Южноамерикански лидери призоваха богатите държави за по-активно участие в опазването на Амазония

Лидери от южноамериканските страни, на чиято територия се простира Амазония, призоваха развитите държави да предприемат по-сериозни усилия за спирането на масовото унищожаване на най-голямата дъждовна гора в света, предаде Асошиейтед прес. 
Организацията на договора за сътрудничество в Амазония се срещна в бразилския град Белем, за да обсъди борбата с климатичните промени и начините за  предотвратяване на обезлесяването на региона. Участниците във форума посочиха, че тази отговорност не може да остане на плещите на няколко страни, при положение, че има много виновници за кризата. 
Някои учени прогнозират, че в момента, в който унищожените площи от Амазония достигнат 20-25%, валежите драматично ще намалеят. В резултат на това половината от тропическите гори ще се превърнат в тропическа савана и ще последват огромни загуби за биоразнообразието.
 "Гората ни обединява. Време е да насочим погледите си към сърцето на нашия континент и веднъж завинаги да се консолидираме", каза бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва. "Ние бяхме исторически изтласкани на второстепенната позиция на доставчици на суровини в рамките на една международна система, която бе изградена без наше участие. Справедливият екологичен преход ще ни даде възможност да променим това", допълни Лула.  
Двудневната среща на върха, която приключи днес, дава нов тласък на стратегията на бразилския президент да мобилизира международната общност за опазване на Амазония. През първите месеци от мандата на Лула обезлесяването спадна с 42%, отбелязва АП. Това му даде кураж да потърси международна финансова подкрепа за опазването на горите. 
Площта на Амазония е два пъти по-голяма от тази на Индия, като две трети от нея попадат в Бразилия, а останалите ѝ части се простират в още седем държави.
В миналото правителствата са гледали на Амазония като на регион, който трябва да бъде колонизиран и експлоатиран, без да се съобразяват с устойчивото развитие или с правата на коренното население.
Боливийският президент Луис Арсе заяви пред участниците във форума в Белем, че Амазония е станала жертва на капитализма, който е довел до неудържимо разрастване на селското стопанство и до безконтролна експлоатация на природните ресурси. Той отбеляза, че в исторически план индустриализираните държави са отговорни за повечето емисии на парникови газове.
"Фактът, че Амазония е толкова важна територия, не означава, че всички отговорности, последици и ефекти на климатичната криза трябва да се стоварят върху нас, върху нашите градове и икономики", подчерта боливийският президент.
Държавният глава на Колумбия Густаво Петро каза, че богатите държави трябва да заменят външния дълг на страните, в които попада Амазония, срещу действия по опазването на климата. Според него това ще създаде достатъчно инвестиции за захранването на регионалната икономика. 
Освен това Петро предложи да се създаде военен съюз, подобен на НАТО, като посочи, че една такава организация може да се ангажира не само със защитата на Амазония, но и да реши друг основен регионален проблем - организираната престъпност.
Основната тема, която раздели лидерите, беше петролът.
Колумбийският президент призова за прекратяване на проучванията за нефт в Амазония.
Бразилската държавна компания "Петробрас" се опитва да прави сондажи в близост до устието на река Амазонка, отбелязва АП. 
Лула се въздържа да заеме окончателна позиция по този въпрос. 
Въпреки съществуващите разногласия между държавите се наблюдават окуражаващи признаци на засилено регионално сътрудничество на фона на нарастващото световно признание на значението на Амазония за спиране на изменението на климата.   
На срещата на върха присъстваха и премиерът на Гвиана Марк Филипс, вицепрезидентът на Венецуела Делси Родригес и министрите на външните работи на Суринам и Еквадор – Алберт Радмин и Хуан Карлос Олгин Малдонадо.