Избирателите в Дания ще решат във вторник на парламентарни избори кой ще управлява скандинавската страна през следващите четири години. Вотът се произвежда малко след конфликта на датските власти с американския президент Доналд Тръмп относно бъдещето на полуавтономната датска територия Гренландия, посочва Асошиейтед прес.
Министър-председателката на Дания Мете Фредериксен свика изборите миналия месец, очевидно с надеждата, че нейният твърд подход по време на кризата с Гренландия ще й спечели подкрепата на избирателите. Ако лидерката на левоцентристката Социалдемократическа партия, която ръководи страната от 2019 г., успее отново да сформира правителство след вота, това за нея ще бъде трети премиерски мандат, отбелязва Ройтерс.
Четиридесет и осем годишната Фредериксен е известна със силната си подкрепа за Украйна в борбата ѝ срещу руската инвазия и с рестриктивния си подход към миграцията.
През втория ѝ мандат подкрепата Фредериксен обаче намаля, тъй като разходите за живот в Дания се повишиха. Тя обаче се радваше на скок в популярността, докато правителството се справяше с кризата около реториката на Тръмп за Гренландия, която достигна своята кулминация през януари със заплахата за налагане на мита на европейските държави, които се противопоставиха на призива му за контрол на САЩ върху обширния арктически остров.
Изследователят на изборните процеси от Копенхагенския университет Каспер Молер Хансен казва, че дори Фредериксен да успее се задържи на власт, е възможно тези избори да доведат до най-лошите резултати досега за нейната партия. Тя потенциално може да не получи 27,5% от гласовете, които спечели през 2022 г.
Пропорционалната избирателна система в Дания обикновено води до коалиционни правителства, които традиционно се състоят от няколко партии от левия или десния политически спектър. Отиващото си правителство беше първото от десетилетия насам, което преодоля политическото разделение.
Фредериксен има един центристки и един десен съпреник – единият е член на настоящото ѝ правителство, а другият е извън него.Министърът на отбраната Троелс Лун Поулсен е лидер на Либералната партия, известна като "Венстре". Тя беше начело на няколко правителства, но през последните години резултатите ѝ в социологическите проучвания са слаби.
Либералният алианс на 34-годишния Алекс Ванопслаг е другият съперник от така наречения "син блок" на партиите от десницата, който призовава за по-ниски данъци и по-малко бюрокрация, както и за това Дания да преосмисли отказа си да използва ядрена енергия. Неотдавнашното признание на Ванопслаг, че е употребявал кокаин в началото на кариерата си като партиен лидер, обаче може да е нанесло удар на шансовете му на изборите.
Крайнодясната антиимигрантска Датска народна партия изглежда в добра позиция да се възстанови след много слабото си представяне през 2022 г. Ако нито левият, нито десният блок спечелят квалифицирано мнозинство, центристката партия "Умерени" на външния министър Ларс Льоке Расмусен може да се окаже решаващ политически балансьор след вота, отбелязва АП.