Какво следва след провала на коалиционните преговори в Австрия

Австрийският канцлер Карл Нехамер обяви в събота, че подава оставка след провала на коалиционните преговори за сформиране на правителство, водени между двете консерваторите и социалдемократите, предаде ДПА. 
Президентът Александър ван дер Белен вчера официално връчи на крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС) мандат за съставяне на правителство, след като се срещна с лидера ѝ Херберт Кикъл. Решението му бе взето, след като Кристиан Щокер, новоназначеният лидер на консервативната Австрийска народна партия (АНП) на Нехамер, заяви, че партията му е готова да преговаря с Кикъл.
До този развой се стига няколко месеца след като АПС спечели парламентарните избори в Австрия, но не получи мандат от държавния глава за съставяне на правителство. По конституция президентът не е длъжен да дава мандата на първата политическа сила в Австрия.
Съобщението за оставката на Нехамер дойде ден след като либералната партия  НЕОС се оттегли от преговорите с АНП и социалдемократите, припомнят световните агенции, сред които Ройтерс, ДПА, Франс прес и Асошиейтед прес. Във видеоклип, публикуван в профилите му в социалните мрежи, Нехамер заяви, че „дългите и честни“ преговори с лявоцентристката партия са се провалили въпреки общия интерес за установяване на санитарен кордон около набиращата сила крайна десница.
АПС спечели първите парламентарни избори в историята си в края на септември с близо 30% от гласовете. Другите партии обаче отказаха да управляват в коалиция с евроскептичната и приятелски настроена към Русия партия и с нейния лидер Херберт Кикъл, затова в края на октомври президентът Александър ван дер Белен възложи на Нехамер да се опита да сформира коалиция, припомнят по същата тема и катарското издание "Ал Джазира". Политическият пейзаж в Австрия остава несигурен, като няма непосредствена възможност за съставяне на стабилно правителство поради сериозните различия между партиите, допълва той.
„Образът, който представяме сега пред света, разбира се, е не само на завой вдясно, но и на нестабилност - някои хора дори го наричат хаос“, казва Петер Филцмайер, политолог от университетите в Грац и Кремс, цитиран от в. „Вашингтон пост“.
АПС е основана през 50-те години на миналия век от бивши членове на нацистката паравоенна организация СС и се явява на избори със строго антиимигрантска платформа, посочва вестникът. Кикъл обещава да превърне Австрия в крепост, а на предизборни мероприятия партията му го представя, като използва използва термина "Фолксканцлер" (Volkskanzler) или в превод от немски "народен канцлер", който напомня за възхода на германския фашизъм, добавя изданието.
Може да минат много седмици, а може би и месеци, преди едно евентуално правителство с канцлер Кикъл да встъпи в длъжност, отбелязва „Вашингтон пост“ и посочва, че то би било сред първите открито крайнодесни правителства в Европа, което отразява настроенията сред избирателите, които са недоволни от миграцията и икономическите сътресения и все повече се обръщат за решения към крайната десница.
Вестникът дава за пример Франция, където миналата година крайнодясната партия „Национален сбор“ спечели почти една трета от гласовете на парламентарните избори за Европейски парламент. В края на 2023 г. пък нидерландските избиратели дадоха на крайнодясната антиислямска "Партия на свободата" на Герт Вилдерс най-много гласове на изборите и тя стана част от новото правителство, сформирано четири месеца по-късно.
Консерваторите нарушават едно от ключовите си предизборни обещания да не влизат в коалиция с АПС на Херберт Кикъл, пише германското издание „Цайт“. И не само това - ако тази коалиция между АПС и АНП наистина се осъществи, в Австрия ще настъпи нова ера, в която тя скоро може да последва примера на политическата ситуация в Унгария, добавя вестникът.
С оставката на Нехамер падна и последната защитна стена срещу десните популисти и след провала на коалиционните преговори достойният ход би бил да се отиде към нови избори и нова предизборна кампания, в която АНП ясно да заяви, че не изключва възможността за сътрудничество с АПС, коментира „Цайт". С това свое решение да преговаря за съставяне на правителство сега АНП е измамила своите избиратели и се е превърнала в подставено лице на един десен популист, смята вестникът.
Въпреки че позициите на консерваторите и на АПС се различават по някои ключови въпроси, като например възгледите им за войната на Русия в Украйна, те се припокриват по много други точки, пише в. „Ню Йорк таймс“. Експертите смятат, че едно коалиционно споразумение, в което се излага програмата на едно съвместно правителство на двете десни партии, би било много по-лесно за договаряне, отколкото предишния опит с партии от целия политически спектър.
От изборите насам Кикъл настоява, че той трябва да оглави новото правителство. Тъй като АПС има най-много места в 183-местния парламент - 57 срещу 51 за консерваторите, той има добри аргументи за искането си да бъде обявен за следващ канцлер, отбелязва американското издание.
Очевидно е, че има някои аспекти на Кикъл, които не се припокриват с представата на повечето хора за един канцлер, пише австрийският в. „Експрес“. Но това не е причина да се предполага, че идването му на власт ще превърне страната в авторитарна, както прогнозират някои от неговите критици и опоненти, коментира изданието. Според „Експрес“ това не би било възможно, тъй като АПС е далеч от това да има парламентарно мнозинство, да не говорим за конституционното мнозинство, необходимо за подобна драстична промяна.
Това, което се случва в Австрия, обаче изпраща предупреждение към останалата част от Европа, защото защитните стени срещу включването на крайната десница във властта се оказват безполезни на фона на споровете в рамките на утвърдените партии, пише полското издание „Политика“. Политиката „в досегашния ѝ вид“ вече не работи; правилата са променени, смята изданието. Както показва примерът от Виена, партиите от по-широкия демократичен лагер вече не са готови да правят отстъпки в коалиционните преговори, само за да спасят демокрацията от радикалите, а последните от своя страна вече не се преструват, че се интересуват от традиционния стил на управление, коментира „Политика“.