След като Русия анексира Крим през 2014 г. НАТО разположи в балтийските страни Естония, Латвия и Литва многонационални бойни групи, съставени от около 1000 военнослужещи всяка. Бойните групи са конфигурирани така, че да могат да позволят да бъдат задействани и по-многобройни сили в случай на конфликт. След началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. бойните групи бяха подсилени и балтийските страни – които имат обща граница с Русия – призовават те да бъдат подсилени допълнително, за да бъдат трансформирани в боеспособни бригади с около 3000-5000 военнослужещи.
Германия обяви през юни, че ще разположи за постоянно около 4000 военни в Литва. Естонски официални представители казаха, че отбранителните им нужди се изпълняват от британски сили, които са базирани извън Естония, но могат да бъдат разположени в страната до няколко дни в случай на криза.
"Ще увеличим присъствието си повече от два пъти, за да защитаваме и да служим демокрацията и върховенството на закона", заяви канадският премиер Джъстин Трюдо на съвместна пресконференция с латвийския си колега Кришанис Каринш във военната база в Латвия, в която беше подписано споразумението. "Нашето присъствие в Латвия ще бъде подсилено и то ще се трансформира в бригада", добави Трюдо, който е на посещение в Латвия преди срещата на високо равнище на НАТО в съседна Литва утре и в сряда.
Трите балтийските страни рязко увеличиха разходите си за отбрана след 2014 г., но техните икономики и въоръжени сили са малки.
Канада командва бойната група на НАТО в Латвия, която по настоящем наброява 1700 военни, като в нея участват и военнослужещи от други страни от НАТО. Това е най-голямото разполагане на канадски войски извън страната. Трюдо каза, че допълнителните канадски военнослужещи "ще укрепят и повишат нашите сухопътни, морски и въздушни способности и ще оказват подкрепа за специални операции в Централна и Източна Европа". Той добави, че другите страни също ще увеличат участието си в бойната група.