Какви са границите на сближаването между Египет и Турция?

Тълкуването на три събития дава отговор на въпроса какви са границите на сближаването между Египет и Турция – съвместните военноморски учения, военните сделки и посещението на турския външен министър в Египет, се посочва в статия на египетската журналистка Сара Шериф във в. “Екатимерини”. 
Миналата седмица Египет и Турция възобновиха учението „Море на приятелството“ след 13-годишно прекъсване, ход, който отразява забележителни трансформации и отразява напреднал етап в сближаването между двете страни, отбелязва Шериф. Според оценките в Кайро истинската причина за организирането му е ескалацията на свързаното с Израел напрежение в региона, особено след като Тел Авив се прицели в лидерите на радикалното палестинско движение “Хамас” в Катар. 
Учението може да се тълкува като политическо и военно послание, че Турция и Египет, двете най-големи мюсюлмански регионални сили, стоят заедно срещу Израел, особено предвид факта, че ръководителите на “Хамас” пребивават в Анкара и пътуват до Кайро за преговори. Това може да се смята и за предупредителен сигнал след заплахата на израелския премиер Бенямин Нетаняху да атакува лидерите на групировката навсякъде.
Според публикации от август т.г. Египет е близо до присъединяването си към турския стратегически проект за разработване на стелт изтребителя КААН (KAAN). Преди това дойдоха новини за сделка за продажба на турски дронове на Египет.
Това сътрудничество може да се тълкува като опит от страна на Анкара да компенсира ембаргото върху закупуването на американски изтребители Ф-35, след като се снабди с руската система за противовъздушна отбрана С-400, а от страна на Египет ограниченията, наложени от Вашингтон върху придобиването на съвременни оръжия. То може да се приеме за своеобразен отговор на решенията във Вашингтон.
На фона на военните конфликти в Близкия изток Кайро и Анкара осъзнаха, че развоят на събитията в региона противоречи на стратегическите им цели. Изглежда това ги е подтикнало да преодолеят политическите си различия и да си сътрудничат, за да предотвратят формирането на геополитическа обстановка в Близкия изток от САЩ и Израел, която не е в техен интерес. В същото време Турция и Египет успяват да балансират между своя съюз и съюзите на Анкара и Кайро със Съединените щати и близките им отношения с Европейския съюз.
Според официални изявления, при посещението си в Египет турският външен министър Хакан Фидан е обсъдил с египетския президент Абдел Фатах ас Сиси и външния министър Бадър Абделати координирането на позициите между двете страни по различни регионални въпроси. Абделати заяви на пресконференция с турския си колега, че „съществува египетско-турски консенсус относно начините за справяне с регионалните кризи“.
В телевизионно интервю Фидан оприличи предишните разногласия с Египет със спречкване между влюбени и изтъкна, че сега двете държави работят като едно цяло по свързаните с ивицата Газа въпроси. Това изявление отива твърде далеч, защото конфликтът между Египет и Турция през последното десетилетие далеч надхвърляше „кавга между влюбени“, отбелязва Шериф.
Всъщност въпросът с „Мюсюлманските братя“ остава предизвикателство за Египет, но общите интереси между Кайро и Анкара в момента надделяват, което подтиква двете страни да подходят прагматично към него. Египет поиска от Турция да предаде издирваните лица от съображения за сигурност, докато Анкара ще се стреми постепенно да се освободи от тежестта на този въпрос – или като предаде издирваните лица, или като ги депортира в други страни.
Турция, Иран и Пакистан обаче, чрез своите официални представители и медии, разпространяват изявления, които могат да бъдат описани като истерична кампания за „арабско единство“. Анализатори в Кайро виждат в това кампания за тласкане на Египет към конфронтация с Израел – идея, която платформите на „Мюсюлманските братя“ също се опитват да популяризират. Това означава, че докато Турция се опитва да успокои Кайро, като определи отношенията си с „Мюсюлманските братя“, под повърхността има други процеси.
Ясно е, че ходовете на Египет и Турция са обусловени от действията на Израел. Ключови регионални сили – като Турция, Египет, Саудитска Арабия и Иран, преодоляха дългогодишните си различия и се включиха в съвместно сътрудничество в областта на сигурността в отговор на израелската политика в момента. Най-яркият пример е подписването на споразумение за сътрудничество в областта на сигурността между Саудитска Арабия и Пакистан, изтъква авторът. 
Чрез външнополитическите си ходове, каквито са разширяването на сътрудничеството с Турция и отварянето на политически канали за диалог с Иран в сферата на сигурността, Египет се опитва да промени ролята си в региона, за да се справи с нестабилността по границите си с Газа, Либия и Судан. Макар че тези партньорства не могат напълно да елиминират политическите кризи и десетилетните съперничества, в сегашната ситуация те могат да се смятат за тактически стъпки, направени по прагматичен и гъвкав начин, наред с поддържане на баланс в отношенията с Европейския съюз и Съединените щати.
Тези нови съюзи са все още в ранен етап на развитие и бъдещето им остава несигурно. Още повече че в миналото е имало много подобни контакти, които не са водили до резултати, пише Шериф.