Управлявана от Руската империя в продължение на повече от век, Финландия получава независимост през 1917 г. След това тя отчаяно отблъсква съветското нашествие през 1939 г. и за известно време застава на страната на нацистка Германия в опит да си върне загубените територии.
След като войната завършва с победата на Съюзниците, Финландия се оказва принудена десетилетия наред да поддържа приятелски и сговорчиви отношения с източната си съседка и да върви по понякога несигурния път на неутралитета, за да запази независимостта си - тактика, известна като "финландизация", отбелязва Ройтерс.
Предвид перспективата избраният за президент на САЩ Доналд Тръмп да се стреми към възможно най-бързо прекратяване на конфликта между Русия и Украйна и опасенията на някои съюзници, че условията могат да бъдат наложени в Киев, един от сценариите може да бъде налагане на неутрален статут на Украйна.
Русия неведнъж е изисквала Украйна да остане неутрална, за да има мир, което де факто би унищожило стремежа ѝ за членство в НАТО, отбелязва Ройтерс.
В интервюто си за Ройтерс Валтонен изрази критика към използването на модела "финландизация", като посочи, че първо Хелзинки е отблъснал Русия през Втората световна война и въпреки последвалия мир винаги е продължавал да се въоръжава, опасявайки се от въвличането в нов конфликт.
"Да, аз съм против това (финландизацията). Нека си признаем, че Украйна беше неутрална, преди да бъде нападната от Русия", заяви Валтонен в кулоарите на Парижкия форум за мир.
Нахлуването на руските сили в Украйна накара Финландия и Швеция да се откажат от десетилетията на военно необвързване и да потърсят сигурност в лагера на НАТО, отбелязва Ройтерс.
Валтонен изрази съмнение, че на Русия може да се има доверие, дори ако се съгласи на споразумение, и заяви, че принуждаването на Украйна да приеме условия против волята си ще бъде пагубно за международната система.