Хардлайнерите в Иран се очаква да затвърдят властта си след днешните парламентарни избори на фона на растящо обществено недоволство

Иранците гласуват днес за нов състав на парламента, но нарастващото разочарование от икономическите проблеми и недоволството от ограниченията на политическите и обществените свободи, налагани от твърдолинейните духовни управници, вероятно ще накарат множество хора да останат у дома и да не отидат до урните, предаде Ройтерс.
Рано тази сутрин държавната телевизия съобщиха, че избирателните секции са отворили врати за гласоподавателите в 08:00 ч. местно време (06:30 ч. българско). Гласуването е предвидено да продължи 10 часа, въпреки че при нужда може да бъде удължено.
Върховният лидер аятолах Али Хаменей, който нарича гласуването религиозен дълг, бе първият в Иран, който днес даде своя глас. "Гласувайте в ранните часове", призова той.
Настоящите избори са първото официално измерване на общественото мнение след антиправителствените протести през 2022 - 2023 г., които обхванаха цялата страна и се превърнаха в едно от най-тежките политически сътресения след Ислямската революция от 1979 г.
Но тъй като по-умерените среди няма да участват във вота, а реформаторите определят изборите като "несвободни и нечестни", надпреварата ще бъде само между хардлайнерите и консерваторите, които прокламират вярност към ислямските революционни идеали. Отсъствието на по-умерените кандидати може да провали надеждите на управляващите за висока избирателна активност, отбелязва Ройтерс.
Официалните социологически проучвания показват, че едва около 41 процента от иранците са заявили, че ще гласуват на днешния вот.
"Търся смяна на режима и реших да не гласуват, тъй като това само ще послужи за укрепването на властта на Ислямската република", казва 22-годишен студент в централния град Исфахан. "Искам да живея свободно", добави той.
Нобеловият лауреат за мир и борец за правата на жените Наргес Мохамади, която изтърпява присъда в ирански затвор, нарече изборите "фарс".
Върховният лидер Хаменей обвинява "враговете" на страната - термин, който той обикновено използва за Съединените щати и Израел - че се опитват да предизвикат отчаяние сред иранските избиратели.
"Ще отида и ще упражня правото си на глас, защото така светът ще разбере, че подкрепяме нашия лидер (Хаменей), защото той ни каза, че е наш дълг да отидем и да гласуваме", каза 26-годишната Захра, домакиня от Техеран.
Министерството на вътрешните работи на Иран съобщи, че 15 200 кандидати ще се борят за местата в 290-местния Меджлис, който има незначително влияние върху външната политика на Ислямската република и развитието на ядрения спор със Запада, тъй като решаващата дума по тези въпроси е на Хаменей.
Много прореформаторски настроени иранци все още имат болезнени спомени от справянето с общонационалните вълнения, предизвикани от смъртта в ареста на 22-годишната иранка от кюрдски произход Махса Амини, които бяха потушени с жестоки държавни репресии, включващи масови задържания и екзекуции.  
Иран е изправен и пред друго предизвикателство в лицето на икономическите трудности. Редица анализатори твърдят, че голяма част от иранците вече не смятат, че управляващите духовници са способни да разрешат икономическата криза, предизвикана от съвкупност от американски санкции, лошо управление и корупция.
Въпреки че поддръжниците на статуквото вероятно ще дадат гласовете си за кандидати на хардлайнерите, масовото обществено недоволство от влошаването на стандарта на живот и корупцията биха могли да накарат много иранци да останат у дома и да не отидат до урните, отбелязва Ройтерс.
Ирански активисти и опозиционни групи разпространяват в социалните мрежи хаштага #VOTENoVote ("Не гласувай"), като твърдят, че високата избирателна активност ще легитимира Ислямската република.
Парламентарните избори в Иран са съчетани и с гласуването за 88-местното Събрание на експертите - влиятелен орган, който има задачата да избере наследник на 84-годишния аятолах Хаменей.