Камала Харис трябва спешно да покаже, че управлението ѝ ще бъде различно от това на Джо Байдън

По-малко от четири седмици преди деня на президентските избори в САЩ вицепрезидентът Камала Харис е под пара да убеди избирателите, че управлението ѝ няма да бъде просто продължение на това на Джо Байдън.
Усилията ѝ едновременно да се представя като кандидат на промяната и да остане лоялна към политика, на когото понастоящем е заместник в Белия дом, изпъкнаха с нова сила вчера, когато беше попитана в интервю за предаването на Ей Би Си The View ("Позиция") с какво е различна от Байдън.
Харис отвърна: "Ние сме две отделни личности, което непременно ще бъде включено от мен в подхода ми като лидер". Но когато беше помолена да даде пример за решение, взето от Байдън, което тя би заменила с друго, тя се замисли. "Не се сещам за такова", каза тя след кратка пауза.
По-късно в течение на разговора Харис заяви, че би включила републиканец в кабинета си и това не би било проблем за нея.
Два и половина месеца след неочакваното си влизане в надпреварата тя разчита основно на възрастта и биографията си като отличителен белег в сравнение с 81-годишния Байдън и 78-годишния си опонент от републиканците Доналд Тръмп. Но сега, когато надпреварата с Тръмп придобива все по-оспорван характер, вицепрезидентът е принудена да промени говореното си за своя шеф и да помисли как да се еманципира от него, в случай че спечели Белия дом.
Харис, първата цветнокожа жена с потекло от Югоизточна Азия, която се издига до позицията на кандидат за президент на едната от двете големи партии в американския политически живот, е била едва на девет години, когато Байдън за пръв път е избран за сенатор и все още е била студент по право, когато Тръмп, тогава строителен магнат и човек от висшето общество, публикува книгата си "Изкуството на сделката". Според хората от кампанията ѝ Харис е олицетворение на промяната. Но тя тепърва трябва да намери по-добър начин да убеди в това и широката общественост.
Според нейни съветници Харис е дълбоко лоялна към Байдън и не желае да прави нищо публично, което би могло да се възприеме като критика към управлението му, макар и рейтингите му да продължават да са много ниски. В лични разговори някои си задават въпроса дали не е по-добре тя да се разграничи елегантно от президента - като същевременно изтъкне най-значимите му постижения като успешните законодателни инициативи, подобряването на инфраструктурата, понижаването на цените на някои лекарства и други; същевременно в щаба ѝ ясно си дават сметка, че би било безразсъдно Харис да дава сигнал за дистанциране от Байдън по отношение на външната му политика при сегашната силно усложнена международна обстановка.
Харис още от самото начало заема централно място в екипа на президента и поради тази причина екипът ѝ има опасения, че ако разграничаването стане факт именно сега, то може да бъде сметнато за политически опортюнизъм с предизборна цел.
Мненията за Байдън продължават да се повече отрицателни, отколкото положителни, макар и от юли по собствено желание той вече да не е кандидатът на демократите. Около 40% от американците имат донякъде позитивно или силно позитивно впечатление от работата на президента, сочи проучване на АП-НОРК от септември, при 55%, които са на обратния полюс - свидетелство за трайна тенденция в рейтинга му през последните две години. От друга страна, нагласите по отношение на Харис са по-благоприятни - половината американци я одобряват, а 44% не.
Освен обещанието си да включи републиканец в кабинета си тя обяви някои мерки в програмата си, които се различават от политиката на Байдън - като например по-малко покачване на данъка върху капиталовите печалби, отколкото иска сегашният президент. Тези отлики обаче са незначителни, а и екипът на Байдън в Белия дом бързо приведе вижданията си по този въпрос в съгласие с нейните.
Тръмп веднага се възползва от думите ѝ, че не се сеща за решение на сегашния президент, което би променила, и пусна кадри от интервюто ѝ за The View по време на свой предизборен митинг в Пенсилвания на фона на крясъци и дюдюкания от страна на присъстващото множество.
"Отговорът ѝ, че не би направила нищо по друг начин, говори, че е неспособна (да управлява)", каза той в Рединг.
Някои в обкръжението на Харис настояват тя да се разграничи от Байдън по-осезаемо.
"Тя трябва да постъпи така, както е най-добре за нея", каза бившият завеждащ връзки с обществеността на Харис Джамал Симънс. "В крайна сметка победата е това, което би зарадвало Джо Байдън повече от всичко друго."
Байдън е "непопулярен президент в неблагоприятна за него среда", посочи стратегът при демократите Алиса Кас и добави, че богатата палитра от колебаещи се избиратели е особено отрицателно настроена към сегашния стопанин на Белия дом.
По думите ѝ Харис трябва "да изтъкне ясно пред избирателите нещо, което тя би направила по друг начин - без значение дали правилно, или грешно - за да отговори на недоволството им и по този начин да ги накара да я приемат напълно".
Харис е първият вицепрезидент на САЩ от четвърт век, който повежда партията си на избори, и е принудена да поддържа тънък баланс. Екипът ѝ се опитва да държи Байдън на разстояние от предизборните ѝ обиколки - двамата са се появявали заедно само един-единствен път - но същевременно по силата на обстоятелствата се наложи да застане до него, когато наблюдаваха заедно обстановката при преминаването на ураганите и събитията в Близкия изток.
Предизвикателството, пред което е изправена Харис, не е нещо невиждано, но безпрецедентното за съвременната политическа история на САЩ оттегляне на Байдън от надпреварата несъмнено е утежняващ фактор за кампанията ѝ.
През 2000 г. тогавашният кандидат на демократите, вицепрезидентът Ал Гор, поддържаше известна дистанция в отношенията си с президента Бил Клинтън, който се озова в центъра на шумен скандал за извънбрачна афера със стажантка и опити за прикриването ѝ, кулминирали в процедура по импийчмънт. През 1988 г. президентът Роналд Рейгън, тогава 78-годишен, не водеше агресивна кампания в подкрепа на вицепрезидента си и свой бъдещ наследник Джордж Буш-баща.
"Вицепрезидентите неизбежно се изправят пред въпроса как да се разграничат от действащия президент", каза стратегът при републиканците Алекс Конант. "И тъкмо затова толкова малко от тях печелят."
"Говоренето ѝ, че "не е Джо Байдън" е добра тактика, но не е добро послание", смята Конант и добави, че "тя би трябвало да може да посочи поне три неща, които би направила не като него". Вместо това, продължи той, Харис "разпространява посланието на Тръмп по-добре от самия него".
Други демократи са на мнение, че не е нужно тя изрично да се разграничава политически от Байдън. Издигането на кандидатурата ѝ за президент решава основния въпрос, който пречеше на демократите - възрастта на президента.
"Безусловно, в щаба ѝ разбират, че тя трябва да бъде носител на промяната", каза Ерик Шулц, сътрудник на демократите и бивш говорител на президента Барак Обама. "Тъкмо затова посланието за "нов път напред" е умно решение, ето защо тя даде да се разбере, че избирането ѝ ще представлява смяна на поколенията. Разбира се, това е ясно я отличава от 78-годишния ѝ опонент, но е и сигнал, че е изцяло ориентирана към бъдещето." (БТА)
(Превод от английски: Владимир Сахатчиев)