Според него в момента трудовият пазар на Казахстан преминава през сериозни изменения, които изискват системна реакция от страна на държавата и промени на регулациите.
Наблюдава се ежегоден ръст на броя на юридическите лица средно от 4,5%, като през последните десет години броят им се е увеличил от 360 000 до 536 хил. Депутатът отбеляза, че при това основният ръст се пада на малките и средни предприятия, чиято бройка ежегодно се увеличава стабилно средно с 4,6%.
„Това като цяло е позитивна тенденция, но такива бързи темпове предизвикват съмнения дали малките и средни предприятия са осигурени с качествена и постоянна работна ръка. Освен това държавата пуска големи инфраструктурни проекти като строителството на ТЕЦ, на три АЕЦ, за развитието на зелената енергетика, за битовите услуги и за транспортната мрежа. Бързото осъществяване на проектите изисква хиляди специалисти, а местните ресурси може и да не са достатъчни“, смята Барлъбаев.
Депутатът съобщи, че според прогнозите на Центъра за развитие на трудови ресурси в периода от 2025 до 2035 г. съвкупното търсене на работници се оценява на три милиона души при базовия сценарий. Най-големи потребности се очакват в промишлеността (27%) и строителството (11%).
При това заплатите в Казахстан остават най-високите сред страните от Централна Азия и значително превишават средните показатели в региона.
„Днес в Казахстан има достатъчно работни места, особено в сферата на услугите, строителството и селското стопанство. При това наблюдаваме глобална тенденция страните от Европа и Русия да закриват границите и да засилват протекционизма, а също така да затягат правилата за достъп. Смятаме, на фона на масовия отток на трудови мигранти от съседните страни, Казахстан трябва да привлече трудови мигранти от братските Централноазиатски републики“, заяви Барлъбаев.
Депутатът отбеляза, че в момента трудовите мигранти вече присъстват в икономиката на Казахстан и работят нелегално, което подхранва корупцията.
В тази връзка неговата партия „Ак Жол“ предлага: облекчаване на условията за чуждестранна работна ръка, осигуряване на зачитане на трудовите права и достъп до всички необходими социални услуги, като същевременно отговорността за поканените работници мигранти се възлага на работодателя. Необходимо е увеличаване на броя и опростяване на процеса на получаване на квоти за привличане на работници мигранти в сектори, изпитващи недостиг на работна ръка. Необходимо е въвеждане на допълнителен данък върху работниците мигранти и регулиране на техния брой.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и МОНЦАМЕ)