласко. За това убийство беше осъден Алберто Стази, който вече от над 11 години излежава присъдата си. Но нови елементи разкриха, че убиецът може би е приятел на брата на жертвата и разследването беше подновено, а случаят се изтъква от медиите като пример за голяма и позорна съдебна грешка в Италия, отбелязва АНСА.
Какво мисли вицепремиерът и лидер на крайнодясната партия „Лига“  Матео Салвини за съдебната реформа
Салвини призова да се гласува на референдума за промяна на една „несправедлива съдебна система, която не работи“, припомня АНСА. Крайнодесният лидер на няколко пъти имаше проблеми със съда заради решения, които е  взимал по времето, когато беше вътрешен министър на Италия в периода 2018-2019 г. Той именно затвори пристанищата на страната за кораби на неправителствени организации, спасяващи мигранти в Средиземно море и го грозеше присъда до 6 години затвор за това му решение.
Какво мисли министърът на правосъдието Карло Нордио за съдебната реформа
Нордио смята, че настоящият Висш съдебен съвет на Италия е „подобен на мафията механизъм“, припомнят АНСА и Ройтерс. Нордио беше  след разследваните членове на правителството на Мелони от специалния Трибунал за министрите във връзка с освободения високопоставен либиец, издирван от МНС.
Какво мисли за съдебната реформа десноцентристката партия „Форца Италия“ на вицепремиера и външен министър Антонио Таяни
Партията на покойния четирикратен премиер Силвио Берлускони, оглавявана днес от Таяни, подкрепя идеята за съдебна реформа. Мнозина смятат, че причина за това са дългогодишните съдебни неволи на нейния основател. Първородната дъщеря на Силвио Берлускони – Марина Берлускони, която понастоящем управлява бизнес империята на баща си, даде две интервюта в последно време  - за „Република“ по-рано през месеца и за „Кориере дела сера“ през февруари – в които защити реформата на съдебната система. Тя призова за подкрепа за реформата от всички лагери в италианската политика и подчерта, че гласуването по въпроса трябва „да се освободи от идеологическите клетки, в които изглежда все по-затворено“. Марина Берлускони припомни, че правосъдието „трябва да бъде общо благо, а не износено идентичностно знаме, което да се развява срещу политическия противник“. Оттук идва и призивът й да се изоставят „поляризираните противопоставяния“ и препоръката й към избирателите да гласуват разумно, а не водени от емоциите. Марина Берлускони казва, че ако „Да“-то победи на референдума, това няма да бъде само победа на правителството или на партия „Форца Италия“, нито посмъртна победа за баща й, а просто ще бъде голяма победа за всички италианци.
Какво мисли за съдебната реформа Ели Шлайн, лидерка на опозиционната левоцентристка Демократическата партия
Шлайн и нейната партия са против реформата, защото смятат, че тя ще навреди на независимостта на съдебната система. Но на 2 март Шлайн заяви, че в случай на победа на „Не“-то на референдума, тя няма да поиска оставката на Мелони. Според политическия анализатор Джан Пиеро Травини по този начин Шлайн е отбелязала вече няколко точки в своя полза. На първо място, чрез това изявление Шлайн е ликвидирала възможността за предсрочни избори през 2026 г. в момент, в който левоцентристите така и не са се обединили в голяма трайна коалиция, която да може да свали от власт десноцентристите. Шлайн ясно си дава сметка, че все още самата тя не е готова за избори. Ако сега бъде насрочен предсрочен вот, то Шлайн трябва да се бори първо срещу бившия премиер Джузепе Конте, за да оглави една евентуално обединена опозиция. А Конте в момента изглежда като силен конкурент на Шлайн.  В допълнение Шлайн печели точки защото заяви на управляващите, че опозицията е така великодушна да ги остави да управляват до края на мандата им. На трето място Шлайн успя и да отнеме политическата тежест на референдума, като насочи по този начин посланието си към колебаещите се избиратели. Тя представи пред тях референдума не като момент, в който левицата ще свали дясното правителство, а като момент, в който трябва да се проучи съдържанието на самата съдебна реформа. По този начин тя се опитва да накара повече аполитични хора да излязат да гласуват.  „Но в  момента, в който Шлайн премахна политическата стойност на референдума, тя автоматично отслаби и възможното значение на победата на „Да“-то“, която би била възприета като успех на десноцентристите срещу левицата", казва анализаторът Травини.
Какво мисли за съдебната реформа опозиционният лидерът на „Движение 5 звезди“ Джузепе Конте, който е бивш италиански премиер
Според Конте реформата ще отведе Италия към съдебна система, подобна на американската, в която обикновените граждани, които не могат да си платят за адвокати, ще отидат в затвора и в която злощастните хора, озовали се в ръцете на правосъдието, сключват скъпоструващи им извънсъдебни споразумения, дори и да са невинни, само и само за да избегнат затвора, тъй като не могат да си позволят скъпи адвокати, които да ги защитят подобаващо в съдебната зала.
Какво мисли за реформата президентът на Италия Серджо Матарела
Матарела, който е и председател на Висшия съдебен съвет, призова за взаимен респект по време на кампанията за референдума, предадоха АНСА и Ройтерс. В разгара на кампанията, през февруари той дори председателства обикновено заседание на Съвета, което беше възприето като нетипичен ход от негова страна, припомня АНСА. Матарела заяви, че това се случва за първи път от 11 години насам и каза, че по този начин е искал да подчертае конституционно значимата роля на настоящия Висш съдебен съвет.
Нужен ли е кворум за референдума
За референдума не е нужно да са гласували над определен процент избиратели, за да бъде признат той за валиден. Това е така наречения референдум за допълване на конституцията, при която няма никакъв род кворум, отбелязват Ройтерс и италианските медии.  
Какво се случва ако надделее „Да“
Промените, предвидени в одобрения вече от парламента закон за реформа на съдебната система, влизат в сила.
Какво се случва ако надделее „Не“
Съдебната система остава такава каквато е.
Какво показват социологическите анкети
Последните анкети бяха публикувани две седмици преди референдума, след което по традиция има двуседмично социологическо мълчание, припомня медиите. Ако избирателната активност е ниска, то на референдума би спечелило „Не“-то, предаде АНСА, като се позова на социологически анализи. Допитване на Ютренд за „Скай Ти Джи 24“ също показа, че при ниска избирателна активност „Не“-то ще победи с 53,1 процента.
Според проучване на „Би Ди Медия“  54 процента от италианците подкрепят разделението на кариерите на магистратите, а против са 36 процента, докато  10 процента нямат мнение, посочва „Фанпейдж“. Същата анкета показва, че по отношение на Висшия дисциплинарен съд 51 процента от запитаните подкрепят идеята, 37 процента са против, а 12 процента нямат мнение. Но по отношение на създаването на два нови висши съдебни съвета – 46 процента подкрепят идеята, а против са 46 процента. Що се касае до избирането на членовете на тези съвети чрез жребий, то 44 са „за“, а 45 процента са „против“.
Анкетата също така показва, че активността може да бъде около 48 процента. В този случай симулации показват, че 47,3 процента ще подкрепят реформата, 45,1 процента ще са против, а 7,6 процента не са решили как да гласуват.
Според анкета на „Обсерватория Делфи“ за „Фанпейдж“ при избирателна активност от 55 процента,  „Не“-то ще получи 48,4 процента, а „Да“-то - 51,6 процента. Но при избирателна активност от 45 процента „Не“-то ще получи 52 процента, а „Да“-то -  48 процента.
Заложена ли е на карта съдбата на правителството на Мелони
На референдума не се решава съдбата на правителството на Мелони. Самата Мелони на няколко пъти повтори това. Тя каза, че няма да подаде оставка, ако „Не“-то победи на референдума. А и социологически проучвания показват, че под трима от десет италианци биха подкрепили идеята за оставка на премиера в този момент, припомня „Фанпейдж“. В 13-минутното си видео от началото на март Мелони повтори, че ако съдебната реформа не бъде приета на референдума, това няма да доведе до колапс за кабинета й. Тя увери, че ще изпълни докрай мандата си. Съдебната реформа е една от реформите, които нейното правителство е обещало да се опита да прокара. Според Мелони нейното правителство е изпълнило обещанието си за съдебна реформа, заради което е било подкрепено от избирателите през 2022 г.
Референдумът и случаят "Джузи Бартолоци"
Началничката на канцеларията на правосъдния министър Нордио – Джузи Бартолоци, разпали една от четирите големи полемики в последните седмици от предизборната кампания за референдума. В телевизионно предаване Бартолоци заяви по време на оживен дебат, че италианците трябва да подкрепят реформата и по този начин да се отърват от магистратите, които са като  „ескадрони на смъртта“. Това изказване породи критики към цялото правителство. То се дистанцира от тези думи на Бартолоци, но не я отстрани от поста. Тя пък не се извини за думите си, а увери, че те са били извадени от контекста. Пред АНСА тя поясни, че съдебната реформа ще направи магистратите по-пораждащи доверие в очите на италианците. Тя заяви, че само една малка част от магистратите в Италия са свързани с политически фракции, докато останалите са отлични професионалисти, които работят, без да вдигат шумотевица и не се опитват да попадат под светлините на прожекторите. Но Бартолоци също така спомена и за съществуването на престъпни съдебни решения, които съсипват репутацията на хората и убиват цели семейства. Тя спомена и за случаи, при които след 15 години става ясно, че престъпление изобщо няма, но през това време животът на хората вече е бил силно засегнат. Бартолоци подчерта, че именно в този контекст е произнесла полемичните си думи.
Според източници полемиката около Бартолоци е вбесила Джорджа Мелони, която е заявила, че е било по-добре тя да си държи устата затворена, предаде АНСА.
Полемиката с неаполитанския главен прокурор Никола Гратери
Гратери от години живее под полицейска защита и разделен от семейството си заради заплахи за живота му, отправени от мафията. Той е противник на съдебната реформа и неотдавна заяви, че тя ще бъде подкрепена от престъпниците в Италия. В допълнение той каза, че настоящата съдебна система е ефикасна, но срещу подобна ефикасност се обявяват заподозрените и обвинените за престъпления, масоните и властовите центрове. Това негово мнение породи критики, че той приравнява всички поддръжници на референдума с престъпници. Гратери поясни, че не е искал да каже това. Впоследствие журналисти от италианското консервативно издание „Фолио“ се оплакаха, че Гратери ги е заплашвал заради техни публикации, че ще си уреди сметките с тях след референдума, което също породи критики срещу него.
Изгорените плакати с лика на Мелони и Нордио
На 14 март по време на голяма демонстрация в Рим срещу войната в Иран и срещу политиките на правителството бяха изгорени плакати с ликовете на Мелони и Нордио в знак на протест срещу съдебната реформа, което породи критики от страна на привържениците на Мелони.
Неочаквана интервенция на един несбъднал се президент
На 12 март по време на заключителна проява в Милано от кампанията за референдума Мелони произнесе поредната пламенна реч в защита на реформата на съдебната система. Но преди да започне да говори мъж на средна възраст преодоля охраната и се добра до нея на сцената. Той се ръкува приятелски с нея и й връчи книга, озаглавена  „Тринадесетият президент“, а после й каза „Очаквам оставката на Матарела“, което я остави напълно слисана. Мелони винаги е изтъквала, че между нея и Матарела няма противоречия и че двамата работят отлично, в сътрудничество и координация. Оказа се, че мъжът е Орацио Маурицио Музумечи, родом от Катания, но живущ в Павия. През 2013 г. той се е самопредложил за президент на Италия, но естествено това не е довело до никакъв резултат за него.
Предходни важни референдуми в Италия
Последният значим референдум в Италия, на който победи „Да“-то беше през 2020 г. , припомня АНСА. Тогава италианците се произнесоха за намаляване на броя на депутатите в двете парламентарни камари. Избирателната активност беше 53,8 процента, 69,9 процента от участвалите одобриха идеята членовете на Камарата на депутатите да бъдат намалени от 630 на 400, а тези в Сената - от 315 на 200. "Против" се обявиха 30 процента. На изборите през 2022 г. се гласуваше за парламент с одобрения на референдума брой депутати и сенатори.
През тази година Италия ще отбележи и 80-годишнина от историческия референдум от 2 юни 1946 г., на който мнозинството от италианците се обявиха страната им да се превърне в република. Тогава за първи път право на глас имаха и италианските жени.