Италия в препозициониране на външната си политика след упреците на Тръмп


Италия започна да препозиционира външната си политика след серията от упреци, отправени от американския президент Доналд Тръмп срещу италианската премиерка и цялата страна заради това, че Джорджа Мелони защити папата срещу неговите упреци, както и заради това, че Италия отказа да съдейства на САЩ във войната в Иран и в обезопасяването на Ормузкия проток, докато там не бъде постигнат мир. Във връзка с това позициониране миналата седмица беше особено интензивна за Италия откъм външнополитически събития. На 7 и 8 май в Рим се изредиха няколко политици от Европа, САЩ и Африка, а на 4 май Мелони посети две централноазиатски страни в рамките на нейните усилия за търсене на нови формати за сътрудничество и за увеличаване на енергийните доставки.
Един Доналд в замяна на друг Доналд
На 7 май Мелони прие премиера на Полша Доналд Туск, с когото тя редовно се среща в кулоарите на европейските срещи на върха. Това обаче беше първата визита на Туск при Мелони в Рим, след като миналата година тя прие в Палацо Киджи двама полски президенти в рамките на една година – Анджей Дуда и Карол Навроцки, които и двамата са представители на консервативната десница в Полша, с която Мелони е по-близка. Мелони е близка и с предходния премиер на Полша Матеуш Моравецки, който също е представител на консервативната полска партия „Право и справедливост“. Партията на Мелони „Италиански братя“ и партията на Моравецки са заедно в едно европарламентарно семейство – това на Европейските консерватори и реформисти. Мелони беше лидер на тази паневропейска сила доскоро, след което предаде поста именно на Моравецки.
Настоящият полски премиер Доналд Туск пък е бил председател на Европейския съвет от 2014 г. до 2019 г. След което оглавяваше Европейска народна партия. В идеологически план той се доближава повече до коалиционните съюзници на Мелони от „Форца Италия“ на италианския вицепремиер Антонио Таяни. По времето, когато той беше председател на Европейския съвет, Туск беше де факто представител на онази централизирана Европа, срещу която се бунтуваха партии, защитаващи националната идентичност, като тази на Мелони.
Сега Полша е един от отличниците в ЕС и НАТО по разходи за отбрана, което я превръща в страна за пример за САЩ, за разлика например от Испания или Италия. За тази година Полша планира да похарчи 4,8 процента от своя БВП за отбрана, посочва Франс прес. САЩ приветстваха и избора на Карол Навроцки за президент миналата година. Съвсем наскоро Тръмп заяви, че може да препозиционира американски военни от Германия в Полша, припомня „Форбс“. Всичко това превръща Полша в страна, с която европейски лидери, стремящи се да се позиционират като мост между САЩ и Европа, биха искали да укрепят връзките си. Ето защо Мелони прие Туск в Рим. А според някои анализатори чрез тази визита тя образно казано е заменила един Доналд (Тръмп) с друг Доналд (Туск), отбелязват италиански медии.
По време на срещата между двамата премиери те обсъдиха начините за укрепване на двустранното сътрудничество и международни въпроси, включително постигането на траен мир в Украйна. По време на срещата двамата лидери припомниха, че двустранните отношения между Полша и Италия се крепят на много дълбоки културни корени, датиращи от векове. Мелони припомни, че Италия и Полша са единствените две страни в света, които говорят една за друга в националните си химни. Мелони припомни още, че народите на двете страни са свързани и чрез една от най-големите личности на ХХ век – полския папа Йоан Павел Втори. Тези дълбоки връзки се отразяват и на икономическите отношения между двете страни. Търговският обмен между тях миналата година е възлизал на 36 милиарда евро, което е рекорд, а Варшава остава един от главните пазари за италиански износ, отчете италианският премиер. Двамата лидери припомниха по време на срещата си, че месец по-рано в Рим външните министри на двете страни – Антонио Таяни и Радослав Шикорски – са подписали меморандум за разбирателство за началото на консултации за издигане на двустранното сътрудничество на по-високо ниво. Двете страни имат сключен договор за приятелство, датиращ от 1991 г., който според тях трябва да бъде актуализиран.
На брифинга след срещата с Туск Мелони подчерта, че с него е разговаряла и за конкурентоспособността на ЕС. Тя припомни, че двамата много често водят едни и същи битки по този въпрос и са решени да се борят срещу всички онези вътрешни бариери, които ЕС сам си е наложил и които в крайна сметка задушават европейските компании и забавят европейската конкурентоспособност. По-конкретно тя визира всички онези европейски механизми, които изкуствено надуват цената на енергията, особено в сложни моменти като настоящия в Персийския залив.
Мелони припомни, че Туск е постоянен гост и на редовните неформални срещи, които Италия организира по миграционния въпрос и борбата с незаконната миграция. Тя припомни, че Полша, също като Италия, е на първа линия в защитата на външните граници на ЕС и че също е жертва на незаконна имиграция, използвана целенасочено от определени сили. Мелони подчерта и че в Полша от началото на войната в Украйна са пристигнали над 1 милион украински бежанци и изрази благодарност към тази страна заради това, че защитава външните европейски граници и дава урок по солидарност на останалите държави членки на ЕС. Миналата година Полша временно върна контрола по границите с Германия и Литва поради засилването на нелегалната миграция в тези райони, припомня полската новинарска агенция ПАП. Полша също така обвинява Беларус и Русия в целенасочено изпращане на незаконни мигранти към нейна територия като част от хибридна война. Освен това Полша се противопоставя на разпоредбите за преразпределяне на мигранти между страните членки на ЕС, твърдейки, че е държава на първа линия на миграционните потоци. Всички тези полски миграционни аргументи бяха отчетени именно от италианския премиер на общия ѝ брифинг с Туск.
Нов унгарски приятел
Пак на 7 май в Рим Мелони прие и още един политик от страна от Вишеградската четворка (Полша, Словакия, Чехия и Унгария), а именно Петер Мадяр, чиято партия „Тиса“ победи убедително на парламентарните избори в Унгария на 12 април и по този начин отстрани от власт националистическия премиер Виктор Орбан след дълги години начело на страната. Мелони беше близка до Орбан и след изборното му поражение му благодари за дългогодишното сътрудничество по редица въпроси. Но тя побърза и да поздрави Мадяр за победата и да изрази увереност, че двамата също ще си сътрудничат.
Още на първата си пресконференция след победата си на изборите, в отговор на въпрос на журналист от италианската информационна агенция АНСА, Петер Мадяр изрази желание да се види възможно най-скоро с Мелони и похвали работата ѝ в момент, в който Тръмп, след като дълго я хвалеше, започна да я критикува, включително заради нещата, за които преди това я беше хвалил, а именно борбата ѝ срещу незаконната миграция.
Желанието на Мадяр да се срещне бързо с Мелони се сбъдна и два дни преди официалното му встъпване в длъжност като премиер на Унгария той беше приет от италианската премиерка. По време на тази среща двамата обсъдиха двустранните отношения и потвърдиха тяхната стабилност, говориха за сътрудничеството в сектора на отбраната и обсъдиха основни приоритетни теми в дневния ред на ЕС – от укрепването на европейската конкурентоспособност до управлението на миграционния феномен, се посочваше в изявление на канцеларията на Мелони, цитирано от АНСА и „РАИ Нюз“. Двамата лидери обсъдиха и международните кризи и подчертаха, че ще поддържат близък контакт.
Победата на Мадяр на изборите в Унгария беше приветствана енергично от италианската левица, тъй като Мадяр беше в опозиция на Орбан, а левицата е в опозиция на Мелони. Мелони обаче припомни на левите в Италия, че Мадяр е част от унгарската десница. Според анализатори партията „Тиса“ е сходна по позиции с „Форца Италия“. Но някои анализатори намират близост между позициите на Мадяр и партията на Мелони по редица въпроси, отбелязва „Нюзрум Италия“. Мадяр не е защитник на прогресивния европеизъм, който левицата в Италия представлява. Той е консервативен католик, противник на масовата имиграция, сдържан към уокистката идеология и критик на актуалната архитектура на ЕС, посочва италианското издание.
Мадяр се определя като „разочарован консерватор“ и „десен либерал“ и именно върху тази позиция той изгради цялата си предизборна кампания. Като член на Европейска народна партия той изрично отказа да превърне прогресивните идентичностни каузи в основен стълб на своя политически дневен ред, коментира „Нюзрум Италия“. Според „Евронюз“ Мадяр, подобно на ФИДЕС на Орбан, избягва разделящи и идеологически теми като правата на ЛГБТ общността и имиграцията. Разликата е, че той обещава една западно ориентирана Унгария без корупционните схеми на партията ФИДЕС на Орбан, но същевременно обещава и християнско-консервативна политика, каквато водеше и ФИДЕС. Всичко това говори за голяма близост на „Тиса“ и на Мадяр до Европейските консерватори и реформисти, към които принадлежи и Мелони.
По един от най-разделящите въпроси в европейския дебат – имиграцията – партията „Тиса“ поддържа твърда линия, която не се различава съществено от тази на Орбан, пише „Нюзрум Италия“. Политически анализатори обобщават, че Мадяр „ще продължи да се противопоставя на масовата имиграция към ЕС от страни извън съюза, на мултикултурализма, на уокистката идеология и на прекомерната намеса на ЕС, както и да следва политики на ниски данъци и насърчаване на раждаемостта“, а това са идеи, защитавани и от Мелони. Мадяр иска държава, която функционира ефективно, независима съдебна система, свободни медии и борба с корупцията, но няма намерение да демонтира консервативната ценностна рамка, характерна за унгарското общество, посочва „Нюзрум Италия“. С тези възгледи той е подходящ събеседник за Мелони на европейско ниво.
Визията на Мадяр за Унгария при неговото управление е страната да остане напълно интегрирана в западните структури, солидарна с НАТО и без двусмислена позиция спрямо Русия на Владимир Путин. Това са и идеите на Италия при управлението на Мелони. По отношение на Украйна „Тиса“ се противопоставя на бързото интегриране на страната в ЕС. Мелони е силен поддръжник на Украйна, но също така е заявявала, че за членство в ЕС е необходимо да бъдат изпълнени всички критерии. Освен това тя е силен поддръжник и на присъединяването към ЕС на непосредствените съседи на Италия от Западните Балкани, които са кандидати за членство от много по-дълго време от Украйна.
Мадяр е критичен към онова, което смята за бюрократично и идеологическо отклонение на ЕС, като същевременно остава твърдо проевропейски настроен на институционално ниво. Тази позиция много напомня на тази, изразявана от самата Мелони, която винаги е подкрепяла една различна Европа – по-уважаваща националния суверенитет и по-малко подвластна на прогресивните диктати от Страсбург и Брюксел, коментира „Нюзрум Италия“.
Първото нещо, което Мадяр обеща да реформира из основи в Унгария, е обществената медия, която, подобно на италианската обществена медия РАИ, централизира няколко медийни услуги в една структура. Говорейки за основна реформа, Мадяр припомни, че доскоро не е получавал възможност от тази обществена медия да изразява позициите си в нейния ефир. Мелони много често припомня, че когато е била в опозиция, РАИ не е допускала често нейната партия да изразява свои позиции в праймтайма.
Либия винаги във фокуса на вниманието
Пак на 7 май Мелони прие в Палацо Киджи и премиера на международно признатото правителство на Либия Абдел Хамид Мохамед Дбейба. Либия е страна, към която Мелони проявява засилен интерес заради традиционните връзки между Рим и Триполи, заради усилията за възпиране на миграционните потоци от либийските брегове към Италия и заради сътрудничеството в областта на енергетиката. Мелони е посещавала Либия четири пъти, откакто дойде на власт. По време на тези визити тя се срещна не само с Дбейба, но и с Халифа Хафтар – силния човек на Източна Либия, влязъл в противоборство с Триполи. Халифа Хафтар също е посещавал Рим, а миналата година италианската столица беше домакин и на преговори между неговия син Садам Хафтар и племенника на либийския премиер Ибрахим Дбейба, припомня „Триполи пост“. И двамата са ключови сътрудници съответно на Халифа Хафтар и на Абдел Хамид Мохамед Дбейба, като се смята, че срещата между тях в Рим е илюстрирала усилията на Италия за постигане на трайно национално помирение в Либия.
Италия подпомага усилията на властите в Триполи за борба с незаконната имиграция от Северна Африка към Европа. Италия внася и петрол от Либия, припомня „Скай Ти Джи 24“. Оттам идват 24,2 процента от вносния петрол на Италия. Рим внася и природен газ от Либия, който пристига в Италия чрез газопровода „Зелен поток“, който свързва либийския град Мелита с Джела в Сицилия. По него преминават около 5 процента от газовия внос на Италия. Но енергийните доставките са подложени на сериозни колебания заради политическата нестабилност в страната, посочва изданието „Енерджит.ит“.
По време на визитата на Дбейба в Рим той и Мелони са обсъдили начини за укрепване на двустранното сътрудничество, като по-специално са дискутирали икономическите връзки и засилването на инвестициите в енергийния сектор. Италия вече работи по редица проекти в Либия в тази насока. По време на срещата двамата лидери са потвърдили и общия ангажимент към управлението на миграционния феномен, а Мелони е изразила и пълната подкрепа на Италия за политическия процес в Либия и за усилията на ООН в тази насока.
Срещата на Мелони с Дбейба дойде в момент, в който италианското издание „Фанпейдж“ съобщи, че в доклад на експертната комисия на ООН, следяща за спазването на оръжейното ембарго, наложено на Либия с резолюция на ООН от 1973 г., се констатира, че в периода от края на 2024 г. до края на 2025 г. е имало 30 полета на военнотранспортни самолети от летището в Пиза до Либия, но италианското правителство така и не е предоставило обяснения на ООН за причините за тези полети, посочва „Фанпейдж“. В доклада, предаден от групата на Съвета за сигурност на ООН още на 24 март, се казва, че в посочения период са били идентифицирани 124 полета на военнотранспортни самолети от Италия, Русия, Турция, Великобритания и САЩ до Либия. Русия, Великобритания и Турция са предоставили обяснения относно полетите, но комисията на ООН ги е обявила за недостатъчни. САЩ и Италия засега не са дали никакви обяснения.
Италия си навлече и упреци от Международния наказателен съд в Хага заради това, че миналата година освободи високопоставен либиец, издирван от съда по обвинения в мъчения и убийства на затворници в затвор в Триполи. Италия обясни, че е освободила либиеца поради процедурни проблеми и неточности в искането от МНС за неговото задържане. В резултат сега тя ще трябва да дава обяснения пред Асамблеята на страните по договора, учредяващ МНС, припомня „РАИ Нюз“.
Поредица от срещи в страни-доставчици на енергоресурси
Срещата на Мелони с Дбейба в Рим се вписва в поредица от срещи на италианската премиерка през последните седмици с лидери на страни, от които Италия внася енергоресурси. През април тя посети за тази цел три държави от Персийския залив – Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Бахрейн, за да разговаря с местните лидери за укрепване на енергийните доставки, припомнят италианските медии. Тогава Мелони стана първият лидер на страна от ЕС, Г-7, НАТО и Г-20, посетил региона в разгара на войната в Иран.
Още през март Мелони посети Алжир, откъдето също идват важни енергийни доставки за Италия. Италия внася 2,9 процента от петрола си от Алжир. Страната е и основният доставчик на природен газ за Италия, осигурявайки над 35 процента от общия внос, обобщават „Скай Ти Джи 24“ и „Енерджит“. Алжирският газ пристига в Италия чрез газопровода „Трансмед“, който тръгва от находищата в алжирската пустиня, преминава през Тунис и достига до Мазара дел Вало в Сицилия. Оттам газът се разпределя към националната мрежа. През последните години, благодарение на споразуменията между италианската компания ЕНИ и алжирската компания „Сонатрах“, потокът на газ от Алжир беше увеличен, компенсирайки частично намалението на руския газ. Италия получава природен газ от Алжир и по море чрез метановози, припомня Франс прес. По време на визитата си в Алжир през март Мелони разговаря с алжирския президент Абделмаджид Тебун за увеличаване на доставките на енергоресурси за Италия, припомнят АНСА и Франс прес.
Първа визита на италиански премиер в Азербайджан от 13 години
На 4 май Мелони посети и Азербайджан, който се превръща във все по-стратегически източник на газ за Италия. Азерският газ пристига чрез Трансадриатическия газопровод, който е в експлоатация от 2020 г. Той транспортира газ от находищата в Каспийско море, преминавайки през Грузия, Турция, Гърция и Албания, за да достигне до Мелендуньо в Пулия, припомня „Енерджит.ит“. Миналата година Азербайджан е доставил на Италия 9,5 милиарда кубически метра природен газ чрез Трансадриатическия газопровод, което представлява около 16 процента от внасяния от Италия природен газ, припомня Франс прес. От Азербайджан идват и 16,8 процента от внасяния в Италия петрол, припомня „Скай Ти Джи 24“.
По време на визитата на Мелони в Баку Италия и Азербайджан се ангажираха да засилят взаимните си връзки в областта на енергетиката и отбраната. Двете страни се договориха да трансформират партньорството си в нещо като постоянна политическа координация, допълни Мелони. На брифинга с нея азербайджанският президент Илхам Алиев подчерта, че Италия остава първият търговски партньор на Азербайджан и ключова дестинация за азербайджанския износ на енергоресурси. Алиев каза, че двете страни са обсъждали и увеличаване на доставките. Доставките на азербайджански петрол и природен газ са от ключово значение за енергийната сигурност на Италия от началото на руската инвазия в Украйна, призна и Мелони на брифинга с Алиев.
По време на срещата с Алиев Мелони припомни, че италиански премиер не е посещавал Азербайджан от 13 години. Тя обаче отбеляза, че неотдавна в Баку е бил италианският президент Серджо Матарела, за да присъства на откриването на Азербайджанската дипломатическа академия – университет, създаден и благодарение на сътрудничеството с пет италиански университета. Мелони обеща и организирането на съвместен азерско-италиански бизнес форум в Баку през втората половина на 2026 г.
В политически план тя и Алиев обсъдиха ситуацията в Иран, като Мелони подчерта, че е искала да чуе мнението на държава, съседна на Ислямската република. Тя благодари на Азербайджан за помощта при изтеглянето на екипа на италианското посолство от Техеран, който сега временно работи от Баку. Мелони е обсъдила с Алиев и войната в Украйна, както и темата за пълното нормализиране на отношенията между Азербайджан и Армения.
Участие в осмата среща на ЕПО в Ереван
В Азербайджан Мелони пристигна от арменската столица Ереван, където на 4 май участва в осмата среща на върха на страните от Европейската политическа общност – формат, иницииран преди няколко години от френския лидер Еманюел Макрон. Участието на Мелони в този формат се вписва в интереса ѝ към различни международни формати, дори когато има разногласия с някои от лидерите, участващи в тях. Мелони е част и от още два формата, организирани от Макрон – този на страните, готови да гарантират сигурността на корабоплаването в Ормузкия проток, когато там бъде постигнат траен мир, и този в подкрепа на силни гаранции за сигурност за Украйна. Самата Мелони инициира нов формат на партньорство между Италия и пет бивши съветски републики – Узбекистан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Таджикистан. Първата среща в рамките на този формат се състоя миналата година. Мелони инициира и подобен формат за развитието на Африка между Италия и страните от Африканския съюз. Втора среща в рамките на този формат се проведе по-рано тази година. Миналата година Мелони беше почетен гост и на среща на формата Съвет за сътрудничество в Залива.
По време на дискусионен панел от срещата на върха на ЕПО в Ереван, в речта си пред делегатите на форума, Мелони говори за понятието „поликриза“, което според нея не означава просто състояние, при което международната общност се изправя пред много кризи едновременно, припомня АНСА. „Проблемът е, че всички тези кризи са свързани помежду си и взаимно се подхранват. И е много важно да разберем това, включително за да осъзнаем, че не можем просто да се занимаваме с една или две части от кризата, а трябва да се заемем с разрешаването на всички кризи“, заяви тя.
Като пример Мелони посочи миграционната криза. „Очевидно знаем, че неконтролираните миграционни потоци поставят под натиск сигурността на гражданите и, когато се използват като хибридна заплаха, дори стабилността на държавите. Но това не е всичко. Това засяга и икономиката, като натоварва публичните ресурси и влияе на пазара на труда. Това отслабва конкурентоспособността, като увеличава несигурността и социалното напрежение“, каза Мелони и припомни, че „много от тези потоци идват от нестабилни региони, които са ключови за нашите енергийни доставки“. „В крайна сметка всичко това влияе върху качеството на нашите демокрации, защото когато гражданите усещат, че важни предизвикателства не се управляват, те губят доверие в институциите. А когато доверието ерозира, хората стават по-уязвими към манипулации, включително към злонамерено използване на изкуствения интелект. Така че не става дума само за миграция. Става дума и за икономика, за демокрация, за конкурентоспособност, за енергия, за сигурност. И ако взема някоя от другите теми, мога да ги свържа по същия начин“, заяви тя.
„Затова, първо, не можем да се справяме само с една част от тази поликриза. Второ, миграцията е неразделна част от поликризата. Трето, никой не може да се справи сам. Следователно сътрудничеството е предварително условие“, изтъкна Мелони. Като пример за сътрудничество в ЕС тя посочи новия Пакт за убежището и миграцията, новата дефиниция за безопасни трети страни и планирания нов регламент за връщането на мигранти, който според нея ще помогне и за прилагането на иновативни решения, каквито Италия се опитва да предложи.
Тя подчерта и че през последните години на ниво ЕС е станало ясно, че съюзът е способен да реагира на извънредни ситуации, като пандемията или войната в Украйна. „Но сега трябва да повишим нивото“, заяви Мелони. „Това означава да преминем от способност за реакция към способност за предвиждане на кризите. Тоест да се фокусираме много повече върху дългосрочната стратегия“, подчерта тя. По думите ѝ тази стратегия трябва да включва внимание не само към ЕПО, но и към нейните преки съседи, като например Средиземноморския регион.
В кулоарите на срещата на върха на ЕПО Мелони се срещна с президента на Швейцария Ги Пармелен, с когото се разбраха, че от Италия няма да бъдат искани средства за лечението на трима италианци, пострадали при пожар в бар в новогодишната нощ в Кран Монтана. Мелони се срещна и с премиера на Канада Марк Карни, който за първи път участва в среща на върха на ЕПО. По време на двустранната среща двамата са обсъдили как се прилага планът за действие за засилено сътрудничество между двете страни, с особен акцент върху технологиите, сигурността и отбраната. Двамата лидери са обсъдили и основните въпроси от международния дневен ред, като са потвърдили общия си ангажимент за постигане на справедлив мир в Украйна и са споделили виждането за неотложната необходимост от решение за гарантиране на стабилността в Персийския залив и за защита на свободата на корабоплаване в Ормузкия проток, се казваше в съобщение на канцеларията на Мелони, цитирано от АНСА.
В кулоарите на срещата на върха на ЕПО Мелони, заедно с френския президент Макрон, ръководи и второто заседание на Европейската коалиция за борба срещу трафика на дрога – италианско-френска инициатива, датираща от 2025 г., която има за цел конкретно да засили сътрудничеството в рамките на ЕПО в борбата срещу наркотрафика, включително срещу синтетичните наркотици, както и в превенцията и лечението на зависимости. Държавите в коалицията, които са общо 35, както и ръководителите на европейските институции и на Съвета на Европа, обсъдиха в Ереван конкретните инициативи за сътрудничество, предложени от Италия и Франция за 2026 г., и приеха нова съвместна декларация с ръководни принципи за работата им през следващите месеци.
В кулоарите на срещата на върха на ЕПО в Ереван, по инициатива на Мелони и британския премиер Киър Стармър, се състоя и среща, посветена на борбата с незаконната миграция. В нея участваха лидерите на Албания, Армения, Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Ирландия, Латвия, Малта, Молдова, Черна гора, Нидерландия, Северна Македония, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Сърбия, Словакия, Швеция и Швейцария, които приеха съвместна декларация за потвърждаване на ангажимента си за сътрудничество в борбата с незаконната миграция. В документа лидерите се ангажираха с наблюдение и мониторинг, осигуряване на актуална информация и обмен на данни с цел по-добра подготовка и координиран отговор. Те поеха ангажимент за идентифициране на възможности за целенасочени хуманитарни интервенции в подкрепа на нуждаещите се в страните, от които могат да тръгнат миграционни потоци. Лидерите се ангажираха и с работа с международни организации като Върховния комисариат на ООН за бежанците, Международната организация по миграция и Съвета на Европа. Те подчертаха нуждата от противодействие на организираната престъпност, свързана с миграцията, под формата на целенасочени действия срещу каналджии и трафиканти на хора, както и срещу техните мрежи за снабдяване, включително чрез санкции. Лидерите се ангажираха да гарантират, че както националните, така и международните рамки в областта на миграцията ще бъдат защитени от злоупотреби, така че да могат да отговарят на съвременните нужди и помощта да достига до нуждаещите се. Те поеха ангажимент и за осигуряване на стабилни споразумения, които да възпират миграционните потоци от страните на произход и транзит и да облекчават вътрешния натиск, включително чрез нови подходи.
Мисията на Рубио за ремонт на отношенията с Рим
Безспорно обаче в седмицата на засилена дипломатическа активност на Италия най-голям интерес предизвика двудневната визита на американския държавен секретар Марко Рубио в Рим. На 7 май той посети Ватикана за аудиенция при папа Лъв Четиринадесети и за среща с висши ватикански представители в опит да „ремонтира“ връзките на Вашингтон със Светия престол след серията остри упреци от страна на Тръмп към папата. Ден след това в Рим Рубио се срещна с италианския външен министър Антонио Таяни и с италианския премиер Джорджа Мелони. Срещите бяха част от същия опит за „ремонт“ на двустранните връзки, обобщават „Кориере дела сера“, АНСА и „Фанпейдж“.
По време на срещата на Рубио с Таяни външният министър на Италия е подчертал пред американския си колега, че Европа се нуждае от Америка, Италия се нуждае от Америка, но и САЩ се нуждаят от Европа и Италия, предаде АНСА.  Таяни е заявил пред Рубио, че Италия подкрепя всички инициативи, които могат да доведат до трайно прекратяване на огъня в Близкия изток. „Италия е готова да използва военноморските си сили за операции по разминиране в Ормузкия проток, ако бъде постигнато примирие“, е изтъкнал той. Таяни е потвърдил и ангажимента на Италия към Ливан. „Италия е готова да присъства в Ливан и в бъдеще, за да играе важна роля за осигуряване на стабилност, както и за укрепване на ливанските въоръжени и редовни сили, което вече правим с нашата двустранна мисия там“, е казал още той. Двамата дипломати са разговаряли на испански език, като в хода на разговора Рубио е споделил, че разбира и когато се говори на италиански, но трябва да започне да го учи. Той е получил от Таяни и родословно дърво, от което става ясно, че има предци от северната италианска област Пиемонте, посочва АНСА.
Последвалата среща на Рубио с Мелони продължи час и половина, посочват АНСА и „Кориере дела сера“. След срещата първо изявление направи Рубио, който каза, че не е обсъждал с Мелони въпроса за американските бази на италианска територия. Той също така заяви, че е силен поддръжник на НАТО, но че „някои европейски страни като Испания са отказали на САЩ използването на техни бази в една много сериозна извънредна ситуация и това е породило известна ненужна опасност за САЩ, които са били ангажирани в офанзива срещу Иран“, предаде АНСА. „Ако една от основните причини, поради които САЩ са част от НАТО, е възможността да разгърнат сили в Европа, които ние да можем да използваме в други извънредни ситуации, и ако това вече не е така, или поне не е така, що се касае до някои страни от НАТО, то това поражда проблем, който трябва да бъде разгледан“, заяви Рубио, цитиран от Франс прес. Той обаче добави, че Тръмп все още не е взел решение как да действа спрямо тези страни. Миналата седмица Мелони заяви, че не е съгласна със заплахите на Тръмп да изтегли американски военни, базирани в натовски съюзници, в това число Италия, Германия и Испания. В кулоарите на срещата на върха на ЕПО в Ереван тя също така намекна, че това би било нарушение на ангажимента от страна на САЩ към Европа, припомня АНСА
На брифинга след срещата с Мелони Рубио освен това попита дали светът ще приеме Иран да контролира един международен морски път, което беше възприето като подканване към съюзниците от Европада предприемат контретни действия, отбелязва Франс прес.
След този брифинг Държавният департамент публикува изявление, в което се казва, че по време на срещата си с Мелони Рубио я е уверил в американския ангажимент за близко сътрудничество по споделени приоритети, предаде АНСА. Целта на срещата е била укрепване на силното стратегическо партньорство между САЩ и Италия, допълва изявлението. „Предизвикателствата пред регионалната сигурност, в това число и тези, свързани с Близкия изток и Украйна, както и важността на продължаващото трансатлантическо сътрудничество за справяне с глобални заплахи, също са били обсъдени на срещата“, се казва в изявлението на Държавния департамент.
Едва след това дойде и изявление от страна на канцеларията на Мелони, в което се казваше, че нейната среща с Рубио е била „откровен диалог между съюзници, защитаващи своите национални интереси“. „За мен беше удоволствие да приема държавния секретар Рубио. Проведохме пространна и конструктивна дискусия, по време на която обсъдихме много въпроси – от двустранните отношения до международни теми, включително кризата в Близкия изток, свободата на корабоплаването в Ормузкия проток, стабилизирането на ситуацията в Либия и процеса на постигане на мир в Ливан и Украйна. Това беше откровен диалог между съюзници, защитаващи своите национални интереси, но и двамата осъзнаващи колко ценно е единството на Запада“, се казва в изявлението на канцеларията на Мелони.
След това, в кулоарите на среща с италиански работодатели, премиерката на Италия отново подчерта, че Италия и САЩ осъзнават колко важни са трансатлантическите отношения, но също така еднакво добре разбират колко е необходимо да защитават собствените си национални интереси, посочва АНСА.
Според анализатора Матео Вила от Института за изследвания на международната политика една връзка никога не може да се счита за приключена, особено когато става дума за Тръмп. „Говорим за отношенията между президента на САЩ и Италия – страна, която от края на Студената война поставя атлантизма на първо място при всяко правителство. Но днес има нов факт: в Европа Тръмп е станал „токсичен“. Мелони го знае добре. Днес той вместо да ти помогне да спечелиш изборите, ти усложнява живота ужасно много. Той атакува с критики Европа и папата… За управляващите това го превръща в негатив, от който по някакъв начин трябва да се дистанцират“, казва Вила в интервю за „Фанпейдж“. „Тръмп е непредсказуем. Използва те и след това те захвърля. Мелони разбра, че не може да му се доверява“, отбелязва експертът.
Той припомня и че заради енергийната криза в Ормузкия проток, предизвикана от войната в Иран, подета от САЩ и Израел, цените на бензина са проблем за Тръмп в САЩ, но и за Мелони в Италия, която харчи значителни средства за намаляване на акцизите в условия на икономически затруднения. В допълнение икономиката на Италия вероятно ще забави растежа си заради войната, припомня Вила. Той също така подчертава, че правителството на Мелони говори за мир и иска да остане извън военния конфликт в Близкия изток, докато същевременно подкрепя Украйна. А Тръмп прави точно обратното – намалява средствата за Киев и отваря фронт с Иран, което нанася удар на Италия чрез високите цени на бензина точно когато започва периодът на ваканциите. „Докато не се излезе от този хаос, за Мелони е по-добре да държи Тръмп на разстояние“, казва експертът.
Що се касае до военните бази в Италия, в които има около 12 000 американски военнослужещи, Вила припомня, че това е много чувствителна тема. „Италия иска да бъде медиатор, а не активна страна в иранския конфликт и това не се харесва на Тръмп. Видяхме как той започна да загатва за възможността да изтегли войските не само от Германия или Испания, но и от Италия.“ Според анализатора това засилва нивото на бдителност от страна на Рим спрямо Тръмп. От друга страна обаче, ако Мелони продължи да се дистанцира рязко от Тръмп, тя ще се превърне почти в уникален случай в Европа сред лидерите на дясноцентристките партии, казва анализаторът.
„Затова не вярвам, че връзката ще бъде напълно прекратена, а по-скоро ще бъде „замразена“. За Мелони не е изгодно пълно разтапяне на леда в отношенията. По-изгодно е да използва Рубио като посредник. Рубио ѝ позволява да прави неясни изявления – много „атлантистки“, но малко „тръмпистки“, като подчертава, че САЩ са ключови независимо кой седи в Белия дом. Оттук до 2028 г., когато изтича мандатът на Тръмп, италианското правителство ще трябва да е готово за постоянни възходи и падения: един ден Тръмп обижда Мелони, а на следващия може да каже, че „Джорджа е фантастична“, обобщава Вила.
Илюстрация на това беше, че в ново интервю за „Кориере дела сера“ Тръмп отново разкритикува Италия, че не е била до САЩ, когато те са имали нужда от нея. Това изказване дойде след визитата на Рубио в Рим. От началото на годината Тръмп даде три интервюта за „Кориере дела сера“. В първото той похвали Мелони, че винаги помагала на САЩ, когато Мелони изпрати фрегата да пази Кипър от евентуални ирански атаки. Другите две интервюта бяха критични към нея и Италия.
Същевременно в интернет се появиха фалшиви видеа, генерирани с изкуствен интелект, в които Мелони изразява антитръмпистки позиции, отбелязват „Скай Ти Джи 24“ и „Медия 2000“. Това очевидно цели да увеличи напрежението между САЩ и Италия, коментира изданието. От януари 2026 г. досега компанията „Нюз гард“, която идентифицира фалшиво медийно съдържание, е открила четири фалшиви изявления на Мелони относно Тръмп, които са събрали общо 18 милиона визуализации в Екс и 1,6 милиона визуализации в Тик Ток към 28 април 2026 г. Най-новият от тези фалшификати датира от 16 април 2026 г., когато потребител с име @maurizi20 в Тик Ток е споделил видео, генерирано с изкуствен интелект, в което Мелони уж критикува остро начина, по който Тръмп действа във войната в Иран. Във видеото Мелони уж казва: „Президент Тръмп, в даден момент трябва ясно да ви се каже: така не се ръководи светът“. Към видеото има и текст, в който се твърди, че това нейно изявление дори е било цензурирано от телевизията.