Касационният съд на Франция потвърди присъдата на Саркози по дело за незаконно финансиране на предизборната му кампания през 2012 г.

Касационният съд на Франция потвърди днес присъдата на Никола Саркози за незаконно финансиране на предизборната му кампания за преизбиране през 2012 г., което е поредният удар по политическото наследство и репутацията на бившия френски президент, предаде Асошиейтед прес.
Решението на Касационния съд потвърждава окончателно присъдата на Саркози от една година затвор, половината от която е условна, за измама с превишаване на максимално допустимите разходи за неуспешната предизборна кампания.
Съгласно френското законодателство присъдата може да бъде изтърпяна под домашен арест, под наблюдение с електронна гривна или съгласно други изисквания, определени от съдия.
Решението идва само две седмици след освобождаването на Саркози от затвора в очакване на обжалване по друго дело за финансиране на предизборна кампания. 70-годишният Саркози беше вкаран в затвора „Санте“ в Париж за 20 дни, след като съдиите го осъдиха за заговор за получаване на тайно финансиране от Либия по време на успешната му предизборна кампания за президент през 2007 г. Бившият президент отрича да е извършил нещо нередно.
През 2021 г. съд в Париж, а през 2024 г. апелативен съд осъдиха Саркози за незаконно финансиране на предизборната кампания през 2012 г.
Той бе обвинен, че е похарчил почти двойно повече от максималната предвидена в закона сума от 22,5 милиона евро (25,5 милиона долара) за предизборната кампания за президентските избори, който загуби от социалиста Франсоа Оланд.
Осъждането на Саркози вече се счита за окончателно според френското право и не подлежи на обжалване.
Касационният съд на Франция не преразглежда цялото дело, а само проверява дали законът и процедурните правила са били приложени правилно.
Касационният съд посочи днес в изявление, че "потвърждава решението на апелативния съд, с което се осъждат президентски кандидат, ръководителят на предизборния му щаб и двама ръководители на политическата партия, която го подкрепя, за незаконно финансиране на предизборната кампания".
Адвокатите на Саркози посочиха в изявление, че клиентът им обмисля да отнесе случая си до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, посочва Ройтерс.
Апелативният процес срещу Саркози по делото за Либия е насрочен за периода от 16 март до 3 юни.
През септември съд в Париж го призна за виновен за заговор в условията на престъпно сдружаване от 2005 до 2007 г., когато е бил министър на вътрешните работи, за финансиране на успешната му президентска кампания с средства от Либия в замяна на дипломатически услуги. Той беше осъден на пет години затвор по това дело.
Саркози беше оправдан по три други обвинения, включително пасивна корупция, незаконно финансиране на предизборна кампания и укриване на присвояване на обществени средства.
Съдът установи, че двама от най-близките сътрудници на Саркози са провели тайни срещи през 2005 г. с Абдула ас Сенуси, зет и шеф на разузнаването на дългогодишния либийски лидер Муамар Кадафи.
Кадафи е свален от власт и убит по време на въстание през 2011 г., с което се слага край на неговото продължило четири десетилетия управление на северноафриканската страна. Ас Сенуси се счита за мозъкът на атентатите срещу самолета на "Пан Ам" над шотландското село Локърби през 1988 г. и срещу френски самолет над Нигер през следващата година, при които загинаха стотици хора. През 2003 г. Либия пое отговорност за двата атентата.
Саркози обяви миналата седмица, че на 10 декември ще публикува книга за престоя си зад решетките, озаглавена "Дневникът на един затворник".  В нея той описва затвора като "кошмар".
"Никога не съм си представял, че на 70 години ще вляза затвора. Това изпитание ми беше наложено и аз го преживях. Трудно е, много е трудно", каза Саркози по време на съдебното заседание по освобождаването му.
В публикация в "Екс" той добави, че "шумът, за съжаление, е постоянен", но че "вътрешният живот на човека става по-силен в затвора".
Френски разследващи съдии повдигнаха предварителни обвинения през 2023 г. срещу Саркози за предполагаемото му участие в опит да бъде оневинен по делото за финансирането от Либия чрез оказване на натиск върху свидетел.
През 2016 г. френско-ливанският бизнесмен Зиад Такиедин заяви, че е доставил куфари, пълни с пари в брой, от Триполи до френското министерство на вътрешните работи под ръководството на Саркози. По-късно той оттегли своето изявление.
Финансовите прокурори заявиха, че Саркози е заподозрян в "извличане на облаги от корупционно влияние върху свидетел", имайки предвид Такиедин.
На съпругата на Саркози, бившия супермодел Карла Бруни-Саркози, бяха повдигнати предварителни обвинения през юли 2024 г. за предполагаемо участие в опитите за оказване на натиск върху Такиедин. Бруни-Саркози беше поставена под съдебен надзор, което включва забрана за контакт с всички лица, участващи в съдебното производство, с изключение на съпруга ѝ.
Разследващите магистрати все още трябва да решат дали да изпратят двойката на съд по тези обвинения. Самият Такиедин почина през септември в Бейрут.
В началото на този месец българският президент Румен Радев призова за освобождаването на Саркози. Той напомни за ролята на тогавашния френски президент Никола Саркози и съпругата му Сесилия, които през 2007 г. изиграха ключова роля за завръщането на вкараните в затвор в Либия български медици. Те бяха задържани през 1999 г. в Бенгази по обвинения, че са заразили деца с вируса на СПИН и прекараха над осем години в затвора. Медиците се прибраха у дома на 24 юли 2007 г. с френски правителствен самолет, придружавани от Сесилия Саркози и европейския комисар Бенита Фереро-Валднер.