Избирателните секции отвориха врати днес в САЩ за междинните избори за Конгрес, които се разглеждат като своеобразен референдум за политиката на президента Доналд Тръмп, съобщиха световните агенции.
Първите избирателни секции отвориха врати в източните щати, сред които Ню Йорк, Ню Хемпшър и Върмонт. Гласуването постепенно започна и в останалите части на страната, като последни ще отворят секциите в Аляска и Хавай.
Към вчера близо 58,7 милиона американци са упражнили правото си на глас предсрочно, включително по пощата, сочат данни на лабораторията за изборни изследвания към Университета на Флорида. Сред тях е и самият Тръмп, който гласува на 24 октомври в Уест Палм Бийч, щата Флорида.
Изборите ще определят до голяма степен възможностите на Тръмп да прокарва политиките си през оставащите две години от президентския си мандат. Американците избират всички 435 членове на Камарата на представителите и 35 от общо 100 сенатори, като в два от случаите става дума за частични избори.
Основният въпрос е дали републиканците ще запазят контрола си върху Конгреса, или демократите ще успеят да спечелят мнозинство в една или и в двете камари.
По време на предизборната кампания Тръмп се опита да мобилизира избирателите в подкрепа на кандидатите от Републиканската партия, призовавайки ги да гласуват така, сякаш самият той участва в изборите. Демократите обаче се надяват, че ниският му рейтинг ще има обратен ефект и ще навреди на Републиканската партия.
Ако спечелят мнозинство в Камарата на представителите или Сената, демократите ще могат да възпрепятстват законодателните инициативи на президента и да започнат разследвания на дейността на неговата администрация. Контролът върху Сената би им позволил също да блокират утвърждаването на номинирани от Тръмп федерални съдии.
Освен за Конгреса, в повечето щати се произвеждат и избори за губернатори, включително в Калифорния, Аризона и Мичиган.
В навечерието на вота Тръмп призна, че партията на действащия президент традиционно се представя по-слабо на междинните избори, независимо дали става дума за републиканци или демократи. Въпреки това той заяви, че партията му е положила сериозни усилия за победа.
Исторически погледнато, партията на действащия президент почти винаги губи места в Конгреса на междинните избори. На фона на ниското обществено одобрение за политиката на Тръмп подобен резултат не би бил изненадващ.
В Камарата на представителите републиканците разполагат с крехко мнозинство от 218 места срещу 214 за демократите. Две места остават незаети, а един конгресмен е независим, но продължава да подкрепя републиканците. За да си върнат контрола върху камарата, демократите трябва да спечелят поне 218 места, или с три повече, отколкото получиха на изборите през 2024 г. Според анализаторския център "Кук Политикъл Рипорт" (Cook Political Report) надпреварата в 18 избирателни района е изключително оспорвана.
Борбата за Сената е по-трудна за демократите. В момента републиканците разполагат с 53 места срещу 45 за демократите, като двама независими сенатори подкрепят Демократическата партия. От 35-те места, за които се гласува, шест са определени като особено оспорвани от "Кук Политикъл Рипорт". За да получат мнозинство, демократите трябва да запазят всичките си досегашни места и да спечелят още четири от републиканците.
Шансовете им обаче се подобриха на фона на растящото недоволство от високите цени на горивата и разходите за живот. Това се случва въпреки обещанието на Тръмп по време на президентската кампания през 2024 г. бързо да овладее инфлацията. Някои водещи анализатори вече дават леко предимство на демократите и в надпреварата за Сената, отбелязва ДПА.
Сред най-важните сенаторски надпревари са тези в Тексас, Мичиган и Мейн.
В Тексас демократът Джеймс Таларико се изправя срещу републиканеца Кен Пакстън. Сред поддръжниците на Пакстън е милиардерът Илон Мъск. Победа на Таларико би означавала, че за първи път от 1988 г. демократ печели сенаторско място от Тексас.
В Мичиган демократът Абдул ел Сайед се съревновава с републиканеца Майк Роджърс. Ако спечели, Сайед ще стане първият мюсюлманин, избран в Сената на САЩ.
В Мейн дългогодишната републиканска сенаторка Сюзън Колинс се опитва да запази мястото си срещу демократа Трой Джаксън, бивш дървосекач и щатски законодател, който разчита на подкрепата на избирателите от работническата класа.
Ако след изборите двата партийни лагера разполагат с по 50 места в Сената, решаващият глас при равенство ще принадлежи на вицепрезидента Джей Ди Ванс.
Резултатите от изборите могат да имат сериозни последици и за външната политика на САЩ. Ако демократите спечелят контрола върху двете камари, европейските съюзници на Вашингтон биха получили повече възможности да осигурят подкрепа за Украйна във войната с Русия и да укрепят сътрудничеството в НАТО. Именно в тези две области политиката на Тръмп доведе до сериозни разногласия между Вашингтон и европейските му съюзници.
Конгрес, контролиран от демократите, би могъл също да се опита да ограничи правомощията на президента в търговската политика, включително възможността му да налага нови мита.
Евентуално поражение на републиканците обаче повдига въпроса как ще реагира Тръмп. Президентът, който се опита да оспори загубата си от Джо Байдън на изборите през 2020 г., многократно е поставял под съмнение честността на изборния процес и е отправял необосновани обвинения за масови изборни измами.
Политически наблюдатели допускат, че неговата администрация или съюзници от Републиканската партия могат да оспорят резултатите по съдебен път или да се опитат да забавят официалното им утвърждаване.
Неотдавна Тръмп заяви, че ще признае резултатите от междинните избори, ако те са "честни".