Как ще изглежда обявената от Еманюел Макрон доброволна военна служба във Франция и какво е положението в други страни в Европа

Президентът на Франция Еманюел Макрон обяви вчера създаването на доброволна военна служба от десет месеца, предназначена да отговори на нуждите на армията предвид руските заплахи и нарасналия риск от конфликт, но която ще се провежда само на територията на страната, съобщи телевизия „Франс 24“.
„В този несигурен свят, където силата надделява над правото и говорим за война в сегашно време, нашият народ няма право на страх, паника, неподготвеност или разделение“, подчерта Макрон при посещението си в щаба на 27-а бригада на планинската пехота в град Варс, във Френските Алпи. „Страхът, впрочем, никога не предотвратява опасността. Единственият начин да я избегнем е да се подготвим за нея“, добави той и обясни, че именно това правят всеки ден френските въоръжени сили.
Еманюел Макрон увери французите, че тази нова национална служба ще се провежда единствено на територията на Франция. Още във вторник президентът каза в ефира на телевизия Ер Те Ел, че не става дума за изпращане на млади хора в Украйна. Това беше опит да бъде потушена полемиката около думите на началника на генералния щаб на армията, генерал Фабиен Мандон, който предупреди, че страната трябва да бъде готова „да приеме да загуби децата си“. Това изявление бе окачествено като „войнолюбиво“ от част от левицата, а от крайнодесния „Национален сбор“ го осъдиха като „грешка“ и предупредиха, че французите не са „готови да умират за Украйна“.
Според президента, заобиколен от млади хора и военнослужещи, френската „младеж гори от желание за инициативи“ и „съществува поколение, готово да се надигне в служба на отечеството“ в редиците на френската армия.
Еманюел Макрон потвърди, че този нов механизъм, наречен просто „национална служба“, ще бъде въведен постепенно от следващото лято, с начало на подбора на кандидатите още в средата на януари. Той ще продължава десет месеца (един месец обучение и девет месеца в армията).
Постепенно увеличаване на обхвата
Поради бюджетните ограничения механизмът ще набира сила постепенно: през първата година той трябва да обхване 3000 младежи, с цел достигане на 10 000 годишно през 2030 г., а след това – 42 500 през 2035 г. Това би означавало 50 000 души годишно, ако се включат и хората, които вече преминават доброволната военна служба (SMV) и нейния отвъдморски еквивалент – адаптираната военна служба (SMA), които ще продължат да съществуват паралелно, тъй като имат различна цел, свързана с професионална интеграция.
Необходимите средства – 2,3 милиарда евро за периода 2026–2030 г. според източник, запознат с въпроса – са предвидени от актуализацията на закона за военното планиране, която Макрон иска да бъде направена, но все още не е гласувана.
Доброволците ще бъдат в 80% от случаите младежи на 18 – 19 години – бъдещи войници, за които службата ще изпълнява ролята на „година на прекъсване“ преди висшето образование. 
Еманюел Макрон беше обявил през януари намерението си да позволи на младежи доброволно да се обучават в армията и да укрепват редиците ѝ при нужда, без да се стига до възстановяване на задължителната наборна служба, премахната във Франция през 1997 г. 
Доброволната служба ще бъде възнаграждавана с минимум 800 евро месечно за всеки доброволец, а отделно от това са предвидени настаняване, храна и екипировка, посочи Елисейският дворец. Сума, която е недостатъчна според крайнолявата партия „Непокорна Франция“, която защитава идеята за „гражданска наборна служба“, за която да се плаща  минимална работна заплата и да е предназначена за справяне с „големите предизвикателства века“, включително климатичните.
Ролята на главнокомандващ на френските въоръжени сили позволява на Макрон да си върне инициативата във Франция, въпреки че се намира в политическа безизходица у дома и властта му се клати след разпускането на парламента през 2024 г. В момент, когато основното му политическо наследство – пенсионната реформа – става на пух и прах, той опитва да запише на сметката си нов значим проект, коментира дясноцентристкият френски в. „Фигаро“.
Как стоят нещата в останалата част на Европа
Някои европейски страни никога не са отменяли наборната служба, други я възстановиха заради заплахата, произтичаща от Русия, или обмислят връщането ѝ във формата на доброволческа служба, посочи Франс Прес.
В Дания военната служба бе удължена миналата година от 4 на 11 месеца и е задължителна за жените от 1 юли. Младите датчани се избират чрез жребий дали да отбият служба според нуждите на армията.
Във Финландия наборниците отбиват задължителна служба от шест, девет или дванайсет месеца. След това преминават в резерва до 50- или 60-годишна възраст в зависимост от званието. Правителството обмисля да повиши възрастовата граница за резервистите до 65 години. Военната служба е доброволна за жените.
В Норвегия през 2013 г. бе взето решение военната служба от 12 месеца да стане задължителна и за жените в името на равенството между половете. Около 15% от всяка възрастова група се избират според критерии за квалификация и мотивация.
В Естония военната служба за мъжете трае от 8 до 11 месеца и се извършва на териториален принцип, който позволява на наборниците да бъдат обучавани в същите части, в които служат по-късно в резерва. Службата е доброволна за жените.
В Гърция наборната служба за мъже над 18 години е задължителна за период от 9 до 12 месеца. През март правителството отвори възможността жените да отбиват служба на доброволен принцип.
В Кипър 14-месечна военна служба е задължителна за мъжете. През април парламентът прие закон, който я прави достъпна и за жени доброволки.
Австрия и Швейцария, които са неутрални държави, също имат задължителна служба за мъжете – съответно 6 и 9 месеца – и доброволна за жените. Литва беше първата, която през 2015 г. възстанови задължителната служба за мъжете, спряна през 2008 г. Подборът се извършва чрез жребий за служба от девет месеца, доброволна за жените. След приключване на службата наборниците преминават в резерва за 10 години – период, който ще бъде удължен на 15 години през 2026 г.
Швеция въведе отново наборната служба през 2017 г. след седемгодишно прекъсване. Тя е задължителна за мъжете и жените и трае между 9 и 15 месеца. На практика само няколко хиляди души отбиват служба според нуждите на армията. В случай на криза всички млади шведи могат да бъдат задължени да изпълняват цивилна служба в рамките на „тоталната отбрана“ на страната.
Латвия възстанови през 2023 г. задължителната военна служба от 11 месеца за мъжете – доброволна за жените – която беше отменена през 2006 г. Младите латвийци могат да изберат вместо това петгодишен ангажимент в Националната гвардия, включващ ежегодни периоди на обучение.
Хърватия прие в края на октомври решение за възстановяване от 2026 г. на задължителната служба за мъжете, спряна през 2008 г., малко преди присъединяването на страната към НАТО. Белгия премахна наборната служба през 1994 г., както и Нидерландия (1997), Испания (2001), Чехия и Унгария (2004), Италия (2005), Румъния (2006) и България (2007).
Нидерландия въведе доброволна военна служба през 2023 г., България – през 2020 г.
Белгия ще въведе от 2026 г. доброволна военна служба от 12 месеца, отворена за мъже и жени, с цел достигане на 1000 доброволци през 2028 г.
Румъния също ще започне догодина доброволна военна служба от четири месеца за мъже и жени.
В Обединеното кралство наборната служба приключи през 1960 г. Правителството на Киър Стармър погреба идеята за възстановяването ѝ, която беше обявена от неговия предшественик.
В Германия, където наборната служба беше спряна през 2011 г., управляващата коалиция постигна компромис за създаване на доброволна военна служба с цел укрепване на армията, която страда от недостиг на кадри. Законопроектът трябва да бъде гласуван през декември, с цел набиране на 20 000 доброволци през 2026 г.
Полша спря наборната служба през 2009 г., но въведе на доброволна основа едномесечна базова военна подготовка, последвана по желание от още единайсет месеца специализирано обучение.