Една стара максима гласи, че "армиите винаги са готови за предишната война". Впрочем през 1870-1871 г. набиращата мощ Прусия изнася нагледен урок по военно дело на изпадналия в самодоволство френски император Наполеон Трети, като за няколко седмици разбива неговата армия с модерна тактика и усъвършенствани оръдия и пушки, което позволява обединението на Германия. Четири десетилетия по-късно, когато Първата световна война избухва в края на юни 1914 г., очакванията са мъжете да се приберат за прибирането на реколтата. Само че те остават в окопите близо четири години и половина. Впрочем тези отбранителни съоръжения и оръжия като картечниците правят много трудни мълниеносните настъпления и водят до позиционна война. Когато Втората световна война избухва две десетилетия по-късно, Франция се надява линията "Мажино" отново да спре германския устрем. Само че на практика нови оръжия като танковете и самолетите позволяват на Вермахта да прегази френската армия за броени седмици.
След най-смъртоносния конфликт в историята на човечеството Европа не бе ставала арена на голяма конвенционална в война близо осем десетилетия и за мнозина такава просто не бе немислима. Въпреки камбаната, бита от войните в бивша Югославия през 90-те години на миналия век.
В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВОЙНАТА
Когато нареди пълномащабната инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г., руският президент Владимир Путин вероятно си е правил сметката, че т. нар. специална военна операция ще продължи няколко дни, подобно на петдневната война срещу Грузия през 2008 г. или анексията на Крим. Само че войната продължава вече 1000 дни, а краят й не се вижда.
В годините, предшествали инвазията в Украйна, Русия проведе гореизброените бързи операции, а през 2015 г. се намеси военно в Сирия, където заедно с Иран изигра решаваща роля за оцеляването на власт на президента Башар ал Асад.
Това остави впечатлението, че руската армия има така необходимия боен опит. Само че до 2022 г. тя на практика не бе срещала равностоен противник и не ѝ се бе налагало да влиза в конвенционални сражения. Нещо повече, в Украйна, за разлика от 2014 г. я чакаше подготвен и предупреден от западните разузнавания противник.
През годините преди избухването на войната Русия се хвалеше със страховити оръжия като хиперзвуковите си ракети. Само че се оказа, че никой не знае как ще изглежда една голяма конвенционална война - осем десетилетия след замлъкването на оръжията през 1945 г. И същите тези страховити на теория ракети така и не изиграха решаваща роля. Нито пък руската бойна авиация може да действа над Украйна, снабдявана от Запада със средства за противовъздушна отбрана, така необезпокоявано, както над Сирия, където сражаващите се срещу правителствените сили различни бунтовнически групировки и джихадисти не разполагат с нещо повече от ръчно изстрелвани ракети. А на практика лишената от военен флот Украйна противодейства изключително успешно със своите дронове и безекипажни катери на руските бойни кораби, които на практика се оказаха просто големи подвижни мишени.
Когато руските танкове навлязоха в съседната страна, здравият разум говореше, че столицата Киев ще падне скоро, а останалата част от Украйна няма да устои дълго време срещу един много по-голям противник, отбелязва Асошиейтед прес. Този наратив обаче бързо остана в миналото. Украинската армия доказа, че е способна да забави настъплението на руските въоръжени сили, и макар да не ги изтласка напълно, с достатъчно подкрепа от Запада, тя не допуска поражение, обобщава АП.
ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ СЛЕД 1000 ДНИ ВОЙНА
Характерът на военните действия бързо остави на заден план прехвалените дотогава оръжия и изстреля в центъра на вниманието "нови звезди". На първо място дроновете, които вече бяха изиграли ключова роля за победата на Азербайджан във войната му срещу срещу Армения през 2020 г. Изстрелваните от ръчно преносими установки ракети доказаха своята ефективност срещу танковете, а бързоподвижните малки групи войници, разполагащи с относителна оперативна свобода, нанесоха тежки загуби на тромавите големи руски подразделения, подчиняващи се на строга йерархия.
Конфликтът показва нагледно драматични промени в самата същност на войната в пет основни отношения, обобщава на своя сайт базираният във Вашингтон мозъчен тръст Институт за изследване на войната.
1) Ефикасността на интегрираната противовъздушна отбрана срещу интензивни и сложни въздушни/ракетни атаки.
Тя бе доказана и от ограничения характер на щетите при иранските въздушни нападения срещу Израел тази година. Впрочем израелската армия доказа военното си превъзходство и над "Хизбула", нанасяйки тежки щети на подкрепяното от Иран ливанско движение. Неслучайно при визита в Ливан в края на миналата седмица съветникът на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей Али Лариджани, цитиран от Ройтерс, изрази подкрепа за преговорите за прекратяване на огъня - видимо отстъпление от войнствената реторика на Техеран.
2) Капацитетът на огромни маси тактически дронове – милиони безпилотни летателни апарати, използвани от двете страни в украинския конфликт - да създават частично прозрачни бойни полета и да ограничават битката до позиционни форми.
Ключовото значение на дроновете, което пролича още в началото на войната в Украйна, доведе до бързо развитие на тези технологии. В резултат и двете страни се сдобиха с големи запаси безпилотни летателни апарати, които всяка нощ извършват нападения на рояци, под прикритието на тъмнината и трудни за засичане от радарите.
В събота срещу неделя Русия извърши една от най-масираните си въздушни атаки срещу Украйна, която също отвърна със смъртоносни атаки.
Рояците от руски дронове подкопават отбраната и бойния дух на украинците, обобщава Би Би Си.
Безпилотните летателни апарати обаче не могат да решат изхода от войната сами по себе си. Защото докато пехотата не стъпи в дадено населено място, то не е превзето.
Дроновете обаче превръщат прозрачното бойно поле в ад за войниците и са истински кошмар и за цивилните. Впрочем има редица случаи на целенасочени атаки срещу мирни граждани - нападения, които нямат никаква военен смисъл
3) Интегрираните атаки с ракети и дронове, както въздушни, така и морски, са ефикасни за извършване на смъртоносни атаки.
Показателни в това отношение са украинските атаки с безекипажни катери срещу големи руски военни кораби и с безпилотни летателни апарати срещу руска критична инфраструктура на хиляди километри от Украйна.
4) Разширяване на възможностите за електронна война до мащаби и ефекти, невиждани досега в битка.
Впрочем част от дроновете, които са трудни за засичане и сваляне, просто биват неутрализирани чрез заглушаване на сигнала. Логиката подсказва, че в бъдеще именно средствата за радиоелектронна борба ще са от решаващо значение за справяне с тази зловеща заплаха. Така както дроновете се оказаха ключови за неутрализиране на страховитите по време на Втората световна война танкове.
5) Появата на изключително бърз цикъл на технологично-тактически иновации на бойното поле, движен до голяма степен от надпреварата в областта на безпилотните летателни апарати и електронната война, който може да доведе до големи промени на дълга хиляда километра фронтова линия само за две-три седмици.
ИЗВОДИТЕ НА ЗЕЛЕНСКИ
В излъчено вчера интервю украинският президент Володимир Зеленски увери, че "армията (на страната му) е една от най-силните в света и със сигурност най-силната в Европа". Той изброи редица причини, довели според него до това: доставката на различни оръжия от партньорите, активното разработване на украински дронове, ракетната програма на страната и придобиването на боен опит в "голяма съвременна война".
Подчертавайки важното значение на безпилотните летателни апарати, Зеленски обяви, че в украинския бюджет за отбрана за догодина са предвидени 775 милиарда гривни (близо 18 милиарда евро) за производство на такива, както и за вътрешни поръчки в сферата на отбраната.
По-рано бе съобщено, че капацитетът на Украйна за производство на дронове се е увеличил тази година над 10 пъти на годишна основа, отбелязва Укринформ.
КАК ЩЕ СВЪРШИ ВОЙНАТА
Може да се направи известен паралел между украинския конфликт и Първата световна война. И тогава, и сега развитието на технологиите дава преимущество на отбраняващата се страна (преди един век окопи, укрепления и картечници срещу отново окопи и укрепления плюс дронове и противотанкови и зенитни оръжия сега). В резултат и сега се стигна до позиционна война, в която всяка от двете страни се надява да пречупи другата.
През Първата световна война възелът се разсича, когато след три години на окопна война новата световна сила - Съединените щати, се намесва на страната на Франция и нейните съюзници от Антантата, макар сраженията да продължават още една година.
Подобен сценарий сега е крайно малко вероятен, най-малкото защото НАТО не иска пряка конфронтация с ядрена сила. И така, Русия и Украйна остават вкопчени в мъртва хватка на изтощение. Предвид несъвместимите позиции на двете страни, дълго време изглеждаше малко вероятно конфликтът да бъде решен по пътя на преговорите. Самото избиране на Доналд Тръмп за президент на САЩ обаче като че ли раздвижи изпадналата в застой дипломация. Още преди Тръмп да встъпи в длъжност през януари...
По време на предизборната си кампания републиканецът се зарече да спре войната за часове, без да уточни как може да реши толкова бързо тази толкова сложна задача. Големият въпрос обаче е дали той ще спре военната помощ за Украйна. САЩ са далеч на първо място най-големият доставчик на оръжия за Киев и самият Зеленски нееднократно е предупреждавал, че тази подкрепа е от ключово значение, наред с осигуряването на войници.
Показателно е, че украинският президент промени реториката след изборната победа на републиканеца в САЩ. При Тръмп войната в Украйна ще свърши по-бързо, каза в петък Зеленски, цитиран от Франс прес. А ден по-късно додаде, че Киев трябва да направи всичко възможно войната да приключи догодина по пътя на дипломацията със "справедлив мир".