Какви възможности остават за Доналд Тръмп във войната срещу Иран

Американският президент сам се постави под натиск с ултиматум: ако Техеран не освободи Ормузкия проток до понеделник вечер, Тръмп ще бомбардира иранските енергийни съоръжения. Това със сигурност ще доведе до хуманитарни страдания, но едва ли ще доведе до бързо приключване на войната, посочва "Нойе Цюрхер цайтунг".
Вчера американският президент удължи срока на ултиматума си до петък.
Бившият контраадмирал Марк Монтгомъри написа миналия четвъртък в "Ню Йорк Таймс" за войната срещу Иран: "Ако режимът оцелее с правото да затваря Ормузкия проток по свое усмотрение, всяка декларация за победа на Съединените щати ще звучи кухо." Това доста точно обобщава настоящия дилема на американския президент. Едностранното прекратяване на военните действия вече едва ли е валидна опция за Доналд Тръмп. То би означавало стратегическа победа за Иран и укрепване на режима.
Въпреки това, в петък Тръмп написа в "Трут соушъл" , че САЩ почти са постигнали своите военни цели и скоро ще прекратят атаките си. Той изброи пет точки: "пълното отслабване" на иранския ракетен потенциал, унищожаването на оръжейната индустрия, елиминирането на флота и въздушните сили, трайното предотвратяване на ядреното въоръжаване и в крайна сметка защитата "на най-високо ниво" на съюзническите държави от Персийския залив. Иранската блокада на Ормузкия проток не представлява проблем за САЩ. Той трябва "при необходимост да бъде защитен и наблюдаван от други държави, които го използват". Америка не използва протока.
Запазването на статуквото би било "позор"
Но представите на американския президент противоречат на реалността. Иран с ракетите си все още е в състояние да атакува цели бързо и прецизно. Между другото, миналата седмица Корпусът на гвардейците на ислямската революция взе на прицел и саудитска рафинерия на Червено море. Докато арабските държави от Персийския залив понастоящем не могат да изнасят петрол или втечнен газ свободно и без съгласуване с Техеран през Ормузкия проток, кораби с ирански суровини на борда продължават да преминават. В момента Техеран доминира в ескалацията на този конфликт. Това се вижда и от факта, че администрацията на Тръмп прибягва до крайни мерки, за да успокои цените на петролните пазари: в петък Вашингтон временно отмени санкциите за иранския петрол, който вече е бил натоварен на кораби.
Всеки пети барел петрол достига световния пазар през Ормузкия проток. С блокадата Техеран взе за заложник световната икономика, а с нея и благоденствието на държавите от Персийския залив, докато американската суперсила досега не можа да направи много по въпроса.
Ако Тръмп приеме това статукво, САЩ едва ли ще могат да отстояват в бъдещи преговори  с Иран интересите си. Техеран ще бъде в състояние да възстанови напълно и да разшири ракетния си потенциал. Същевременно Иран ще има малко стимули да ограничи ядрените си амбиции.
Настоящата ситуация вече окуражи режима в Техеран да постави почти невъзможни за изпълнение условия за примирие, отбелязва "Нойе Цюрхер цайтунг". Иран изисква репарации от САЩ, както и закриването на американските военни бази в страните от Персийския залив. Освен това режимът обмисля да използва трафика през Ормузкия проток като постоянен лост за натиск, за да "наказва" държави, които не харесва. От геополитическа гледна точка такова състояние би било "неприемливо", заяви Санам Вакил, експерт по Близкия изток от мозъчния тръст "Чатъм Хаус", пред "Уолстрийт Джърнъл" в петък. В такъв случай войната на Тръмп срещу Иран ще остане в историята като "категоричен провал".
Ако протокът остане под ирански контрол и след войната, това би било "позор" за САЩ, обясни пред "" Уолстрийт джърнъл" експертът по енергийни въпроси в Близкия изток Робин Милс. "Унижението би накарало Тръмп – или някой след него – да се върне и да се опита да промени това."
Ултиматум под натиска на времето
Въпреки че в петък написа нещо друго в "Трут соушъл", американският президент разбира много добре дилемата си. В събота вечерта той постави ултиматум на Техеран: "Ако Иран не отвори напълно Ормузкия проток в рамките на 48 часа, Съединените щати ще унищожат електроцентралите му – като започнат с най-голямата!", написа Тръмп в събота малко преди 20:00 часа местно време в профила си в социалната мрежа. С това той начертава червена линия, с която сам се поставя под огромен натиск да действа в кратък срок. Ярослав Трофимов, главен кореспондент по външна политика на "Уолстрийт Джърнъл", коментира в "Екс": "Иран най-вероятно няма да отстъпи. В рамките на 39 часа ще настъпи или голяма ескалация на военните действия, или сериозно отслабване на американския потенциал за възпиране."
В отговор на ултиматума Иран вероятно също ще атакува електроцентрали в страните от Персийския залив. В неделя Техеран заплаши, че ще нанесе необратими щети на критичната инфраструктура (включително нефтопреработвателните съоръжения). Резултатът би бил хуманитарна катастрофа, защото без електроенергия биха били застрашени, наред с другото, болниците, водоснабдяването или съхранението на хранителни продукти при ниски температури. Атаките срещу електроцентрали могат при определени обстоятелства да бъдат класифицирани като военни престъпления. Фактът, че Тръмп прибягва до този краткосрочен и изглеждащ безпомощен ултиматум, показва, че в момента времето в този конфликт тече в полза на Иран, посочва "Нойе Цюрхер цайтунг".
Всъщност се очакваше, че следващата степен на ескалация ще бъде използването на американски сухопътни войски. Тръмп и неговото правителство обсъждат в момента поне ограничени сухопътни операции. След броени дни в Близкия изток ще пристигнат около 2200 морски пехотинци от Япония, чиито подразделения са специализирани в десанти от вода и по въздух. Освен това още един амфибиен десантен кораб и допълнителни ескортни кораби са потеглили от Калифорния към Близкия изток с 2500 морски пехотинци на борда.
Следващата опция са сухопътните войски
Ако Тръмп реши да използва сухопътни войски, са възможни три операции. Първо: с операции на командоси  или частично окупиране на ирански крайбрежни райони по Ормузкия проток; Второ: завземане на остров Харг в Персийския залив, през който Иран претоварва около 90 процента от износа си на петрол на кораби; Трето: специална операция за поставяне под контрол на около 400 килограма високообогатен уран във вътрешността на Иран.
Тръмп обмисля окупация или блокада на остров Харг, съобщи новинарският портал "Аксиос"в петък. Американското правителство искало след това да използва острова като залог, за да принуди Техеран да отвори Ормузкия проток. Илан Голденберг, който е работил като съветник по Близкия изток в правителствата на Джо Байдън и Барак Обама, обаче се съмнява в шансовете за успех на такава операция. В отговор Иран ще насочи вниманието си още по-агресивно към нефтопреработвателните съоръжения на страните от Персийския залив, написа Голденберг в "Екс" .
Американските десантни части от Япония и Калифорния обаче първо трябва да преминат през Ормузкия проток, за да стигнат до остров Харг. Поради това те биха могли да бъдат използвани и за установяване на контрол над иранските острови с тяхната разклонена мрежа от бункери в пролива. Дори и след успешна окупация обаче американските войници биха могли да попадат под обстрел от континента. Освен това Иран разполага с възможността да поразява кораби в Ормузкия проток дори от голямо разстояние. Поради това свободното преминаване през протока не би било гарантирано дори след ограничена инвазия.
Високорискова би била и операция на командоси за поставяне под контрол на високообогатения уран. Той вероятно е заровен в ирански ядрени съоръжения, които САЩ бомбардираха през юни. Според американския експерт по Иран и ядрената енергетика Ричард Нефю, такава трудна операция би изисквала около 1000 войници.
Затова изглежда несигурно дали Тръмп ще може да си възвърне контрола над тази война чрез по-нататъшна ескалация, посочва "Нойе Цюрхер цайтунг". И това е така, защото той очевидно е притиснат от не следва ясен план. Всъщност той искаше да освободи иранския народ от бруталния режим. Но ако Тръмп наистина атакува електроцентралите, той ще донесе голямо страдание на всички иранци. Междувременно Техеран вече си е поставил по-високи военни цели. Режимът вече вижда войната, а не дипломацията, като единствения начин да гарантира своята сигурност и просперитет, пише американският експерт по Иран Вали Насър в "Екс"  : "Той не се опитва да оцелее, а да установи нов следвоенен ред."