Проевропейският президент на Молдова Мая Санду се бори за втори мандат на изборите за държавен глава на 20 октомври, когато в страната ще се произведе и референдум за присъединяването ѝ към Европейския съюз.
Ройтерс дава поглед какво е заложено на карта.
Какви са проблемите на Молдова?
Молдова е малка източноевропейска република с население от 2,5 млн. души, разположена между Румъния и Украйна. Тя има румъноезично мнозинство и голямо рускоезично малцинство и след разпада на Съветския съюз редува прозападен и проруски курс.
Прозападният лагер управлява твърдо, след като Санду зае поста си през 2020 г. и нейната партия спечели мнозинство в парламента на следващата година. Нейното правителство подкрепя по-близката интеграция със Запада, включително членството в Европейския съюз до 2030 г. Тя твърдо се противопостави на руската инвазия в Украйна през 2022 г. и обвини Русия, че се опитва да я свали от власт, което Москва отрича.
По време на бойните действия в Украйна вносът на руски природен газ в Молдова беше рязко съкратен, което доведе до висока инфлация и накара правителството да търси алтернативни енергийни източници.
Москва е разположила близо 1500 войници в Приднестровието – регион, управляван от проруски сепаратисти, които се отцепиха от контрола на молдовското правителство след кратка война в началото на 90-те години на ХХ век.
За какво гласуват молдовците?
Молдова ще произведе първи тур на президентските избори на 20 октомври. Ако никой от 11-те кандидати не спечели над 50% от гласовете, на 3 ноември ще се произведе балотаж. Освен това молдовците ще гласуват на 20 октомври с „да“ или „не“ на референдум за закрепването като стратегическа цел в конституцията на членството в ЕС.
Какво предричат проучванията?
Според проучване на CBS-AXA Санду е далеч напред от 10-те си конкуренти с подкрепа от 36,1 процента.
Според проучването нейните двама основни опоненти са Александър Стояногло, бивш прокурор, подкрепян от традиционно проруската Партия на социалистите на Република Молдова (ПСРМ) с 10,1% от гласовете, и Ренато Усатий, бивш кмет на северния град Белци със 7,5 на сто.
Според проучването 63% от молдовците подкрепят присъединяването към ЕС.
Какъв е залогът?
Макар че ще се стигне до втори тур на изборите, изглежда, че Санду вероятно ще спечели нов мандат и ще продължи прозападния си курс, провеждайки реформи и печелейки финансиране от Запада.
По-слаб от очакваното резултат може да разклати позициите на нейната Партия на действието и солидарността преди парламентарните избори догодина, когато мнозинството ѝ може да бъде заплашено.
Опозицията критикува референдума като трик, целящ да засили позициите на Санду на изборите. Някои кандидати, които казват, че принципно подкрепят членството в ЕС, призовават гласоподавателите или да бойкотират допитването, или да гласуват с „не“.
Резултати срещу влизането в ЕС може да нанесат удар по политическата репутация на Санду, но няма да са обвързващи.
А обвиненията за руска намеса?
През последните години правителството осъждаше постоянната руска намеса в делата на Молдова, докато Москва обвиняваше Санду и екипа ѝ, че разпалват „русофобия“.
На 4 октомври полицията заяви, че с руска подкрепа престъпни групи се опитват да провалят вота, като действията им могат да достигнат до опит за завземане на държавни институции.
Миналия месец директорът на националната полиция обвини Москва, че през септември е насочила 15 млн. долара през мрежите на изгонения от страната проруски бизнесмен Илан Шор, за да купи гласовете на над 130 хил. граждани на Молдова да гласуват срещу референдума и за приятелски настроени към Русия кандидати. Шор, който предложи да плати на онези, които гласуват срещу европейската интеграция, заяви, че всъщност сумата е над 15 млн. долара, средствата са от неговия бизнес, а не от Русия и че това не представлява подкуп.
(БТА)
(Превод от английски език: Виктор Турмаков)