Хиляди в Украйна почетоха войниците, загинали при взрива в Оленивка, и настояха правителството да направи необходимото за освобождаване на военнопленниците

Украинците призоваха правителството им да направи повече, за накара Русия да освободи военнопленниците, след като вчера изразиха гнева си на церемония, посветена на втората годишнина от експлозията, при която загинаха повече от 50 души.
Няколко хиляди войници и цивилни вчера се събраха на площад „Независимост“ в Киев, за да отбележат втората годишнина от експлозията, при която загинаха повече от 50 украинци, държани от Русия в затворнически помещения в Оленивка.
Пламенните оратори на церемонията призоваха украинското правителство да работи по-усилено за освобождаването на войниците при размяна на военнопленници.
Според много войници експлозията в Оленивка е една от най-болезнените страници в историята на войната.
„Бях там, в Оленивка. Бях разтърсен от експлозията“, каза сержант Кирило Масалитин, който по-късно е освободен. „Никога досега не съм се чувствал толкова безпомощен. А тези, които все още са в плен, усещат тази безпомощност всеки ден. Те трябва да знаят, че сме направили всичко възможно, за да бъдат освободени“.
Зад Масалитин се бяха строили повече от 300 войници от бригада „Азов“. В един глас те прочетоха молитва, след което вдигнаха червени факли, за да почетат своите другари.
Русия твърди, че експлозията в Оленивка е причинена от изстрелването на ракета от украинските сили, която е ударила затворническото помещение. Според разследване на Асошиейтед прес обаче все повече доказателства сочат, че руските сили са отговорни за експлозията.
АП интервюира повече от дузина хора, пряко запознати с подробности за нападението, включително оцелели, следователи и семейства на загинали и изчезнали. Всички те описват доказателства, които според тях сочат директно Русия като извършител. АП получи и вътрешен анализ на ООН, който установява същото. Въпреки заключението на вътрешния анализ, според който Русия е планирала и извършила нападението, в публичните си изявления ООН не пожела да обвини директно Русия.
Две години след експлозията много украинци все още искат да знаят какво точно се е случило. Вчерашната демонстрацията събра както хората, дошли да почетат паметта на загиналите в Оленивка, така и онези, които протестират срещу хвърлянето от Русия в затвора на украинските бойци, които защитаваха стоманодобивния завод „Азовстал“ и бяха пленени, когато Русия превзе град Мариупол.
Мнозина настояват и за освобождаването на украинските войници, които защитаваха стоманодобивния завод „Азовстал“ и бяха пленени при падането на Мариупол през 2022 г. Най-малко 900 войници от бригада „Азов“ са държани като военнопленници от Русия. Кампанията „Освободете Азов“ се превърна в мощна група за натиск в Киев, която провежда ежеседмични бдения, за да призове правителството на президента Володимир Зеленски да извърши размяна на затворници, при която да бъдат освободени украинските военнопленници, държани от Русия.
„Ние сме тук, за да си спомним за загиналите, а също и за тези, които са в плен. Тук сме, за да настояваме нашето правителство да работи усилено по този въпрос“, каза войник, представил като Станислав.
Той каза, че е бил защитник на Мариупол, когато руснаците нахлуха през февруари 2022 г. и е бил ранен при артилерийска атака, като е загубил лявата си ръка. Лекуван е във военната база в стоманодобивния завод „Азовстал“, преди да бъде пленен от руските сили и след това освободен. След рехабилитация Станислав се завръща в армията и сега работи във военния щаб в Киев.
Той каза, че ще продължи да настоява за освобождаването на пленените войници.
„Ние сме тук по много важна причина, за да направим така, че нашите пленени братя по оръжие да се завърнат“, каза той. „Всички, които са в плен“, допълни Станислав.
Събитието в центъра на Киев събра много семейства, включително майки, съпруги и деца на войници, които са били убити в Оленивка или в момента са в руски затвори.
С треперещ от чувства глас седемдесет и една годишната Галина Стафийчук каза, че синът ѝ е задържан от руснаците и повече от две години тя няма вест от него.
„Плача всеки ден. Просто се моля за бележка от него, в която да пише, че е добре и че скоро ще се прибере у дома“, казва Стафийчук. „Надяваме се, че Бог и нашето правителство ще върнат всички наши войници“, добави тя.
(БТА)
(Превод от английски език Валерия Динкова)