Как отказът да бъде допуснат кметът на Манчестър да се кандидатира за депутат от лейбъристите предизвика вътрешен конфликт в партията

Решението на ръководството на британската Лейбъристка партия да блокира завръщането в парламента на настоящия кмет на Манчестър Анди Бърнам се превърна в един от най-ясните сигнали до този момент за нарастването на вътрешнопартийното напрежение около лидера Киър Стармър, пише в. "Гардиън". Въпреки че формално бе обяснено с процедурни и стратегически съображения, според някои анализатори това решение има ясно политическо измерение и цели да предотврати появата на потенциален вътрешнопартиен съперник, способен да оспори лидерската позиция на Стармър в бъдеще.
Бърнам е смятан от мнозина членове на партията за един от малкото лейбъристки политици, които са разпознаваеми от избирателите на национално ниво, притежава управленски опит и може да разчита на подкрепата на политици от всички партийни нива, посочва Би Би Си. Той олицетворява един по-децентрализиран и социалдемократичен модел на управление, който е популярен сред избирателите в Северна Англия – район, който е жизненоважен за изборния успех на Лейбъристката партия.
Според в. "Файненшъл Таймс" решението Бърнам да не бъде допуснат да се кандидатира за депутат от Лейбъристката партия е било взето с активното участие на хора от най-близкото обкръжение на Стармър. Изданието коментира, че това се вписва в по-широката тенденция за централизация на властта в партията – от засилен контрол върху подбора на кандидатите до ограничаване на влиянието на синдикатите и левите фракции.
Официалната позиция на ръководството е, че партията трябва да избегне вътрешнопартийни спорове и да запази фокус върху управлението и предизборната дисциплина, пише в. "Таймс". Според близки до Стармър лейбъристи завръщането в парламента на фигура с амбициите и профила на Бърнам би създало "паралелен център на власт", който би могъл да подкопае единството в критичен за правителството момент.
Този аргумент обаче е подложен на все по-ожесточени критики, посочва "Гардиън". Вестникът цитира лейбъристки депутати и активисти на местно ниво, които смятат, че случаят е симптом на по-сериозен проблем – страх от вътрешнопартиен дебат и чувство на несигурност от страна на ръководството. Според тях партията, която дълго време е критикувала консерваторите за авторитарния им стил на управление, сега рискува да възпроизведе същите модели на управление.
Стармър изглежда е постигнал това, което малцина негови предшественици успяха – почти пълно потискане на организираната опозиция в партията, коментира списание "Ню Стейтсман". Изданието обаче предупреждава, че тази привидна стабилност може да се окаже крехка. "Историята на Лейбъристката партия показва, че когато несъгласието бъде заглушено, то рядко изчезва – по-често то избухва по-късно и с по-голяма сила", посочва то.
От гледна точка на предизборната стратегия случаят с Бърнам също носи рискове, отбелязва "Файненшъл Таймс". Стармър си е изградил образ на технократичен и умерен лидер, способен да привлича центристки настроени избиратели. В същото време обаче той рискува да отчужди традиционните избиратели на партията, особено в северните промишлени региони, където Бърнам е възприеман като автентичен защитник на социалната държава и на регионалните интереси.
Реакциите на синдикатите и на местните партийни структури също са показателни. Според близкия до Лейбъристката партия сайт „ЛейбърЛист“, редица влиятелни профсъюзни лидери и активисти са изразили недоволство от начина, по който е било взето решението и са предупредили, че прекомерната централизация може да отслаби вътрешната легитимност на ръководството на партията.
В по-широк план този случай повдига въпроса дали Лейбъристката партия ще успее да съчетае строгата партийна дисциплина с вътрешнопартийна демокрация, коментира Би Би Си. Британската обществена медия отбелязва, че подобни дилеми са съпътствали почти всички периоди, в които партията е била близо до властта – от управлението на Тони Блеър до по-неотдавнашния период на вътрешни конфликти по време на ръководството на Джереми Корбин.
В крайна сметка, блокирането на завръщането на Анди Бърнам в парламента може да се окаже тактически успех за Киър Стармър в краткосрочен план, но също така разкрива сериозното напрежение в редиците на партията, отбелязва „Гардиън“. Вместо да сложи край на спекулациите относно ръководството на партията, има опасност този ход да ги подхрани, превръщайки Бърнам в символ на репресираната вътрешнопартийна политическа алтернатива. Въпросът, който остава открит, е дали Лейбъристката партия ще успее да запази единството си чрез засилването на партийната дисциплина, или ще ѝ се наложи да прибегне до по-широкообхватен и открит вътрешнопартиен диалог, за да запази дългосрочната си политическа стабилност, заключава изданието.