Бившият министър на правосъдието на Полша Збигнев Жобро заяви, че унгарското правителство му е предоставило убежище. Прокуратурата на Полша разпореди през ноември задържането му, след като той беше обвинен в участие в престъпна група и злоупотреби. Бившият министър е свързван със спорните полски съдебни реформи, които предизвикаха противоречия между Брюксел и Варшава в периода 2015–2023 г., и бе признат за виновен по 26 обвинения, за които може да бъде осъден на 26 години затвор.
Жобро беше едно от най-известните лица в консервативния кабинет на ПП „Право и справедливост“ и игра централна роля в спорните съдебни реформи, които според критиците подкопават върховенството на закона и независимостта на съдилищата, отбеляза британският вестник „Гардиън“.
Унгарските власти са предоставили убежище на няколко лица, които биха били обект на политическо преследване в Полша, потвърди унгарският външен министър Петер Сиярто, цитиран от националната информационна агенция МТИ. В отговор на журналистически въпрос министърът отбеляза, че в Полша демокрацията и върховенството на закона са в криза и са застрашени. „Много хора са обект на политическо преследване и разбира се, тук, в Унгария, ако някой поиска убежище поради политическо преследване, ние го разглеждаме внимателно и оценяваме такива молби в съответствие с действащите унгарски и европейски правила“, заяви той. „Наистина сме получили такива молби от Полша и сме одобрили няколко от тях, предоставяйки убежище или статут на бежанец на хора, страдащи от политическо преследване в Полша“, допълни Сиярто, но не пожела да споменава конкретни имена.
Жобро съобщи на профила си в социалната мрежа „Екс“, че е получил заедно със съпругата си убежище в Унгария, като в заявлението си хвърли обвинения срещу настоящото либерално правителство във Варшава начело с премиера Доналд Туск: „Избрах да се боря срещу политическия бандитизъм и беззаконието. Противопоставям се на пълзяща диктатура. Правя това в името на принципите, които винаги съм отстоявал и заради които сега станах мишена на личната вендета на Доналд Туск и неговите сътрудници. Станах обект на преследване и кампания за очерняне, защото като главен прокурор инициирах множество разследвания за тяхната корупция и кражби“. „В тази ситуация реших да приема убежището, предоставено ми от унгарското правителство, поради политическото преследване в Полша. Изказвам искрените си благодарности и признателност към министър-председателя Виктор Орбан. В писмо преди няколко дни президентът на САЩ Доналд Тръмп подчерта, че смелото лидерство на министър-председателя Орбан и непоколебимата защита на принципите са направили Унгария пример за света – страна на вярата, семейството и суверенитета. За съжаление, същото не може да се каже за Полша под управлението на Доналд Туск. Затова реших да остана в чужбина, докато в Полша не бъдат възстановени истински гаранции за върховенството на закона. Вярвам, че вместо да се примирявам с това да бъда заглушаван и подлаган на порой от лъжи – които няма да имам възможност да опровергая – мога да направя повече, като се боря с нарастващото беззаконие в Полша“, допълни той.
55-годишният Жобро твърди, че е жертва на лов на вещици, воден от проевропейското правителство на премиера Доналд Туск, който обеща да изправи пред правосъдието членове на бившата дясна администрация на „Право и справедливост“, обвинени в неправомерни действия, посочи Ройтерс. Агенцията отбелязва, че завършилият право в престижния Ягелонски университет в родния си Краков политик се присъединява към ПиС още при създаването ѝ през 2001 г. и става известен по време на разследване на обвинения в подкупи, свързани с тогавашното лявоцентристко правителство. Неговият прям подход към заседанията на комисията, сформирана през 2003 г. за разследване на обвиненията, му носи прякора Шерифа.
Като министър на правосъдието от 2015 до 2023 г. Жобро е автор на съдебните реформи, които провокираха сериозен конфликт с Брюксел, на свой ред обяснява Би Би Си. Проблемът доведе до замразяване на средствата от ЕС за Полша, както и до решения на Европейския съд, които ги определиха като нарушаващи основни правила и стандарти на ЕС, включително принципа на независимост на съдебната власт. Орбан, който беше изправен пред подобни критики, и ПиС отхвърлиха и игнорираха тези решения, заявявайки, че те нарушават суверенитета на съответните страни и представляват превишаване на правомощията на Брюксел. „Следователно Жобро е за Орбан не просто представител на съюзническа партия, а най-важното – брат по оръжие в защита на националния суверенитет срещу предполагаемото потисничество от страна на ЕС. Орбан иска да се представи като лидер на „патриотичното движение“ в Европа и убежището на Жобро е много полезна за преследването на тази цел“, отбелязва британската агенция.
Администрациите на Туск и Орбан многократно са били в противоречие по редица въпроси, съгласява се полският сателитен канал Те Фау Пе. Партията ФИДЕС на Орбан е политически обвързана с ПиС – в момента основната дясна опозиционна партия в Полша. Телевизионният канал цитира адвоката на Жобро – Бартош Левандовски, който заяви, че Будапеща е предоставила на Жобро убежище, защото действията на полската прокуратура и сили за сигурност „са политически мотивирано потисничество“.
Полският премиер Доналд Туск се присмя на решението на Жобро да търси убежище в Унгария, предаде Полското национално радио. „Жобро, който е мозъкът на системата на политическа корупция, поиска политическо убежище от правителството на Орбан. Логичен избор“, иронизира той в социалните мрежи. Външният министър на Полша Радослав Шикорски на свой ред зададе риторичния въпрос: „Следващата спирка Минск ли ще е, или Москва?“. Министърът и координатор на специалните служби Томаш Шемоняк описа решението на Жобро като „перфектно обобщение на неговата кариера“, определяйки случилото се като „пълното пропадане на правосъден министър – да бяга от правната система на Полша“. Според лоялните на правителството на Туск наблюдатели и политици Унгария не само че защитава конкретен политик, но и създава прецедент за държава, членка на ЕС, да предоставя убежище на лица, загубили политическата си защита в родината си.
Заместник-министърът на националната отбрана Цезари Томчик заяви пред телевизионния канал „Полсат Нюз“ че „това, което прави Збигнев Жобро, е изключително деморализиращо за цялата съдебна система“. „Вместо да поеме отговорност за действията си, бивш министър на правосъдието бяга при Орбан, приятеля на Путин“, заяви Томчик.
Основната унгарска опозиционна партия „Тиса“, цитирана от местния информационен портал „Телекс“, също разкритикува решението на правителството на Орбан: „При наше правителство Унгария няма да бъде убежище за чуждестранни престъпници“.
„Дипломатическата война между унгарското и полското правителство се задълбочава“, излиза със заглавие унгарският информационен сайт „Портфолио“. Медията припомня как в петък полското Външно министерство извика унгарския посланик, след като Будапеща предостави убежище на двама неидентифицирани полски граждани, което допълнително изостри напрежението между двете страни. Унгарската мисия в Брюксел същия ден информира държавите членки на ЕС за решението с писмо, но тогава в документа не се уточняваха самоличността на замесените лица, нито причините за искането на убежище. Случаят е част от предишна поредица от конфликти, започнали през 2024 г., когато Унгария предостави убежище на бившия полски заместник-министър на правосъдието Марчин Романовски, който беше обвинен в злоупотреба с публични средства в родината си.
Ситуацията е деликатна и от правна гледна точка, отбелязва унгарското издание „ЕкономЕкс“. По принцип държавите членки на Европейския съюз взаимно признават своите правосъдни системи, а институцията на убежището по принцип не е предназначена да защитава от текущи процедури членовете на политическия елит на друга държава от ЕС в собствената им страна. Ето защо унгарското решение предизвика такова възмущение в Полша. „И досега унгарската страна не е предоставила подробно обяснение“, отбелязва медията.
Нараства разривът между Варшава и Будапеща, отбелязва унгарското издание „Дейли Нюз Хънгари“. Докато Будапеща представя случая като политическо преследване, Варшава настоява, че Жобро е централна фигура в мащабен корупционен скандал и умишлено избягва отговорност. Орбан и унгарското правителство също са неприемливи за полския президент Карол Навроцки, който отмени среща с Орбан след пътуването му до Москва. Отношенията между Навроцки и настоящото полско правителство обаче са обтегнати, но и двете страни отхвърлят политиката на унгарското правителство спрямо Русия. Отвъд двустранните отношения случаят вероятно ще разпали по-нататъшен дебат в рамките на Европейския съюз относно върховенството на закона, независимостта на съдебната система и използването на политическо убежище от държавите членки за защита на бивши служители, обвинени в сериозни престъпления.
„Орбан добавя поредния злодей към колекцията си от приютени злодеи, а Жобро е по-голям звяр от бившия си заместник Марчин Романовски, който вече официално се е укрил в Будапеща, а също така от сваления северномакедонски премиер Никола Груевски. Той беше един от най-значимите полски политици през последните двадесет години и е основно отговорен за пълния правен хаос, който правителството на Доналд Туск досега не успя да изкорени въпреки всичките си усилия за възстановяване на върховенството на закона“, коментира унгарското опозиционно издание „Модяр Наранч“.
Не всички обаче осъждат решението. „Полякът и унгарецът – двама добри приятели и никой брюкселски агент няма да промени това“, отбелязва на свой ред проправителственото унгарско издание „ИнфоСтарт“, припомняйки известната унгарска поговорка „Полякът и унгарецът – двама добри приятели, заедно воюват и заедно си пият виното“ (Lengyel, magyar – két jó barát, együtt harcol, és issza borát). Медията отбелязва, че ако Жобро не беше напуснал Полша, щеше да бъде отново затворен, съдбата му щеше да бъде предопределена. "Предоставяйки му убежище, Унгария свали уж демократичната маска на Доналд Туск и разкри истинското му лице пред света – политик, който с мълчаливата подкрепа на своите покровители в Брюксел обръща Полша в посока, която преди това се свързваше само с белоруския режим", се отбелязва в статията