Как биха се отразили предсрочните парламентарни избори на българите, които работят или учат в Нидерландия?

Дали ще има дясно или лявоцентристко правителство в Нидерландия след предсрочните парламентарни избори на 29 октомври за българите като трудови мигранти няма голямо значение. Мнението е на Елица Йорданова, която от 25 години живее и работи в Нидерландия. Тя е основателка на Първо българско училище "АБВ" в Амстердам, а в момента работи като преводач и съветник за българските трудови мигранти в две нидерландски общини - Амстердам и Заанстад.
Причината според нея е само една: "В предизборните програмите на всички партии, в частта, която засяга трудовата миграция, са разписани ограничения относно броя на трудовите мигранти, които ще се допускат, засилени мерки за предотвратяване на експлоатацията и злоупотребата с положението им, както и облекчения и стимулиране и привличане на повече високо квалифицирани кадри", каза Елица Йорданова пред БТА.
По думите ѝ няма партия, която да не е на мнение, че ограничението е необходимо, разликите са основно в начините, които всяка партия предлага за постигането му. Причината, поради която се налагат подобни мерки е, че държавата не разполага с капацитета и с ресурса да отговори на нуждите и проблемите, с които се сблъскват мигрантите. На първо място, това е липсата на достатъчно възможности за настаняване, тъй като Нидерландия от години се бори с огромния недостиг на жилища, както и зачестилите сигнали за експлоатацията на голяма част от мигрантите от Източна Европа.
През 2014 година Нидерландия отвори свободно пазара на труда за граждани на България и Румъния и от този момент те вече нямаха нужда от разрешително за работа, за да бъдат наети на определена позиция, напомня Елица Йорданова. “За съжаление, поради това, че не говорят езика, не знаят правата си и не са запознати как работи системата, много от тях стават жертва на експлоатация - получават по-ниско заплащане, неотговарящо на колективния трудов договор в съответния бранш, биват принудени да работят с договори, които ги ощетяват - както за частни работодатели, така и за бюра по труда, често биват уволнявани неправомерно или договорите им се прекратяват без причина“, казва тя.
В нидерландския парламент доста време се обсъждаха и бяха приети мерки, в борбата с некоректните бюра по труда, но прилагането на тези мерки се отлага вече няколко пъти, обяснява Елица Йорданова.
60 494 българи – от общо 745 000 граждани от страни на ЕС - живеят в Нидерландия по данни на Централното бюро за статистика от 1 януари 2024 година, но реалният брой на пребиваващите в страната е поне  три пъти по-голям.  Нидерландия от години е сред най-търсените държави за висше образование сред българските кандидат-студенти, включително и тази година.
Недостигът на жилища засяга не само работещите, но и българските студенти в Нидерландия. Университетите, където учат българите, помагат през първата година, но и техните студентски квартири са малко за наплива от студенти, който има, обяснява Иван Узунов, председател на „Български хъб Айндховен“ за района на Айндховен. По данни на организацията му във Фонтис и Техническия университет Айндховен учат поне 1000 български студенти от общо 2500 българи, които живеят там. И в района на Айндховен и в други университетски градове в Нидерландия става все по-трудно, а понякога направо невъзможно студентите да си намерят квартира. Това е част от жилищната криза в Нидерландия, която е тема в предизборните програми на всички партии.
"По принцип има недостиг на жилища в Нидерландия. Още когато дойдох преди 20 години тук за пръв път, се говореше, че трябват 20 хиляди жилища на година за нидерландци. Този проблем си остава проблем, колкото повече експати идват", каза Иван Узунов за БТА. Така е и в района на Айндховен, известен като Мозъчния порт (Brainport Eindhoven) с голяма концентрация на високотехнологични компании и организации. Много българи, които работят тук, са високообразовани и заети в хай-тек предприятията. Районът е привлекателен за български студенти заради иновативните специалности. Впечатленията на Иван Узунов са, че особено след 2015 година и Брекзит броят на чуждестранните студенти в Нидерландия нараства експоненциално.
Още преди предизборната кампания в Нидерландия се чуваха гласове за орязването на финансирането на университетите, съкращаване на преподаватели и персонал, намаляване на програмите на английски език, което би засегнало и българските студенти.
"Мерките, които предприема Нидерландия за ограничаване на приема на чуждестранни студенти, се налагат също поради невъзможността да им бъде осигурено адекватно жилищно настаняване, както и поради опасенията, че някои от тях, ще пожелаят да останат в страната за постоянно", обяснява и Елица Йорданова.
Нидерландия отдавна е привлекателна дестинация за чуждестранни студенти, заради големия брой програми на английски език, които предлага, както и заради сравнително ниските такси за обучение в сравнение с други държави в Европа, но жилищното настаняване става все по-голям проблем и за тази група. Елица Йорданова допуска, че много от студентите, включително и от България, могат да се насочат към университети в други страни - не толкова заради намаления брой програми на английски език, а "заради липсата на квартири, високите им цени и невъзможността на университетите да предложат адекватна помощ за настаняване".
Друга тема, на която Иван Узунов обръща внимание, е интеграцията и дискриминацията. "Важно е как политиците говорят за мигрантите, и то за мигрантите от Източна Европа най-вече. Това е важно за българите", обяснява той, като дава и примери за дискриминационни изявления.
При крайнодясно правителство, което е възможно след изборите на 29 октомври, Иван Узунов се опасява, че организация като неговата – "Български хъб Айндховен", която е изцяло с културна насоченост и на доброволни начала – "много по-трудно ще има достъп до субсидии, които са от местните власти, от общината или от културни асоциации в района".