Пентагонът публикува в петък вечерта дългоочакваната си Стратегия за национална отбрана. Документът с обем 34 страници – първият по рода си от 2022 г. насам - вече не се фокусира основно върху противодействието на Китай, а обвинява предишните администрации, че са пренебрегвали американските интереси и са застрашили достъпа на американската армия до Панамския канал и Гренландия, пише „Политико“.
Защита на територията на страната
Подобно на Стратегията за национална сигурност на Белия дом, документът в областта на отбраната затвърждава философията на американския президент Доналд Тръмп за „Америка на първо място“, като предпочита ограничена намеса зад граница, поставя под въпрос десетилетията стратегически отношения и приоритизира американските интереси, съсредоточавайки се върху „практическите интереси“ на американския народ.
„Твърде дълго правителството на САЩ пренебрегваше - дори отхвърляше - поставянето на американците и техните конкретни интереси на първо място“, гласи първото изречение на документа.
Това бележи отстъпление от мащабните ангажименти зад граница и завой към противодействие на заплахи, които се намират по-близо до американска територия, отбелязва сп. „Нюзуик“.
Стратегията определя граничната сигурност като въпрос на национална сигурност и подчертава, че при президента Тръмп водещата мисия на американските въоръжени сили е защитата на страната. В този контекст документът възлага на Министерството на войната (преименуваното Министерство на отбраната) да работи съвместно с Министерството на вътрешната сигурност за укрепване на границите на САЩ и предотвратяване на нелегални преминавания и други форми на проникване.
Стратегията призовава и за по-широки действия в Западното полукълбо срещу наркотерористични организации, като приоритет се дава на подкрепата за регионални партньори, но се запазва и възможността за едностранни действия при необходимост.
САЩ ще се съсредоточат и върху създаването и разполагането на системи за борба с дронове и други съвременни въздушни заплахи, пише още в стратегията. Особено внимание в нея е обърнато и на реализацията на противоракетния щит „Златен купол“.
Вашингтон възнамерява да извърши и мащабна модернизация на ядреното си въоръжение за обезпечаване на ефективното възпиране и управление на ескалациите в условията на променяща се глобална среда, се отбелязва в документа. „САЩ се нуждаят от силен, сигурен и ефективен ядрен арсенал, адаптиран към цялостните отбранителни стратегии на страната. САЩ никога не трябва и никога няма да останат уязвими към ядрен шантаж“, гласи текстът.
Европа
Планът на Пентагона, за разлика от Стратегията за национална сигурност, публикувана миналия месец, не поставя силен акцент върху Европа, но подчертава „намаляващата ѝ значимост“.
„Макар Европа да остава важна, нейният дял като световна икономическа сила е по-малък и намалява“, пише в стратегията. „Въпреки че сме и ще останем ангажирани в Европа, ние трябва - и ще - дадем приоритет на защитата на територията на САЩ и възпирането на Китай“, се отбелязва в документа.
„Русия ще остане трайна, но управляема заплаха за източните членове на НАТО в обозримо бъдеще“, отбелязва отбранителната стратегия и посочва, че съюзниците в алианса вече са значително по-мощни и следователно са „в силна позиция да поемат основната отговорност за конвенционалната отбрана на Европа“, цитира стратегията Американското обществено радио.
В документа се посочва, че Пентагонът все пак ще продължи да играе ключова роля в НАТО, „дори когато преоцени разполагането на американските сили и дейностите им“ в Европа.
Украйна е спомената само на няколко места, което подсказва за понижен приоритет в сравнение с предишни американски стратегически документи. Стратегията отбелязва продължаващата война на Русия в Украйна, но посочва, че съюзниците от НАТО трябва да продължат подкрепата за Киев, а отговорността се посочва предимно като европейска.
Поддържането на мира в и около Украйна „ще изисква лидерство и ангажираност от нашите съюзници в НАТО“, като подкрепата от САЩ ще бъде „критична, но по-ограничена“, пише в стратегията.
Фокус върху Западното полукълбо – от Гренландия до Панама
Документът поставя фокус върху Западното полукълбо. В стратегията се отбелязва, че САЩ няма да се откажат от военен или търговски достъп до тези зони и се препотвърждава доктрината „Монро“.
„Виждаме как влиянието на противниците ни нараства – от Гренландия в Арктика до Американския залив, Панамския канал и по-на юг. Това не само застрашава достъпа на САЩ до ключови територии в полукълбото, но и прави Америка по-малко стабилна и сигурна, подкопавайки както американските интереси, така и тези на нашите регионални партньори“, се посочва в стратегията.
„Ще взаимодействаме добросъвестно с нашите съседи - от Канада до партньорите ни в Централна и Южна Америка – но и ще гарантираме, че те зачитат и изпълняват своята част в защитата на нашите общи интереси“, се казва в документа. „А когато не го правят, ще бъдем готови да предприемем фокусирани, решителни действия, които конкретно са насочени към интересите на САЩ“, се отбелязва в него.
Китай и по-широкият Азиатско-тихоокеански регион
Първата администрация на Тръмп постави Китай като най-голямата заплаха за сигурността на САЩ в своята отбранителна стратегия от 2018 г. Това виждане беше допълнително потвърдено и в стратегията на администрацията на Байдън от 2022 г.
Стратегията от 2026 г. обаче вместо това подчертава продължаващия фокус на САЩ върху дипломацията с Пекин, като същевременно предвижда изграждане на „силна отбранителна система“ в Тихоокеанския регион с цел възпиране на потенциална война, без да уточни какви американски военни ресурси Пентагонът би могъл да разположи в региона.
Целта „не е да се доминира над Китай, нито да бъде задушен или унижен“, се казва в документа и се добавя: „Това не изисква смяна на режима или някаква друга екзистенциална борба“ с него.
„Президентът Тръмп търси стабилен мир, справедлива търговия и отношения на взаимно уважение с Китай“, се казва още в текста - позиция, която следва усилията за деескалация на търговската война, предизвикана от изключително високите мита на администрацията в Белия дом. Документът заявява и че ще „отвори по-широк спектър от военни комуникации между армията на САЩ и армията на Китай“.
В същото време стратегията не споменава и не дава гаранции за Тайван, въпреки че Вашингтон има задължение по собственото си законодателство да му предоставя военна подкрепа.
В още един пример за прехвърлянето на регионалната сигурност към съюзниците, документът посочва, че „Южна Корея е способна да поеме основната отговорност за възпирането на Северна Корея, с критична, но по-ограничена подкрепа от САЩ“, отбелязва Ройтерс.
Израел и Иран
Документ затвърждава позицията на Израел на близък партньор на САЩ в Близкия изток и официално потвърждава резултатите от кампанията срещу Иран, пише в. „Джерузалем пост“.
За разлика от предишни стратегии, които се опитваха да балансират отношенията в региона, новият документ поставя Израел в центъра на американското стратегическо влияние. Стратегията определя Израел като „образцов съюзник“ - държава, която не иска от САЩ да воюват вместо нея, а демонстрира както готовност, така и способност да се защитава самостоятелно, и затова заслужава недвусмислена подкрепа.
Документът отправя остра критика към администрацията на Байдън, която според авторите на доклада е „вързала ръцете (на Израел)“, вместо да го овласти след атаката от 7 октомври. В съществена промяна на политиката Вашингтон поема ангажимент да премахне бюрократичните и политическите пречки, за да гарантира военното превъзходство на Израел, изхождайки от разбирането, че израелската сила е ключов стълб за регионалната стабилност.
Междувременно за иранското правителство се отбелязва, че е по-слабо и по-уязвимо, отколкото е било от десетилетия, но то се опитва да възстанови военните си сили и все още може да се опита да се сдобие с ядрено оръжие, пише изданието „Нешънъл“.
В Стратегията за национална отбрана се посочва, че американските сили са „унищожили“ иранската ядрена програма по време на операция „Среднощен чук“ през юни миналата година и се отбелязва, че е била унищожена т.нар. „ос на съпротивата“ на Иран, като сериозно са отслабени организациите „Хамас“ и „Хизбула“.
„Въпреки това, макар Иран да претърпя сериозни неуспехи през последните месеци, изглежда е решен да възстанови своите конвенционални военни сили“, се отбелязва в стратегията „Иранските лидери също така оставиха отворена възможността да направят нов опит да се сдобият с ядрено оръжие, включително като откажат да участват в смислени преговори“, добавя документът.
Разликите между отбранителните стратегии на Байдън и Тръмп
Новата Стратегия за национална отбрана, която бе подписана от министъра на войната Пийт Хегсет, бележи рязък завой спрямо документа от 2022 г., изготвен по време на управлението на Джо Байдън, анализира американската телевизия Ей Би Си.
Сравнението между двете стратегии разкрива не просто промяна в приоритетите, а различна философия. Документът от 2022 г. разчита на съюзническа мрежа, колективна сигурност и управление на риска. Стратегията от 2026 г. поставя на преден план националния интерес, икономическата мощ и прехвърлянето на отбранителната тежест към партньорите - при запазване на готовността за едностранни действия. Това е сигнал не само за промяна в американската военна политика, но и за трансформация в глобалната архитектура на сигурността.
В стратегията от 2022 г. Западното полукълбо е описано като фундаментален източник на сигурност за САЩ именно заради своята стабилност, мир и демократичност. Документът от 2026 г. преформулира този подход в далеч по-настъпателен тон.
През 2022 г. НАТО е в центъра на американската отбранителна архитектура в Европа. Анализът на новата стратегия изтъква, че макар САЩ да остават ангажирани в Европа, техният основен приоритет ще бъде защитата на собствената територия и възпирането на Китай.
Администрацията на Тръмп подчертава и увеличените ангажименти на съюзниците от НАТО за отбрана - общо 5% от БВП, от които 3,5% за реални военни способности. В този контекст Европа е определена като достатъчно силна, за да поеме основната отговорност за собствената си конвенционална отбрана, включително водеща роля в подкрепата за Украйна.
И двете стратегии поставят Китай в центъра на дългосрочните предизвикателства за американската сигурност. Но докато през 2022 г. Китайската народна република е описана като „най-всеобхватното и сериозно предизвикателство“, то четири години по-късно е посочено само, че целта е само поддържане на благоприятен баланс на силите.
През 2022 г. възпирането на Северна Корея е дефинирано като комплексен процес, включващ американско предно разполагане, интегрирана противоракетна отбрана, ядрено възпиране и тясна оперативна съвместимост със Сеул. Четири години по-късно стратегията от 2026 г. поставя акцента върху способността на Южна Корея сама да поеме основната тежест на възпирането.
В стратегията от 2022 г. Близкият изток е регион, в който САЩ постепенно „оптимизират“ военното си присъствие, разчитайки на партньорства и коалиции за възпиране на Иран. През 2026 г. подходът е още по-ясно насочен към прехвърляне на отговорността върху регионалните съюзници.
Документът, който по правило следва Националната стратегия за сигурност, излезе след месеци на забавяне. Още през септември „Политико“ съобщи, че проектът е достигнал до бюрото на министъра на отбраната Пийт Хегсет. Той обаче остана там в продължение на месеци, докато представители на администрацията обмисляха как да бъде описана заплахата за САЩ от страна на Китай на фона на търговските преговори с Пекин, отбелязва изданието.