Френският стартъп, разработващ изкуствен интелект (ИИ) „Мистрал“ (Mistral) заяви в сряда, че ще инвестира 1,2 милиарда евро в цифрова инфраструктура в Швеция, включително центрове за данни с ИИ, предаде Си Ен Би Си (CNBC).
Съобщението идва в момент, когато Европа се бори да изгради инфраструктурата, необходима за захранване на бързо развиващите се инструменти за ИИ, тъй като се стреми да изгради технологичен суверенитет на фона на нарастващото геополитическо напрежение.
Средствата ще улеснят развитието на центрове за данни с ИИ, усъвършенстван изчислителен капацитет и локализирани възможности за ИИ, казват от „Мистрал“.
Основана през 2023 г., „Мистрал“ се утвърди като една от водещите европейски компании за изкуствен интелект и набра 1,7 милиарда евро финансиране през септември миналата година, достигайки пазарна оценка от 11,7 милиарда евро. Основният инвеститор - нидерландският производител на чипове Ей Ес Ем Ел (ASML) допринесе с 1,3 милиарда евро.
Компанията също така включва като инвеститори големите технологични гиганти „Енвидиа“ (Nvidia) и „Майкрософт“ (Microsoft).
„Тази инвестиция е конкретна стъпка към изграждането на независими възможности в Европа, посветени на изкуствения интелект“, каза в изявление Артюр Менш, главен изпълнителен директор на „Мистрал“. „Това полага основите за европейска облачна технология с ИИ, която може да обслужва индустрии, публични институции и изследователи в голям мащаб“, посочи той. „Ние засилваме стратегическата автономност и конкурентоспособност на Европа“, заяви Менш.
Първоначално фокусирана върху изграждането на големи езикови модели (LLM), компанията разшири предлагането си до инфраструктурата, необходима за захранване на изкуствения интелект.
Северните страни се считат за основни места за изграждане на изчислителни съоръжения в Европа, като същите могат да се похвалят с едни от най-ниските разходи за енергия.
Като част от инвестицията, „Мистрал“ ще си партнира с шведската компания „Еко Дейта Сентър“ (EcoDataCenter) за внедряване на мащабни изчисления с ИИ, което ще бъде първата инвестиция на френския стартъп в инфраструктура с изкуствен интелект извън родния му пазар.
Локацията в град Борленге е проектирана да поеме високите изисквания на работните натоварвания, свързани с изкуствен интелект. Центърът ще разполага с най-новите графични процесори „Вера Ръбин“ (Vera Rubin) на „Енвидиа“, които ще въведат усъвършенствани изчислителни възможности на шведския пазар.
„Изкуственият интелект е критична инфраструктура за конкурентоспособността, сигурността и икономическия растеж на Европа”, заяви главният изпълнителен директор на „Еко Дейта Сентър“ Петер Микелсон, цитиран от специализираното издание „Инвестмънт Монитор“ (Investment Monitor). „Заедно с „Мистрал“ изграждаме високопроизводителна инфраструктура с ИИ на шведска земя – с устойчивост, гъвкавост и европейска стратегическа автономност в основата си. Тази инвестиция засилва позицията на Швеция като водещ център за изкуствен интелект и цифрова инфраструктура в Европа“, посочи Микелсон.
Тази инициатива е част и от по-широки усилия за засилване на автономността на Европа в областта на технологиите и укрепване на позицията ѝ в цифровата икономика.
Съоръжението е планирано да отвори врати през 2027 г. и ще подкрепя разработването и експлоатацията на моделите с ИИ на компанията от следващо поколение. Въпреки че „Мистрал“ е най-добре финансираният разработчик на LLM в Европа, той изостава от американските си конкуренти, които имат огромни кръгове на частно финансиране.
За сравнение, „Опън Ей Ай“ (OpenAI) се стреми да приключи следващия кръг на финансиране със 100 милиарда долара, съобщиха източници пред Си Ен Би Си, а „Антропик“ (Anthropic) подписа договор за финансиране от 10 милиарда долара през миналия месец.
С ускоряването на надпреварата за доминация в областта на изкуствения интелект, „Мистрал“, който „Бизнес Инсайдър“ (Business Insider) определи като най-известният европейски стартъп в областта на ИИ, залага на това, че географията, а не само технологиите, може да бъде конкурентно предимство на вътрешния пазар.
Според Артюр Менш предимството на компанията в Европа пред конкуренти от Силициевата долина като „Опън Ей Ай“, „Гугъл“ и „Антропик“ не е в това да има драстично „по-умни“ модели.
Вместо това много европейски правителства и компании търсят системи с ИИ, които могат да контролират, персонализират и работят независимо, вместо да разчитат на малък брой външни доставчици.
„Европейските правителства се обръщат към нас, защото искат да изградят технологията и искат да служат на своите граждани“, заяви Менш.
Той изтъкна, че моделите на граничен ИИ (най-авангардните модели, които притежават възможности, надвишаващи настоящите, общодостъпни системи) бързо се доближават по производителност с тези на най-големите компании, тъй като изследванията се разрастват и техниките за обучение стават широко достъпни.
В резултат на това истинското бойно поле се измества към внедряването, контрола и доверието – промяна, която играе пряка роля в позицията на „Мистрал“ в Европа.
Менш смята, че правителствата, банките и силно регулираните индустрии искат системи с ИИ, които могат да персонализират, внедрят локално и да работят независимо, без страх, че един-единствен доставчик може да промени правилата или да блокира достъпа.
Подходът вече се е отплатил. Френските военни наскоро избраха „Мистрал“ за технология с ИИ, която поддържа чувствителни системи ползващи контролирана от Франция инфраструктура.
Съоснователят на „Мистрал“ отхвърли обвиненията, че компанията се възползва единствено от регулирането или протекционизма на ЕС. Вместо това той определи търсенето като геополитическо и оперативно.
Европейските правителства, посочва той, искат ИИ, който могат сами да управляват и да използват, за да обслужват гражданите, без да зависят от чуждестранни платформи. Същата логика важи и за компаниите, които се нуждаят от по-строг контрол върху данните, съответствието и сигурността.
Приемането на модели с отворен код от „Мистрал“ е от основно значение за тази стратегия. Отвореният код позволява на клиентите да използват ИИ на собствената си инфраструктура и да избегнат обвързване с доставчик, което е в рязък контраст със затворените, централизирани платформи, предпочитани от много американски фирми.
Многополярно бъдеще на ИИ
Привлекателността не се ограничава само до Европа. Менш посочи, че компанията работи и с клиенти от САЩ и Азия, които искат да намалят зависимостта си от малка група американски доставчици и да запазят по-голяма автономия по отношение на това как ИИ се използва в техните организации.
Този подход вече се разпростира отвъд Запада. „Мистрал“ наскоро задълбочи партньорството си с правителството на Мароко за съвместно изграждане на местни адаптирани модели на ИИ и стартиране на съвместна лаборатория за научноизследователска и развойна дейност, насочена към укрепване на технологичната автономност на страната.
В дългосрочен план Менш не вярва, че ИИ ще бъде доминиран от една копания или държава. Вместо това той очаква множество регионални центрове, оформени от местните нужди, индустрии и политически реалности.
В това бъдеще, предположи той, най-голямото предимство на „Мистрал“ може да не са моделите, които изгражда, а къде и как ги изгражда.
„Европа осъзна, че зависимостта ѝ от американските цифрови услуги е прекомерна и днес е на ръба да достигне критичната си точка. Ние имаме предимство, защото предлагаме модели, софтуер и изчисления, които са напълно независими от американските играчи“, заяви Менш, цитиран от „Файненшъл Таймс“ (Financial Times).
„Мистрал“ работи с „Еко Дейта Сентър“ за изграждането на съоръжението, което ще предлага 23 мегавата изчислителна мощност и ще заработи следващата година. Менш посочи, че Швеция е привлекателно място за хостване на енергоемки чипове за ИИ, тъй като енергията, освен евтина, е и нисковъглеродна.
„Всъщност това е доста предвидим бизнес, така че има силен апетит за поемане на инвестиции в инфраструктурата“, каза той, прогнозирайки, че компанията ще генерира приходи от над 2 милиарда евро през следващите пет години.
Менш каза, че компанията няма да се налага да пуска бизнеса си на борсата тази година, дори когато американските конкуренти „Опън Ей Ай“ и „Антропик“ се надпреварват да стартират своите първични публични предлагания. „Това определено е нещо, което имаме предвид за следващите няколко години“, каза той, за да „гарантираме независимостта си в бъдеще“.
Бързият растеж на „Мистрал“ представлява забележим обрат спрямо началото на миналата година, когато мнозина в технологичната индустрия отписаха стартъпа в надпреварата за ИИ, доминирана от американски и китайски компании. Но през последните месеци в европейските столици се засилиха опасенията, че външната политика на президента на САЩ Доналд Тръмп може да наложи технологично разделение.
Днес ЕС разчита на чуждестранни доставчици, повечето от които американски, за повече от 80% от своите цифрови услуги и инфраструктура. „Мистрал“ отдавна твърди, че има глобални амбиции, а не само европейски. Но позицията ѝ на единствен местен разработчик в Европа на гранични големи езикови модели и ранната подкрепа от френския президент Еманюел Макрон я поставиха в добра позиция да се възползва от регионалното търсене на доставчици на суверенен изкуствен интелект (способността на дадена нация, регион или организация да развива и контролира собствена инфраструктура, данни и модели на ИИ, за да осигури спазване на местните закони, сигурност и стратегическа независимост).
Компанията разшири усилията си за изграждане и управление на собствени центрове за данни с изкуствен интелект, вместо да разчита на големи американски компании като „Амазон“, „Майкрософт“ и „Гугъл, за да пусне продуктите си на пазара. Осигуряването на суверенна инфраструктура за ИИ е от първостепенна важност, смята Менш.
„Европа има за задача да изгражда центрове за данни, в противен случай ще бъде изключена“, заяви той.
„Важно е да се осъзнае, че не е толкова полезно [за националните държави] да разполагат само с изчислителни мощности, ако се създават центрове за данни само за американски хиперскалиращи компании“, допълни изпълнителният директор на „Мистрал“.
Клиентите на компанията включват „Тотал Енерджис“ (TotalEnergies), Ейч Ес Би Си (HSBC) и няколко европейски правителства, включително тези на Франция, Германия, Люксембург, Гърция и Естония. Около 60% от приходите идват от Европа, а останалите - от САЩ и Азия. Дори след като „Чат Джи Пи Ти“ (ChatGPT) на „Опън Ей Ай“ и „Клод“ (Claude) на „Антропик“ бързо се превърнаха в едни от най-бързо развиващите се продукти в историята на Силициевата долина, Менш обясни, че много корпоративни клиенти са били леко разочаровани от готовите чатботове, които не успяват да донесат възвръщаемост на инвестициите.
„Мистрал“ пусна и нови, по-малки гранични модели, които работят на множество езици, което му позволява да се изправи срещу конкурентите си от САЩ, информира „Евронюз“ (Euronews).
Компанията пусна „Мистрал Лардж 3“ (Mistral Large 3), за който стартъпът твърди, че поддържа същото ниво на производителност, но на голям брой езици, особено европейските.
„Повечето лаборатории за ИИ се фокусират върху един език, но „Мистрал Лардж 3“ беше обучен на голямо разнообразие от езици, което прави усъвършенствания ИИ полезен за милиарди души, говорещи на различни езици“, заяви компанията в прессъобщение. Той вече е мултимодален, което означава, че може да чете документи, различни от текст, като аудио, изображения и видео. Тази функция го поставя в същата категория като „Джеминай 3“ (Gemini 3) на „Гугъл“.
„Мистрал Лардж 3“ е проектиран за роботика, автономни дронове и малки приложения на устройства без достъп до мрежа, както и за ИИ агенти на най-големите корпоративни работни процеси в света.
Следващата вълна от ИИ няма да се определя само от мащаба, а от повсеместността - от модели, достатъчно малки, за да работят на дрон, в кола, в роботи, на телефон или лаптоп, заявяват от френския стартъп.
Предимството на тези малки модели е, че те изискват по-малко изчислителна мощност, ресурси и по-евтини чипове от големите езикови модели. Това също така означава, че те могат да бъдат по-бързи и да работят по-добре в определени среди.
„Мистрал“ заяви, че това включва роботиката, където технологиите на компанията работят без уай-фай, предоставяйки на операторите незабавна диагностика на място, използвайки данни от сензори в реално време. Технологията им може да помогне и при извънредни ситуации, така че дроновете да могат да оцелеят без интернет връзка в мъртви зони.