Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш предупреди миналия четвъртък, че Уставът на ООН е подложен на атаки както никога досега, в реч по повод отбелязването на 80-годишнината от подписването на учредителния документ на 193-членната световна организация, съобщи Ройтерс.
"Виждаме един добре познат модел - спазвайте устава, когато ви устройва, пренебрегвайте го, когато не ви устройва. Уставът на Организацията на обединените нации не е пожелателен. Той не е меню по избор. Той е основата на международните отношения", обобщи Гутериш в реч, която произнесе в централата на ООН в Ню Йорк.
Страните членки на организацията редовно се обвиняват взаимно в нарушаване на Устава, но рядко понасят конкретни последствия, отбелязва Ройтерс. През последните години Русия и Израел бяха обвинени от Общото събрание, че нарушават Устава с войните си в Украйна и Газа. И двата конфликта обаче все още продължават. Иран също обвини САЩ в нарушаване на Устава заради ударите по ирански ядрени съоръжения, а САЩ се оправдаха, че документът позволява подобни действия с клаузата си за самоотбрана.
„От края на Студената война сме свидетели как организацията изпитва затруднения да се справи в случаи като например геноцида в Руанда и войната в Ирак“, казва пред Франс Прес анализаторът от Международната кризисна група Ричард Гауан. „С всяка следваща голяма криза коментаторите обявяват, че ООН е свършена. И все пак организацията все още съществува“, посочва обаче той.
„Въпреки това настоящият момент е особено труден“, признава Гауан, посочвайки многобройните страни, които са „дълбоко разочаровани“ от неспособността на Съвета за сигурност на ООН да предприеме действия по отношение на големи конфликти като тези в Украйна и в Газа.
Тази липса на решителност се дължи до голяма степен на правото на вето на петте постоянни страни членки на Съвета за сигурност – Великобритания, Китай, Франция, Русия и САЩ – които имат противоречащи си интереси, отбелязва Франс Прес.
„Системата на ООН като цяло преживява криза на доверието и не е ясно дали членовете на организацията разполагат с ресурсите или с политическата енергия, за да я спасят“, казва Гауан.
Според Ромуалд Сиора, научен сътрудник във Френския институт за международни и стратегически въпроси, проблемът с доверието може да доведе до фактическото изчезване на организацията, която по думите му вече е „политическо джудже“ на световната сцена.
„Не съм сигурен, че ООН ще престане да съществува преди 100-годишнината си“, уточнява Сиора. „Прогнозирам бавно изчезване и че ООН ще се превърне постепенно в нещо като призрак, за когото рядко някой се сеща“, добавя той.
Експертите обаче казват, че макар ООН да се нуждае от спешни реформи, не всичките проблеми на организацията идват отвътре и тя се е превърнала в удобна изкупителна жертва за членовете си, коментира „Франс Прес“.
Джису Ниа от вашингтонския мозъчен тръст „Атлантически съвет“ казва, че се опасява, че „подходът „силният е прав“... е този, който се налага, и ни отдалечава все повече и повече от идеалите“, които са довели до основаването на ООН след края на Втората световна война.
Ниа, която е адвокат по правата на човека, казва, че се надява достатъчно хора да останат верни на набора от идеали и ценности, „които ще поддържат ООН жива“, но все пак се притеснява от постоянното поставяне под въпрос на тези ценности. „Постоянните упреци от някои много силни гласове, че ООН е антисемитска, че ООН е прахосване на средства или че ООН подкрепя диктатори, всъщност имат ефект“, казва Ниа.
Друг проблем на организацията е, че бюрокрацията на ООН се е разширила значително в сравнение със своето начало, когато организацията се фокусира върху мира и сигурността, икономическите и социалните въпроси, правосъдието и попечителството над колониите, пише в. „Индипендънт“.
Организационната схема на на ООН днес прилича на многоглав октопод с множество пипала, отбелязва изданието. През 2023 г. секретариатът и многобройните фондове, агенции и структури, занимаващи се с всички дейности на организацията – от деца и бежанци до поддържане на мира и човешките права, са имали над 133 000 служители по целия свят.
Гауан казва, че ООН преминава от криза в криза от 90-те години на миналия век. Предвид мрачната геополитическа картина и съкращенията на финансирането от САЩ, които оказват влияние върху хуманитарните операции, той смята, че настоящото състояние на организацията „не е просто поредната криза, която ще отшуми“. „Всички изглежда са се примирили с факта, че след няколко години ООН ще бъде по-малка“, казва Гауан. „И това отчасти се дължи на факта, че практически всички страни членки имат други приоритети“, добавя той.
Иън Бремър, който оглавява консултантската компания в сферата на политическите рискове "Евразия Груп" (Eurasia Group), казва, че опитите на администрацията на Тръмп да подкопае ООН ще направят Китай по-важен играч. След като Тръмп изтегли САЩ от Световната здравна организация, агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци и съкрати хуманитарното финансиране, Китай ще стане „най-влиятелната и най-богатата“ страна в тези агенции, посочва той.
Бремър, който казва, че е близък съветник на Гутериш, все пак настоява, че Организацията на обединените нации остава важна – „без никакви уговорки“. „Това е организация с относително ограничени ресурси. Тя няма военни способности. Няма автономна външна политика“, отбелязва Бремър. „Но нейната легитимност и авторитет, когато говори от името на осем милиарда души на нашата малка планета, са уникални“, добавя той.
„Важното е, че докато великите сили не решат да напуснат ООН, всеки ден, в който остават в организацията, представлява вот на доверие в ООН“, коментира Бремър.
„ООН е много голяма организация и, разбира се, страда от различни бюрократични проблеми, както почти всички големи организации... Затова, разбира се, заслужава да бъде подложена на внимателно наблюдение и критики“, казва Гауан.
„Мисля, че сме свикнали прекалено много с това, че тази система е на наше разположение и имаме склонност да прекарваме прекалено много време в оплаквания за нейните недостатъци и прекалено малко време в признаване на нейните успехи“, добавя той.
ООН остава място, където заклети врагове и съперници все още сядат на една маса, за да изразят недоволството си, и където и най-малката страна членка може да бъде чута, коментира Асошиейтед Прес. ООН също така извършва важна работа на място - от Световната програма за прехраната, която миналата година е доставила необходимите провизии на повече от 100 милиона души в 120 страни, до хилядите миротворци, които защитават цивилни в конфликтни зони, отбелязва агенцията.
Кишор Махбубани, който два пъти е бил постоянен представител на Сингапур в ООН, казва, че основната заслуга на организацията е, че досега е предотвратила трета световна война. Въпреки че по света се водят войни, смъртните случаи в следствие на конфликти продължават да намаляват в дългосрочен план „и като цяло светът все още е едно много по-мирно място“, посочва той.
Махбубани смята че ООН „определено ще оцелее“. По думите му „геният на основателите на организацията“ е, че те са предоставили на великите сили след края на Втората световна война право на вето в Съвета за сигурност, което е гарантирало, че ООН няма да изчезне, както се случва с нейния предшественик, Обществото на народите. Махбубани вярва, че организацията ще продължи да оцелява. „Тя ще ни надживее всички“, прогнозира дипломатът.