Словенският президент Наташа Пирц Мусар коментира, че предизборната кампания за европейските избори не е била достатъчно ангажирана с истинските европейски теми.
„Въпреки това хората все още смятат, че Европа е мястото, към което принадлежим“, посочи тя, цитирана от словенската редакция на регионалната телевизия Ен 1.
Според нея 80 процента от цялото законодателство, прието в Европейския парламент, трябва да бъде отразено в словенското законодателство или пряко приложено, поради което тези избори са толкова важни.
„И да не забравяме, че Европейският парламент е единствената пряко избрана институция в Европейския съюз“, добави Пирц Мусар.
Премиерът и лидер на „Движение Свобода“ Роберт Голоб подчерта, че най-голямата победа ще бъде високата избирателна активност.
„Това е най-важното – всичко останало е волята на избирателите и ние ще я уважим“, посочи той и допълни, че днес са важни и морално-етичните въпроси, засегнати на трите референдума.
Председателката на парламента Уршка Клакочар Жупанчич отбеляза, че днес словенските граждани решават своето бъдеще.
„Когато взимаме решение в каква Европа да живеем, аз бих искала да е Европа, в която се чувстваме сигурни и свободни. Европа, в която няма да се чувстваме сами, а ще получаваме помощ и ще си помагаме. Европа, в която няма да разделяме хората по лични характеристики, на които те не могат да повлияят, Европа на интеграцията, а не на разделението и на омразата. Достатъчно имаме от това в историята си“, подчерта тя.
Лидерът на най-голямата опозиционна сила - Словенската демократична партия, Янез Янша посочи, че в предизборната кампания не се е говорило достатъчно за това каква Европа искаме, заради „насилствените референдуми“.
„Тази година гласуваме на европейски избори, които не са само европейски избори, а и гласуване за референдуми. Това се превръща в законна практика и можем да свикнем с нея“, отбеляза Янша. „Не ни харесва, но вече е факт, което, разбира се, означава, че в резултат на това вероятно ще има по-висока избирателна активност в бъдеще, което е положителна съпътстваща щета“.
По думите му в някои други страни членки на ЕС кампанията е била по-сериозна, особено в по-големите страни, в които се е говорило накъде трябва да върви Европа.
Днес словенците избираха своите евродепутати между 11 партии и 99 кандидати. В страната бе организирано и предварително гласуване от 4 до 6 юни за гражданите, които няма да имат възможност да гласуват в неделя. За трите дни от предварителното гласуване избирателната активност от 3,7 процента бе двойно по-висока в сравнение с тази от последните евроизбори през 2019 г., когато беше 1,84 на сто.