Германия ще произведе предсрочни парламентарни избори на 23 февруари след разпадането на управляващата тройна коалиция на канцлера Олаф Шолц.
Следва кратък обзор на основните съревноваващи се партии, подкрепата, която те получават в социологическите проучвания, и някои ключови политически въпроси.
ПАРТИИ
В Германия има две големи центристки политически сили: Германската социалдемократическа партия (ГСДП) на Шолц и опозиционния консервативен алианс на Християндемократическия съюз (ХДС) и баварската му сестринска партия Християнсоциален съюз (ХСС).
И двете центристки формации загубиха подкрепа през последните години, докато по-малки партии като "Зелените" и крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ) набраха сила.
ГСДП, ХДС/ХСС, "Зелените" и АзГ са издигнали свои кандидати за канцлер.
В предизборната надпревара участва и пропазарно ориентираната Свободна демократическа партия (СвДП), както и крайнолявата партия "Левите" и "Алиансът на Сара Вагенкнехт" (АСВ), който също попада в левия политически спектър. Резултатите от социологическите проучвания обаче сочат, че тези три формации са изправени пред риска да не успеят да преминат 5-процентния праг за влизане в парламента.
АНКЕТИ
Консерваторите водят в проучванията на общественото мнение в от повече от две години насам и според последното проучване на агенция ИНСА, което бе публикувано на 1 февруари, подкрепата за тях възлиза на 30%. На второ място се нарежда АзГ с 22%.
ГСДП на Шолц, която получава 17%, падна на трето място за първи път, откакто спечели изборите през 2021 г. След това се класират "Зелените" с 12% и АСВ с 6%. Подкрепата за СвДП и за "Левите" възлиза на по около 4%.
Анализатори обаче казват, че тези резултати бързо могат да се променят, понеже гласоподавателите вече са по-малко лоялни на политическите партии, отколкото бяха в миналото. ХДС/ХСС първоначално бяха фаворит по време на предизборната кампания през 2021 г., но в рамките на няколко месеца те изостанаха и завършиха на второ място.
Лидерът на консерваторите Фридрих Мерц е смятан за човек, склонен към гафове, който бързо може да се разгневи.
КЛЮЧОВИ ВЪПРОСИ
Украйна
Всички партии от основното течение в Германия подкрепят предоставянето на помощ на Украйна за защитата ѝ срещу пълномащабната руска инвазия. АзГ и АСВ обаче искат да се прекратят оръжейните доставки за Киев и Германия да възстанови добрите си отношения с Москва.
Въпреки това Шолц и ГСДП напоследък спазват по-предпазлив тон и подчертават нуждата от дипломация. За разлика от тях обаче консерваторите, "Зелените" и СвДП подкрепят идеята Германия да изпрати на Киев ракети с голям обсег "Таурус".
Съживяване на икономиката
Шолц предложи да се стимулират частните инвестиции и да се модернизира инфраструктурата чрез извънбюджетен фонд в размер на 100 млрд. евро. Неговата ГСДП също така предлага пряко възстановяване на данъчни плащания в размер на 10% от направените от предприятията инвестиции за оборудване.
Подобно на Шолц, "Зелените", оглавявани от Роберт Хабек, призоваха за конституционна реформа по отношение на ограниченията за поемане на държавен дълг, която да позволи по-високи публични разходи.
Фридрих Мерц също даде сигнал, че е отворен към умерена реформа на дълговата спирачка. Неговата партия обаче обещава в предизборната си програма да запази ограниченията.
АзГ и СвДП са пламенни защитници на запазването на ограниченията за държавния дълг.
В предизборната си програма ХДС/ХСС предлагат значителни финансови облекчения за компаниите и гражданите, включително намаляване на данъка върху доходите и корпоративния данък, както и по-ниски такси за електроенергия. Те не посочват как ще бъдат финансирани тези мерки.
АзГ иска Германия да се откаже от еврото, да въведе отново германската марка и евентуално да напусне ЕС.
Миграция
Серията от кръвопролитни нападения, за които бяха задържани заподозрени лица от мигрантски произход, засилиха общественото безпокойство за сигурността и миграцията. Това подтикна някои партии да поискат въвеждането на по-строги мерки по отношение на миграцията. След последната атака на 22 януари Мерц изготви план за ограничаване на нелегалната миграция, който бе подкрепен от АзГ. По този начин консерваторите нарушиха табуто да не се сътрудничи с крайната десница. Впоследствие обаче Мерц не можа да си осигури мнозинство при гласуването на законопроекта и някои депутати от собствената му партия отказаха да подкрепят текстовете.
През последните години консервативният ХДС като цяло зае по-строга позиция по отношение на имиграцията. Партията на Мерц призова хора, търсещи убежище, да бъдат връщани още на границата, да се въведат ограничения за събирането на мигранти със семействата им, както и да се предприемат мерки за натурализиране на бежанците.
Антиислямската и антиимигрантска АзГ призова за затваряне на границата и отнемане на правото на хората, търсещи убежище, да се събират със семействата си. Някои високопоставени членове на АзГ стигнаха и по-далеч в изказванията си и освен това обсъждаха с други крайнодесни активисти въпроса за депортирането на милиони хора от чуждестранен произход, сред които и германски граждани.
С течение на времето ГСПД стана по-твърда в позицията си и въведе по-строг контрол по границите и ускори депортациите, въпреки че иска да привлече в Германия повече квалифицирани кадри от чужбина.
За разлика социалдемократите, "Зелените" се придържат към по-отворена политика в областта на миграцията. Те искат държавата да подкрепя инициативи за спасяване по море, процедурите на събиране на семейства да бъдат опростени и да се засили интеграцията.
Енергетика
Високите цени на енергията остават огромно предизвикателство за домакинствата и предприятията в Германия са важен въпрос в предизборната кампания.
ХДС, ГСДП, "Зелените" са съгласни да се увеличи производството на възобновяема енергия, за да се намалят цените, но трите партии имат различия относно финансовия подход.
ХДС предлага по-високите приходи от сертификати за въглероден диоксид да се използват за намаляване на мрежовите такси.
ГСДП и "Зелените" подкрепят отпускането на държавни субсидии, финансирани чрез дълг.
ХДС и АзГ също така предлагат да се обмисли връщането към ядрената енергия. Тази идея е отхвърлена от ГСДП и "Зелените".
АзГ категорично се противопоставя на субсидиите за възобновяема енергия и се застъпва за неограничена експлоатация на въглищни електроцентрали и за отмяна на ценообразуването на въглероден диоксид с цел намаляване на потребителските разходи и повишаване на енергийната сигурност.
Отношения с Доналд Тръмп
Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече сигнализира за възможността да се увеличат митата и да се намали военната подкрепа за Европа и въпросът как да се подходи към новото американско правителство е особено чувствителен за Германия. САЩ продължават да бъдат основен пазар за германски стоки, както и главен съюзник на Берлин в областта на сигурността.
ГСДП на Шолц остро се противопостави на коментарите на Тръмп относно Гренландия и Канада. Фаворитът на изборите – консерваторът Мерц, обаче предупреди да не го поучават и наблегна на сферите на възможно сътрудничество като например потенциално търговско споразумение между ЕС и САЩ или разработване на обща стратегия по отношение на Китай.
"Зелените" на Хабек предупредиха, че ЕС не трябва да губи единството си и че трябва да се стреми към преговори с правителството на Тръмп, защото търговската война в крайна сметка ще навреди на всички.
Всички германски партии от основното течение изразиха скептицизъм към искането на Тръмп европейските страни да увеличат разходите си за отбрана до 5% от своя БВП, като се има предвид, че Германия вече ще се бори да поддържа нивото от 2% след изчерпването на специалния ѝ фонд за военни цели. Хабек обаче вече предложи увеличение до 3,5 %.
Партията, която в най-силно приветства правителството на Тръмп, е АзГ. Тя многократно бе подкрепена от съюзника на Тръмп - Илон Мъск, който дори разговаря на живо в социалната мрежа "Екс" кандидатката за канцлер на партията Алис Вайдел. (БТА)
(Превод от английски език: Николай Велев)