Назначаването на Яхия Синуар за ръководител на палестинската въоръжена групировка "Хамас" официализира ролята, която той пое в ранните часове на 7 октомври 2023 г., когато изненадващото нападение в Израел, за което той помогна да бъде организирано, постави началото на най-кървавата глава от израелско-палестинския конфликт.
Той е смятан за хардлайнер с по-тесни връзки с военното крило на "Хамас" от своя предшественик Исмаил Хания, убит при експлозия в Техеран миналия месец, за която беше обвинен Израел и която би могла да предизвика всеобхватна регионална война.
Синуар и досега бе смятан за човека, който има последната дума по всяко споразумение за прекратяване на огъня в ивицата Газа и във връзка с освобождаването на десетките израелски заложници, които все още са държани от "Хамас". Той обаче се укрива някъде в ивицата Газа и според посредниците размяната на съобщения с него отнема няколко дни. Това повдига въпроси за начина, по който той ще управлява разрасналата се организация, разполагаща с кадри в целия район на Близкия изток.
"Хамас" преживя убийствата на няколко високопоставени лидери на групировката през последните повече от три десетилетия, като същевременно успя да запази висока степен на вътрешна сплотеност - и включването на Синуар, който е начело на списъка на най-издирваните лица в Израел, бе проява на непримиримост. "Хамас" обаче никога не се е сблъсквала с криза от такъв мащаб - и човекът, който я предизвика, сега е натоварен с управлението на последиците.
Още по-твърда позиция по отношение на Израел
Хания бе ветеран от политическото крило на "Хамас", който някога е бил палестински министър-председател, а през последните години ръководи делата на групировката от офиса си в Катар. Макар че групировката винаги е подкрепяла въоръжената борба, Хания и други лидери в изгнание понякога проявяваха по-умерен тон, като дори изразяваха готовност за възможно решение за две държави, въпреки че все още официално отказваха да признаят Израел.
Синуар, от другата страна, прекарва повече от две десетилетия в израелски затвори и разказва на разпитващите, че е убил 12 предполагаеми палестински сътрудници, с което си спечелва репутацията на жесток човек сред хората и от двете страни на конфликта.
Заедно с Мохамед Дейф, ръководителя на военното крило на "Хамас", който предпочита да стои в сянка и за когото Израел твърди, че е бил убит при неотдавнашен удар през юли, той е прекарал години в укрепване на военната мощ на групировката и се смята, че е замислил нападението на 7 октомври, при което бойците извършват трансгранично нападение и нахлуват в Израел, убивайки 1200 души и взимайки около 250 за заложници.
По време най-новия кръг преговори "Хания изигра важна роля в опитите да убеди Синуар да приеме предложението за прекратяване на огъня с Израел", казва Хю Ловат, експерт по израелско-палестинския конфликт в Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).
Синуар не отстъпва от исканията за освобождаване на стотици палестински затворници, пълно изтегляне на израелските сили от Газа и трайно прекратяване на огъня - дори когато според местни служители в продължаващата война са убити близо 40 000 палестинци, а голяма част от територията е превърната в руини.
Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху обеща да продължи войната до пълното унищожаване на "Хамас" и завръщането на всички заложници у дома.
"Убийството на Хания вече върна преговорите в отправна точка", каза Лина Хатиб, експерт по конфликта в базирания в Лондон мозъчен тръст "Чатъм Хаус" (Chatham House). "Този следващ шахматен ход на "Хамас" прави преговорите още по-сложни", добави тя.
Садек Абу Амер, ръководител на базирания в Турция мозъчен тръст "Палестинска група за диалог", заяви, че макар издигането на Синуар да изглежда като "предизвикателство за Израел", все още е възможно да се постигне споразумение. Той добави, че в новата си роля Синуар "може да предприеме стъпка, която ще изненада всички".
Ръководител в сянка
Трудно е да се прогнозира как Синуар ще ръководи "Хамас" поради тайнствеността около него.
Синуар не е виждан от началото на войната и дори преди 7 октомври се появяваше рядко пред обществеността. Той вероятно се крие дълбоко в тунелната мрежа на "Хамас" и до голяма степен е откъснат от външния свят.
Макар да се очаква, че той ще определя общата политика и ще взема окончателното решение по всяко споразумение за прекратяване на огъня, ежедневните операции на "Хамас" в окупирания от Израел Западен бряг и на други места вероятно ще бъдат управлявани от лидерите на организацията в изгнание в Катар, Ливан, Турция и Иран.
"Има въпроси, по които той може да вземе решение, а има и въпроси и проблеми, които могат да да бъдат решени от неговите заместници и останалите членове на политическото бюро", казва Хани ам Масри, палестински анализатор ветеран, който през годините се е срещал с повечето лидери на "Хамас", включително Хания и Синуар.
"Хамас" открай време показва устойчивост след убийството на висшите си лидери - в това число основателя и духовен водач шейх Ахмед Ясин, който бе убит при въздушен удар през 2004 г., но никога не се е сблъсквал с кампания за целенасочени убийства в такъв мащаб.
Израел твърди, че е убил десетки командири на "Хамас" в Газа, включително Мохамед Дейф, чиято смърт "Хамас" нито потвърждава, нито отрича. Друг високопоставен лидер на "Хамас" - Салех ал Арури - беше убит при израелски въздушен удар в Бейрут през януари. Поредицата от целенасочени убийства вероятно е накарала други лидери на "Хамас" да ограничат движението и контактите си.
Това в крайна сметка може да доведе до разпадане на организацията, въпреки че тя се ползва с подкрепата на голям брой, но не и на мнозинството палестинци.
"Елиминирането от Израел на високопоставени лидери на "Хамас", които не могат лесно да бъдат заменени, вероятно е оказало качествено въздействие върху движението", казва Ловат. "По-същественото обаче е, че убийството на високопоставени фигури като Арури и Хания изглежда е насочило движението към по-твърда посока", добави той.
(БТА)
(Превод от английски: Симеон Томов)