Токаев благодари на туркменистанския си колега Сердар Бердимухамедов за инициативата да организира конференцията, а също така изрази признателност към генералния секретар на ООН Антониу Гутериш за ангажирането с проблемите и възможностите на развиващите се страни без излаз на море (РСБИМ).
„Преди повече от две десетилетия Казахстан пое водеща роля, организирайки Първата конференция на ООН за РСБИМ, което отбеляза началото на неговото непрестанно участие в този процес. В хода на това историческо събитие беше приета Програмата за действие от Алмати, която за първи път включи въпросите на групата на РСБИМ в глобалния дневен ред в сферата на развитието. Днес се събрахме в Аваз, за да предприемем нови усилия за по-нататъшен напредък при постигането на стоящите пред нас задачи“, подчерта президентът.
Според него групата на 32-е РСБИМ представляват повече от половин милиард души, много от които, както преди, се сблъскват с препятствия пред достъпа до финансиране, технологии и на световните пазари.
„Ограничените регионални транспортни връзки както преди остават основен проблем за страните без излаз на море. Този проблем води до редица икономически затруднения, включително високи транзитни и търговски разходи, а също уязвимост пред геополитическите фактори. Тези ограничения влияят на благосъстоянието на гражданите и снижават конкурентоспособността. Те още повече задълбочават конфликтите, икономическите санкции, прекъсванията на веригите за доставки и ръста на глобалното недоверие. Въпреки това Казахстан смята, че РСБИМ трябва да се разглеждат като равни и перспективни партньори при вземането на решения от глобалния дневен ред. Гласът на развиващите се страни без излаз на море трябва да бъде по-силен, нашето сътрудничество - по-дълбоко, а колективните амбиции – по смели“, заяви Токаев.
Държавният глава отбеляза, че Казахстан напълно подкрепя Авазката програма за действие като пътна карта по пътя към устойчиво и инклузивно бъдеще.
„Това важно начинание трябва да получи политическата подкрепа на транзитните страни, международните организации по развитие и финансовите институции. Нужни са иновативни финансови механизми за стимулиране на инвестициите в такива ключови сектори като транспорта, енергетиката и цифровата инфраструктура“, заяви президентът.
Като още един належащ проблем Токаев посочи климатичните изменения.
„Много РСБИМ се сблъскват с недостиг на вода, топене на ледниците, опустиняване и други екстремни климатични явления. Решението на тези проблеми изисква координирани регионални усилия и активна международна подкрепа. Същевременно смятам, че мерките за борба срещу изменението на климата трябва да са балансирани и инклузивни, да отговарят на обоснованите искания на страните в областта на развитието. За укрепванията на нашите съвместни усилия за борба срещу измененията на климата ви каня на Регионалната екологична среща на високо равнище, която ще се проведе в Астана в партньорство с ООН през април следващата година“, заяви президентът на Казахстан.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и Казинформ)